№ 20830
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110170942 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира твърденията на ответника за нередовност на исковата молба за
частично основателни, доколкото в исковата молба действително липсват подробно
изложени фактически твърдения относно сочената недействителност на процесния договор
за кредит. В обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът е длъжен да
посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание /в този
смисъл решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г. и определение №
60385 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4500/2021 г. на ВКС/. Когато обаче се сочи някакво
основание или причина за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и
правни доводи за това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват
/в този смисъл решение № 30 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 2230/2017 г. на ВКС/. Ето защо на
ищцата следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да уточни
претенцията си, като заяви конкретни фактически и правни доводи за нищожност на
процесния договор за кредит, в т.ч. защо счита същият за недействителен на основание чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК.
В останалата си част възраженията на ответника за нередовност на исковата молба са
неоснователни, доколкото в изпълнение на дадените от съда указания ищецът своевременно
е представил доказателство за платена държавна такса, а към исковата молба е приложено
пълномощно за процесуално представителство в полза на адв. М.. В тази връзка е
необходимо да се отбележи и че посочването и представянето на писмени доказателства към
исковата молба не представлява условие за нейната редовност по арг. от чл. 129, ал. 2 ГПК.
Липсата на представени с исковата молба писмени доказателства касае спора по същество и
е въпрос на доказване по делото, като същото не влияе върху редовността на исковата
молба.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството за
неоснователно, доколкото преценката на съда за наличието на процесуалноправна
легитимация на ищеца, респ. дали същият разполага с качеството надлежна страна по
предявения иск, се извършва въз основа твърденията на ищеца в исковата молба. В
настоящия случай с депозираната искова молба ищцата надлежно е обосновала правния си
интерес, навеждайки твърдения за недействителност на сключения между физическото лице
цедент и ответника договор за потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени
на ищеца от цедента с договор за цесия, вследствие от която недействителност претендира
връщане на даденото по договора. С оглед изложеното предявеният иск се явява допустим и
делото не следва да бъде прекратявано.
1
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да уточни претенцията си,
като заяви конкретни фактически и правни доводи за нищожност на процесния договор за
кредит, в т.ч. защо счита същият за недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22
ЗПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 420 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице ....в, адрес: гр. София, ж.к. ”С....., тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ, доколкото със същото се цели установяването
на нерелевантни за спора факти.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.07.2025 г. от 09:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Р. Д. К. е предявила срещу „....“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 лев, част от
вземане в общ размер на 64,17 лв., представляващо недължимо платена сума по нищожен
Договор за паричен заем № 4610109/07.10.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г.
до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 07.10.2022 г. ..... сключил Договор за паричен заем №
4610109/07.10.2022 г. с „....“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да
отпусне на кредитополучателя заем в размер на 800 лева с вид на погасителната вноска -
двуседмична, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен в договора. В
клаузата на чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с две физически лица поръчители, които да отговарят на определени
условия, или с банкова гаранция. На същата дата между ....., ответника „....“ АД и ........
ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4610109/07.10.2022 г., по силата
на който ........ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „....“ АД задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит. Ищцата излага, че с
влязло в законна сила решение № 20862/16.12.2023 г. по гр. д. № 22650/2023 г. на СРС, 41
състав, сключеният договор за предоставяне на гаранция е прогласен за нищожен поради
заобикаляне на закона. В мотивите на решението било изложено, че договорът е сключен
при заобикаляне разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗП, тъй като сумата,
дължима от кредитополучателя като възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция, не била включена в ГПР по процесния договор за кредит, а при включването в
ГПР действителният му размер би надхвърлил максимално установения такъв по чл. 19, ал.
2
4 ЗПК. По тази причина ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. В исковата молба се сочи, че
на 17.12.2023 г. между ..... като цедент и ищцата като цесионер бил сключен договор за
цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответника
„....“ АД в размер на сумата от 64,17 лв., представляваща платена без основание сума по
договора за потребителски кредит. По тези съображения ищцата счита, че разполага с
правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество за
връщане на платената без основание по нищожен договор за паричен заем сума от 1 лев,
част от вземане в общ размер на 64,17 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Релевира се възражение
за нищожност на договора за цесия, сключен между ищцата и ..... поради липсата на
неудовлетворено вземане, което да бъде предмет на договора за цесия. Счита, че вземане в
полза на цедента би възникнало едва след обявяване на процесния договор за паричен заем
за недействителен. Твърди, че даденото по силата на нищожен договор подлежи на връщане
като дадено без основание едва след като бъде прогласена нищожността на договора по
съдебен ред. Твърди, че процесния договор за паричен заем е действителен и сключен в
съответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12, т. 20 и чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Счита посочения в договора размер на ГПР за коректно изчислен.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищцата е да
установи, че по силата на сключения с ответника договор за паричен заем ..... като
кредитополучател е заплатил на ответника като кредитор процесната сума, че по силата на
валиден договор за цесия ..... е прехвърлил в полза на ищцата вземанията си, произтичащи
от неоснователно обогатяване по процесния договор за паричен заем, както и че ответникът
е редовно уведомен за извършеното прехвърляне.
В тежест на ответника е да установи, че е налице годно основание за имущественото
разместване, респ. за задържане на получената сума, за което НЕ СОЧИ доказателства.
УКАЗВА на ищцата, че НЕ СОЧИ доказателства за наличието на сключен между .....
и ответника договор за паричен заем; че ..... като кредитополучател е заплатил на ответника
като кредитор процесната сума; че по силата на валиден договор за цесия ..... е прехвърлил в
полза на ищцата вземанията си, произтичащи от неоснователно обогатяване по процесния
договор за паричен заем.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4