РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500775 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1924/19.10.2023 г. по гр.д. № 1683/2022 г. на Районен съд - Перник е
изнесен на публична продан на осн. чл. 348 от ГПК недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.1389.1.37 по КККР, с
административен адрес в ***, с предназначение жилище - апартамент № ***, състоящ се от
три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения с площ 96,43 кв.м., прилежащи
таванско помещение № *** с площ 8,03 кв.м. и 3,26 % идеални части от общите части на
сградата и съответните части от правото на строеж (Имота), при граници - на същия етаж
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.1389.1.36 и 55871.515.1389.1.38,
под обекта 55871.515.1389.1.32, над обекта 55871.515.1389.1.78 като получената парична
сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно: 1/2
(една втора) идеална част за Д. И. Х. и 1/2 (една втора) идеална част за З. Г. Н.. Съдът е
определил пазарната стойност на имота в размер на 138 321.00 лева. С решението на осн. чл.
346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС Д. И. Х. e осъден да заплати на З. Г. Н. сума в размер на
3946.40 лева, представляващи половината от вложените средства за ремонт и труд за
извършените в имота подобрения, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
1
претендиран размер от 5256.50 лева. Със същото решение е оставена без уважение молбата
по чл. 344, ал. 2 ГПК на Д. И. Х. за осъждане на З. Г. Н. да му заплаща обезщетение в размер
на половината от средномесечния наем от 24.04.2023 г. до влизане в сила на решението по
осъществяване на делбата като неоснователна. Със същото решение съдът се произнесъл и
относно разноските.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК са постъпили въззивна жалба с вх. № 21903 от
24.10.2023 г. и въззивна жалба с вх. № 22340 от 27.10.2023 г. от Д. И. Х., с които въззивният
жалбоподател изразява съгласието си с изнасянето на недвижимия имот на публично
продан, но обжалва същото в частта, с която съдът е определил пазарната стойност на имота
в размер на 138 321.00 лева. Твърди се, че без негово съгласие и в отсъствието му са
сменени партидите за ток и вода, както и били извършени различни подобрения в имота. На
следващо място решението се атакува и в частта, с която Х. е осъден да заплати на З. Н.
сума в размер на 3946.40 лева, представляващи половината от вложените средства за ремонт
и труд за извършените в имота подобрения и в частта, с която е оставена без уважение
молбата му по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Намира, че съдът е достигнал до неправилни изводи,
поради което и постановеното решение в атакуваните му части е неправилно. Счита, че по
делото по категоричен начин се е доказало, че Х. не е давал съгласието си и никой не го е
питал дали може да извършва ремонтни дейности в процесния имот. Категорично заявява,
че ремонтните дейности са извършени без негово знание и съгласие, поради което счита, че
не дължи обезщетение относно вложените средства за ремонт и труд. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и се реши делото по същество, като се
отхвърлят предявените претенции от страна на ответника по чл. 346 от ГПК и се уважи
претенцията му по чл. 344 ал. ГПК. С жалбите решението е атакувано и в частта относно
разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З. Г. Н., чрез адв. В., с който се
оспорват двете въззивни жалби. Навеждат се твърдения, че с първата жалба се излагат
факти, които изобщо не са твърдени по време на процеса, а в останалата част се излагат
оплаквания, които съдът е анализирал всестранно, включително и с позоваване на съдебна
практика. В продължение се излага становище, че изложеното в жалбите води до извода, че
жалбоподателят от една страна е съгласен с цената на този апартамент, която е формирана
след направените в него от Н. подобрения, а от друга страна не иска да участва в тези
подобрения, но иска да получи половината от цената при евентуална публична продан.
Твърди, че по делото категорично е доказано, че жалбоподателят е имал достъп до
процесния имот. Въз основа на изложеното се моли въззивните жалба да бъдат оставени без
уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение. Прави се искане за
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
2
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
С влязло в сила Решение № 1262/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1683/2022 г.
на РС Перник е допусната делба между Д. И. Х. и З. Г. Н. на съсобствения им недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.1389.1.37 по
КККР, с административен адрес в ***, с предназначение жилище - апартамент № ***,
състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения с площ 96,43 кв.м.,
прилежащи таванско помещение № *** с площ 8,03 кв.м. и 3,26 % идеални части от общите
части на сградата и съответните части от правото на строеж (Имота), при граници - на
същия етаж самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.1389.1.36 и
55871.515.1389.1.38, под обекта 55871.515.1389.1.32, над обекта 55871.515.1389.1.78 при
следните КВОТИ: 1/2 идеална част за Д. И. Х.; 1/2 идеална част за З. Г. Н..
Относно приложимия способ за делба:
В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши
делбата, се решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК,
за чието служебно приложение съдът следва да следи както за зачитане на силата на
пресъдено нещо с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК, така и по отношение на
изискванията дали имотът- предмет на делбата, е поделяем.
Съгласно съдебно-техническата експертиза (СТЕ) пред РС процесното делбено
жилище - апартамент № ***, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни
22
помещения с площ 96,43 м., прилежащи таванско помещение № *** с площ 8,03 м, и 3,26
% идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж, не
е възможно да бъде обособен като два самостоятелни обекти на правото на собственост,
съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ, т.е. апартаментът е неподеляем на дялове,
колкото са съделителите.
Същевременно искания за възлагане по реда на чл. 349 ГПК в преклузивния срок по
чл. 349, ал. 4 ГПК, от който и да е от съделителите липсват. При това положение следва, че
процесният делбен имот-апартамент е неподелям по отношение на правото на собственост,
тъй като от него не могат да се обособят два реални дяла като два отделни имота - нови
жилища за всичките двама съделители отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ
съобразно квотите, при които е допусната делбата и затова делбата следва да се извърши по
единствения възможен начин - чрез изнасяне имота на публична продан, съгласно чл. 348
ГПК.
Съдебно-техническата експертиза пред РС дава заключение, че пазарната стойност на
процесното делбено жилище е 138 321 лв. Във връзка с възраженията в жалбата относно
определената от съда пазарна стойност на имота в размер на 138 321.00 лева следва да се
посочи, че на първо място тази пазарна стойност не е произволна, а е основана на
заключението на вещото лице по СТЕ, която при извършената по реда на чл. 202 ГПК
оценка, въззивният съд, подобно и на РС изцяло възприема като пълна, ясна и обосновано
3
изготвена. На следващо място, с отразяването в диспозитива на решението, че получената
след извършването на публичната продан сума се разпредели между съделителите съобразно
делбените им части, се изчерпват правомощията на съда за отчитането на това
обстоятелство. Това е така, тъй като приложеният способ за делбата е публичната продан,
която следва да се извърши по цена, определена от съдебния изпълнител на основание чл.
485 ГПК, а възприетата от съда пазарна стойност е от значение единствено за определяне на
държавните такси, т.е. касае финансовото правоотношение между държавата и
съделителите, но не и отношенията между последните. Именно поради това задължителната
практика на ВКС приема, че първоначалната пазарна цена на имот в хипотезата на делба
чрез изнасяне на имот на публична продан, не е елемент от диспозитива на решението по чл.
348 ГПК по арг. от чл. 485 ГПК - че при публична продан първоначалната цена се определя
от вещо лице в производството пред съдебния изпълнител (Определение № 507/20.12.2010 г.
по ч.гр.д. № 473/2010 г. на ВКС и др.). Ето защо, всички оспорвания и възражения в жалбата
по този въпрос са неоснователни.
Относно исковете по чл. 346 от ГПК:
В първото редовно съдебно заседание след допускане на делбата, съделителят З. Г. Н.
е предявила срещу съделителя Д. И. Х. претенции по сметки в общ размер на 5256,50 лв.,
представляващи стойност на извършени подобрения в делбения имот.
Установено е от събраните в първоинстанционното производство гласни /св. B.A. и
св. E. И./ и писмени доказателства и съдебно- техническа експертиза, че описаните от
съделителят З. Г. Н. работи са извършени в имота както следва: Поставяне на PVC-дограма
“
на прозореца и балконската врата в хола, „обръщане' на ъглите и измазване; Поставяне на
22
нов ламиниран паркет 18,30м в хола; Полагане на латекс: Стени-в южната спалня 32м, хол
22222
39м и кухнята 30 м ;Тавани -в южната спалня 12,20м, хол 18,30м и кухнята 11,80м;
Поставени плочки при камината; Поставяне на нов ламиниран паркет за южната спалня
2
12,20м; Вградена кухня по поръчка, оборудвана с нови абсорбатор, фурна, плот за
вграждане и мивка. Представените от съделителя З. Г. Н. доказателства относно
обстоятелството, че тези подобрения са извършени именно от нея /гласни и писмени такива,
заключението на съдебно- техническа експертиза/ са достатъчни. В тази връзка от анализа
на горепосочените доказателства, се налага извод, че строителните работи са извършени
през 2021 г. от съделителя З. Г. Н. с нейни средства, както и че същите съществуват
понастоящем. Касае се за извършване на подобрения, защото доказателствата и експертизата
установяват нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за
запазването и съхраняването й. Въз основа на гл. доказателства, въззивният съд приема, че
процесните подобрения са извършени от съделителя З. Г. Н. със съгласието и без
противопоставянето на съделителя Д. И. Х., поради което правоотношенията помежду им се
уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС, а данни за противното не могат да се извлекат и от
представените документи и заключението на СТЕ – напротив от доказателствата по делото
може да се направи извод, че с конклудентни действия съделителят Д. И. Х. е изразил
съгласие с тези подобрения. При това положение съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС се дължат
4
действително извършените разходи за подобрения, съобразно частите в съсобствеността, а
не увеличената стойност на имота (ППВС № 6 от 1974 г., ТР № 85 от 1968 г., както и
Решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО). Съгласно заключението
на съдебно – техническата експертиза, доказаните извършени от съделителя З. Г. Н. и с
нейни средства подобрения в делбеното жилище са оценени общо на стойност 7 892,80 лв.,
като стойността им е определена към момента на извършването им. В приложимата за
процесния случай разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗС, стойността на извършените от съделителя
З. Г. Н. подобрения се определя към момента на извършването им, данни за което се
съдържа в приетата техническа експертиза, както и че същите съществуват понастоящем, за
разлика от правилата на чл. 72 - 74 ЗС, чл. 61 и чл. 59 ЗЗД, при което е необходимо да се
изследват каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента
на разглеждане на спора и постановяването на решението по него, но както се посочи
настоящият случай е различен. Следователно от сумата, която е изразходвала съделителят З.
Г. Н. за доказаните извършени подобрения общо от 7 892,80 лв., последната може да иска от
другия съсобственик Д. И. Х. само сумата, която се припада на неговия дял. За сумата, която
се следва на дела на извършилия подобренията той не може да претендира, тъй като е
налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Ето защо, съделителят Д. И. Х.,
съобразно притежаваните от него 1/2 ид. части от процесното делбено жилище, следва да
заплати на З. Г. Н. сумата от 3946,40 лв. за така извършените подобрения. Исковете по чл.
346 от ГПК за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5256,50 лева, са
неоснователни.
По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК:
Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение
се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае
обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по
чл. 31, ал. 2 ЗС по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл.
346 ГПК. Ако в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми
срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното
извършване на делбата, е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344,
ал. 2 ГПК.
В случая безспорно е отправена претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК,
доколкото съделителят Д. И. Х. претендира заплащане на суми срещу ползването на имота
от другия съсобственик занапред – от 27.04.2023 г. - моментът, в който е направено, до
окончателното извършване на делбата. Характерът на искането касае постановяване на
привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна
администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има
характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се
разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Разпоредбата на чл. 344,
ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да
ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е
5
лишен от това ползване. Лишаването от ползване по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от ЗС е налице, когато съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което е доведено да знанието на друг съсобственик и последният не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Правото на обезщетение не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
В случая е установено от събраните в първоинстанционното производство
свидетелски показания, че съсобственикът З. Г. Н. живее и пребивава извън пределите на
страната, като рядко се прибира, т.е. не се установява, че процесният делбен имот е във
фактическата власт само на съсобственика З. Г. Н.. От друга страна съделителят Д. И. Х.
посещава апартамента по свое усмотрение и не е бил ограничаван, вкл. преспива в него
преди провеждане на съдебните заседания по настоящото дело, т.е. съсобственикът З. Г. Н. е
положила дължимата грижа по осигуряването на възможност на съделителят Д. И. Х. да
ползва реално своята идеална част. Дори и да се приеме за установено от свидетелски
показания, че ищецът е ограничаван по някакъв начин, тъй като ищецът посещавал
апартамента, но в даден момент била сменена бравата и той не е могъл да влезе, то това
ограничаване е извършено именно от трето за спора лице, а не от съсобственика З. Г. Н.. В
този смисъл недоказана се явява първата предпоставка на чл. 344 ал. 2 ГПК, че съделителят
Д. И. Х. е възпрепятстван да ползва имота от другия съсобственик З. Г. Н. съобразно квотата
си в съсобствеността, поради което претенцията е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
С решението си в обжалваната му част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разпределянето на дължимите държавни такси на съделителите във втора фаза пред първа
инстанция, правилно извършено при съобразяване оценката на имотите и съобразно дела на
съделителите в съсобствеността при спазване на правилата по чл. 355, изр. първо ГПК, вр.
чл. 8 от ТДТГПК.
По разноските
Разпределянето на разноските на съделителите във втора фаза пред първа инстанция е
извършено при съобразяване относимостта им към ликвидирането на съсобствеността и
съобразно дела на съделителите в съсобствеността, респ. към установяване на заявените
облигационни претенции в същата фаза на делбата /съобразно изхода по претенцията за
сметки и правилата на чл. 78 ГПК/, поради което решенето в тези части също следва да бъде
потвърдено.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство, съгласно чл. 78 ГПК.
Възиваемата претендира и доказва разноски по въззивното производство 600лв. -
6
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в
договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е
платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които предвид неоснователността на
жалбата, жалбоподателят дължи на въззиваемата изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1924/19.10.2023 г. по гр.д. № 1683/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. И. Х., ЕГН **********, живущ в ***, да заплати на З. Г. Н., ЕГН
**********, живуща в ***, сумата в размер на 600 лева - разноски по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7