Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 15.11.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 91/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Й.Л.Г. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000081 от 16.03.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, както и по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП – глоба в размер на 100 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно заседание същото се поддържа и от защитника.

         Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Около полунощ, в нощта на трети срещу четвърти март 2021 г., разпитаните от съда свидетели - очевидци : С.Я., Г.Ц. и Я.Б. ***), изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт на път II – 16, до разклона за с. Бов, общ. Своге. В 00:10 часа на 04.03.2021 г. те спрели за проверка лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Каризма”, без регистрационни номера, управлян от жалбоподателя. Проверяващите констатирали, че Г. е неправоспособен, тъй като свидетелството му за управление на моторно преводно средство е отнето. Водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетелите. Й.Г. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Издаден му е и връчен талон за медицинско изследване с направление Филиала за спешна медицинска (ФСМП) в гр. Своге, чието предписание той не е изпълнил и не е дал кръв. На 16.03.2021 г. е издадено обжалваното НП, което съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. То е връчено на 15.04.2021 г., а жалбата е подадена в РУ – Своге още същия ден.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а по делото не беше установено друго.

Видно е от справката за съдимост на жалбоподателя, приложена на л. 47 и л. 48 от делото, че по НОХД 89/2021 г. на Районен съд Своге той е признат за виновен и му е наложено наказание за това, че на 04.03.2021 г., около 00:10 часа, в землището на с. Гара Бов, общ. Своге, обл. Софийска по път II-16, км. 42+550 /на около 50 метра след разклона за с. Гара Бов / с посока на движение от гр. София към гр. Мездра, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Каризма” с  рама № ….., което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като е била прекратена регистрацията на ППС със ЗПАМ № 20-0353-000134/09.06.2020 год. на РУ - Своге по чл. 171, т. 2А, б. „б” от ЗДвП. С оглед задължителната сила на актовете на съда, безспорно е установено времето и мястото, на което е извършена проверката от полицейските служители, както и обстоятелството, че Г. е управлявал моторно превозно средство. Точното място на проверката, съответно на извършване на нарушението, е видно и от приложената по делото екзекутивна документация – л. 65 и л. 67 от делото. Същото е достатъчно ясно описано, предвид използването на класификацията на пътищата от републиканската пътна мрежа и тяхната номерация, с максималната възможна точност до пътен километър - съгласно чл. 3, ал. 5 от Закона за пътищата. Класификацията на републиканските пътища се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет (МС), като с решение № 945/2004 г. на МС е утвърден списък на републиканските пътища в Република България.

Обстоятелството, че Г. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство, е видно от документа приложен на л. 21 от НОХД № 107/2020 г. на Районен съд Своге. Според него за времето от 09.06.2020 г. до 09.04.2021 г. той е търпял наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Проверката е извършена на 04.03.2021 г., т.е. в срока на изтърпяване на наказнието.

Обстоятелството, че Г. е отказал да бъде проверен с техническо средство и не е изпълнил предписанието се установява от показанията на свидетелите, а също така от талона, оригинал на л. 44 от делото, където той собственоръчно е написал, че отказва, както и от писмото от ЦСМП – София и от уведомлението към него – л. 69 и л. 70 от делото. Според чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган не е трябвало да съпровожда жалбоподателя до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинското изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, тъй като не са налице посочените в нормата хипотези.

Като се съобрази казаното от свидетеля Я., а именно, че водачът е лъхал на алкохол и е бил със зачервени очи, както и фактът, че проверката е извършена по време съвпадащо с определения от съда изпитателен срок на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода, обосновано може да се заключи, че жалбоподателят е отказал да бъде проверен с цел да избегне наказателната отговорност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно средство Й.Г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Освен това жалбоподателят е управлява моторно превозно средство, след като е бил лишен от това право по съдебен ред.

Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на Г.. Наложените административни наказания са предвидените за тези нарушения, съобразно със закона, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвидените в закона нарушения, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. Касае е се за лице, което е двукратно осъждано за престъпления свързани с нарушения на Закона за движение по пътищата.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Сроковете по чл. 34, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 ЗАНН са спазени. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба настоящият съдебен състав приема, че се касае до едно нарушение, при което изпълнителното деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол или на наркотици. Този отказ може да бъде в една от двете посочени форми, или в двете едновременно, както е в случая. Хипотезите на отказ са посочени алтернативно и поради това съдът приема, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се съдържа състав на едно административно нарушение с две форми на изпълнителното му деяние, при което е неприложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. В този смисъл е и Т.р. № 13 от 20.12.2021 г. на Върховния административен съд, като по настоящото дело жалбоподателят е отказал проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Й.Г. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията за което е санкциониран административно. Деянията са извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като наказаното лице е искало да избегне проверката за употреба на алкохол, който резултат е постигнат от него, а в същото време е знаел, че е лишен по съдебен ред от право да управлява моторно превозно средство, като субективната страна съдът извежда от конкретното поведение на извършителя.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 21-0353-000081 от 16.03.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, както и по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП – глоба в размер на 100 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :