РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Кърджали, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно
административно наказателно дело № 20235100600403 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 7/18.10.2023 г., постановено по НАХД № 19/2023 г.,
К.ският районен съд е признал С. М. П. за виновен в това, че на 16.12.2019г. в
гр.К., ул.“К. Б. І“ при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „С. Л.“ с рег. № *******, негова собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП – при
забрана за превишаване на скоростта в населено место от 50 км/час за
категория „В“ се движил със скорост от 121 км/час; и в чл.42, ал.2, т.2 от
ЗДвП – Водач, който изпреварва е длъжен: когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, по
непредпазливост причинил на С. Е. П., с ЕГН ********** от с. П. Ж., общ.К.
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата половина на таза -
на тялото на лявата седалищна кост, ангажиращо седалищно-кръстцовата
става и на горния клон на лявата срамна кост, ангажиращо предния ръб на
1
главулечната ямка, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение,
довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от
един месец - престъпление по чл. 343, ал.1, буква “б”, предл. ІI-ро, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, буква
“б”, предл. ІI-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като го е
признавал за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за това,
че деянието е извършено при условията на независимо съизвършителство с Е.
Ф. К.. На основание чл.343 г, във вр. с чл. 343, ал.1, буква “б”, предл. ІI-ро,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 78а, ал. 4 от НК съдът е наложил на
С. М. П. и административно наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от десет месеца, считано от датата на
влизане на решението в сила.
Със същото решение, съдът е признал Е. Ф. К., с ЕГН **********, роден
на ********г. в гр.К., с постоянен и настоящ адрес: с.К., мах.“Д.“ №*, общ.К.,
за невиновен в това, че на 16.12.2019г. в гр.К., ул.“К. Б. І“ при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ф. г. “ с рег. № *******,
собственост на Ф. Х. К. от с.К., общ.К., нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл.21, ал.1 от ЗДП – при забрана за превишаване на
скоростта в населено место от 50 км/час за категория „В“ се движил със
скорост от 112 км/час и при условията на независимо съизвършителство със
С. М. П., по непредпазливост причинил на С. Е. П. от с.П. Ж., общ.К. средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата половина на таза- на
тялото на лявата седалищна кост, ангажиращо седалищно-кръстцовата става и
на горния клон на лявата срамна кост, ангажиращо предния ръб на
главулечната ямка, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение,
довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от
един месец – обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, буква “б”, предл. ІI-
ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по така предявеното му обвинение.
Със същото решение, съдът е осъдил С. П. да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Кърджали сумата в размер на 4286,42 лева, представляваща
направени разноски по досъдебно производство № 109/2019г. по описа на РУ
– К., 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на
2
изпълнителен лист по сметка на Районен съд – К., както по сметка на Районен
съд – К. сумата в размер на 120 лева, представляваща направени разноски по
делото и 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на Районен съд - К..
Против така постановеното решение е подаден въззивен протест от
прокурор при Районна прокуратура – Кърджали, ТО – К., в който се твърди,
че решението е неправилно и постановено в противоречие на събраните
доказателства, поради следните съображения: Деянието било извършено от
обвиняемия С. М. П. и обвиняемия Е. Ф. К. при условията на т.нар
"независимо съизвършителство" - и двамата обвиняеми при липса на общност
на умисъла у тях, всеки сам със свои самостоятелни действия бил допринесъл
за настъпване на съставомерния престъпен резултат.
Безспорно по делото се установило, че както обв.С. П. е нарушил
посочените и от районния съд правила за движение по пътищата, така и
обвиняемият Е. Ф. К. бил нарушил правилата за движение по пътищата
визирани в чл.21, ал.1 от ЗДП - при забрана за превишаване на скоростта в
населено место от 50 км/час за категория „В“ се движил със скорост от 112
км/час . Тези нарушения на правилата за движение от двамата обвиняеми
били в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат-средна телесна повреда на С. Е. П.. Налице била причинна връзка
между нарушените правила за движение и настъпилия резултат. Самият
пострадал П. в хода на съдебното следствие заявил, че е усетил два удара,
като тези твърдения се потвърждавали и от заключението на вещите лица от
повторната тройна автотехническа експертиза. Вещите лица също сочели, че
имало два удара между участниците в ПТП, подробно посочени в
експертизата. Повторната тройна автотехническа експертиза била извършена
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответствала на останалите доказателства относими към изследваните
обстоятелства. Експертизата била обоснована и кореспондирала със
събраните доказателства по делото.
Твърди се също, че е налице съпричиняване към настъпилия резултат от
страна на обв.К., нарушавайки правилата за движение той създал условия за
настъпване на резултата - средна телесна повреда на пострадалия П.. Той
директно не бил причинил средната телесна повреда, но създал условия за
настъпването на вредоносния резултат. Той в достатъчна степен бил
допринесъл за настъпването на ПТП, с поведението си на пътя, което можело
да се квалифицира като нерегламентирано състезание - гонка. Безспорно
деянието и на двамата обвиняеми било извършено при условията на
независимо съизвършителство, тъй като всеки един от тях участвал в самото
3
изпълнение на престъплението независимо един от друг. Те отделно един от
друг с действията си по нарушаване на правилата за движението по пътищата
допринесли за настъпването на съставомерния престъпен резултат - в случая
средна телесна повреда.
При тези доказателства неправилно съдът бил стигнал до извода, че
обвиняемият Е. Ф. К. не е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.II -ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, като по
този начин вместо да го осъди, го е признал за невиновен по така
повдигнатото му обвинение.
Предлага се на основание чл.378, ал.5 във вр. с чл.334, т.2 във вр. с чл.336,
т.2 от НПК, да се отмени Решение № 7/18.10.2023г. постановено по АНД №
19/2023г. на Районен съд - К., като вместо това обвиняемия Е. Ф. К. бъде
признат за виновен по така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.“б“,
пред.ІІ –ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК при условията на независимо
съизвършителство.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали поддържа протеста по
изложените в същия доводи. Счита, че изводите, които е направил съдът - че
между автомобила на К. и автомобила на пострадалия П. не е имало пряк
удар, поради което и не е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и уврежданията на П., е неправилен и противоречи на
събраните пред първата инстанция доказателства, най-вече на изготвените
съдебно-автотехнически експертизи – единична, тройна и повторна. Също
така счита, че в мотивите на обжалваното решение липсвал какъвто и да е
коментар и изложение на нарушенията, които са били допуснати от страна на
самия пострадал и в този смисъл алтернативно се предлага на съда, делото да
се върне за ново разглеждане, поради липса на мотиви в обжалваното
решение досежно нарушенията по ЗДвП, които е допуснал самия пострадал, и
които имали роля в настъпването на това ПТП, т.е. дали е налице някакво
съпричиняване от негова страна. Моли, за съдебен акт в този смисъл.
В съдебно заседание подсъдимите С. П. и Е. К., не се явявт, като двамата
се представляват от защитника си – адв.И. Б. от АК – Кърджали, който моли
подадения протест да се остави без уважение, като неоснователен. Твърди, че
основния спор по делото бил дали между управлявания от подсъдимия К.
автомобил „Ф. г.“ и автомобила, управляван от пострадалия П., е имало
съприкосновение. По делото имало извършен оглед на местопроизшествието
и имало изготвен фотоалбум. Във фотоалбума били фиксирани ясно,
категорично и цветно нанесените поражения по автомобила управляван от К..
Те били две, и двете били характерни с вдлъбнатини, причинени единствено и
само когато автомобил срещне преграда във вид на дърво или стълб.
Извършени били три автотехнически експертизи - единична, повторна и
тройна. Правилно и законосъобразно съдът бил кредитирал единствено и
само извършените единични автотехнически експертизи, които се базирали на
извършения оглед, който вещото лице взел предвид, и ги е съпоставил със
4
събраните гласни доказателства по делото. Установено било, че и двата
автомобила са се движили с превишена скорост, един зад друг. Признатия за
виновен П. предприел маневра „изпреварване“, в същото време пострадалия
П. нарушил правилата за движение, не спазил предимство, излязъл от път без
предимство на път с предимство, препречил е пътя на изпреварващия
автомобил, вследствие на което между двата автомобила е имало удар, от
който на пострадалия са причинени средни телесни повреди. Видно от
обясненията на подсъдимия К., за да избегне участие във въпросното
съприкосновение, той извършил маневра, качил се върху тротоара, ударил се
в стълб, който се намирал на самото място. От силата на удара, въпреки че се
е опитал със спирачната система да намали скоростта, автомобилът е
отскочил, завъртял се е и се е ударил повторно със задната си част странично
в същия стълб. Това сe виждало и на фотоалбума към огледа. Вещото лице Д.
много ясно, много подробно, със съответните формули и обяснения за
векторите на движенията и механичните въздействия върху движещите се
тела, бил обяснил защо и как се е получило това нещо. От разпита на вещото
лице д-р М. в съдебно заседание било видно, че за причинените наранявания
на пострадалия бил необходим и достатъчен един единствен удар. Този удар с
голям интензитет и с голяма сила, бил настъпил между автомобила на единия
от обвиняемите, а именно - С. П., и автомобила на пострадалия П.. Нямало
нито едно друго обективно или гласно доказателство, от което да става ясно,
че между автомобила, управляван от К., и този от П., има съприкосновение.
Единственото доказателство в тази насока била тройната съдебна
автотехническа експертиза, която се базирала на компютърен модел,
програма, която давала едно предположение, опит за възстановка, но не
представлявала абсолютна истина, въпреки нейната изключителна
убедителност като външен вид и като изложение, но не можело да замести
съвкупното разглеждане на всички доказателства. В тази си част, по
отношение на удар между автомобила на К. и автомобила на пострадалия П.
тази експертиза, базираща се на компютърна програма, на компютърна
симулация, представлява голословно предположение. Самият пострадал,
когато бил разпитван, не можел с категоричност да обясни механизма на
настъпилия удар и дали ударите били един или два. Относно твърдението, че
управляването с превишена скорост по някакъв начин било допринесло и
било способствало за настъпване на пътно транспортното произшествие, по
делото не било установено между двамата шофьори да е имало някаква
общност на формиране на отношение към извършеното деяние. Вземането на
решението за извършване на маневра „изпреварване“ си било изцяло на
втория водач, който бил признат за виновен за извършено нарушение,
извършване на изпреварване с превишена скорост. Относно поведението на
пострадалия П., било установено, че е извършил също тежко нарушение на
Закона за движение по пътищата, не бил спазил забранителен знак да не
пресича път, по който се движат автомобили с предимство и в една
значителна степен бил отговорен и той за настъпилия противоправен
резултат. При всички тези доказателства, които били събрани и обсъдени от
първата инстанция счита, че направения извод за това, че отговорен за
5
извършеното деяние е единия от подсъдимите, а пък този, който е привлечен
заедно с него във фигурата на независимо съизвършителство, е признат за
невиновен, за правилен и законосъобразен. Моли, да се потвърди
първоинстанционното решение.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваното решение на основание чл.378, ал.5, във вр. с
чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в
протеста, констатира:
Първоинстанционното производство е било по реда на глава двадесет и осма
от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Районният съд, за изясняване на делото от
фактическа страна, на съдебното следствие е разпитал част от свидетелите и
вещите лица от списъка за призоваване за съдебно заседание и е приобщил
събраните на досъдебното производство доказателства, като пред настоящата
инстанция не бяха искани, допуснати и събирани нови доказателства.
С оглед събраните по делото доказателства се установява фактическата
обстановка описана и приета от първоинстанционния съд, а именно:
На 16.12.2019г. подс. Е. Ф. К. отишъл на бензиностанция „Карио“, с лек
автомобил, марка „Ф. г.“ с рег. № *******, собственост на баща му – Ф. Х. К..
Там, срещнал съученика си- подс. С. М. П., който почиствал автомобила си,
марка „С. Л.“ с рег. № *******. Подсъдимият К. тръгнал с автомобила си в
посока с.П. Ж., общ.К.. След като приключил с почистването на автомобила
си, подс.С. П. се насочил в посока центъра на гр.К., като се движел по ул.“К.
Б. І“ и в района на автогарата видял, че пред него се движи подс.К.. Решил да
го настигне и да разговаря отново с него.
Подсъдимият К. се движел със скорост около 70 км/ч, след него се
движел подс.П..
На правия участък, преди с.П. Ж. двата автомобила увеличили
скоростите си. Пътят представлявал двупосочно платно за движение с
разделителна бяла непрекъсната линия. Пътната настилка била суха. Движели
се по ул.“К. Б. І“, по път с предимство. На тротоара отдясно на метална
тръбна стойка бил поставен пътен знак Б3 (път с предимство).
Около 12.15 часа подс.К. достигнал до Х-образно кръстовище между
улици, едната от които е естествено продължение на второкласния път в
6
населеното място (осите на ръкавите са изместени една спрямо друга).
Трасетата им били хоризонтални прави участъци, без напречен наклон.
Движението по тях било двупосочно и се извършвало по едно платно,
съответно: по ул.“К. Б. І“ (път ІІ – 59 сп.Джебел –К.-И.); улица, вляво за
басейн „Оазис“; улица в дясно за бившето МТС.
От лявата страна на ул.“К. Б. І“ бил оформен банкет на пътя, след него
изградена отводнителна канавка от бетонни елементи. От дясната страна бил
тротоар. Нямало стоманени предпазни огради и пешеходни пътеки.
Подсъдимият К. се движел с лек автомобил, марка „Ф. г.“ с рег. № *******
със скорост 112 км/ч. по платното за движение на ул.“К. Б. І“ в посока от
запад. След него се движел подс.П. с лек автомобил марка „С. Л.“ с рег. №
******* със скорост 121 км/ч. Скоростта им на движение за конкретния
пътен участък била превишена (при нормативно разрешена скорост - 50 км/ч.
в населено място, за категория „В“). Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДП - При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50 км/ч. в
населено място, за категория „В“.
По същото време на 16.12.2019г. свидетелят С. Е. П. управлявал лек
автомобил, марка “Ф. П. ”, с рег. № ******, като се движел по платното за
движение на път южно от ул.“К. Б. І“, в посока от юг на север (по ръкава на
кръстовището от страната на бившето МТС, с посока към кръстовището). На
улицата от МТС бил поставен пътен знак Б2 –Стоп (Спри! Пропусни
движещите си по пътя с предимство!). Свидетелят П. не е спрял, преди да
навлезе в кръстовището. Когато подс. К. с л.а. „Ф. г.“ е бил на около 92-93 м.,
свидетелят П. се е движил с автомобила си, като е навлязъл на платното за
движение на ул.“К. Б. І“ и е предприел маневра завой на ляво.
Към този момент водачът на л.а. „С. Л.“ – подс. П. е предприел маневра-
изпреварване на л.а. „Ф. г.“, като към момента на потегляне на л.а. „Ф. П.“
управляван от св.П., л.а. „С. Л.“ управляван от подс.П. тъкмо навлизал в
лявата лента.
Водачът на л.а. „С. Л.“ е бил длъжен, когато при изпреварването навлиза
в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея – чл.42, ал.2,
т.2 от ЗДП. Възприемайки управлявания от св. П. лек автомобил, водачът на
7
л.а. „Ф. г.“ – подс.К. е реагирал, като екстрено е задействал спирачната
система на автомобила, в този момент водачът на л.а. „С. Л.“ – подс. П., който
вече е бил в лявата лента, също е реагирал, като екстрено е задействал
спирачната система на автомобила. Водачът на л.а. „Ф. П.“ -св.П. също е
реагирал, като е намалил скоростта си и е отклонил автомобила леко надясно.
Траекториите на движение на автомобилите „С. Л.“ и „Ф. П.“ са се пресекли
и с предната лява част л.а.“С. Л.“ управляван от подс.П. е ударил в предната
лява част л.а. “Ф. П.“ управляван от св.П.. Скоростта на движение на лек
автомобил „С. Л.“ в момента на удара била 86 км/ч, а на л.а. „Ф. П.“ – 8 км/ч.
Ударът между тях е настъпил в северната лента на мястото, което се намира
по дължина на 2-2,5 м. източно от Ориентир №1 приет в протокола за оглед и
по широчина на 0-1,1 м. северно от линията, разделяща платното на две ленти
за движение.
След удара л.а. „Ф. П.“ е бил отблъснат на изток. С предната си част л.а.
„Ф. г.“ управляван от подс.К. ударил електрически стълб, кайто се намирал
встрани от пътното платно, а след завъртането си, вследствие на удара отново
със задната си дясна част се е ударил в същия електрически стълб, като
вследствие на двата удара са се получили вдлъбнатини по автомобила,
управляван от него.
След ударите автомобилите са се установили на местата и в положенията
отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието, а именно - л.а. „С. Л.“ е открит стоящ на гумите си
между левия банкет и зелената площ над канавката, с предна част косо на
оста на ул.“К. Б. І“. Предните гуми били в зелената площ, задните на банкета
на пътя; Л.а. Ф. г.“ е открит стоящ на гумите си, като задните били на
тротоара, а предните - на пътното платно на ул.“К. Б. І“ в лентата по посока
към И., косо разположен спрямо оста на пътното платно; Л.а. „Ф. П.“ е открит
стоящ на гумите си, като задните били на тротоара, предните - на пътното
платно на ул.“К. Б. І“, в лентата по посока към И., косо разположен (почти
перпендикулярно) спрямо оста на пътното платно.
Подсъдимият К. излязъл от автомобила и отишъл до автомобила на
подс.П.. Последният напуснал автомобила и видял, че св. П. бил заклещен, не
можел да излезе от автомобила. Подсъдимият Е. К. подал сигнал на ЕЕН 112
за настъпилото пътно-транспортно произшествие.
8
На място пристигнали екипи на ФСМП –К., РУ-К. и РС“ПБЗНС“-К..
Свидетелят П. бил транспортиран до МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски“,
гр.Кърджали, а впоследствие до УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие автомобилите
получили различни деформации, като разликата между цената на автомобила
– л.а. “Ф. г.“, рег. № ******** (2377 лева) преди повреждането му и цената на
автомобила след повреждането е 138 лева, при предаване за скрап е 1940
лева; разликата между цената на автомобила – л.а.“С. Л.“, рег. № *******
(4341 лева) преди повреждането му и цената на автомобила след
повреждането е 455 лева, при предаване за скрап е 3886 лева; разликата
между цената на автомобила – л.а.“Ф. П.“, рег. № ******* (2109 лева) преди
повреждането му и цената на автомобила след повреждането е 490 лева, при
предаване за скрап е 1619 лева.
При пътнотранспортното произшествие на свидетеля С. Е. П. била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
половина на таза - на тялото на лявата седалищна кост, ангажиращо
седалищно-кръстцовата става и на горния клон на лявата срамна кост,
ангажиращо предния ръб на главулечната ямка, наложило болнично и
оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак за повече от един месец.
Свидетелите В. М. Г., С. С. Т. и А. Р. М., служители на РУ - К., след като
били уведомени за настъпилото пътно транспортно произшествие посетили
местопроизшествието. Установили самоличността на водачите – Е. Ф. К., С.
М. П. и С. Е. П. и собствеността на моторните превозни средства.
Подсъдимите Е. К. и С. П. били проверени за употреба на алкохол с
техническо средство “Дрегер 7410“ №ARSM - 0109”, като пробите били
отрицателни. За нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП на водача Е. Ф. К. е бил
съставен акт №7743/16.12.2019г. за установяване на административно
нарушение; за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.6, т.1, пр.3 от ЗДП на
водача – С. М. П. - акт № 7744/16.12.2019г. и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП
на св.С. Е. П. е бил съставен акт с бл. № 475200 от 16.12.2019г. за
установяване на административно нарушение.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие и били иззети
автомобилите. Същите били оставени на съхранение на паркинга на РУ –К. и
9
в последствие върнати на собствениците им.
След настъпване на ПТП С. Е. П. също бил проверен с техническо
средство „Алкотест –Дрегер“ за наличие на алкохол в кръвта, като резултата
му бил отрицателен.
От заключението на съдебно авто-техническа експертиза изготвена от
експерта инж.В. Д. на ДП е видно следното:
1. Леки автомобили „Ф. г.", *******, управляван от Е. К. и „С. Л.", ******,
управляван от С. П., са се движили по ул. „К. Б. I", с посока от К. към И.. Лек
автомобил „Ф. П.", ******, управляван от С. П. - по ръкава на кръстовището
от страната на бившето MTC, с посока към кръстовището. П. не е спрял на
знака „Стоп", завил е наляво по улица „К. Б. I", в посока към К. и не е
осигурил предимство на идващите от лявата му страна с висока (превишена)
скорост автомобили. П. и К. са задействали спирачните уредби и леките
автомобили са започнали да оставят спирачни следи. Траекториите на
движение на автомобилите „Сеат“ и „Ф. П.“ са се пресекли и с предната лява
част л.а. „Сеат“ е ударил в лявата странична част л.а. „Ф. П.“. При обмяната
на количеството на движение и възникналите сили и моменти, л.а. „Ф. П.“ се
е завъртял по посока на часовата стрелка, плъзгал се е по асфалта, качил се е
на тротоара и е спрял в края му, в положението открит след ПТП. От ударния
импулс л.а. „Сеат“ се е извъртял по посока обратна на часовата стрелка,
достигнал е левия банкет, с предната си част е преминал над канавката и е
спрял в положението фиксирано след ПТП. Водачът на л.а. „Ф. г.“ се е качил
на тротоара и се ударил челно в електрическия стълб от уличното осветление.
От ударния импулс автомобилът му се е извъртял наляво продължавайки
движението си напред. Последвал е удар в стълба със задната дясна врата,
след което е спрял.
2. Местата на ударите са:
2.1.Между леки автомобили „С. Л.“, ****** и „Ф. П.“, ****** –в с. П. Ж.,
на ул. „К. Б. І“ (естествено продължение на път ІІ-59), на кръстовището с
ръкава за басейн „Оазис“ МТС. В момента на удара л.а. „Ф. П.“ е бил
разположен косо спрямо оста на пътя, частично в лявата и дясна пътни ленти.
Ударът между тях е в лявата пътна лента на разстояние 0,60м. от осевата
линия на ул. „К. Б. І“, навлизал е от дясната в лявата лента.
2.2. На лек автомобил „Ф. г.“, ******* в електрическия стълб от уличното
10
осветление - на тротоара от дясната страна на пътя, считано по посока на
огледа (към И.).
3. Нормативно разрешената скорост за водачите на автомобил в процесния
пътен участък е 50км/ч.
4. Скоростта на движение на автомобилите непосредствено преди ПТП е
била:
4.l. Ha лек автомобил „Ф. г.“, *******- 114,83км/ч.
4.2. На лек автомобил „С. Л.“, ****** - 121,96км/ч.
4.3. На лек автомобил „Ф. П.“, ****** - 30,85км/ч.
4.4. На лек автомобил „С. Л.“, ****** в момента на удара 88,21км/ч.
5. Дължините на „Опасната зона“ пред всеки от автомобилите участвали в
ПТП са:
5.l. Ha лек автомобил „Ф. г.“, ******- 109,49м.
5.2. На лек автомобил „С. Л.“, ****** - 120,56м.
5.3. На лек автомобил „Ф. П.“, *****- 16,68м.
5.4. На лек автомобил движещ се със скорост 50км/ч - 31,74м.
6. Всички леки автомобили, участвали в процесното ПТП са били
технически изправни. Не е имало технически неизправности по тях, които да
са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
7. Въпросът „Съобразени ли са били действията на водачите в ПТП-то
съгласно изискванията от ЗДвП“ е с правна насоченост и вещото лице е
посочило, че не следва да му отговаря в смисъла, на който е зададен. От
техническа гледна точка според експерта, действията на водачите са били
неадекватни на ситуацията, защото са довели до възникването на конфликтни
точки (удари), представляващи източник на опасност.
8.Правилните действия от Техническа гледна точка за водачите, участвали
в процесното ПТП са:
8.1. За водача на л.а. „С. Л.“, ****** - П.: -преди навлизането в населеното
място да редуцира скоростта на движение до максимално разрешената
скорост от 50км/ч; -да не навлиза в лентата за насрещно движение при
наличието на изрична забрана за това (непрекъсната осева линия).
8.2. 3а водача на л.а. „Ф. г.“, ******* - К. - преди навлизането в населеното
11
място да редуцира скоростта на движение до максимално разрешената
скорост от 50км/ч.
8.3. 3а водача на л.а. „Ф. П.“, ****** - П. - преди навлизането в ул. „К. Б. I“
(кръстовището) да спре и изчака преминаването на движещите се с
предимство по нея.
9. Водачите на процесните автомобили са имали/нямали следните
възможности за предотвратяване на ПТП.
9.1. Ha л.а.“С. Л.“, ****** - П.: - ако в момента, когато л.а. „Ф. П.“ е бил в
т.В, аварийно задейства спирачната уредба, с нея не е имал възможност да
предотврати ПТП; - ако в момента когато л.а. „Ф. П.“ е бил в т.А, аварийно
задейства спирачната уредба, с нея не е имал възможност да предотврати
ПТП; - ако се движеше с максимално разрешената скорост от 50км/ч., в
момента когато л.а. „Ф. П." е бил в т.А, аварийно задейства спирачната
уредба, с нея не е имал възможност да предотврати ПТП; - ако се движеше с
максимално разрешената скорост от 50км/ч, в момента, когато л.а. „Ф. П." е
бил в т.В, аварийно задейства спирачната уредба, с нея не е имал възможност
да предотврати ПТП; - ако се движеше с максимално разрешената скорост от
50км/ч, в момента, когато се е разкрила видимостта между автомобилите,
аварийно задейства спирачната уредба, не e имал възможност да предотврати
ПТП; - не е имал възможност да завие надясно и да заобиколи навлизащия му
от ляво л.а. „Ф. П.“, там е бил л.а. „Ф. г.“; - не е имал възможност да завие
наляво и заобиколи навлизащия му от ляво л.а. „Ф. П.“, не му е достигало
разстояние за извършване на маневрата.
9.2. На л.а. „Ф. П.“, ****** - П.: - ако в момента на възникване на
„опасността“ (т.В), аварийно задейства спирачната уредба, с нея не е имал
възможност да предотврати ПТП; - ако в момента на възникване на
„опасността“ (т.А), аварийно задейства спирачната уредба, с нея не е имал
възможност да предотврати ПТП; - ако в момента на получаване видимост
към автомобилите, аварийно задейства спирачната уредба, с нея е имал
възможност да предотврати ПТП.
10. Ако л.а. „С. Л.“ се движи със скорост по-малка или равна на:
10.1. Когато л.а. „Ф. П.“ е в т.В, ПТП не би настъпило, ако той се движеше
със скорост по-малка или равна на 39,88км/ч.
12
10.2. Когато л.а. „Ф. П." е в т.А, ПТП не би настъпило, ако той се движеше
със скорост по-малка или равна на 66,73км/ч.
11. При така създалата се ситуация, всеки един от водачите на леките
автомобили е забелязал другия за първи път:
11.1. Водачът на лек автомобил „Ф. г.“, ******* - К. е забелязал л.а. „Ф. П.“
от разстояние - 95,00м.
11.2. Водачът на лек автомобил „С. Л.“, ****** - П. е забелязал л.а. „Ф. П.“
от разстояние - 95,00м.
11.3. Водачът на лек автомобил „Ф. П.“, ****** - П. е забелязал л.а. „Ф. П.“
и „С. Л.“ от разстояние - 95,00м.
12. Водачите на леки автомобили „С. Л.“ и „Ф. г.“ са имали обективна
възможност да възприемат лек автомобил „Ф. П.“ за пръв път от - 95м.
Водачите са реагирали със спирачните уредби:
12.1. Лек автомобил „Ф. г.", ******* от 93,66м.
12.2. Лек автомобил „С. Л.“, ****** от 92,93м.
13. Когато водачът на л.а. „Ф. П.“ е предприел маневрата „завИ.е наляво“ е
бил на разстояния 45,04м от л.а. „Ф. г.“ и на 47,84м от л.а. „С. Л.". От тази
позиция той е имал видимост към тях и е могъл да ги възприеме.
14. Въпросът „Кои са правилата за движение, които виновно са нарушени
от всеки един от водачите на МПС в конкретната ситуация и са в причинна
връзка с автопроизшествието и последиците от него ?“, вещото лице е
посочило, че е с правна насоченост и експертизата не следва да се произнася
по него, още повече по въпроса за „вината".
15. Причините за настъпване на процесното ПТП са:
15.1. Неспазване на предимство от страна на водача на лек автомобил „Ф.
П.“, ****** - П..
15.2. Движение с висока (превишена) скорост в чертите на населено място
от страна на водачите П. и К..
15.3. Неправилно навлизане в лентата за насрещно движение и
изпреварване от водача П. при наличието на изрична забрана за това
(непрекъсната осева линия).
16. Стойностите на леките автомобили и ел. стълб, към момента на ПТП са:
13
16.1. лек автомобил „Ф. П.“, *****- 846лв.
16.2. лек автомобил „Ф. г.“, *******-946лв.
16.3. лек автомобил „С. Л.“, ******* - 2 749лв.
16.4. електрическия стълб от уличното осветление - 134,06лв.
17. Стойностите на щетите по леките автомобили и ел. стълб, към момента
на ПТП са:
17.1. лек автомобил „Ф. П.“, ***** - 474,80лв.
17.2. лек автомобил „Ф. г.“, *******-648,20лв.
17.3. лек автомобил „С. Л.“, ******-2 277,80лв.
17.4. електрическия стълб от уличното осветление - 230,14лв.
17.5. обща стойност на щетите - 3 630,94лв.
18. Щетите за всеки лек автомобил и електрическия стълб от уличното
осветление се състоят в причиняването на необратими деформации, които са
ги направили негодни за употреба, т.е. унищожени са.
От заключението на допълнителната съдебно автотехническа експертиза на
вещото лице Д. изготвена на ДП се установява следното:
1. В изследването на ПТП, в неговите отделни фази са използвани различни
методи. Възможно е в крайната фаза скоростта на движение на автомобилите
да бъде пресметната и по метода „Моментум 360“. Той предполага редица
предварителни приемания, които при пресмятането могат да доведат до
значима грешка. Използвания метод „Делта V“ е приложил с оглед на
събрания доказателствен материал и получените резултати имат малка
вероятна грешка в сравнение с действителните.
2. Двата автомобила „С. Л.“ и „Ф. г.“ не са били един зад друг, движили са
се по близки успоредни траектории. Лек автомобил „С. Л.“ е изпреварвал
л.а.“Ф. г.“. Л.а. „С. Л.“ е бил в лявата лента за движение, л.а. “Ф. г.“ в
дясната, т.е. л.а. „С. Л.“ е изпреварвал л.а.„Ф. г.“. Некоректно е да се търси
дистанция между тях (освен странична).
От заключението на повторна тройна съдебно автотехническа експертиза
изготвена от експертите инж. М., инж. С. и инж. П. на ДП, е видно следното:
Водачът С. М. П. е управлявал л.а. „С. Л.“ по платното за движение на ул.
„К. Б. I" в посока от запад на изток. През това време водачът Е. Ф. К. е
14
управлявал л.а. „Ф. г.“ по платното за движение на ул. „К. Б. I“ в посока от
запад, пред л.а. „С. Л.“. По същото време водачът С. Е. П. е управлявал л.а.
„Ф. П.“ по платното за движение на път южно от ул. „К. Б. I“ в посока от юг
на север, като съгласно неговите твърдения, той е спрял преди да навлезе в
кръстовището. Когато л.а. „Ф. г.“ е бил на около 92 - 93 м ., водачът на л.а.
„Ф. П.“ е потеглил, като е навлязъл на платното за движение на ул. „К. Б. I“ и
е предприел маневра - завой на ляво. Преди или към този момент, водачът на
л.а. „С. Л.“ е предприел маневра - изпреварване на л.а. „Ф. г.“, като към
момента на потегляне на л.а. „Ф. П.“, л.а. „С. Л.“ тъкмо е навлизал в лявата
лента. Водачът на л.а. „Ф. г.“ е реагирал, като екстрено е задействал
спирачната система на автомобила, в един следващ момент и водача на л.а.
„С. Л.“, който вече е бил в лявата лента, също е реагирал, като екстрено е
задействал спирачната система на автомобила. Междувременно водачът на
л.а. „Ф. П.“ е реагирал, като е намалил скоростта си и е отклонил автомобила
леко на дясно. Така е настъпил първия удар в предната лява част на л.а. „С.
Л.“ и в предната лява част на л.а. „Ф. П.“. След удара, л.а. „Ф. П.“ е бил
отблъснат на изток и така е настъпил втория удар между предната част на л.а.
„Ф. г.“ и лявата страна на л.а. „Ф. П.“. След ударите автомобилите са се
установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Скоростта на автомобилите е следвало да бъде съобразена с нормативно
разрешената.
Скоростта на л.а. „С. Л.“ непосредствено преди задействане на спирачната
му система е била около 121 km/h, а в момента на удара е била около 86 km/h.
Скоростта на л.а. „Ф. г.“ непосредствено преди задействане на спирачната
му система е била около 112 km/h.
Скоростта на л.а. „Ф. П.“ в момента на удара е била около 8 km/h.
Вещите лица са посочили, че на база на обективните данни по делото не
може да се определи коя от възможните множество хипотези е най-вероятно,
дали л.а. „Ф. П.“ е потеглил от неподвижно състояние преди да навлезе на
платното за движение на ул. „К. Б. I“, дали е направил това от някаква ниска
скорост, различна от нула, дали е навлязъл в кръстовището с равномерна
скорост или е навлязъл с по-висока скорост, която е била намалена до тази в
момента на удара.
15
По делото няма данни за техническа неизправност по някое от трите МПС.
От момента в който водачът на л.а. „С. Л.“ е предприел маневрата
изпреварване на л.а. „Ф. г.“ със скорост 121 km/h, той е нямал техническа
възможност да избегне удара.
Водачът на л.а. „С. Л.“ би имал техническа възможност да избегне удара
ако: - се бе движил със скорост по-ниска от 91 km/h (включително и 50 km/h).
- не бе предприел маневра - изпреварване на л.а. „Ф. г.“.
От момента в който водачът на л.а. „Ф. г.“ се е движел със скорост 112
km/h, той е нямал техническа възможност да избегне удара. Водачът на л.а.
„Ф. г.“ би имал техническа възможност да избегне удара ако: се бе движил
със скорост по-ниска от 104 km/h (включително и 50 km/h).
От момента в който водачът на л.а. „Ф. П.“ е навлязъл на платното за
движение на ул. „К. Б. I“, той е нямал техническа възможност да избегне
удара. Водачът на л.а. „Ф. П.“ би имал техническа възможност да избегне
удара ако: - не бе навлязъл на платното за движение на ул. „К. Б. I“, за да
пропусне движещите се там л.а. „Ф. г.“ и л.а. „С. Л.“.
Пътя изминат от л.а. „С. Л.“ от мястото на начало на реакция на водача до
мястото на удара е бил 74,82 м.. Пътя изминат от л.а. „Ф. г.“ от мястото на
начало на реакция на водача до мястото на удара е бил 92,72 м. Това са и
минималните разстояния на които водачът на л.а. „Ф. г.“ е имал възможност
да забележи л.а. „С. Л." и л.а. „Ф. г.“. Разстоянието на което водачът на л.а.
„Ф. П.“ е имал техническа възможност да забележи л.а. „С. Л.“ и л.а. „Ф. г.“
при твърдяното от него спиране преди кръстовището, е колкото е видимостта
към автомобилите при движенето им по левия завой на ул. „К. Б. I“, т.е. около
150 м.
Когато л.а. „Ф. г.“ е бил на около 92 – 93м., водачът на л.а. „Ф. П.“ е
потеглил, като е навлязъл на платното за движение на ул. „К. Б. I“ и е
предприел маневра - завой на ляво.
Ударите са настъпили на платното за движение както следва: Първият удар
между л.а. „С. Л.“ и л.а. „Ф. П.“ е настъпил в северната лента на място, което
се намира: По дължина на 2 - 2,5 м източно от Ориентир №1 приет в
протокола за оглед. По широчина на 0 - 1,1 м. северно от линията, разделяща
платното на две ленти за движение. Вторият удар между л.а. „Ф. г.“ и л.а. „Ф.
16
П.“ е настъпил в южната лента на място, което се намира: По дължина на 9,5 -
10 м. източно от Ориентир №1 приет в протокола за оглед. По широчина на
1,5 - 1,8 м. южно от линията, разделяща платното на две ленти за движение.
Според вещите лица, причините за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са: Водачът на л.а. „С. Л.“ се е движил със скорост
121 km/h, поради което е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, тъй като при движение със скорост по-ниска от 91 km/h
(включително и 50 km/h) то би имал тази възможност, както и това, че
водачът на л.а. „С. Л.“ е предприел маневра - изпреварване на л.а. „Ф. г.“.
Водачът на л.а. „Ф. г.“ се е движел 112 km/h поради което е нямал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като при
движение със скорост по-ниска от 104 km/h (включително и 50 km/h), то би
имал тази възможност.
Водачът на л.а. „Ф. П.“ е навлязъл на платното за движение на ул. „К. Б. I“
без да пропусне движещите се там л.а. „Ф. г.“ и л.а. „С. Л.“.
Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а. „С.
Л.“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 121 km/h е била
116,00 м. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на
л.а. „Ф. г.“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 112 km/h
е била 100,90 м. Водачът на л.а. „Ф. П.“ твърди че е бил спрял, преди да
навлезе в кръстовището, при което Дължината на пълния спирачен път
(опасна зона) би била 0 м.
Вещите лица сочат с оглед твърдяното от водачът на л.а. „Ф. П.“, че преди
да навлезе в кръстовището е спрял, то не може да се определи кога е пресякъл
„мислената стоп линия, разположена на знака стоп“. Водачът на л.а. „Ф. П.“ е
потеглил, като е навлязъл на платното за движение на ул. „К. Б. I“ и е
предприел маневра - завой на ляво, когато л.а. „Ф. г.“ е бил на около 92 - 93 м.
От момента в който водачът на л.а. „С. Л.“ е предприел маневрата
изпреварване на л.а. „Ф. г.“ със скорост 121 km/h, той е нямал техническа
възможност да избегне удара. Водачът на л.а. „С. Л.“ би имал техническа
възможност да избегне удара ако: - се бе движил със скорост по-ниска от 91
km/h (включително и 50 km/h). - не бе предприел маневра - изпреварване на
л.а. „Ф. г.“.
Вещите лица сочат също, че от компютърната симулация и триизмерния
17
анализ от гледната точка на автомобилите се виждало, че най-вероятно в
момента, в който л.а. „Ф. П.“ е навлязъл на платното за движение на ул. „К. Б.
I“, л.а. „С. Л.“ се е намирал в дясната (южната) лента зад л.а. „Ф. г.“ и е
възможно към този момент водачът на л.а. „С. Л.“ да е предприел маневрата -
изпреварване на л.а. „Ф. г.“, като той е нямал видимост към потеглящия л.а.
„Ф. П.“ и съответно водачът на л.а. „Ф. П.“ е нямал видимост към л.а. „С. Л.“
в момента на началото на маневрата му. Възможно било и водачът на л.а. „С.
Л.“ да е предприел маневрата - изпреварване на л.а. „Ф. г.“ и в някакъв по-
равен момент, преди завоя, в началото на завоя или вътре в завоя, но това не
можело да се докаже от обективните данни по делото, а съгласно показанията
на водача на л.а. „С. Л.“, маневрата била предприета непосредствено преди да
настъпи произшествието, т.е. малко преди края на завоя, което съгласно
анализа било технически възможно.
Анализа показвал, че технически е невъзможно водачът на л.а. „С. Л.“ да е
бил в южната лента зад л.а. „Ф. г.“ и едва когато са светнали стоповете на л.а.
„Ф. г.“, водачът на л.а. „С. Л.“ да е предприел маневрата - изпреварване на л.а.
„Ф. г.“. Водачът на л.а. „С. Л.“ е предприел маневрата - изпреварване на л.а.
„Ф. г.“ в един по-ранен момент, още преди края на левия завой на пътя.
От друга страна, вещите лица сочат, че най-вероятно водачът на л.а. „С. Л.“
е реагирал на светването на стоповете на л.а. „Ф. г.“ със спиране, но към този
момент л.а. „С. Л.“ или вече е бил в лявата (северна) лента или е бил навлязъл
частично в нея.
Експертите са посочили, че времето за движение на л.а. „С. Л.“ от мястото
на начало на реакция на водача до мястото на удара е около 2,43 s. Времето за
движение на л.а. „Ф. г.“ от мястото на начало на реакция на водача до мястото
на удара е около 3,97 s Водачът на л.а. „Ф. г.“ е реагирал със спиране около
0,77 s преди водачът на л.а. „С. Л.". Времето за движение на л.а. „Ф. г.“ от
момента на навлизане на платното за движение на ул. „К. Б. I“ (с ускоряване,
равномерно или спиране) е около 3,2 s.
От заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена от в.л. - д-
р Н. М. – съдебен лекар е видно, че на С. Е. П. е било причинено следното:
1. Счупване на лявата половина на таза – на тялото на лявата седалищна
кост, ангажиращо седалищно-кръстцовата става и на горния клон на лявата
срамна кост, ангажиращо предния ръб на главулечната ямка, наложило
18
болнично и оперативно лечение и наблюдение.
2. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и
е възможно да е възникнало при пътно-транспортно произшествие, за каквото
има данни в случая.
3. Счупването на лявата половина на таза – на тялото на лявата седалищна
кост, ангажиращо седалищно-кръстцовата става и на горния клон на лявата
срамна кост, ангажиращо предния ръб на главулечната ямка, наложило
болнично и оперативно лечение и наблюдение е довело до трайно
затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че св.С. Е. П.
притежава свидетелство за управление на МПС от 2009г., категории В, АМ и
има наложени административни наказания с фишове. Същият е
правоспособен водач на МПС.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че подс.Е. Ф. К.
притежава свидетелство за управление на МПС от 2018г., категории В, А1, М
и няма наложени административни наказания. Същият е правоспособен водач
на МПС.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че подс.С. М. П.
притежава свидетелство за управление на МПС от 2019г., категории В, М и
няма наложени административни наказания. Същият е правоспособен водач
на МПС.
От приложените справки в база КАТ е видно, че: л.а. „Ф. г.“ с рег. №
******** е собственост на Ф. Х. К. от с.К., общ.К.; л.а. „С. Л.“ с рег. №
****** е собственост на С. М. П. от гр.К. и л.а. „Ф. П.“ с рег. № ******* е
собственост на С. Е. П. от с.П. Ж., общ.К..
От приложените свидетелства за съдимост е видно, че и двамата
подсъдими С. М. П. и Е. Ф. К. са неосъждани.
Така изложената фактическа обстановка се установява на база събраните по
делото доказателства- обясненията на подс. Е. К., дадени на съдебното
следствие; показанията на свидетелите Г. М., М. Б., В. С., С. Т., В. Г., А. М.,
Н. Х., С. С. и А. В., разпитани на ДП; показанията на разпитаните на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд св.Ф. К. - изцяло и
отчасти на св.С. П.; изготвените и приети по делото съдебномедицинска
19
експертиза по писмени данни № 19/2020г. изготвена от в.л. - д-р Н. М. и
разпита му на първоинстанционното съдебно следствие; съдебната
автотехническа и оценителна експертиза № 52/12.06.2020г. и Допълнителна
такава № 228/ 18.12.2020г., изготвени от вещото лице - инж. В. Д., както и
разпита му в съдебно заседание; отчасти заключението по изготвената на ДП
повторна тройна съдебно автотехническа експертиза изготвена от експертите
инж. М., инж. С. и инж. П., както и множеството писмени доказатества
приобщени по делото – протокол за оглед на ПТП и фотоалбум, копия на
АУАН, протокол за ПТП с пострадали лица, телефонограма, справки за
нарушител и за МПС, справки в централна база КАТ, медицински документи,
декларации за СМПИС, характеристични справки, свидетелства за съдимост
и др.
Във връзка със събраните по делото доказателства, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал всички събрани
доказателства, като еднопосочни, логични, последователни и
взаимодопълващи се, с изключение на част от показанията на св.П. и част от
изводите на заключението по изготвената тройна съдебна автотехническа
експертиза. Всъщност, спорно по делото се явява обстоятелството дали след
първоначалния удар между лекия автомобил марка „С. Л.“ с рег. № ****** и
лекия автомобил марка „Ф. П.“ е последвал и втори удар между последния и
лекия автомобил марка „Ф. г.“ управляван от подс.Е. К..
В тази връзка въззивния съд съобрази и анализира следните относими към
посочения спорен момент доказателства:
Съдът не дава вяра на показанията на св.П., в частта им, в която твърди, че
след първия удар с л.а. управляван от подс.П. е последвал втори удар с
управлявания от подс.К. лек автомобил. В тази им част показанията на
свидетеля са сами по себе си противоречиви и неубедителни, тъй като при
разпита му на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
първоначално заявява, че е имало един удар, след което заявява, че след
първия удар не помнел нищо, после видял и разбрал, че имало втори удар с
друга кола, но не знаел как точно се е случил този втори удар. В тази им част
показанията на свидетеля се опровергават от другите събрани доказателства,
а именно обясненията на двамата подсъдими, на подс.К., дадени на съдебното
следствие пред районния съд, а на подс.П., дадени на досъдебното
20
производство, както и от заключенията по извършените съдебномедицинска
експертиза на вещото лице – д-р Н. М. и съдебната автотехническа и
оценителна експертиза и допълнителната такава изготвени от вещото лице
инж. В. Д., както и разпита на двете вещи лица на съдебното производство.
Така, двамата подсъдими твърдят за един удар на автомобила на пострадалия
с автомобила на подс.П., но не и за последвал втори такъв на автомобила на
пострадалия с автомобила на подс.К.. Тези им обяснения са в унисон с
изготвените и цитирани в предходното изречение съдебни експертизи.
Подробно описаните в изготвената СМЕ увреждания на С. П., вещото лице д-
р М. при разпита си в съдебно заседание установява, че един удар с
достатъчна сила в предната лява врата на автомобила е достатъчен да
причини констатираните увреждания на пострадалия, като е възможно тези
увреждания да се причинят от два удара единствено, ако двата удара са на
едно и също място. Именно удара в предната лява врата според вещото лице,
е причинил уврежданията на пострадалия, тъй като се касае за счупване на
лявата половина на таза на пострадалия.
Само един удар между л.а. „С. Л.“ и л.а.“Ф. П.“ и липса на такъв между
л.а.“Ф. П.“ и л.а.“Ф. г.“ се установява от изготвената от вещото лице инж. В.
Д. съдебна автотехническа и оценителна експертиза № 52/12.06.2020г., както
и от разпита му на съдебното следствие. Вещото лице обосновава тези си
изводи позовавайки се на деформациите на автомобила “Ф. г.“ и изготвените
непосредствено след ПТП Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него. Констатираните и описани деформации по автомобила в
предната част и в дясната част на автомобила са от удар в предмет с
цилиндрична форма – като напр. стълб или дърво, за какъвто именно стълб
има данни по делото и до какъвто в непосредствена близост до него е
установен въпросния автомобил и който стълб е описан като деформиран,
изкривен. Тези съществуващи данни са дали основание на вещото лице да
направи извод, че деформациите по автомобила „Ф. г.“ не са от удар в друго
МПС, а щетите в предната част са от удар в стълб или дърво, а в дясната част
на автомобила е резултат на вторичен удар, отново в стълб или дърво.
Настоящият въззивен състав възприема изцяло направените от експерта
изводи, като достатъчно пълни, ясни, правилни и обосновани на база
обективно установени данни по делото. Всички обстоятелства от значение за
настъпилото ПТП са подробно обсъдени и обосновани от вещото лице В. Д. и
21
не възникват съмнения за правилността на направените заключения, като при
разпита на вещото лице пред районния съд, същото е обосновало подробно
заключението си и мотивирано е отговорил на поставените му въпроси.
Що се отнася до извода направен в изготвената тройна съдебно
автотехническа експертиза, че е имало и удар между автомобила “Ф. г.“
управляван от подс. К. и автомобила “Ф. П.“ управляван от свидетеля П., то
съдът съобрази обстоятелството, че този извод е направен на база
компютърен модел, симулация на база предварително зададени данни при
различни, подробно описани варианти – при различни местоположения и
скорости на автомобилите, която симулация дава съответно възможните
предположения. В този смисъл и коментирания извод за последващ удар
между л.а.“Ф. г.“ и л.а.“Ф. П.“ не е на база безспорно установени конкретни
данни, а възможно предположение, поради което и съдът не възприема този
извод на експертите като правилен и обоснован на база обективните данни по
делото.
При така установената фактическа обстановка, правилен и обоснован е
извода на първоинстанционния съд, че подсъдимия Е. К. не е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, буква “б”,
предл. ІI-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 16.12.2019г. в гр.К.,
ул.“К. Б. І“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Ф. г. “ с рег. № *******, собственост на Ф. Х. К. от с.К., общ.К.
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.21, ал.1 от ЗДП –
при забрана за превишаване на скоростта в населено место от 50 км/час за
категория „В“ се движил със скорост от 112 км/час и при условията на
независимо съизвършителство със С. М. П., с ЕГН **********, по
непредпазливост причинил на С. Е. П., с ЕГН ********** от с.П. Ж., общ.К.
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата половина на таза -
на тялото на лявата седалищна кост, ангажиращо седалищно-кръстцовата
става и на горния клон на лявата срамна кост, ангажиращо предния ръб на
главулечната ямка, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение,
довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от
един месец.
По делото не се установи, при това по несъмнен начин, че между
автомобила управляван от подс.К. и автомобила управляван от пострадалия -
22
св.П. е имало удар, а такъв между автомобила управляван от св.П. е имало
единствено с автомобила управляван от подс.П.. Правилно районният съд е
посочил, че не е налице причинно-следствена връзка между деянието
осъществено от К. и уврежданията получени от пострадалия П., поради което
и подс.Е. Ф. К. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1,
буква “б”, предл. ІI-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предаден на
съд.
Това правно заключение направено от районният съд, е в съгласие с
установената по делото фактология и константата съдебна практика,
относима към преценката за наказателната отговорност при независимо
съизвършителство, поради което и напълно се споделя от въззивния съд.
С оглед тези съображения, въззивният съд намира, че като е приел
деянието извършено от подсъдимия Е. К. като несъставомерно по текста на
чл.343, ал.1, б.”б”,предл.ІІ-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, районният съд
правилно е приложил закона, а поради това, оплакванията срещу
оправдателната част на първоинстанционният акт изложени в протеста, се
явяват неоснователни.
Осъждането на подс. Е. К. е възможно и законосъобразно само, ако по
несъмнен и безспорен начин, в съответствие с изискването по чл.303 ал.2 от
НПК, бе доказано, че като водач на МПС същият е допуснал виновно
нарушение на правила за движение по пътищата и че между поведението му
на пътя и причинените средни телесни повреди на С. П. е налице причинно –
следствена връзка. Казано с други думи, въпреки, че подс.К. е допуснал
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП - управлявал МПС с превишена скорост,
спрямо него наказателна отговорност не може да се търси и реализира,
защото не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че между
нарушението и настъпилите общественоопасни съставомерни последици -
причинените средни телесни повреди на С. П., има причинно - следствена
връзка.
Неоснователни се явяват и доводите на представителя на Окръжна
прокуратура – Кърджали в пледоарията му пред въззивния съд, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между поведението, което е имал на пътя
подсъдимия К., включително нарушението на ЗДвП, с настъпилото ПТП,
23
доколкото ако същия не бил нарушил правилото, свързано с ограничение на
скоростта за движение в населено място и бил управлявал автомобила си „Ф.
г.“ с разрешена или посочена в експертизата скорост, която обаче била по-
ниска от тази, с която е управлявал, преди момента на настъпване на удара, то
и поведението на другия водач на лек автомобил „С. Л.“ щяло да бъде такова,
което не би довело до настъпване на ПТП, като предприетата от водачът на
автомобил „С. Л.“ маневра „изпреварване“ на автомобил „Ф. г.“, управляван
от К., щяла да завърши благополучно, независимо от излизането от пътя без
предимство на автомобила на пострадалия П.. Абсурдно е твърдението, че за
неправомерно предприетата маневра „изпреварване“ от страна на подс.П. с
управлявания от него л.а. „С. Л.“, при това с превишена скорост от 121 км/ч,
която се явява значително над разрешената за този участ от пътя от 50км/ч и
настъпилото ПТП с друго МПС, а именно автомобила управляван от
пострадалия П., може да се твърди за причинно – следствена връзка между
поведението на подс.К. и настъпване на съставомерния резултат – причинена
средна телесна повреда на пострадалия П., за който (подс.К.) не е установено
да е предизвикал ПТП с автомобила управляван от пострадалия.
Наказателната отговорност е лична и наказание се налага само на лице,
извършило предвидено в Наказателния кодекс престъпление. Недопустимо е
да се ангажира наказателна отговорност за чуждо за дееца противоправно
поведение, в случая отговорност на подс.К. за противоправното поведение на
подс.П..
Неоснователно се явява и твърдението на прокурора, че в мотивите на
обжалваното решение липсвал какъвто и да е коментар и изложение на
нарушенията, които са били допуснати от страна на самия пострадал и в този
смисъл алтернативно се предлага на съда, делото да се върне за ново
разглеждане, поради липса на мотиви в обжалваното решение досежно
нарушенията по ЗДвП, които е допуснал самия пострадал, и които имали роля
в настъпването на това ПТП, т.е. дали е налице някакво съпричиняване от
негова страна. В тази връзка следва да се посочи, че районният съд е изложил
мотиви и е приел, че пострадалият П. не е спрял на знака „стоп“ и съответно
не е пропуснал движещите се по пътя с предимство автомобили управлявани
от подсъдимите П. и К.. Наличието на съпричиняване в настъпването на ПТП
от страна на пострадалия би имало значение при определяне конкретната
санкция във връзка с отговорността на осъдения подс.П., но не е в
24
правомощията на съда в този смисъл да преценя нарушенията по ЗДвП, които
е допуснал самия пострадал, и които са имали роля в настъпването на това
ПТП, след като пострадалия не е привлечен към наказателна отговорност с
подобно обвинение. На следващо място не може да се коментира и
определената санкция на подс.П., след като първоинстанционното решение по
отношение на него не е било обжалвано или протестирано. Във връзка с
последното, решението в останалата му част, извън протестираната по
отношение оправдателната част на подс.К., е влязло в сила, поради което и не
следва да се коментира от въззивния съд.
В обобщение следва да се посочи, че първоинстанционният съд, подробно
и коректно е анализирал доказателствените материали въз основа, на които е
възприел фактическата обстановка по делото, като при констатираните от
съда противоречия същият е посочил кои доказателствени материали ги
възприема и защо и съответно кои ги отхвърля и защо. Районният съд е дал
аргументирани отговори на всички спорни по делото въпроси, които бяха
коментирани по-горе в решението и от настоящия съдебен състав.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила налагащи
неговата отмяна, поради което следва същото да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/18.10.2023 г., постановено по НАХД №
19/2023 г. по описа на К.ския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25
26