№ 326
гр. Ямбол, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20232330103070 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба и уточнение, предявена от Г. И.
М. и Ж. В. М. против ЗД „Евроинс“АД , с която се претендира постановяване на
решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищците сумата от общо 1902,
36 лв. , представляваща –застрахователно обезщетение по покрит застрахователен иск
по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ от 25.01.2023 год., както и законната
лихва върху сумата, считано от 15.09.2023 год. – датата на отказ от изплащане.
В исковата молба се посочва, че на 24.01.2023 год. ищците са сключили договор
за организиране на туристическо пътуване с предмет пътуване до Република Т. за
периода 01.09-09.09.2023 год. , за което са заплатили сумата от 1902, 36 лв. На
25.01.2023 год. сключили с ответното дружество договор за застраховка „Отмяна на
пътуване“ със застраховащ първия ищец и застраховани двамата ищци. Заплатили и
дължимата застрахователна премия. На 25.08.2023 год. ищецът М. бил приет в
болница , където след редица изследвания бил диагностициран със злокачествено
образувание в долна част на хранопровода. С оглед състоянието му преминал през
онкологична комисия на 29.08.2023 год. и предприел действия активно подпомаган от
съпругата си. Поради тази причината двамата отменили пътуването си .
Имуществената вреда , която претърпели била в размер на исковата сума, която не
била възстановена от туроператора, а пътуването не се осъществило поради внезапно
влошаване на здравословното състояние на ищеца , което от своя страна довело и до
отказ на съпругата му да осъществи пътуването. На изрично искане за изплащане на
застрахователно обезщетение застрахователят отказал с писмо от 15.09.2023 год.
Посочва се, че ОУ макар и задължителни не можели да съдържат условия , които
поставяли едната страна в неравностойно положение и да има за цел да освободят
напълно от отговорност едната от страните по договора. Залагането на норми, които
имали за цел да изключат отговорността на застрахователя представлявало
нарушаване на добрите нрави.
Иска се уважаване на претенцията.
1
В законоустановения срок ответникът е оспорил претенцията като
неоснователна. Заявил е, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение . Излага подробни съображения поради които счита, че в случая не е
налице покрит застрахователен риск, а именно било налице изключението на
ч.л.12,л.2,т.4 от ОУ. Ответникът счита и, че установените заболявания на М. /който
страдал и от други такива освен процесното/ попадат също под изрично изброените
изключения от застрахователно събитие. Твърди се и, че в случая се касае за събитие
по чл. 12,ал.2,т.17 от ОУ, както и се посочва, че настъпването на онкологичното
заболяване е преди началото на срока на договора. В случая ищците не били
представили доказателства , че доставчикът на туристическа услуга не е възстановил и
няма да възстанови заплатените по резервацията разходи. Освен това единственото
искане за изплащане на застрахователно обезщетение е било депозирано от ищцата М.,
като към момента на депозиране на отговора ищецът М. не е предявил претенция,
което е бил длъжен да направи преди предявяване на иска – чл. 380 КЗ. Правят се и
възражение за липса на представена банкова сметка, липса на доказателства, че сумата
по договора е заплатена, вкл. кой от двамата ищци каква част е заплатил . Възразява се
и по отношение претенцията за заплащане на законна лихва, за което се излагат
съображения.
Претендира се иска да бъде оставен без уважение, както и за заплащане на
разноски в производството.
В с.з. ищците не се явяват.
Ответникът не изпраща представител в с.з.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства, че
са били обвързани от валиден договор за застраховка „Отмяна на пътуване“, сключен
на 25.01.2023 год. между ответното дружество в качеството на застрахован и ищеца М.
– застраховащ, застраховани лица по който са Ж. В. М. и Г. И. М.. Със същия
застрахователят се е задължил в случай на настъпване на застрахователно събитие да
изплати застрахователно обезщетение на застрахованото лице съгласно ОУ.Общия
лимит на застрахователната премия за всички застраховани лица е определен на сумата
от 1902, 36 лв., при покрити рискове – отмяна на пътуване, съкращаване на пътуване и
удължаване на пътуване. Периодът на действие на договора е 26.01.2023 – 09.09.2023
год.С подписването на договора застраховащия е декларирал, че е получил
информация по чл. 326 от КЗ , както и общите и специални условия по застраховката,
които приема.
Приет и са и ОУ към договора, в които са посочени определения за застраховащ,
застраховани лица , близък на застрахованото лице. Според ОУ застрахователно
събитие е настъпване на покрит застрахователен риск в периода на застрахователното
събитие. Според т. 6 – акутно заболяване е внезапно, неочаквано и непредвидимо
заболяване, появило се за първи път в периода на действие на договора, и изискващо
спешно лечение, поради наличие на симптоми, които застрашават живота на болния,
като същото не включва хронични заболявания. Според чл. 8 – застрахователят
покрива само тези рискове, които са посочени в застрахователния договор, като
уговорките, които ги установяват, не могат да се тълкуват разширително. По смисъла
на чл. 9 – по риск „отмяна на пътуване“, застрахователят покрива разходи , когато
застрахованото лице не може да започне и да осъществи пътуването, поради някоя от
2
следните причини, която е била непредвидима към момента на сключване на
застрахователния договор и е възниквала в периода на застрахователното покритие,
независимо от волята на застрахованото лице :1.злополука или акутно заболяване на
застрахованото лице, при условие, че към началната дата на пътуването се провежда
болнично или домашно лечение и съществува опасност за влошаване на
здравословното състояние за застрахованото лице от пътуването; 2. Злополука или
акутно заболяване на близък на застрахованото лице , при условие, че към началната
дата на пътуването се провежда болнично или домашно лечение на и застрахованото
лице трябва да полага грижи за болния и др. В раздел 4 от ОУ са предвидени
изключения от застрахователното покритие, като в ал. 2, т.7 е посочено, че
застрахователят не покрива отмяна , съкращаване или удължаване на пътуване и не
дължи обезщетение в случай на – мигрена, множествена склероза, епилепсия, цироза,
остеопороза, злокачествени онкологични заболявания, вродени аномалии и
заболявания.
На 25.01.2023 год. Ж. М. е заплатила по сметка на ЗД“Евроинс“АД сумата от
101, 86 лв., уговорената в договора застрахователна премия.
Представен е договор за организирано туристическо пътуване от 24.01.2023 год.,
сключен между „Дорис Травел“ЕООД и двамата ищци с цена на туристическия пакет –
1902, 36 лв. Видно от приетите платежни нареждания на 27.01.2023 год. Ж. М. е
превела в полза на туристическото дружество сумата от 580 лв., а на 08.08.2023 год.
сумата от 1322, 36 лв.
От уведомително писмо от 29.01.2024 год. на „Дорис Травел“ЕООД до
„Евроинс“АД се установява, че двамата ищци са се отказали от сключения договор за
организирано пътуване от 24.01.2023 год. по независещи от туроператора причини. По
силата на направената резервация е заплатена сумата от 1902, 36 лв. Резервацията е
анулирана на 28.08.2023 год. Заплатената сума е невъзстановима на клиента по силата
на сключения договор, като в случая неустойката била в размер на 100 % или, 1902, 36
лв.
Представени са медицински документи, видно от които , за периода 25-
28.08.2023 год. Г. М. е бил приет в болнично заведение , като е установен ***** и
лицето е насочено към гръден хирург за преценка за оперативно лечение и към
онкологично отделение за проследяване. Посочени са дати на следващите контролни
прегледи, вкл. е издаден болничен лист за периода 25.08.2023 – 23.09.2023 год. В
посочените болнични листи е предписано болничен и домашно – амбулаторен режим
на лечение.
Прието е и решение на обща клинична и онкологична комисия ***/29.08.2023
год. , в което е посочено констатирано новообразувано злокачествено образувание и
необходимост от начално лечение, оперативно лечение.
С писмо изх. № ****/15.09.2023 год. адресирано до ищцата М., по повод щета №
*******/29.08.2023 год. ,ответното дружество е уведомило същата, че след детайлно
запознаване с представените документи и декларация за настъпило събитие, на осн. чл.
12,ал.2,т.4 от ОУ , застрахователят не покрива отмяна на пътуване в посочени случаи.
По искане на ответника по делото са изискани и приложени справки от РЗОК за
извършени отчетни прегледи , хоспитализации и др. на ищеца М. за периода 2021-
2024 год.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Г. посочва, че
познава двамата ищци с които се виждали и общували много често. Запозната е с
3
пътуването им до Т. . До тогава никой от тях нямал здравословни проблеми или
индикация за такива. Разбрала, че в края на м. август Г. се е почувствал зле на
работното си място и предприел действия да установи на какво се дължи
неразположението му. За съжаление новината боила лоша, внезапна и неочаквана.
Констатирало се, че има ****. След тази диагноза се наложило да се предприемат
спешни мерки, за да запазят живота му. Преминал през няколко курса на
химиотерапии, а през зимата бил опериран. Съпругата му била съкрушена от
новината и била неотлъчно до него и до ден днешен, правела всичко възможно да
допринесе за оздравяването му.Знаела за прегледите, защото непрекъснато
контактували.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Съгласно
разпоредбата на чл.386,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в този кодекс. Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
За да се уважи предявеният иск, ищцовата страна, следва да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на: застрахователни
правоотношения към датата на твърдяното застрахователно събитие; настъпването на твърдяното
застрахователно събитие, изразяващо се в пропускане на пътуване поради медицински причини, а
именно – заболяване на единия от застрахованите; наличие на предпоставки за изплащане на
обезщетение и по отношение на другото застраховано лице; че са претърпели имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на стойността на пътуването и че същите са в причинно-следствена
връзка със застрахователното събитие и са предвидени като подлежащи на възстановяване
съгласно сключения договор за застраховка и приетите ОУ от ищците.
В процесния случай страните не спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ от
25.01.2023 год. , по който застраховани лица са двамата ищци. Установи се безспорно
и, че са претърпели вреди в размер на исковата сума, заплатена за пакет туристическа
услуга по договор за организирано туристическо пътуване, както и че същата не е
възстановена от туроператора, вкл. че ищците са се отказали от пътуването на
28.08.2023 год. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че след
болничен престой за периода 25.08-28.08.2023 год. и извършен преглед от Обща
клинична онкологична комисия на ищеца М. е била поставена диагноза –
************* , като същият е бил насочен към начално оперативно лечение.Издаден
е бил болничен лист за периода 25.08.-23.09.2023 год. От изисканите от РЗОК справки
се установява, че на 29.08.2023 год. и на 19.11.2023 год. са извършени дейности по
клинична процедура на Г. М., както и за периода 29.08.-15.09.2023 год. са били
вложени лекарства по клинична пътека Р240 /като след извършена справка съдът
констатира, че същата касае - Продължително системно парентерално лекарствено
4
лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения/.
Основният спорен по делото въпрос е отказът от пътуването резултат ли е от
настъпил покрит застрахователен риск по смисъла на договора за застраховка и ОУ
към него, като ответникът се позовава на чл. 12,ал.2,т.4 от ОУ , а с ИМ ищците
твърдят наличие на норми в ОУ, които без основателна причина изключват
отговорността на застрахователя в нарушение на добрите нрави.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на
определено имуществено или неимуществено благо. С оглед свободата на договаряне –
чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на
застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования
вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени
допълнителни условия . Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с
клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите
условия . Те трябва да определят ясно и недвусмислено покритите и изключените
рискове .Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение .
В настоящия случай покритите рискове и изключенията от тях са част от
предмета на ОУ, съобразно разпоредбата на чл. 348 КЗ. Клаузата на чл.12,ал.2,т.4 от
ОУ обаче създава неяснота поради възможността да се тълкува по различни начини,
вкл. съдът приема, че е в абсолютно противоречие с клаузата на чл.9,т.1,2,3 и 4 от
същите ОУ. Ето защо съдът приема, че процесните ОУ не отговарят на законовото
изискване ясно и недвусмислено да определят изключените рискове. Същевременно и
доколкото застрахователният договор е сключен с физически лица - потребители,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, а именно клаузите в Общите
условия да се тълкуват по благоприятен за потребителя начин.
С оглед на горното съдът приема, че причина за отмяна на пътуването е
внезапното заболяване на едно от застрахованите лица – Г. М., наложило болнично
лечение и последващо такова , което заболяване несъмнено попада под хипотезата на
чл.9,ал.1,т.1 от ОУ – акутно /внезапно, неочаквано и непредвидимо/ заболяване на
застраховано лице, появило се за първи път в периода на застрахователното покритие,
изискващо спешно лечение / в случая химиотерапии и оперативно лечение/, пряко
застрашаващо живота на болния, същото е било непредвидимо към момента на
сключване на застрахователния договор, възникнало е независимо от волята на
5
застрахованото лице, вкл. към датата на пътуването – 01.09-09.09.2023 год. по
надлежния ред на ищеца е било предписано домашно лечение. По изложените
съображения съставът намира, че е налице хипотезата на покрит риск съгласно ОУ към
процесния договор за застраховка, както по отношение на застрахованото лице Г. М.,
така и по отношение на застрахованото лице Ж. М. – чл.9,т.3 от ОУ.
Съдът не споделя възраженията на ответното дружество, че не е било уведомено
в съответните срокове за настъпване на застрахователното събитие. Напротив от
представеното от ищцовата страна Уведомление от 15.09.2024 год. , изходящо от
ответника е видно, че при същия е била образувана щета от 29.08.2023 год. по
процесната застрахователна полица, т.е. застрахователят е бил уведомен поне от едно
от застрахованите по договора лица – чл. 29,ал.1 от ОУ. От текста на посоченото
уведомление става ясно и, че причината за отказ от изплащане не е била
непредоставяне на банкова сметка от страна на застрахованите лица, каквито
възражения се съдържат в отговора. Ответникът, на когото изрично е указано, че
следва да установи релевираните от него в отговора основания за недължимост на
сумата , до приключване на делото пред настоящата инстанция не е представил
доказателства в подкрепа на твърденията си, вкл. образуваната при него преписка по
щета, в която очевидно се съдържат представени от застрахованите лица документи.
В обобщение съдът приема претенцията за основателна и доказана в пълния си
предявен размер.
Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва за забава, считано
от датата на постановяване на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, в
случая 15.09.2023 год.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 76,10 лв. – заплатена държавна такса,
Следва и да заплати на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Според практиката на ВКС, изразена в определения по
чл. 274, ал. 3 ГПК, наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. не може да
бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно
формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство
по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като
решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на
самия адвокат / в този см. Определение № 643/07.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2370/2022 г., I т. о. и др./.В процесния случай по делото е представен договор за правна
помощ и съдействие от 16.04.2024 год. , в който е изрично вписано , че всички
действия във връзка с настоящото съдебно производство ще бъдат предприети
безплатно – л.115 от делото/. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на адв. С. адвокатско възнаграждение в размер на 490,30 лв./чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№1/2004 год./.
6
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“АД, ЕИК ********** да заплати на Г. И. М., ЕГН
********** и Ж. В. М., ЕГН ********** сумата от 1902, 36 лв., застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“№*************** от
25.01.2023 год., ведно със законната лихва за забава от 15.09.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“АД, ЕИК ********** да заплати на Г. И. М., ЕГН
********** и Ж. В. М., ЕГН ********** сумата от 76, 10 лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, вр. чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА да заплати на адв. А.
С. С. от САК, ЛН ********** сумата от 490, 30 лв. за процесуално представителство
на ищците пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7