Решение по дело №361/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Агронара“ ООД, подадена чрез пълномощник, против Решение № 115 от 02.05.2025 г., постановено по АНД № 1224/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-2400115/ 17.09.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което на „Агронара“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева и „Агронара“ ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е кредитирал единствено показанията на актосъставителите, като оставало без коментар, че анкетираното лице е н., което довело до опорочаване на извършената проверка. Твърди, че посочените нарушения са основания за отмяна на решението на Районен съд – Сливен. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Д. Д. от АК - Сливен, който поддържа касационната жалба. Посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, почиващо на неверни твърдения – декларация, съставена от служител на „Инспекция по труда“, като работниците не правили разлика между трудово и гражданско правоотношение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В с.з. ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юриск. А. Г., който оспорва касационната жалба. Счита, че не възникват съмнения относно законосъобразността и правилността на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд следва бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.08.2024 г. във времето от 11:05 до 12:15 часа била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „Агронара“ ООД, на място в стопанисвания от дружеството обект База – Пазар за плодове и зеленчуци, намираща се на адрес: обл. Сливен, общ. Сливен, гр. Сливен, [улица]. При проверката на място било установено, че лицето Ж. З. Р., [ЕГН], предоставя работна сила, извършвайки дейности по с. на плодове на технологична линия и п. на същите в транспортни опаковки. По време на проверката в проведен разговор Ж. Р. заявил, че е на работа от пет дни, на длъжност „с.“, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, при дневно възнаграждение в размер на *** лв., почивни дни - събота и неделя, почивка в работния ден от 1 час. Заявил също, че е н. - не може да п., поради което описаните обстоятелства в предявената на лицето декларация, попълваща се от работници и служители, била попълнена от служител на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен в присъствието на С. И. Ж. - с. на дружеството. При попълването й въпросите били прочетени на г-н Р. и след вписване на дадените от него отговори, същата била подписана собственоръчно от него. При проверка на изисканите на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с призовка, и представени на 20.08.2024 г. /от Р. Х. С., в качеството й на у. лице/ документи във връзка с осъществявания контрол в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен се установило, че липсва трудов договор в писмена форма, сключен между „Агронара“ ООД и Ж. З. Р.. Представени били Граждански договор № 29 от 09.08.2024 г. и № 30 от 09.08.2024 г. На 22.08.2024 г. управителят на дружеството собственоръчно декларирал, че към 22.08.2024 г. дружеството не е сключвало трудови договори с посочените в декларацията лица, сред които и Ж. З. Р..

Против „Агронара“ ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 20-2400115 от 22.08.2024 г., като актосъставителят приел, че „Агронара“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, на 13.08.2024 г. е приел на работа свързана с предоставяне на работна сила /при установени елементи на трудово правоотношение - работно място, време, почивни дни и трудово възнаграждение/ лицето Ж. З. Р., [ЕГН], без да е сключило с него трудов договор в писмена форма. Констатираното нарушение било извършено на 13.08.2024 г. на място в стопанисвания от дружеството обект База – Пазар за плодове и зеленчуци, намираща се на адрес: обл. Сливен, общ. Сливен, гр. Сливен, [улица], а било установено на 20.08.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. Актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. АУАН бил съставен в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 4 от КТ на „Агронара“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като АНО приел, че нарушението се явява повторно за дружеството.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че: АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица; не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН; нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на лицето да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Приел е за безспорно установено, че лицето Ж. З. Р. е престирало своя труд, поради което е съществувало трудово правоотношение, за което не е имало сключен трудов договор в писмена форма, като така жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Формирал е извод, че правилно е приложена нормата на чл. 414, ал. 4 от КТ, тъй като нарушението е повторно, а наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер. С такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Извършеното от „Агронара” ООД нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето Ж. З. Р. на 13.08.2024 г. като работник на обект, стопанисван от дружеството. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. С разпоредбата на чл. 414, ал. 4 от КТ е предвидено, че за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че отговорността на санкционираното дружество е ангажирана правилно от наказващия орган. Събраните доказателства по делото обосновават извод, че Ж. З. Р. е престирал работна сила в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение. Възражението на касатора свързано с подписаната от Р. декларация e неоснователнo. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ГПК регламентира издаването на документ от н. лице. По отношение на подписаната от Р. декларация, следва да се има предвид, че в хода на проверката същият е заявил, че е н. - не може да п., поради което всеки въпрос от декларацията му е бил прочетен и отговорът му е бил попълнен. След прочитане на въпросите и отговорите, декларацията е била подписана от Р.. Това е станало в присъствието на С. И. Ж. - с. на проверяваното дружество. Това се установява и от показанията на разпитаните свидетели П. Д. – а. и Х. К. – с. по установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Според показанията на С. Ж., тя е присъствала по време на проверката, при извършване на която работниците са имали затруднения с попълване на декларациите, проверяващите ги разпитали и попълнили данните вместо работниците. Касационният състав приема, че Ж. З. Р. е бил запознат със съдържанието на декларацията, която е подписал, като макар и да не е спазена нормата на чл. 189, ал. 1 от ГПК, е постигнат резултатът, който се цели с нея - на лицето, което не може да п., да е известно какъв документ е създаден. Следва да бъде съобразено, че Районният съд не е обосновал извода си, че посоченото в АУАН и НП нарушение е извършено само въз основа на посочената декларация, а с оглед на всички събрани доказателства – писмени и гласни.

Правилен е формираният от Районния съд извод, че лицето е осъществявало трудова функция като работник без трудов договор. Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на трудовото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейността, извършвана от работника или служителя, обема на работата и условията, при които я изпълнява. В случая от събраните доказателства може да се направи извод за конкретната функция, която Ж. З. Р. е осъществявал в обекта, стопанисван от жалбоподателя, и при какви условия е това изпълнение – длъжност, работно място, трудово възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на Районния съд, че Ж. З. Р. е предоставял работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на Районния съд, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона отговорност.

Гореизложените изводи не се променят и от представените по делото граждански договори. Същите са подробно обсъдени от Районния съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение извършено в условията на повторност. Пред Районния съд са представени доказателства за предходно издадени 13 броя наказателни постановления, с които „Агронара” ООД, с ЕИК *********, е санкционирано за нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ. Тези наказателни постановления са посочени и в процесното НП, и са влезли в сила. В т.ч. и НП № 20-2300201 от 09.10.2023 г., влязло в сила на 29.07.2024 г. Според чл. 416, ал. 8 от КТ, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, нарушението е повторно. Правилно АНО е приложил нормата на чл. 414, ал. 4 от КТ, като наложеното наказание е определено в предвидения минимален размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да се определи в размер на 80 лева и да се възложи в тежест на касатора.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 02.05.2025 г., постановено по АНД № 1224/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Агронара” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 121, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за касационното производство в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.