Решение по дело №294/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 332
Дата: 9 август 2021 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20217240700294
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   332

09.08.2021 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

                                                                

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                       2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурор Нейка Тенева

изслуша докладваното от Председателя Кремена КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №294 по описа на съда за 2021 г.

 

                Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение 260300/26.05.2021г., постановено по анд № 303/2021г., РС Стара Загора потвърдил НП № 19-1228-003437/17.03.2020г., с което на Луйс Б.Х., ЛНЧ ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и същата била осъдена да заплати възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволна от решението останала административно наказаната, която го обжалва в срок с твърдения постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Навежда, че неправилно РС не обсъдил всички възражения пред него за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при образуването на АНП. Отново се сочат тези възражения, за които се твърди, че въззивният съд не ги обсъдил, като се акцентира на довода, че наказаното лице следвало да знае въз основа на какъв акт се инициира производство за ангажиране на административно-наказателната му отговорност, както и, че този акт следвало да се сведе до неговото знание, като се връчи.

На следващо място се сочи, че дори и АНП да било образувано въз основа на цитирано Постановление на прокурор, то същото се явявало негодно да осъществява функцията на АУАН. Самата наказана не била запозната с това постановление, за нея не било налице право да го обжалва и неправилно това било възприето от РС за ирелевантно за този спор. Коментира се, че така била пропусната цяла една фаза от административно-наказателното производство - тази по образуването му. Заключава се, че отсъствието на обвинение против касатора в хода на досъдебното производство, довело до хипотеза, в която лицето било наказано, без да му било предявено обвинение под каквато й да било форма и че в този случай прокурорското постановление не можело да бъде основа за издаване на процесното НП. Това несъмнено ограничавало правото му на защита и представлявало съществено процесуално нарушение и порочно образувано производство при липса на основание по чл.36 ал.2 от ЗАНН. Цитира се практика на касационния съд и на други административни съдилища.

На второ място, касаторът подробно мотивира доводи и за неоснователност на изводите на РС, че липсата на преводач за наказаното лице, което не владеело български език, не нарушавало правото му на защита в образуваното против него административно-наказателно производство. На трето място се мотивира, че РС не отчел, че органът не посочил в пълнота обективни елементи от деянието, което съставлявало административно нарушение в издаденото НП и така бил нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Невъзможността да се установели коректно обективните елементи от фактическия състав на деянието във връзка със сочената нарушена норма също представлявало съществено процесуално нарушение и самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП.

На четвърто място се визира оплакването и за не обсъждане на възражението за нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в НП не се визирали конкретни норми от Наредба № 1-45/2000г. на МВР. Според тълкуването на касатора на норми от тази наредба, управлението на МПС с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност на същите не можело да се приравнява на управление на нерегистрирано такова, за да се попадало в част първа на хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като макар и с изтекъл срок на валидност на табелите, превозното средство продължавало да бъде регистрирано. Прекратяване на регистрацията било уредено в чл.18 от наредбата, а в НП такова обстоятелство не се сочело. Сочената за нарушена норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП уреждала две кумулативни изисквания – да била налице надлежна регистрация на превозното средство и да имало регистрационни табели, поставени на предназначените за това места. Следователно, за да била нарушена тази норма трябвало кумулативно да липсвали тези предпоставки. Тъй като автомобилът на наказаната бил с транзитни регистрационни табели, то нямало как да попадне деянието в хипотезата на визираната от органа норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Не на последно място се претендира и, че не се сочела конкретно коя хипотеза на чл.140, ал.1 от ЗДвП се нарушавала от касатора. Словесното описание на деянието не можело да се квалифицира по тази норма и съотв. не можело да се наказва по чл.175, ал.3 от ЗДвП, а и нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП била бланкетна, а даденото описание било само възпроизвеждане на законовата норма.

В заключение се коментира и приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че неоснователно въззивният съд я приел за неприложима, а изводът му бил бланкетен.

Касаторът, редовно призована, се представлява от пълномощника си. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанция, съгласно представен списък.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. По делото се депозира възражение против касационната жалба, в което се сочи, че тя е неоснователна. в алтернатива се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, ако такова се претендира и се иска присъждане на  юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за основателност на жалбата и за отмяна на решението на РС Стара Загора и наказателното постановление поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и в такива в хода на административно-наказателното производство.

 

По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата се явява неоснователна.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 04.12.2019г. около 10,05 часа на ул. „Хан Аспарух” до №35 в град Стара Загора в посока север-юг наказаното лице управлява МПС с регистрационни табели, валидни до 30.11.2019г. Пред въззивния съд било установено, че служител на сектор „ПП” при ОДМВР съставил и връчил на нарушителя АУАН, сер. Д бл. № 770484 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Проверяващите също така констатирали, че управляваното МПС  не било и надлежно регистрирано. Пред РС било установено още, че НП било връчено лично на наказаното лице на 22.01.2021г. в присъствието на св. Г., който бил помолен от наказаната да я придружи в полицията и водели диалог на английски език.

Отот така установеното от фактическа страна, РС приел на първо място, че не били допуснати съществени процесуални нарушения на АНП, които да водели до нарушаване правото на защита на наказаната, вкл. и сочените от жалбоподателката. Възззивният съд приел, че в НП в достатъчна и пълна степен било конкретизирано в какво точно се изразявало възприетото противоправно деяние, не било налице вътрешно противоречие при формулиране на нарушението, нито неяснота за какво са санкционирал жалбоподателят. Подробно РС коментирал и мотивирал изводи относно възражението за нарушено право на преводач в проведеното АНП, тъй като нарушителят не бил български гражданин и следвало да му се назначи преводач от разбираем за него език, а тъй като това не станало, било допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивният съд мотивирал, че в АНП не се предвиждало задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението и това не можело да става въз основа на норми от НПК, приложими субсидиарно на осн. чл.84 от ЗАНН, тъй като това касаело само производството по обжалване на НП пред съда. Не била приложима и нормата на чл.55, ал.4 от НПК, с която се транспортирала Директива 2010/64/ЕС. Съдът посочил, че несъмнено както български гражданин, така и чужд гражданин, ако не владеел български език, имали право да знаят в какво нарушение се обвиняват, но това следвало да се преценява конкретно и в контекста на чл.6 от ЕКПЧ, чл.47, чл.48 и §2 от Хартата на основните права на ЕС. Въззивният съд коментирал и други две Директиви, както и практика на ЕСПЧ, като с оглед тях и преценявания конкретния случай приел извод, че наказаното лице, макар и да било чужд гражданин, разбрало в какво се изразявало нарушението, за което му се съставял акт, както и разбрал защо му се издавало НП. Това било мотивирано чрез събрания доказателствен материал. РС заключил, че неоснователно било възражението, че щом нямало осигурен преводач на жалбоподателя, му било накърнено  правото на защита, като приел, че още в момента на проверката и на установяване на нарушението, наказаното лице знаело какво извършило, своевременно наел адвокат за защита на интересите му пред съд, своевременно подал жалбата. Липсата на връчен надлежен превод на акта и НП не попречила на наказаната да упражнява в пълен обем правото си на защита срещу НП и то в образувано по нейна жалба съдебно производство, в което съдът служебно имал задължение да изяснява обективната истина. Жалбоподателят не се явил в с.з., нито поискал да му се назначи преводач за явяването му пред съда, упълномощил адвокат, който да го представлява.

РС също така посочил, че приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение, в насока, че не бил запознат с постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство по НПК, като посочил, че това било ирелевантно за настоящия спор. На последно място, въззивният съд посочил, че наказанията били наложени в минимални размери и за това нямало основание за изменение на НП, както и че не намирала приложение хипотезата на чл.28 от ЗАНН, която не следвала да се ползва в противоречие с целите на налагане на наказанието.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на закона и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.

Не основателно е оплакването на касатора, че РС не дава отговор на всичките му възражения против НП, изложени в жалбата. В подробно мотивираното въззивно решение се съдържа отговор на всяко едно от тях, вкл. и на това за неправилна правна квалификация на описаното в АУАН и НП деяние от обективна страна, тъй като РС приема, че описаните факти, удостоверени от събрания доказателствен материал подкрепят тезата на АНО, че има извършено от наказаната нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и че то правилно е санкционирано на осн. чл.175, ал.3 от с.з. Този извод на РС се споделя от касационната инстанция. От удостоверената пред долустоящия съд фактическа обстановка по несъмнен начин се установяват описаните в акта и в НП факти от обективната действителност, нещо повече, те дори не се и оспорват от жалбоподателя, който организира защитата си единствено на плоскост претендирани съществени процесуални нарушения. Т.е. несъмнено се установява пред РС, че  касаторът управлява МПС, което не е регистрирано в страната ни по надлежния ред и начин, и същото е с регистрационни табели, чийто срок е изтекъл към момента на извършване на проверката, като изрично се визира и крайният срок на валидност на тези табели.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Правилно касаторът отбелязва кои са кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността за нарушение на тази норма, но не основателен е доводът му, че те не са налице за конкретния случай. Напротив, данните от делото на РС еднопосочно сочат, че наказаната управлява по път, отворен за обществено ползване нерегистрирано МПС, на което поставените табели са с изтекъл срок на валидност. Ето защо изцяло правилен, обоснован и законосъобразно изведен е изводът на РС, че е налице правилно дадена правна квалификация на фактическото описание на деянието в акта и в НП. 

Следва да се посочи, че изцяло неправилен е доводът на касаторът, че фактът на изтекла валидност на регистрационните табели не е  равнозначен на факта, че МПС не е регистрирано. По аргумент на чл.10 от Наредба №I-45/2000г. следва, че принципно само на регистрирано МПС се предоставят регистрационни табели и чрез тях се удостоверява фактът на извършена регистрация на превозното средство в страната. В конкретният случай табелите, с които е разполагало МПС, управлявано от наказаната, са от типа „транзитни”, които се издават в четири хипотези, установени в чл.27 от Наредба I-45/2000г. и, за които в ал.5 на текста се предвижда, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер, същите не могат да се използват. Това иманентно означава, че е недопустимо /забранено/ и управлението на МПС, снабдено с изтекъл срок на валидност транзитни регистрационни табели по пътищата за обществено ползване.

Горното мотивира касационната инстанция да определи за неоснователни и възраженията, че не е налице правилно визиране на нарушената норма /като така се претендира и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/. Изцяло правилно органът, а и съдът приемат, че е налице правилна правна квалификация на даденото от органа описание на конкретно проявени факти в обективната действителност, нормата не е бланкетна и не налага препращане към друга такава от подзаконов акт и че съотв. приложената санкционна норма е изцяло правилната, тъй като е налице управление на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред към датата 04.12.2019г.

Изцяло се споделят доводите на РС относно липса на допуснато съществено нарушение на проведеното производство, вкл. и в насока не осигуряване на заклет преводач във фазата на установяване на нарушението. Данните по делото сочат, че НП е връчено на нарушителя на разбираем за касатора език, че същият безспорно е разбрал за какво точно се издава това НП, тъй като още на следващия ден от връчване на НП упълномощава адвокат, като подписва пълномощно, изготвено на български език и не придружено от надлежен превод, което само по себе си е индикация, че лицето разбира написаното в документа на л. 8 от делото, както и може да разбира смисъла на написаното в акта и в НП. Въпросният адвокат подава в срок жалба и реализира в пълен обем предоставените му процесуални права. РС подробно мотивира и защо, съгласно относимите европейски нормативи и практиката на ЕСПЧ, не всяко нарушение в АНП следва да се определя като съществено и водещо до незаконосъобразност на крайния акт – НП. Същите се споделят, което не налага и тяхното преповтаряне. Правилно въззивният съд извежда извод за липса на съществени процесуални нарушения на правото на защита на засегнатото лице, а само такива ще се явяват основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, в какъвто смисъл е константната съдебна практика.

Относно доводите, касаещи издаденото постановление на прокурор, настоящата инстанция счита, че касаторът неправилно приема, че конкретното АНП се образува на основание на това постановление на прокурора. Няма спор, че в деня на установяване на нарушението от компетентните структури на МВР има издаден АУАН, т.е. производството е започнато въз основа на него, а не на постановлението на прокурора и по реда на чл.36, ал.2  от ЗАНН. В НП изрично се визира, че се издава на основание въпросния АУАН с бл. № 770484 от 04.12.2019г.

На последно място и с оглед изчерпване на всички наведени оплаквания в касационната жалба, настоящата инстанция намира за неоснователно и оплакването, че неправилно РС не приема приложимост на чл.28 от ЗАНН, нито мотивира този си довод. Въззивният съд изрично мотивира, че нормата не намира приложение, защото конкретният случай не се отличава от обичайните случаи на нарушения, като фактът, че противоправното деяние се констатира само 4 дни след изтичане срокът на валидност на регистрационните табели се явява основание единствено за налагане на по-ниско по размер наказание, както и е процедирано в случая от органа.

Касационната жалба се явява неоснователна, с оглед на това основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане в негова полза на възнаграждение за юрисконуслт, което се определя в размер на 80 лева.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 260300/26.05.2021г., постановено по анд № 303/2021г., по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА Луйс Б.Х., ЛНЧ ********** да заплати в полза на ОДМВР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.

     Решение е окончателно.  

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1                                                                    2.