№ 320
гр. Сливен, 18.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Албена Г. Василева
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20212230102135 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът – М. СТ. С., редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. С.К.,
надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.
Ответникът – Г. Ст. К., редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв.
Филка Г., надлежно преупълномощена от пълномощника на ответника адв. П.Б., с
пълномощно от 17.03.2022 г., представено днес.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
То е образувано по иск с пр.осн.чл.108 от Закона за собствеността - т.н.
ревандикационен иск. Същият е на разположение на невладеещия собственик на една вещ
срещу владеещия я несобственик. Всъщност, исковете са два, обединени в едно и поради
това с решението си съда постановява два диспозитива- първия, с който се установява
принадлежността на правото на собственост, и втория- осъдителен, в случай, че първия иск
е основателен и отхвърлителен- ако е неоснователен.
Като се има предвид казаното до тук се разпределя и доказателствената тежест, а тя е
основно за ищеца- той следва да установи, че е собственик на вещта- в случая сграда; че тя
се владее от ответника и че това той прави без правно основание. Тъй като ищеца се
позовава на следното придобивно основание- по наследство, то в случая всъщност той
основава правото си на сложен юридически факт. Ето защо и предвид направеното от
ответника оспорване на иска, то ищеца, при доказване на твърдението си, че е собственик на
сградата, ще трябва да докаже освен, че е наследник- на лицето, от което твърди, че е
1
придобило правото, също и че това право е било в патримониума на това лице- за да е било
възможно да се осъществи т.н. транслативна сукцесия. За това обстоятелство обаче ищеца
не е ангажирал доказателства.
Ответникът не оспорва факта, че ползва сградата- №4, но и ищеца е направил
доказателствено искане в тази връзка и то е уважено от съда- за разпит на свидетели, чиито
имена са посочени в допълнителна молба.
Ответникът депозира писмен отговор и в него прави възражения против иска, а и
искане за спиране на производството по настоящото дело. По възражението за нередовност
на исковата молба съда вече е взел становище- в писмен вид, че е неоснователно.
По второто искане- съда намира, че административното производство във връзка с
този имот- тази сграда, не е преюдициално по отношение на настоящото дело- поставения за
разглеждане в настоящо дело спор- защото за настоящото дело е без значение
законосъобразно или не, е построена сградата и на второ място- защото решението по
делото няма универсално действие, само между страните по него. Т.е., ако трето за делото
лице- в случая община Сливен, претендира самостоятелни права върху спорната вещ, то
може винаги да ги заяви по съдебен ред. Също така, ако напр. ищеца бъде признат за
собственик на една вещ, то това има сила само по отношение на ответника, като по този
начин не се засягат правата на действителния собственик, ако се окаже, че действителния
собственик е трето за делото лице - което е възможно напр. ако исковия процес по иск с
пр.осн.чл.108 от ЗС е симулативен.
С тези доводи, съда
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ УВАЖАВА искането в писмения отговор за спиране на настоящото производство
Определението не подлежи на обжалване.
За яснота съда ще посочи, че в разпореждане № 1997/21.02.2022 г. е коментирал, че
писмения отговор не е подписан от ответника, а представлява ксерокопие. При съпоставка
днес, в заседанието, на този документ с друг документ, подписан от ответника, а именно-
приложение на писмения отговор, наречено Сигнал до кмета на община Сливен,
председателя на съдебния състав стигна до извода, че всъщност отговора е в оригинал, но
имената на ответника и подписа му са изписани с черна химикална паста, което създава
усещане, че документа е ксерокопие. Явно е обаче, че е оригинал, т.е. писмения отговор е
подписан и поради това следва да се приеме, че отговор е подаден.
Съдът предоставя възможност на страните да вземат становище по исковете, както и
по доклада и дадените с него указания.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Във връзка с разпределяне на
доказателствената тежест водим двамата свидетели, които сте допуснали. Имената сме
посочили. По отношение на указанията, дадени от вас относно спорния имот, собственост
на ищеца и че в тази връзка следва да се представят необходими доказателства, това
обстоятелство ще доказваме на първо място с показанията на водените свидетели, но в
2
случай, че ответника оспорва, че процесния имот се намира в поземления имот с
идентификатор 67338.442.81, то тогава искаме назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на въпроса: процесния гараж намира ли се в така посочения
поземлен имот с посочен идентификатор, който е собственост на ищеца. В тази връзка, моля
да задължите ответника да отговори на въпроса: Оспорва ли правото на собственост на
процесния гараж на ищеца?
АДВ. Г.: Считам вашия доклад за пълен, точен и ясен. Дадените от Вас указания за
разпределение на доказателствената тежест за точни и съответстващи на закона. С оглед
направеното допълнение от страна на защитника на ищеца в днешното заседание по
отношение на дадените указания за доказателствена тежест, възразявам относно доказване
на обстоятелство за собствеността върху процесния имот- сграда № 4, чрез свидетелски
показания, тъй като това изрично е посочено в нормата на чл. 164 ал.1, т.1 от ГПК, която
гласи, че такива показания не се допускат за установяване на правни сделки, за
действителността на които се изисква писмен акт, какъвто е процесния случай. Тъй като той
е за възникнало право на собственост е без значение какъв е вида на това право на
собственост, дали ще е продажба, дали наследство, дали ще е давностно владение. Така или
иначе, това обстоятелство се установява с писмен акт и свидетелски показания са забранени
от закона, с оглед на което моля да приемете, че при разпита на свидетелите в днешното
заседание няма да установяваме това обстоятелство, което се явява като такова подлежащо
на доказване като тежест за ищцовата страна. От името на моя доверител заявявам и той
ясно е изразил това, че той оспорва собствеността на ищеца върху въпросната сграда, т.е.
приема, че това е спорно, а не безспорно обстоятелство по делото. В допълнение на всичко
казано в случай, че прецените, можем да ангажираме и да се изискат доказателства от
община Сливен, която към настоящия момент в резултат на сигнал е извършила
обстоятелствена проверка, да се изиска писмен документ от общината, в чийто патримониум
е собствеността върху тази сграда, тъй като се касае за общинска собственост, видно от
отговор на РП – Сливен. Общината може с документ да удостовери това обстоятелство, без
да се налага да се установява чрез сложна процедура, каквато е назначаване на експертиза.
АДВ. К.: В отговор на възражението от страна на ответника, както съда преди малко
посочи в своя доклад, за нас община Сливен представлява трето за делото лице, което не е
ангажирано по никакъв начин с делото като страна. Настоящият предмет на спора е:
процесната сграда № 4 намира ли се в поземления имот, който е посочен в исковата молба и
посочих сега преди малко, и процесния имот- сграда № 4, ползва ли се от ответника на
някакво законово основание. Това е предмета на спора по настоящото дело. В тази връзка и
след като ответника посочи, че това обстоятелство за него е спорно, а именно сградата, за
която се спори се намира в имота на моя доверител аз считам, че тя е негова собственост, а и
сме посочили законово основание, а именно чл. 92 от ЗС, където е записано, че собственик
на земята е собственик и на постройките в имота, освен ако е установено друго. Към
настоящия момент друго такова обстоятелство не е установено. В тази връзка с оглед
разпределение на доказателствената тежест, моля освен свидетелите да назначите и
3
поисканата от мен експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и
извърши оглед да отговори: сграда № 4 намира ли се в поземления имот, посочен в исковата
молба.
АДВ. Г.: Оспорвам твърдението, че тази сграда е собственост на ищеца. В чл.92 от
ЗС, както е известно, е записано, че който е собственик на земята е собственик на сградата.
Това кой е собственик на основание тази разпоредба е правен въпрос и не намирам защо
трябва да се вика вещо лице. По-лесен вариант е да се присъедини трето лице, като
административен орган, което е по-лесно и бързо и удачно да се докаже дали това е така.
По направените от страните доказателствени искания становището на съда е
следното:
Като писмени доказателства следва да се приемат, по направеното в исковата молба
доказателствено искане, приложенията й. Те са допустими доказателствени средства и са
относими към предмета на делото, поради което съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства приложенията на
исковата молба: нотариален акт № 92/2018 г. също и 91/2018 г., удостоверение за данъчна
оценка, скица на поземлен имот и приходна квитанция.
Съдът счита, че след като ищеца се позовава както днес, така и преди това в писмено
изявление, на чл.92 от ЗС и т.н. приращение, е подходящо да се назначи поисканата
експертиза за отговор на формулирания днес въпрос, а действително след това и въз основа
и на заключението съда следва да прецени, като направи правен извод, собственик ли е
ищеца на сграда №4 като собственик на поземления имот, върху който се намира тя.
Поради това съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначаването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
след като направи справка с материалите по делото и извърши на място оглед в поземления
имот с идентификатор № 67338.442.81, отговори на въпроса намира ли се сграда № 4 в
него. Указва на вещото лице да ползва и представената с исковата молба скица на
поземления имот, издадена от СГКК- Сливен.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 200 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от днес.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не бъде внесен депозита съда ще отмени определението
си.
По искането за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели: до момента съда е уважил такова по вид искане единствено за установяване
твърдението на ищеца, че ответника ползва процесната сграда № 4. Именно за това
обстоятелство ще бъдат разпитани водените от ищеца днес свидетели. Тъй като след
4
дадените днес от съда указания ищеца направи изявление във връзка с разпределение на
доказателствената тежест, че ще ползва свидетели, то съда му указва, ако има предвид
установяването и на други факти, освен сега споменатите пред съда, да ги посочи,
конкретизира. Това указание съда дава включително и във връзка с направеното от
ответната страна възражение за недопустимост на свидетелски показания.
АДВ. К.: Уточнявам, че разпита на свидетелите цели да докаже, че ответника ползва
процесния имот без правно основание и въпреки, че доверителя многократно е искал от
него да освободи имота или да му заплаща наем, тъй като се счита за негов собственик.
Съдът счита, че свидетелските показания за тези обстоятелства са допустими; за тях
не е приложима забраната, установена в споменатата от проц.представител на ответника
разпоредба. Исканите от ищеца свидетели съда вече е допуснал в това им качество- с
нарочно определение, постановено в закрито заседание. Съдът сне самоличността им както
следва:
Г. С. В. - ЕГН: **********, българин, български гражданин, неосъждан, разведен,
без родство със страните.
М. Х. М. - ЕГН: **********, българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
без родство със страните;
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която
носят при лъжесвидетелстване – ако кажат неистина или ако затаят истина, обещават да
говорят истината.
Съдът ИЗВЕДЕ от залата свидетелят М. и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля В..
На въпроси, формулирани от адв. К. свидетеля отговори : Познавам и двамата от
доста години. Знам, че спорят във връзка с използването на един гараж, който се намира в
имота на М.. Зная, че имота е на М. от самия него. Имотът се намира в м. Мацулка, във
вилната зона. Представлява къща, тип вила, отдолу има дърводелска работилница. Имотът
граничи с улица, а има и двама съседи: единия от долна страна, другия от горната страна-
това е Г.. Гаражът е от към пътя и граничи с имота на Г.. Имотът на М. е заграден от долната
страна, към долния имот има ограда. Да, ходил съм там. Между двата имота: на М. и Г.,
няма ограда; има някакъв насип, за който предполагам, че е границата между тях.
Поземленият имот, в който е този спорния гараж, преди това беше собственост на бащата на
М.. Приживе между бащата на М. и Г. също имаше спор за този гараж. Този гараж не е
преместван, преди беше там и сега е пак там, на същото място. Бащата на М. и Г. спориха,
че Г. ползва гаража. Баща му на М. е мислил, че гаража е в неговото място и поради това Г.
не трябва да го ползва. Този спор продължава и сега със същите аргументи. М. счита, че
гаража е негов и той трябва да си го ползва. Чувал съм от М., че е искал от Г. да му плаща
наем за този гараж, но той не се е съгласявал.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
На въпроси, формулирани от адв. Г. свидетеля отговори: Гаражът, за който двамата
спорят е този, който се намира на границата с улицата и е от източната страна на имота на
5
М.. Аз съм говорил с бащата на М. и от него знам, той ми е споделял за спора си с Г. за този
същия гараж. Доста пъти съм ходил в имота; не мога да посоча точно колко, но повече от 10
пъти. Аз живея в кв. Ново село, на около километър от въпросния гараж, който се намира
над крепостта Туида. Ходил съм много пъти както на гости, така и защото бащата на М.
беше дърводелец и ми е извършвал услуги. М. ми сподели преди няколко месеца, че е искал
Г. да му заплаща наем.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
Съдът ИЗВЕДЕ от залата разпитания свидетел и ПРИСТЪПИ към разпит на
свидетеля М..
На въпроси, формулирани от адв. К., свидетеля отговори : Познавам М. и Г.,
комшии сме. Аз живея до М. в м. Мацулка. Тази местност се намира до разкопките на
крепостта Туида. Зная, че между двамата има спор заради гаража. Мисля, че гаража е
циментов. Гаражът се намира в имота на М., от горна страна има улица. Дворните места и на
двамата са с ограда. Спорният гараж е в имота на М. и се намира в тази част на имота, в
която той граничи с имота на Г.. Двата имота там са разделени с ограда. Известно ми е, че
двамата спорят за този гараж, от това, че М. иска наем за този гараж. В момента Г. ползва
гаража, ползва го от две- три години. Знам, че през това време М. е искал от Г. да напусне
гаража, защото е негов, на М.. М. ми го е казвал това. Това, че М. иска от Гошо наем го зная
от баща ми, а баща ми го знае, тъй като е приказвал с Гошо и Гошо му е казвал, че М. му
иска наем за гаража.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
На въпроси, формулирани от адв. Г., свидетеля отговори : Един е гаража, за който
спорят. Няма друг гараж там. Гараж има в къщата на М.. В дворното място на Г. няма гараж.
Преди седмица баща ми ми каза това, че знае за спора между М. и Г. за гаража.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
На въпрос на съда към страните във връзка с експертизата и задачите, които следва
да бъдат поставени на вещото лице, те отговориха по следния начин:
АДВ. Г.: Поставях въпроса на свидетелите дали до процесния гараж има и друг
гараж, тъй като по информация на моя клиент там има и друг гараж.
М.С.: Да, наистина има още един гараж. Двата са един до друг, единия е по-дълъг –
около 8 м., а другия е по-къс от двата, той е около 5 м. Спорът ни е за този по-късия гараж.
След като изслуша тези изявления на страните съда намира, че на вещото лице
следва да се постави и допълнителен въпрос, а именно: след като направи на място огледа, в
присъствието на двете страни, а това присъствие да съгласува предварително с адвокатите
им по телефона, да отговори: къде се намира спорната сграда № 4 - с идентификатор
67338.442.81.4 и има ли в непосредствена близост до него друг гараж. В случай, че отговора
е положителен, т.е. в близост има и друг гараж, да отговори, след като се консултира със
страните на място, кой е спорния от двата.
Предвид необходимостта от изготвяне на заключение е ясно, че съдебното дирене не
6
може да бъде приключено днес. Ето защо съда
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.04.2022 г. от 09:30 часа, за която дата и
час страните да се считат редовно призовани от днешното заседание.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателство за внесен депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12:25 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7