Р Е
Ш Е Н
И Е
№886
04.12.2019г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Мария Койнова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева – Иванова АНД
(К) № 928 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от М.Д.М. ***, подадена чрез пълномощник – адв. А.Г., с посочен съдебен адрес: ***,
против Решение №116/25.06.2019г., постановено по НАХД №43/2019г. по описа на
Районен съд - Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление
№18-0271-001559 от 05.12.2018г., издадено от ВПД Началник РУП към ОДМВР -
Хасково, РУ - Харманли.
В касационната жалба се твърди,
че оспореното решение неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че НП отговаря на
формалните изисквания за действителност и е спазена процедурата по издаването
му, както и че касаторът е извършил визираното в санкционния акт нарушение,
като се счита, че същите
противоречат на установените факти и обстоятелства. Неправилно било прието и, че при
издаване на НП са спазени процесуалните изисквания на закона, тъй като били
налице формални пороци, водещи до неговата отмяна. Неправилно съдът игнорирал
съществуването на данни за това, че АУАН бил съставен от лице, което не било
очевидец на нарушението, както и че бил подписан от такова лице. Актът бил съставен
въз основа на докладна записка, която нямала характера на доказателство в
съдебния процес, като записката била изготвена от лица, които не били разпитани
по делото. Предвид последното се твърди нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като
не била налице хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. От това следвало и, че
оспореното съдебно решение е неправилно, поради противоречие със закона. Иска
се отмяна на същото и на измененото с него наказателно постановление.
Ответникът, РУ – Харманли към
ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №116/25.06.2019г.,
постановено по НАХД №43/2019г. Районен съд - Харманли потвърдил Наказателно
постановление №18-0271-001559 от 05.12.2018г., издадено от ВПД Началник РУП към
ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на М.Д.М., за нарушение на чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена
глоба в размер на 400 лв.
За да постанови решението си,
районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентно лице, в присъствието на
свидетел и нарушител, като е връчен лично на последния. Актът отговарял
на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление също било
издадено от компетентен орган, в законния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, при
спазване на процесуалните правила, и при наличие на задължителните реквизити по
чл.57 от ЗАНН. Отбелязал, че нарушението било индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение
се наказва и срещу какво да се защитава. По същество, въз основа на гласните и
писмени доказателства, съдът достигнал до извода, че на 24.06.2018г. в 18.30 ч.
в гр.Х., на ул. „Т. Б.“ жалбоподателят управлявал мотоциклет марка „П. С. Ф.“ с
рег.№ Х …… В, собственост на Б. Л. М., без да има валиден и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на това, приел,
че от наказаното лице били осъществени от обективна и субективна страна признаците
на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като деянието било правилно квалифицирано
от АНО.
Настоящата инстанция напълно
споделя изводите на районния съд.
Правилно е прието, че при
провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така
и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в какво се изразява то,
нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН
и НП нарушение, регламентирано в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно
последната, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 лв.
След като е безспорно доказано по
делото, че на посочената в АУАН и НП дата - 24.06.2018г., в 18.30 часа, М.Д.М.
е управлявала моторно превозно средство, което не е негова собственост, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то същият
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение.
Не се споделя оплакването,
изложено в касационната жалба, за допуснати процесуални нарушения в
административнонаказателното производство.
При постановяване на решението си
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Преценявайки фактите по
случая и анализирайки наличните доказателства, районният съд е установил правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи.
Ето защо, настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба
пороци, които да водят до отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №116/25.06.2019г., постановено по НАХД №43/2019г. по описа на
Районен съд - Харманли.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.