№ 64
гр. Велико Търново, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20234000600130 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на по искане на осъдения П. Б. И., направено чрез изрично
упълномощения му за това производство защитник адв.Д. Р. от АК-Русе, за
възобновяване на ВНОХД № 547/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Русе
/НОХД № 725/2022год. по описа на Районен съд-гр.Русе/, на основание
чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
От съдържанието на искането се извежда, че с него е заявено
основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК се излагат доводи, че инкриминираното деяние
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК; че не е налице
квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК и няма
основание за прилагането на чл.53 ал.1 б. „а“ от НК; че е налице основание за
1
прилагане на чл.197 от НК и правилната правна квалификация на деянието е
по чл.197 т.2 вр. с чл.194 ал.3 от НК, при която следва да се приложи
разпоредбата на чл.218б ал.1 от НК.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение по
чл.348 ал.1 т.3 от НПК се твърди, че наложеното наказание явно не
съответства на тежестта на извършеното престъпление и се излагат доводи, че
при определяне на наказанието на П. Б. И. не са отчетени всички налични
смекчаващи отговорността обстоятелства, неправилно е прието, че има
отегчаващо отговорността обстоятелство- упоритост в умисъла, като
наказанието е следвало да се определи при условията на чл.55 от НК,
неприлагането на който е още едно нарушение на материалния закон.
Иска се Великотърновският апелативен съд да измени атакувания
съдебен акт, като приложи правилно материалния закон- чл.197 т.2 вр. с
чл.194 ал.3 вр. с чл.218б ал.1 от НК и да бъде определено съответно
наказание, както и да се отмени приложението на чл.53 ал.1 б. „а“ от НК.
При условията на алтернативност се иска да се намали размера на
наложеното наказание, като същото бъде определено при условията на чл.55
от НК.
В съдебно заседание осъденият П. Б. И. и защитника му адв.Д. Р.
поддържат искането за възобновяване на делото по изложените в искането
съображения.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на
делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без
уважение.
В последната си дума осъденият П. Б. И. заявява, че съжалява
искрено за постъпката си и моли, ако може поне да му се върне автомобила,
за да започне работа.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото, в
пределите съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намира за установено
следното:
Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт
2
от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по
жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от
процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от
съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за
възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени
нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е
подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда № 80 от 16.06.2022год., постановена по НОХД №
725/2022год. по описа на Районен съд-гр.Русе, подсъдимият П. Б. И. е признат
за виновен в това, че на 01.12.2021 г., в гр.Русе, в съучастие, като извършител,
с Е. В. М. и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ Р 56-****, отнел подробно посочени в
присъдата чужди движими вещи на обща стойност 732,96 лева, от владението
на „Лидл България ЕООД енд Ко“КД с ЕИК *********, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.58а, ал.1 вр. с
чл.54 вр. с чл.36 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за
срок от осемнадесет месеца, което е намалено с една трета и е наложено
наказание дванадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, с присъдата са отнети в полза
на държавата вещественото доказателство по делото - лек автомобил „Дачия“,
модел „Логан“ с рег.№ Р 56-****, както и 1 бр. свидетелство за регистрация
на МПС част I и II за автомобила и 1 бр. контактен ключ с халка и
дистанционна управление за същия автомобил.
Подсъдимият П. Б. И. е осъден да заплати полагащата му се част от
направените по делото деловодни разноски.
Със същата присъда подсъдимата Е. В. М. е призната за виновна в
това, че на 01.12.2021 г., в гр.Русе, в съучастие, като извършител, с П. Б. И. и
чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия“,
модел „Логан“ с рег.№ Р 56-****, отнела подробно посочени в присъдата
чужди движими на обща стойност 732,96 лева, от владението на „Лидл
3
България ЕООД енд Ко“КД с ЕИК *********, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4,
пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от
НК й е определено наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет
месеца, което е намалено с една трета и е наложено наказание дванадесет
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата Е. В. М. е осъдена да заплати полагащата й се част от
направените по делото деловодни разноски.
Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба от
подсъдимите П. Б. И. и Е. В. М. и с решение № 165 от 08.12.2022год.,
постановено по ВНОХД № 547/2022год. по описа на Русенски окръжен съд, е
потвърдена изцяло присъда № 80 от 16.06.2022год., постановена по НОХД №
725/2022год. по описа на Русенски районен съд.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка
по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила
от момента на постановяването му. На същата дата е влязла в сила и
потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния съд.
Лишени от основание са оплакването и доводите на осъдения П. Б.
И. за допуснато съществено нарушение на закона и наличие на основание за
възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
При приетите за установени фактически положения,
първоинстанционният и въззивният съд правилно са квалифицирали
извършеното от П. Б. И. деяние като престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1
вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК. Липсва основание за оправдаване на
осъдения или за обмислянето на различна правна квалификация на деянието.
Доводите в искането за възобновяване, че деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, са неоснователни. Въпреки
че стойността на предмета на престъплението- 732,96 лева е близък до
размера на установената към момента на деянието минимална работна
заплата, вредните последици от деянието не са незначителни. Имуществените
вреди причинени с престъплението са изцяло възстановени, но това
обстоятелство наред с другите смекчаващи обстоятелства, не разкрива по-
ниска степен на извършеното престъпление в сравнение с обикновените
4
случаи на престъпления от този вид, предвид и начина на извършване на
кражбата, който разкрива относително висока степен на обществена опасност
на конкретно извършеното деяние.
Неоснователни са и доводите в искането за възобновяване, изложени
в подкрепа на възражението, че не е налице квалифициращия признак по
чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК и няма основание за прилагането на чл.53 ал.1 б.
„а“ от НК . Обстоятелството, че откраднатите вещи не са били натоварени в
лекия автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ Р 56-**** непосредствено
пред входа на магазина, а на няколко метра от този вход- на паркинга на
магазина, не може да обуслови извод, че това МПС не е използвано при
кражбата, респ., че не е налице квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.4
пр.1 от НК. Съгласно т.11 на Постановление № 6 от 26.04.1971г. по н.д. №
3/71г. на Пленума на ВС, кражбата е квалифицирана по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от
НК, когато деецът е използвал моторното превозно средство за отнемане на
вещите или за превоз на имуществото и отдалечаване от мястото на
престъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него. В
конкретния случай П. И. и Ема Маринова са използвали лекия автомобил
„Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ Р 56-****, собственост на осъдения И., за да
превозят инкриминираните вещи и да се отдалечат от местопрестъплението,
за да установят трайна фактическа власт върху тях, поради което кражбата
правилно е квалифицирана по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК. Предвид обема на
откраднатите вещи, подсъдимите не са можели да се отдалечат от
местопрестъплението и да установят трайна фактическа власт върху тях, без
да използват МПС, с което да ги транспортират. Правилно е приложен и
чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като посоченият лек автомобил е собственост на
осъдения П. И. и е послужил за извършване на умишлено престъпление. От
друга страна наличието на квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от
НК, е обстоятелство, което изключва възможността деянието да се
квалифицира по чл.194 ал.3 от НК, без значение дали случаят е маловажен по
смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Неоснователни са и доводите в искането за възобновяване, че е
налице основание за прилагане на чл.197 от НК. В конкретния случай
причинените с престъплението имуществени вреди в размер на 732,96 лева са
възстановени изцяло, като част от откраднатите вещи- на стойност 460,69
лева, са намерени и иззети при извършено на 21.12.2021год. претърсване и
5
изземване в жилището на осъдения П. Б. И., след което са върнати на
представител на ощетеното юридическо лице, а останалите вещи на стойност
272,27 лева са заместени, като на досъдебното производство П. И. е предал на
представител на ощетеното юридическо лице парична сума в размер на 272,27
лева. Установяването на местонахождението на иззетите от жилището на
осъдения П. И. откраднати вещи на стойност 460,69 лева е изцяло в резултат
на действията на органите на полицията, като стойността на тези вещи не е
незначителна част от общата стойност на откраднатите вещи- 732,96 лева,
поради което деянието не може да се квалифицира по чл.197 от НК. Фактът,
че причинените с престъплението имуществени вреди са изцяло
възстановени, следва да се съобрази само като смекчаващо отговорността
обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
По изложените съображения липсва законово основание да се уважи
искането на осъдения деянието да се квалифицира по чл.197 т.2 вр. с чл.194
ал.3 от НК, да се приложи разпоредбата на чл.218б ал.1 от НК и да се отмени
приложението на чл.53 ал.1 б. „а“ от НК.
Лишено от основание е и оплакването на осъдения за допуснато
съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Съгласно чл.348 ал.5 т.1 от
НК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК.
Такова явно несъответствие в случая не е налице в претендираната от
осъдения насока. Във връзка с индивидуализацията на наказанието на
осъдения П. Б. И., първоинстанционният и въззивният съд правилно отчели
като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на минали осъждания
и направеното самопризнание пред полицейските органи, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство проявената упоритост в умисъла при
извършване на престъплението. Към така отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се прибави още едно, а именно това,
че причинените с престъплението имуществени вреди са изцяло
възстановени. Въпреки това, определеното на осъдения П. И. наказание
осемнадесет месеца лишаване от свобода- малко над минималния размер,
което правилно е редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК с една трета и е
наложено наказание една година лишаване от свобода, не е явно
6
несправедливо и не се налага коригирането му по реда на възобновяването.
Смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни и никое от тях
не е изключително, поради което не са налице основания за приложението на
чл.55 от НК. Ето защо не е налице и претендираното основание за
възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането
на осъдения следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Б. И., направено
чрез изрично упълномощения му за това производство защитник адв.Д. Р. от
АК-Русе, за възобновяване на ВНОХД № 547/2022год. по описа на Окръжен
съд-гр.Русе /НОХД № 725/2022год. по описа на Районен съд-гр.Русе/.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7