Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208-чл.222 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Т. дирекция „Митници“ – С. при Агенция „Митници“ чрез процесуалния представител юрисконсулт В. срещу Решение № 60 от 16.02.2024 година, постановено по АНД № 1835 по описа за 2023 година на Районен съд – П..

С обжалваното решение е изцяло отменено наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-610/НП от 06.03.2023 година, с което директорът на Т. дирекция „Митници“ София при Агенция „Митници“ е наложил на Ali Savaskan /А. С./, гражданин на Федерална Република Германия, роден на [дата]година в [населено място], Т.*, притежаващ паспорт № **, издаден на 19.05.2022 година от властите на Федерална Република Г.* с адрес ** административно наказание „глоба“ в размер на 3 867,38 /три хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ лева, на основание чл.14а, ал.1, чл.18, ал.2 и ал.3 и чл.13 от Валутния закон, във вр. с чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания за извършено административно нарушение по чл.18, ал.2, във вр. с чл.14а, ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и е постановено връщане на златни изделия с общо тегло от 169 367 грама на обща стойност 19 336,90 /деветнадесет хиляди триста тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/ след заплащане на наложената с него глоба.

Касаторът счита, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. По същество излага доводи за безспорна доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на вмененото административно нарушение по отношение на нарушителя. Твърди, че в хода на развилото се административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от такова естество, че да доведат до ограничаване правото на защита на наказаното лице, в частност посочва, че неосигуряването на преводач на лицето не може да доведе до отмяна на издаденото наказателно постановление, на първо място, защото в разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност АУАН, въз основа на който се издава впоследствие наказателното постановление да не бъде подписан от нарушителя и на второ място посочва, че в хипотезата на издаване на наказателното постановление не може да бъде субсидирано приложена на основание чл.84 от ЗАНН разпоредбата, предвидена в НПК за осигуряване на преводач по отношение на подсъдимото лице или на обвинения в хода на досъдебното производство, доколкото в чл.84 от ЗАНН законодателят изрично е посочил, кои от институтите ще бъдат приложени и в производството по издаване на акт за установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление. Счита, че неправилно съдът се е позовал и на разпоредби, които са част от правото на Европейския съюз и в частност на Директива 2010/64/ЕС от 20.10.2010 година. Навява доводи и за това, че неправилно районният съд не е кредитирал свидетелските показания на служителите от посолството на Република Турция в България. С тези доводи иска от съда да отмени оспореното решение, респективно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.213а, ал.4 от АПК е представил отговор, с който оспорва основателността на същата.

В проведеното на 29.05.2024 година съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Н. П. В., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което депозираната касационна жалба да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – А. С., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат П. С., която моли съдът да постанови съдебно решение, с което да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

А. съд- Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК след съвещание намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, което се явява страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Решението е правилно.

Н. 14.09.2022 година в 14:20 часа на МП „**“ на изхода инспектори в Агенция „Митници“ при ТД „Митници“ – С. са извършили проверка на A**, с дата на раждане: [дата]година и паспорт № **с дата на издаване 19.05.2022 година. При извършената проверка е установено, че лицето не е декларирало 169 грама благородни метали- жълт метал, в това число 7 бр. гривни с надпис 916; 2 броя обеци; 1 брой брошка и 2 броя пръстени. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена митническа проверка № 22BG005809M014054/код на МУ/ГКПП [рег. номер] от 14.09.2022 година. Изделията от жълт метал са задържани с Разписка № 22006384.

С Акт за установяване на административно нарушение № BG14092022/5800/B-1646 от 14.09.2022 година, съставен от Д. И. Б. на длъжност: главен инспектор в Агенция „Митници“ е ангажирана административнонаказателната отговорност на ** за това, че на 14.09.2022 година, около 14:20 часа на МП „**“ – трасе „Изходящи моторни превозни средства“ не е декларирал във валутна митническа декларация по чл.9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистър по чл.10а от Валутния закон и/ или в Декларация за парични средства, пренасяните от него благородни метали -169гр., с което не е изпълнил задължението си по чл.14а, ал.1 от Валутния закон , във вр. с чл.5, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, с което е осъществил състава на валутно нарушение по реда на чл.18, ал.2, във вр. с чл.14, ал.1 от Валутния закон. АУАН е връчен на нарушителя на 14.09.2022 година. Срещу АУАН в предвидения от закона срок по чл.44 от ЗАНН е постъпило възражение, с което нарушителят е оспорил констатациите.

Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в издаденото Наказателно постановление № BG2022/5800-610/НП, издадено от директора на Т. дирекция „Митници“ – С. при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 14а, ал.1, чл.18, ал.2 и ал.3 и 13 от Валутния закон и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 867, 38 /три хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща една пета от стойността на недекларираните благородни метали и е постановил връщане на златни изделия с общо тегло от 169,67 грама на обща стойност 19 336,90 /деветнадесет хиляди триста тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/, както следва: 1. Златен медальон – ажурен -1бр с тегло 10,70 грама на обща стойност 1 498,00 лева; 2. Златен пръстен с черен стъклен камък и циркон от 5,64 грама на обща стойност 733,20 лева; 3. Златен пръстен с циркон от 4,82 грама на обща стойност 626,60 лева; 4. Златни обеци с тегло 7,15 грама на обща стойност 929,50 лева и 5. Златни гривни с тегло от 141,36 грама на обща стойност от 15 549,60 лева, след заплащане или обезпечаване на наложената глоба. Наказателното постановление е връчено на пълномощника на нарушителя на 10.03.2023 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- П., който с Решение № 60 от 16.02.2024 година, постановено по АНД № 1835 по описа за 2023 година го е отменил изцяло. След извършена проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът е установил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, доколко се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.142, ал.1 от НПК, свързана с необходимостта от осигуряване на преводач на лицето, което не владее български език, която разпоредба се прилага субсидирано в рамките на административнонаказателното производство. Именно с това е прието, че се накърнява и императивното правило на чл.43, ал.1 от ЗАНН. С тези мотиви е отменил издаденото наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд- Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав намира направените от страна на първоинстанционния съд правни изводи досежно допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения за правилни. Безспорно установено е, че при връчването на АУАН не е присъствал преводач, както и че самият АУАН е предявен на нарушителя на български език. Т. обстоятелство не е отразено и в самия АУАН, от който по категоричен начин да става ясно на какъв език и в присъствието на кое лице преводач е извършено процесуалното действие по предявяване на акта. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда, че след съставянето на АУАН, следва да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят български език се назначава преводач съгласно чл.21, ал.2 и чл.142, ал.1 от НПК, който е приложим субсидиарно съгласно чл.84 от ЗАНН. Тези нормативно установени изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателно производство. Запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на всички последващи процесуални права. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен към административнонаказателна отговорност. В случая АУАН не е предявен в присъствието на преводач, каквото е изискването на горепосочените норми и немският гражданин А. С. е бил възпрепятстван да разбере какво точно е извършеното от него нарушение и съответно да реализира в пълен обем процесуалните си права. Обстоятелството, че АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият е посочил, че е запознат със съдържанието на акта не може да санира процедурата по връчването му, тъй като съответните подписи са положени без предварително АУАН да е преведен на езика на нарушителя и това да гарантира, че той разбира какво подписва. Без тази гаранция, правото на защита е нарушено, което води до опорочаване на процедурата по връчване на АУАН. Непредявяването на АУАН по предвидения от законодателя ред съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила довело до ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Отделно от това, самото наказателно постановление също не е преведено на езика, който владее нарушителя преди да му бъде връчено, с което отново се засяга правото му на защита. По силата на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на обвиняемия /подсъдимия/ на устен и писмен превод в наказателното постановление следва, че в адмнистративнонаказателния процес АУАН и НП при връчването им трябва да бъдат преведени на съответния език, който е говорим от страна на наказаното лице.

Наред с горното, съдът констатира, че в случая е налице хипотезата на по-благоприятен закон, предвидена в чл.3 от ЗАНН. В конкретният случай административнонаказателната отговорност на лицето, както се посочи е ангажира на основание чл. 18, ал.2, във вр. с чл.14а, ал.1 от Валутния закон. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от ВЗ /в редакция към ДВ, бр.14 от 18.02.2020г./ предвижда, че който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.11а, ал.1, 2 и 3 или по чл.14а, ал.1, или на нормативни актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба за физически лица или с имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. Чл.14а, ал.1 от ВЗ /редакция към ДВ, бр.96 от 06.12.2011г./, , инкорпорира в себе си разпоредбата, предвиждаща че пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трети страни подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл.14г. Във връзка с това следва да се посочи, че до влизане в сила на обжалваното наказателно постановление са настъпили промени в цитираните разпоредби, в посока изменение и отмяната им, доколкото със Закон за изменение и допълнение на Валутния закон, обнародван в ДВ, бр.82 от 29.09.2023 година с §13 от същия е изцяло отменен чл.14а от Валутния закон, а с § 17, т.2 е изменен чл.18, ал.2 в посока на това, че при неизпълнение на задължение по чл.10а, ал.2 или ал.3, чл.10б, ал.2 или 3 и чл.10в, ал.2, 3 или 6 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства, ако деянието не съставлява престъпление. Тоест вижда се, че след промените с въпросният ЗИД на практика недекларирането на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях при пренасянето им от или през границата на страната за или от трети страни вече не се третира от законодателя като административно нарушение, за което да се налага да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. В тази връзка това се явява по- благоприятен закон, което води до прилагане от страна на съда на императивното задължение, предвидено в чл.3, ал.2 от ЗАНН. С настъпилата законодателна промяна деянието, за което е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба вече не осъществява състав на административно нарушение.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора и предвид липсата на претенции от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221,ал.1, пр. първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, А. съд- Перник, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 60 от 16.02.2024 година, постановено по АНД № 1835 по описа за 2023 година на Районен съд - П..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.