№ 3583
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110206513 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. К. В., ЕГН *****, с адрес: гр. *****, срещу
наказателно постановление (НП) № 24-4332-005387/18.03.2024 г., издадено от
началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лв.
за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП и счита същото за неправилно и противоречащо
на закона. Твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, не въз основа на
АУАН, както и че описаната фактическа обстановка не съответства на
приетата за нарушена законова разпоредба. Оспорва изложените в НП
обстоятелства, като твърди, че не са й предявени материалите по преписката,
което е ограничило правото й на защита. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения
от нея процесуален представител адв. З.Л. от САК. Поддържат жалбата и
молят за отмяна на процесното НП.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител и не взима становище по жалбата. С придружително писмо е
отправено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От фактическа страна:
На 31.10.2023 г. около 18,00 ч. жалбоподателката З. К. В. управлявала
л.а. марка „****“ модел „****“, с Рег. №***** в гр. София, по ул. „Златовръх“
с посока на движение от ул. „Бигла“ към ул. „Галичица“. В района на
кръстовището с ул. „Кораб планина“ възникнало ПТП между управлявания от
жалбоподателката В. лек автомобил и пешеходеца Р.М.С., която пресичала от
ляво на дясно. В резултат от ПТП, пешеходеца С. паднала на земята и
получила травма на рамото. За инцидента било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК. Според назначената в хода на това ДП СМЕ, получената от С. травма
на дясната ръка, е причинила трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за период по- голям от 30 дни – т. е. средна телесна повреда по
чл. 129, ал. 2 от НК.
В хода на проведеното разследване в протокол за разпит на свидетел от
28.11.2023г. (л. 21 от ДП), пострадалата С. заявила, че е запозната с
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК и желае да се възползва от нея и желае
наказателното производство да се прекрати. При така описаната фактическа
обстановка прокурорът е приел, че деянието не представлява престъпление и
на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.9 от НПК вр. чл. 343, ал.2 от
НК е прекратил наказателното производство с постановление от 26.02.2024 г.
по ДП № 11353/ 2023г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51420/2023 г. на СРП, в
което е указал на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, препис да се изпрати на
началникът на ОПП – СДВР с оглед преценка на наличието на нарушение по
ЗДвП и обстоятелства за ангажиране на административно наказателната
отговорност на извършителя. Препис от същото постановление съобразно чл.
243, ал. 4 от НПК е изпратен и на пострадалото лице. Предвид фактът, че в
хода на разследването не е повдигнато обвинение на конкретно лице за
извършване на описаното престъпление, то не е разпоредено връчване на
препис от описаното постановление на обвиняем.
2
При условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН – без да е съставян АУАН, въз
основа на получените материали от ДП № 11353/ 2023г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 51420/2023 г. на СРП, е издадено от началник група в СДВР, отдел
"Пътна полиция", СДВР обжалваното НП № 18-4332-005387/18.03.2024 г., с
което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 200
(двеста) лв. за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира писмените
доказателства по делото: заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г, издадени от министъра на вътрешните работи, като
доказателства за компетентността административно-наказващият орган, както
и постановление на СРП от 26.02.2024 г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 11353/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51420/2023
г. на СРП, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.10.2023 г. и
справка картон на водача както и приобщеното досъдебно производство №
11353/2023г. по описа на СДВР. Доказателствата са еднопосочни,
непротиворечиви и взаимодопълващи се и изграждат в цялост приетата
фактическа обстановка. Жалбоподателката не оспорва, че е участвала в
описаното ПТП, но счита, че издаденото НП е в противоречие с материалния
и процесуален закон и моли същото да бъде отменено.
От правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва наказателното постановление. Процесното НП е
връчено лично на жалбоподателя на 05.04.2024 г., а жалбата е подадена на
18.04.2024 г., видно от поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по
същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП вр. §11 от преходни и заключителни
разпоредби на ЗДвП, вр. със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед
№8121к-13180/23.10.2019г. издадени от министъра на вътрешните работи, в
3
рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН.
С оглед установеното от фактическа страна, жалбоподателката В.
безспорно е осъществила състава на престъплението по чл. 116 от ЗДвП, тъй
като в описаната ситуация не е проявила достатъчно внимание и
предпазливост към пешеходеца Р. С. и е причинила ПТП с нея, при което по
непредпазливост й е причинила описаните травматични увреждания, явяващи
се средна телесна повреда.
Следва да се отбележи, че деянието е извършено виновно, при форма на
вината непредпазливост – престъпна небрежност, тъй като В. не е
предвиждала, че ще причини ПТП с пешеходеца С., но е била длъжна и могла
да го предвиди.
Съдът счита, че въпреки установеното осъществено административно
нарушение от обективна и субективна страна, процесното НП е
незаконосъобразно. В случая при издаването на наказателното постановление
на първо място е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
липсва пълно и ясно описание на нарушението и на всички съставомерни
признаци от състав му, и на следващо място е налице несъответствие между
фактическото описание на нарушението и санкционната разпоредба.
Наказващият орган е счел за достатъчно да цитира в наказателното
постановление разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, която вменява общото
задължение на водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и
предпазливи към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. В
описанието на нарушението липсват каквито и да било фактически твърдения
за конкретни действия на жалбоподателя. Посочено е единствено, че е
настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и
пресичащия пешеходец, но не е посочено кои действия на жалбоподателя В.
стоят в причинна връзка с настъпилото ПТП. Вместо да изложи твърдения за
конкретни действия на жалбоподателя, в резултат на които е настъпило ПТП, и
с които той е нарушил изискването за повишено внимание към пешеходците,
наказващият орган автоматично и безмотивно е обвързал настъпилото ПТП с
презюмирано виновно поведение на водача на МПС.
4
Липсата на пълно и точно описание на нарушението на първо място
препятства жалбоподателя да разбере срещу какво конкретно
административнонаказателно обвинение следва да се защитава и на следващо
място – прави предмета на съдебното производство неясен. Друг е въпросът,
че не е допустимо за първи път със съдебния акт, постановен в производство
по съдебен контрол на наказателното постановление, да се ангажира
отговорността на жалбоподателя за конкретни действия, каквото обвинение до
този момент в хода на административнонаказателното производство не му е
било вменявано.
На следващо място наказващият орган неправилно е посочил
санкционната разпоредба, като е цитирал разпоредба, която не кореспондира с
фактическото описание на нарушението. В наказателното постановление е
посочено, че отговорността на жалбоподателя се ангажира на основание чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 4 ЗДвП, която норма предвижда ангажиране
административнонаказателната отговорност на водач, който поради
неспазване на правилата за предимство, реализира ПТП. Относима към
правилото на чл. 116 ЗДвП е разпоредбата на чл. 185 ЗДвП. На следващо
място – предвид липсата на фактическо описание на нарушението,
позоваването на нарушаване на правилата за предимство /каквито твърдения
липсват в обстоятелствената част на наказателното постановление/ на първо
място е фактически необосновано и на следващо място – допълнително
допринася за пълната неяснота на повдигнатото на жалбоподателя
административнонаказателно обвинение и конкретните фактически
твърдения, срещу които той следва да може да се защитава.
Предвид извода за нарушения както на материалния закон, така и на
процесуалните правила, наказателното постановление следва да се отмени.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Предвид липсата на искания от страните за възлагане на разноски, съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.6, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.58д, т.1 от ЗАНН НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-4332-
005387/18.03.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна
полиция", СДВР, с което на З. К. В., ЕГН *****, с адрес: гр. ***** е наложено
на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП
административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение
на чл. 116 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Екземпляр от решението след влизане в законна сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ
на Софийска районна прокуратура, ведно с ДП №11353/2023 г., с оглед
неговото архивиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6