№ 618
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 902812/21.10.2020 г. на „Ти Ви Ем Ай“
ЕООД срещу решение № 260371/05.03.2021 г. по т.д. № 2424/19 г. На СГС, VI-4 състав, с
което „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД е осъдено да заплати на „Вип Секюрити“ ЕООД, на основание
чл.79 ал.1, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 33 580.75 лв. – неплатено възнаграждение за
охрана през периода 01.08.2018 г. – 31.03.2019 г. по договор за униформена обектова охрана
№ 1630/21.10.2015 г., по който са издадени фактури с №-ра: 55301/01.08.2019 г.,
57216/01.10.2018 г., 58373/03.12.2019 г., 59603/03.12.2018 г., 60431/02.01.2019 г.,
61719/01.02.2019 г., 62782/01.03.2019 г.; сумата от 672.94 лв. - неплатено възнаграждение за
охрана през периода 01.08.2018 г. – 31.03.2019 г. по договор за охрана с електронни системи
за сигурност и мобилни патрули № 1631/21.10.2015 г., по който са издадени фактури с №-
ра: 55634/01.08.2019 г., 57597/01.10.2018 г., 58686/01.11.2018 г., 59866/03.12.2018 г.,
60864/02.01.2019 г., 61968/01.02.2019 г., 63164/01.03.2019 г., 63433/13.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 15.11.2019 г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски от 4713.64 лв. С решението „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД е осъдено да заплати на „Вип
Секюрити“ ЕООД, на основание чл.92 ЗЗД сумата от 14 391.75 лв. – неустойка по чл.9.3 от
договор за униформена обектова охрана № 1630/21.10.2015 г., дължима при разваляне на
договора; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 195.69 лв. – неустойка за забава през периода
11.08.2018 г. – 21.10.2019 г. по чл.7.3 от договор за охрана с електронни системи за
сигурност и мобилни патрули № 1631/21.10.2015 г.
Въззивникът „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД поддържа, че решението е постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не обсъдил
всички събрани по делото доказателства, твърденията и доводите на страните.
1
Доказателствата не били обсъдени в тяхната взаимовръзка и не било посочено кои факти от
кои доказателства следват. Не било взето предвид, че плащанията от страна на „Ти Ви Ем
Ай“ ЕООД към „Вип Секюрити“ ЕООД са в изпълнение на поето задължение към трети
лица за заплащане на месечните разходи за техническа и физическа охрана на обектите,
които „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД поело за управление и стопанисване. Отделен и самостоятелен
договор между страните по делото не бил сключван и съответно не били договаряни
неустойки за неизпълнение. Съдът неправилно приел, че жалбоподателят е страна по
договор за униформена обектова охрана № 1630/21.10.2015 г. и договор за охрана с
електронни системи за сигурност и мобилни патрули N 1631/21.10.2015 г. В представените
по делото копия от тези договори липсвали подписите на договарящите страни и същите не
установявали две насрещни волеизявления. Съдът неправилно не допуснал привличането на
трети лица помагачи на страната на ответника – „Ел Пи Ви Комерс“ ООД и „Ритеъл Бургас“
ЕООД, които можело да снабдят делото с конкретни доказателства от значение за спора.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „Вип Секюрити“ ЕООД оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Неоснователни били твърденията, че „Ти Ви Ем Ай“
ЕООД не е страна по представените договори. Ответникът по иска приел да замести
първоначалните страни по договорите за охрана като поел всички права и задължения по
тях, което било сторено с подписаните тристранни споразумения. С извършваните плащания
по издадени от ищеца фактури, които били редовно осчетоводени и включени в дневниците
за покупка, ответникът потвърдил качеството си на страна по договорите. Липсвал правен
интерес от привличане на трети лица, а от друга страна ГПК предоставял други
възможности за снабдяване на страните с необходимите им по делото доказателства.
Въззивният съд като обсъди представените от страните доказателства и
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която
„Вип Секюрити“ ЕООД е предявило срещу „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 34 253.69 лв. – главница по два договора за охрана, и
чл.92 ЗЗД за сумата от 14 587.44 лв. – неустойка, от която в размер на 14 391.75 лв. – за
разваляне и в размер на 195.69 лв. – за забава. Ищецът поддържа, че на 21.10.2015 г., в
качеството си на изпълнител сключил два договора за охранителни услуги с „Ел Пи Ви
Комерс“ ООД , по които е поел задължение да организира и осъществява охранителна
дейност като осъществява физическа охрана на магазин, находящ се в гр.***, ул.“***“ N 7
срещу възнаграждение в размер 4797.25 лв. месечно с ДДС като плащането се извършва до
10-то число на текущия месец, както и да извършва охрана с електронни системи и мобилни
патрули за три магазина на ул.“***“ срещу възнаграждение 70.42 лв. с ДДС месечно,
дължимо до 10-то число на текущия месец. На 29.06.2018 г. били сключени 2 броя
споразумения между ищеца и „Ел Пи Ви Комерс“ ООД и „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, съгласно
които като страна по договорите е встъпил „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, който е заместил „Ел Пи
Ви Комерс“ ООД. Ответникът имал задължения в размер на 34 253.69 лв. за периода
01.08.2018 г. – 13.03.2019 г. и поради тяхното неизпълнение дължал и неустойка по т.9.3 от
договор № 1630 в размер на 14 391,75 лв., която се формира от стойността по последните
три фактури х 3, както и неустойка по т.7.3 на договор за униформена обектова охрана №
1630/21.10.2015 г. в размер на 195.69 лв., които се формира за периода от изпадане в забава
до 21.10.2019 г.
С допълнителна искова молба, ищецът твърди, че по силата на тристранни
споразумения ответникът е придобил качеството на страна по процесните договори.
2
Ответникът оспорва предявените искове като възразява да е страна по
представените с исковата молба договори за охрана, поради което нямал задължения по тях
към ответника. Представените му от управителя на „Ритеъл Бургас“ ЕООД споразумения
подписал неприсъствено и поел спрямо „Ел Пи Ви Комерс“ ООД и „Ритеъл Бургас“ ЕООД
задължението да плаща разноските за охрана на процесните обекти. Издадените от ищеца
фактури били за услуги по договори, по които ответникът не е страна.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възражението, че
е плащал в полза на ищеца в изпълнение на поети към „Ел Пи Ви Комерс“ ООД и „Ритеъл
Бургас“ ЕООД задължения.
По силата на договор за униформена обектова охрана № 1630/21.10.2015 г.
„ТВМИ“ ЕООД /с настоящо наименование „Ел Пи Ви Комерс“/ е възложило на „Вип
Секюрити“ ЕООД задължението да извършва охрана на бутик “”La Tiara” в гр.***, ул.“***“
N 7, a „ТВМИ“ ЕООД e поел задължение да плаща месечно възнаграждение от 2044 евро.
Съгласно т.9.1 от договора при прекратяване на договора извън хипотезите на чл.7.2 от
страна на възложителя, същият дължи неустойка равна на сумата, калкулирана на база на
средноаритметичната стойност на последните три месечни фактури, умножена по 3.
Съгласно чл.9.3 в случай, че неизпълнението /изцяло или частично/ на задължението на
възложителя за плащане е за период повече от два месеца, изпълнителят има право да
прекрати във всеки един момент едностранно договора и възложителят дължи неустойката
по чл.9.1 ведно с дължимата сума и законната лихва върху просрочената сума за периода на
забавата. В представеното копие на договора липсва подпис на изпълнителя.
Със споразумение от 29.06.2018 г., „Вип Секюрити“ ЕООД,в качеството на
изпълнител, „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, в качеството на настоящ възложител и „Ел Пи Ви
Комерс“ ЕООД, в качеството на първоначален възложител са постигнали съгласие, считано
от 01.05.2018 г. „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД да замести „Ел Пи Ви Комерс“ ЕООД като страна по
сключения с „Вип Секюрити“ ЕООД договор за охрана като поеме всички негови права и
задължения по договора.
Представен е договор за охрана с електронни системи за сигурност и мобилни
патрули № 1631/21.10.2015 г., от който се установява, че „ТВМИ“ ЕООД /с настоящо
наименование „Ел Пи Ви Комерс“/ е възложило на „Вип Секюрити“ ЕООД извършването
на охрана на бутици: ”La Tiara”, ”La Perla” и „Stefanel” в гр.***, ул.“***“ N 7a, ул.“***“ N 10
и ул.“***“ N 7 срещу задължение за заплащане на месечно възнаграждение от 15 евро за
всеки обект без ДДС месечно. Съгласно чл.7.3 от договора при забава в плащането на
договорената цена възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер 0.1% върху
дължимата стойност за просрочен ден. При забава с повече от 15 дни изпълнителят има
право да преустанови охраната без предизвестие до датата на получаване на дължимите
суми или да прекрати договора без предизвестие.
Със споразумение от 29.06.2018 г. „Вип Секюрити“ ЕООД,в качеството на
изпълнител, „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, в качеството на настоящ възложител и „Ел Пи Ви
Комерс“ ЕООД, в качеството на първоначален възложител са постигнали съгласие, считано
от 01.05.2018 г. „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД да замести „Ел Пи Ви Комерс“ ЕООД като страна по
сключения с „Вип Секюрити“ ЕООД договор за охрана като поеме всички негови права и
задължения по договора.
Представени са фактури с № № 55301/01.08.2018 г., 57216/01.10.2018 г.,
58373/01.11.2018 г., 59603/03.12.2018 г., 60431/02.01.2019 г., 61719/01.02.2019 г.,
3
62782/01.03.2019 г., всяка от тях за сумата 4797,25 лв., дължима по договор №
1630/21.10.2015 г. Фактурите са издадени от „Вип Секюрити“ ЕООД към „Ти Ви Ем Ай“
ЕООД и касаят предоставена услуга униформена обектова охрана на обект ул. *** № 7.
Представени са фактури с № № 55634/01.08.2019 г., 57597/01.10.2018 г.,
58686/01.11.2018 г., 59866/03.12.2018 г., 60864/02.01.2019 г., 61968/01.02.2019 г.,
63164/01.03.2019 г., всяка от тях за сумата 70,42 лв., дължима по договор № 1631/21.10.2015
г. Фактурите са издадени от „Вип Секюрити“ ЕООД към „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД и касаят
предоставена услуга мониторинг и реакция за обект ул. *** № № 7 и 10.
Представена е фактура N 63433/13.03.2019 г., издадена от „Вип Секюрити“
ЕООД към „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД на стойност 180 лв. – за посещение на техник на обекта в
гр.София, ул.“***“ N 7A, монтаж на датчик и за демонтаж на датчик.
С уведомление изх.N 277/20.03.2019 г. до „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД „Вип
Секюрити“ ЕООД е отправил изявление за разваляне на договорите на основание чл.9.3 от
договор за униформена обектова охрана № 1630/21.10.2015 г. и чл.6.2.4 от договор за охрана
с електронни системи за сигурност и мобилни патрули N 1631/21.10.2015 г.
Представен е приемо-предавателен протокол от 01.04.2019 г., подписан между
представител на „Вип Секюрити“ ЕООД А. и представител на „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД Ц. за
предаване на обект на „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, който се предава без липси и нарушения.
Представено е уведомление на основание чл.52, ал.3 и ал.5 от ЗЧОХ, с които
„Ти Ви Ем Ай“ ЕООД и „Вип Секюрити“ ЕООД са уведомили Директора на ГД
Национална Полиция за прекратяване на договор за охрана.
В първоинстанционното производство /о.с.з.05.02.2021 г./ като свидетел е
разпитан Н. К. Ц., от чиито показания се установява, че работи при ищеца на длъжността
оперативен мениджър от 2012 г. На обекта на ответника на ул.“***“ N 7 в гр.София била
осигурена жива охрана чрез денонощен пост, обслужван от 4-ма охранители през периода от
есента на 2015 г. до 2019 г. На този обект и на обект на ул.“***“ N 10 е била монтирана
СОТ. След прекратяване на договора охранителят по заповед на свидетеля е напуснал
обекта и са прибрани помощните средства и устройства.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена, въззивният съд възприема.
Съгласно заключението процесните фактури са осчетоводени по съответните счетоводни
сметки и са вписани в дневниците за продажби, подадени със СД по ДДС като търговските
книги на „Вип Секюрити“ ЕООД са водени радовно. Фактурите са осчетоводени в
търговските книги на „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, вписани са в дневниците за покупки, подадени
със СД по ДДС и е ползван данъчен кредит по тях. Задължението на ответника по
фактурите възлиза на 34 253.69 лв., а неустойката възлиза на 14 391.75 лв. по договор №
1630/21.10.2015 г. и на 200.37 лв. по договор № 1631/21.10.2015 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД, както и по чл.92 ЗЗД.
I/. По исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД.
4
Сключените между страните договори по правната си същност са договори за
услуги и като такива са подвид на договора за изработка. По силата им едната страна –
изпълнител се задължава спрямо другата – възложител да осъществи определена услуга или
пакет от услуги / в процесния случай охрана/, а другата страна - да плати възнаграждение.
При изпълнението на услугата изпълнителят е длъжен да следва указанията на възложителя,
както и да положи необходимия труд и усилия, да изразходва време, да приложи своите
знания и умения при извършване на услугата. Изпълнителят носи отговорност за всяко
виновно нарушаване на посочените задължения., както за пълно неизпълнение, така и за
лошо или забавено изпълнение и дължи обезщетение на причинените на насрещната страна
вреди. Задължение на възложителя, в чиято полза се извършва услугата, е да заплати
възнаграждение, да предостави необходимите материали и документи, без които другата
страна не би могла да осъществи услугата, както и да даде указания за нейното изпълнение.
Предметът на договора за охрана като подвид на договора за изработка е дължим резултат -
денонощна физическа охрана на недвижим имот по договор за униформена обектова охрана
№ 1630/21.10.2015 г. и мониторинг по договор за охрана с електронни системи за сигурност
и мобилни патрули N 1631/21.10.2015 г.
Разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД дават основание и
предоставят право в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. За уважаването на исковите претенции ищецът следва да установи: 1. че е
изправна страна по договора; 2. че ответникът не е изпълнил; 3. размерът на дължимата
сума.
Съдът намира неоснователно възражението на ответникът да е страна по
договорите за охрана. Със сключените тристранни споразумения същият е заместил
възложителите по договорите за охрана. Заместването на възложителя по договора за охрана
е резултат от осъществените изисквания на Закона за задълженията и договорите за
прехвърляне на правата и вземанията по договора и за заместване в задълженията по
договора /чл. 99 и чл. 101 ЗЗД/. Новият възложител – ответника е заместил първоначалния
както в неговото задължение, така и в неговото вземане за окончателен договор по
предварителния. Същият се явява негов частен правоприемник. Възникналото
правоотношение с предишния възложител, който е сключил договора за охрана, се погасява,
а на негово място възниква ново правоотношение между новия възложител и охранителя
като настъпва субективна новация.
Въззивният съд намира установено изпълнението на задълженията на
охранителя. Представените, издадени по двата договора за охрана фактури, доказват
извършването на услугите, дължими по договорите възлизащи на обща стойност 34 253.69
лв. Вярно е, че ответникът в качеството си на възложител чрез свой представител не е
положил подпис, но заключението на изслушаната счетоводна експертиза установява, че
същите са осчетоводени и че ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. Същите са приети
от ответника без той да възрази, поради което съдът приема, че фактурите удостоверяват
задълженията за заплащане на цената на предзоставените по тях услуги на основание чл.301
от ТЗ.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурите като доказателство
за сключен договор за изработка и за наличието на основание за заплащане на цената на
изработеното е даден с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни по сделката,
вписването й в дневниците за покупко-продажба и в справките декларации по ЗДДС, както
и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание
за възникването на задължението и неговия размер. Счетоводното отразяване на фактурите
и ползването на данъчен кредит по тях следва да се тълкуват като несъмнено признание на
ответника – възложител не само за възникване на задължението за плащане на цена, но и за
5
размера му като се има предвид, че осчетоводената при ответника стойност на задължението
по всяка фактура съвпада с размера на иска. Това се потвърждава и от показанията на св.Ц.
за изпълнение от ищеца на задълженията му по договорите.
От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на
задълженията си да плати възнаграждението, дължимо по двата договора за охрана в
претендирания размер и за исковия период.
По изложените съображения съдът намира исковете основателни, поради
което решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
II./ По иска с правно основание чл.92 за неустойка по т.9.3 от договор № 1630
в размер на 14 391.75 лв.
С уведомление изх.N 277/20.03.2019 г., ищецът е отправил изявление за
разваляне на договор № 1630/21.10.2015 г., за което няма данни дали е получено от
ответника. Това уведомление, както и твърдението, че е получено не са оспорени от
ответника. Не е оспорен и представения приемо-предавателен протокол от 01.04.2019 г.
както и твърдението, че същият касае обекта по договор за униформена обектова охрана №
1630/21.10.2015 г. От показанията на разпитания по делото св.Ц. се установи, че обектите са
снети от охрана - охранителят по заповед на свидетеля е напуснал обекта и са прибрани
помощните средства и устройства. По изложените съображения съдът намира, че
изявлението за разваляне е достигнало до ответника и договорната връзка е била развалена
към 1.04.2019 г.
Дори да не се приеме това, следва да се има предвид, че с получаване на
исковата молба съдържаща искане за заплащане на неустойка поради прекратяване на
договора ответникът е получил изявлението на ищеца за разваляне на договора.
Договорната връзка е развалена поради неизпълнение от страна на ответника
на задължението му да заплаща възнаграждението по договора повече от два месеца, каквато
възможност предоставя разпоредбата на чл.9.3 от договора. При това е възникнало
вземането за неустойка в размер на средната аритметична стойност на последните 3
фактури, умножена по 3, изчислена от вещото лице в размер 14 391.75 лв.
. III./ По иска с правно основание чл.92 за неустойка по т.7.3 от договор №
1631 в размер на 200.37 лв.
Разпоредбата на чл.7.3 от договор N 1631/21.10.2015 г. предвижда, че при
забава в плащането на договорената цена възложителят дължи на изпълнителя неустойка в
размер 0.1% върху дължимата стойност за просрочен ден. Заключението на счетоводната
експертиза е изчислило размера на дължимата по договора неустойка на 200.37 лв.
Въззивният съд намира иска основателен и установен по размер, поради което
жалбата в тази част е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Първоинстанционния съд се е съобразил с диспозитивното начало в
гражданския процес като е присъдил претендирания от ищеца размер 195.69 лв.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора отговорността за разноските във въззивното
6
производство следва да бъде възложена на въззивника, който следва да бъде осъден да
заплати и тези направени от въззиваемия – 2760 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260371/05.03.2021 г. по т.д. № 2424/19 г. на
СГС, VI-4 състав като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Вип
Секюрити“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2760 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7