Решение по дело №2101/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. Варна, ……………………… 2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Янка Ганчева

ЧЛЕНОВЕ:      Дарина Рачева

  Даниела Недева

при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административно дело № 2101 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна срещу Решение № 438/30.07.2021 г. на Варненски районен съд, І състав, постановено по н.а.х.д. № 1929 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 03-012378/02.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно касаторът оспорва изводите на районния съд относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН предвид срока на застрахователната полица. Счита за безспорно установено извършването на нарушението, както и неотстраняването му веднага след извършване на документалната проверка. Твърди, че в наказателното постановление е определена правилно датата на нарушението, тъй като това е датата, на която лицето е установено да полага труда. Предвид това моли решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

Ответникът в производството, „Стар лайф“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, счита доводите в касационната жалба за несъответстващи на обжалваното решение. Моли същата да бъде оставена без уважение, решението на районния съд да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски на ответника за съответните инстанции.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита за правилни изводите на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, свързани с датата на нарушението и нарушената правна норма. Моли решението да бъде оставено в сила.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на проверка във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03-012378/02.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Стар лайф“ ЕООД – гр. Варна на основание чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

От събраните доказателства, районният съд е установил от фактическа страна, че при проверка на стопанисвания от дружеството обект – козметичен салон в гр. Варна, ул. „***“ № 11а, извършена от служители на дирекцията на 29.11.2019 г., в обекта полагала труд М. Б., гражданка на Руската федерация със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец. Б. била назначена с трудов договор от 03.09.2019 г. При проверката било установено, че за Б. липсва разрешение за регистрация за работа за достъп до пазара на труда, издадено от Агенцията по заетостта. Предвид това, на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 29.11.2019 г. е приело на работа Б. без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта. Актът бил предявен и връчен, постъпилите възражения били приети за неоснователни и въз основа на акта на 02.01.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което деянието било квалифицирано по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ и на основание на тази разпоредба била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че Б. не е имала право на достъп до българския пазар на труда по силата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, тъй като е гражданин на трета държава. Дружеството „Стар лайф“ ЕООД е неин работодател, сключил с нея трудов договор, без да се твърди или да е установено, че за Б. е имало разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, поради което районният съд приема, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение. Въпреки това, съдът приема, че датата на нарушението в наказателното постановление е определена неправилно, тъй като описаното деяние „приемане на работа“ на Б. е извършено на 03.09.2019 г., когато всъщност тя е започнала работа, а датата 29.11.2019 г. е датата на проверката. Посочва още, че датата на извършването е един от съществените обективни признаци за индивидуализация на нарушението, правилното й определяне е от решаващо значение за упражняване на правото на защита на санкционираното лице и за сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Поради това счита, че неправилното й определяне е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на наказателното постановление. По приложението на материалния закон районният съд приема още, че нормата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ съдържа две хипотези – приемане на чужденци на работа без разрешение или без регистрация, като в случая не е уточнено в коя от хипотезите попада деянието, което също засяга правото на защита на привлеченото към отговорност лице. С тези мотиви районният съд отменя наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Касационният състав споделя изцяло мотивите на въззивния съд за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно определена дата на извършване на нарушението, и препраща към тях в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Обратно на твърденията в касационната жалба, датата на установяване на нарушението в случая не се явява дата на извършването му, тъй като приемането на чужденец да предоставя работна сила се извършва с допускането му до работа, а това съгласно установените и неоспорени в производството факти е станало с подписването на трудовия договор от 03.09.2019 г.

Твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 28 от ЗАНН не следва да бъдат обсъждани, тъй като не кореспондират с обжалваното решение.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски би следвало да се уважи, но доколкото доказателства за направени разноски в касационната инстанция не са представени, такива не се следват.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 438/30.07.2021 г. на Варненски районен съд, І състав, постановено по н.а.х.д. № 1929 по описа на съда за 2021 година.  

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                            Членове:        1.

 

2.