№ 522
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100601501 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по
реда на тази глава.
С Присъда от 06.12.2024 г.,постановена по НОХД № 4253/24 г. по описа на СРС, НО,
112 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. А. Е. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, поради което, при условията на чл. 54
от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението
на което е отложено с петгодишен изпитателен срок. В тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски, както и тези, сторени в рамките на ДП.
Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. И. Ц. –
упълномощен защитник на подс. Е., ведно с допълнение към нея, с които се оспорва
правилността на съдебния акт като незаконосъобразен, постановен при нарушение на закона
и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнението към
въззивната жалба се излагат аргументи за конкретно процесуално нарушение, изразяващо се
в това, че съдът допуснал пострадалата Н. В. да присъства в залата на всички разпити на
свидетели и вещи лица преди самата тя да бъде разпитана, което опорочавало показанията й.
Подробно се акцентира на противоречията между изложеното от пострадалата В. и
заявеното от нея на ДП. Твърди се за опорочено разпознаване на ДП, както и се обръща
специално внимание на заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), която
оневинявала подсъдимия. На критика се подлагат мотивите на съда, досежно предложената
от него оценка на доказателствата. С допълнението към възивната жалба се прави едно
доказателствено искане, касаещо назначаването на повторна СМЕ, която да отговори на
1
общо седем въпроса, подробно изложени в допълнението към въззивната жалба.
Срещу въззивната жалба не е постъпило възражение от страна на частния обвинител
(ЧО) Н. В. или нейния повереник.
В открито с. з. жалбоподателят поддържа доказателственото си искане за
назначаване и изготвяне на повторна СМЕ, поради причини, че при изготвяне на
първоначалната СМЕ били взети предвид само и единствено свидетелски показания, без
подсъдимият да присъства със свой защитник на тях. Липсвала медицинска аргументация в
заключението като се цитира казаното от вещото лице в съдебно заседание: „От там насетне
нищо не е доказуемо“. Не било отговорено изобщо на въпросите за разкъсването на
девствената ципа на пострадалата, както не било взето предвид, че прегледът на същата бил
направен на 18.04.2022 година, а инкриминираното деяние било на 27.12.2021 година, тоест
четири месеца по-рано.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, като остави без уважение
искането за назначаване на повторна СМЕ с посочените в допълнението към въззивната
жалба общо седем въпроса, мотивирайки се, че за да се назначи повторна СМЕ, следва да са
налице две основания - или да съществуват основателни съмнения относно правилността на
първата експертиза или да са налице неизследвани нови обективни находки, които не са
били обект на изследване при изготвянето на първоначалната експертиза или, алтернативно,
са налице новопостъпили такива. Съдът прецени, че не е налице нито една от двете
хипотези, за да уважи доказателственото искане.
В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът на подс. Е. поддържа така
подадената въззивна жалба и допълнението към нея, пледирайки, че първоинстанционната
присъда следвало да бъде отменена, тъй като не се базирала на обективни данни. Събраните
доказателства по делото безспорно установявали, че подсъдимият бил напълно невинен.
Първоинстанционният съд нарушил чл. 6 от ЕКЗПЧ, като не бил изследвал и не бил взел
под внимание, че така изготвената СМЕ представлявала едно преразказване на дадени
свидетелски показания. Вмененото тежко престъпление следвало да почива на обективни
медицински данни, направени непосредствено след извършване на деянието, както и да бъде
обосновано, а в случая вещото лице заявило пред съда: „От там нататък нищо не е
доказуемо“. Всичко това довело до нарушение на принципа на справедливия процес. Били
игнорирани определени доказателства и взето предвид единствено казаното от пострадалата
В., която била разпитана последна, след като чула абсолютно всички свидетелски показния и
изготвила съвсем нова теза на обвинението. Отделно първоинстанционният акт бил изцяло
немотивиран. Будило недоумение как след четири месеца се правил медицински преглед и
как след толкова време се стигнало точно до подсъдимия. Разпитаните свидетели от хотела,
за който се твърди, че там бил отседнал подсъдимият с пострадалата, отричали той да е бил
в този хотел някога, като показанията им на ДП били под диктовка. Защитата акцентира на
изследването, открило бактерия в пострадалата, която бактерия липсвала при подсъдимия,
тоест нямало как да бъде извършен полов акт без бактерията да се предаде – въпрос, който
не бил изследван в СМЕ, а трябвало да се изследва. В реплика към представителя на СГП се
отбелязва, че липсвала по делото официална справка от Министерство на туризма за това
дали действително подсъдимият бил отсядал в хотел „Симона“ на инкриминираната дата. В
тази връзка липсвали и записи от камери или други документи, удостоверяващи
пребиваването на подсъдимия в хотела. В заключение се моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова – оправдателна.
Прокурорът от СГП счита първоистанционната присъда за правилна, обоснована и
законосъобразна, а претенциите на жалбоподателя за неоснователни. Когато се касаело за
престъпление, което засягало половата неприкосновеност на дете, ненавършило 14 години,
нямало как да има свидетели. Събрани били всички възможни доказателства, като липсвали
2
противоречия в показанията или нарушения в реда на събиране на доказателствата в
съдебното следствие, което да налагало ревизиране на така постановения съдебен акт.
Първоинстанционният съд бил взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, което било отчетено при индивидуализацията на наказанието. Моли се за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Повереникът на ЧО Н. В. (редовно призована, не се явява) моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, като счита, че в хода на съдебно дирене били положени
достатъчно усилия и били събрани всички съотносими доказателства по делото. Нямало
основания за съмнение както в истинността на експертното заключение, така и в
показанията на ЧО, която била разпитана в присъствието на психолог в „синя стая“ и
нейният разпит бил отчетлив, непротиворечив и изясняващ всички факти по деянието.
Моли се, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият да заплати сторените от ЧО
разноски във фазата на съдебното производство.
В правото си на лична защита подс. М. Е. поддържа казаното от своя адвокат. В
своята последна дума същият твърди, че не познава пострадалата.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна – защитник на подс. М. Е..
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на
състава са следните:
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. А. Е., с ЕГН **********, е роден на ********* г. в гр. Омуртаг,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
ЧО Н. В., родена на ********* г., била малолетна към датата на инкриминираното
деяние (26-28.12.2021 г.), когато била на 13 навършени години. До онзи момент ЧО В. не
била имала никакви сексуални контакти. Същата била страдала от епилепсия още като бебе,
а впоследствие при нея се наблюдавало забавено развитие - в ранна детска възраст било
налице изпреварване на биологичното развитие за сметка на менталното такова. ЧО В. била
по-затворено дете (интроверт), с трудна комуникацията с връстниците й. Бидейки във фазата
на пубертета (с бързо настъпващи хормонални проблеми в тялото) въпросните хормонални
промени у ЧО изпреварвали психичното й съзряване, а това водило до чести промени в
настроението на подрастващия, с налична вътрешна несигурност. При ЧО В. към датата на
деянието е било налице несъответствие между достигнатата биологична зрялост (същата
вече е имала менструален цикъл) и нервно-психичното й развитие. Посоченото
несъответствие била причината за по-висока доверителност и наивитет на ЧО в посочената
възраст.
На неустановена дата между началото и средата на месец ноември, през 2021 г., подс.
М. Е. и ЧО Н. В. се запознали в приложение за онлайн комуникация – „Дискорд“. Двамата
започнали да комуникират през чата на приложението, като в началото на запознанството им
комуникацията не била интензивна.
В хода на първоначалните разговори подс. Е. казал на ЧО В., че живеел в Амстердам
и бил на 22 години. Постепенно двамата започнали да водят по-честа комуникация и да се
опознават. В разговорите им ЧО В. нееднократно била заявила на подсъдимия, че била на
13-годишна възраст и скоро щяла да навърши четиринадесет години. Двамата започнали да
комуникират ежедневно, като освен писмена, водили и комуникация чрез видеовръзка.
3
След като двамата се сближили, подс. Е. започнал да инициира разговори на
сексуални теми, на което ЧО В. отговаряла, че все още била девствена. В един от
разговорите между двамата подс. Е. споделил, че имал намерение да пътува до България и
предложил на ЧО В. да се видят, когато пристигне. ЧО В. се съгласила и му предложила да
отседне в хотел „Симона“, находящ се в гр. София, на бул. „Инж. И. И.ов“ № 10, при което
подс. Е. също се съгласил.
След като пристигнал в София, подсъдимият се свързал с ЧО В., за да я уведоми, че е
пристигнал и да се уговорят за среща.
На неустановена дата в периода между 26 и 28 декември през 2021 година, двамата се
срещнали пред хотел „Симона“, като ЧО В. мислила, че щели да се разходят около хотела.
Подс. Е. й предложил да се качат в хотелската му стая, а ЧО В. се съгласила. Същата нямала
намерение да осъществява сексуален контакт с него, тъй като за нея било прекалено рано.
След като влезли в хотелската стая, двамата започнали да си говорят. Малко след
това, в спалнята на хотелската стая, подс. Е. започнал да я опипва и да я разсъблича. ЧО В.
изразила несъгласие с действията му и се опитала да отблъсне ръцете му, в резултат на което
подс. Е. започнал да се държи по-грубо с нея и й казал да се съблича веднага. ЧО В. се
съблякла и легнала на леглото. Подс. Е. също съблякъл дрехите си, като ЧО В. отново му
заявила, че не желаела да прави секс с него, тъй като било прекалено рано за нея. Докато ЧО
В. лежала на леглото, подс. Е. започнал да я целува по устата, като в този момент се намирал
върху нея и проникнал с еректиралия си полов си член във влагалището й. От това ЧО В.
изпитала силна болка, тъй като била разкъсана девствената й ципа. Тя му казала да престане,
тъй като много я боляло, но подсъдимият не прекратил действията си. Така половият акт
между двамата продължил няколко минути.
Малко след края на половия акт ЧО В. си тръгнала от хотела и се прибрала вкъщи.
Подс. Е. заснел част от случилото се с камерата на мобилния си телефон, като след време
разпространил видеоклипа в приложението „Дискорд“.
След случката ЧО В. се затворила още повече в себе си. Разбирайки, че подс.Е. бил
разпространил видеозаписа в приложението, тя споделила на свои приятелки за случилото
се. Уплашена от това, че подс. Е. може да й направи нещо, на 11.04.2022 г. ЧО В. отишла в
03 РУ-СДВР, за да сигнализира за случилото се, а полицейски служител уведомил
родителите й за това.
Едва след пристигането им в 03 РУ-СДВР, родителите на ЧО В. разбрали какво се
било случило с дъщеря им. По указание на полицейския служител при 03 РУ-СДВР, ЧО В.,
заедно с родителите си, отишли в ГДБОП, където майка й – св. Х. В. подала сигнал за
извършеното деяние.
На 18.04.2022 г., след проведено медико-диагностично изследване, било установено,
че ЧО Н. В. била заразена с уреаплазма, което било предизвикало бактериална инфекция.
На същата дата бил проведен и гинекологичен преглед на ЧО В., който установил, че
хименът й бил с нарушена цялост към задната кумисура.
В хода на образуваното ДП било проведено процесуално следствено действие -
разпознаване на лице по снимки, при което ЧО В. разпознала именно снимката на подс. Е.
по множество външни белези.
От заключението на комплексната съдебно-психологична и психиатрическа
експертиза (КСППЕ) се установява, че към момента на деянието ЧО В. е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но е била улеснена в
постъпките си от малолетната си възраст и леко забавения темп на развитие. В хода на
същото изследване било установено, че тя е неселективно доверяваща се на по-възрастните,
както и че при нея имало наличие на наивитет. В заключението се отбелязва още, че нейното
4
биологично развитие изпреварвало когнитивното. Съгласно заключението на експертизата,
ЧО В. била в състояние да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях.
От заключението на СМЕ се установява, че няма съмнение, че ЧО В. е имала полов
контакт, тъй като хименът й бил с нарушена цялост.
За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се
е позовал на следните гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимия М. Е.,
показанията на ЧО Н. В., свидетелите Х. В. и Л.К., заключението на изготвената в хода на
ДП СМЕ, заключението на комплексната КСППЕ, справката за съдимост на подсъдимия,
протокола от извършеното разпознаване, приложените резултати от лабораторно изследване,
както и останалите писмени доказателствени материали, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствения материал, събран в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен, аргументиран и в достатъчна степен обстоен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, които са обсъдени изчерпателно, при съпоставка с
основни принципи на житейската логика.
Въззивната инстанция напълно споделя доводите и съображенията на първата
инстанция относно показанията на основния свидетел, в лицето на ЧО В., като отчита, че
анализът на съда не само не е повърхностен, но в необходимата степен задълбочен и
аналитичен, отчитайки известната фактическа сложност на делото, касаеща едновременното
проявление на две противостоящи си обстоятелства – от една страна, младата възраст на
пострадалата В., ведно с установения при нея по експертен път психичен дефицит (но със
запазена възможност да участва като свидетел в наказателното производство), и, от друга
страна, фактът, че същата се явява основен свидетел по делото и източник на преки гласни
доказателства, които следва да бъдат преценявани внимателно на база първата група
личностни особености.
В тази връзка първоинстанционният съд е предложил напълно обосновани и
правилни мотиви, изтъквайки липсата на каквито и да е съществени противоречия в
показанията на ЧО В., касаещи предмета на доказване, очертан с вмененото на подсъдимия
обвинение. Нещо повече – както уместно е отбелязал първият съд, показанията на ЧО В. в
никакъв случай не се явяват противни на логиката или изолирани. Точно обратното –
изложеното от нея намира в достатъчна степен солидна подкрепа в множество други гласни
и писмени доказателствени средства.
По-конкретно, и съобразно служебното задължение на въззивната инстанция
самостоятелно да осъществи собствен прочит на доказателствата, осъществяването на полов
акт е доказано със заключението на СМЕ, стъпила на проведеното на 18.04.2022 г.
медицинско изследване на ЧО В., при което е установено, че ЧО В. е имала полов контакт,
тъй като хименът й бил с нарушена цялост, като тази находка е с известна давност, предвид
липсата на „пресни“ следи от кръвонасядания. В допълнение на това са и показанията на
нейната майка, пред която пострадалата е споделила подробности от този полов акт.
На следващо място, това, че половият акт е осъществен именно между ЧО В. и подс.
Е. на инкриминираните време и място, се доказва от кореспондиращите на показанията на
пострадалата редица гласни и писмени доказателствени средства: протокола за разпознаване
по снимки от 07.08.2023 г., осъществено при стриктно съобразяване на изискванията на чл.
169-171 от НПК, както и предвид обективната невъзможност за провеждане на разпознаване
5
на живо (към този момент подс. Е. е обявен за ОДИ); извлечението от адресната карта на
подс. М. А. Е. (л. 18 от ДП), от което е видно, че същият е регистриран в хотел „Симона“ за
времето от 26.12.2021 г. – 27.12.2021 г.; справката за задгранични пътувания (л. 16 от ДП),
отчела, че подс. Е. е влезнал в България през ГКПП Русе Дунав мост на 25.12.2021 г. и
напуснал страната през ГКПП Калотина на 14.01.2022 г.; прочетените по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от 02.11.2022 г. от ДП на св. К., в които последният
потвърждава за регистрацията на подс. Е. в хотел „Симона“ на 26.12.2021 г., с уточнението,
че макар да няма спомен за разпита си, св. Китанов потвърждава подписа си като свидетел
върху предявения му протокол; самите обяснения на подсъдимия в о.с.з., в които
потвърждава за пребиваването си в хотел „Симона“.
Не може да бъде подложено на критика и решението на първоинстанционния съд да
кредитира изцяло показанията на Х. В., майка на ЧО. Въпреки житейски обяснимата
заинтересованост на същата, св. В. дава пред съда убедителни, логични и подкрепени от
другите доказателства показания, в които разказва за угнетеното емоционално състояние на
дъщеря си след половия акт и разгласяването му в интернет пространството. Последното
допълнително потвърждава правдивостта на изнесеното от ЧО.
Въззивната инстанция не споделя оплакването на жалбоподателя за процесуално
нарушение, допуснато от решението на първоинстанционния съд да разпита ЧО В. след
останалите свидетели и вещи лица. Преди всичко пострадалата В. е страна в процеса, в
качеството си на конституиран ЧО, поради което нейно право е да присъства при събирането
на всички доказателства в рамките на съдебното следствие. Отделно от това въззивната
инстанция следва да отбележи, че събирането на доказателствата в хода на съдебното
следствие се е осъществило изцяло в рамките на едно единствено съдебно заседание,
проведено на 22.11.2024 г. Безспорно е, че НПК определя реда за събиране на доказателства,
но този ред нито е императивно заявен от законодателя, нито безусловно задължителен за
съда. Именно съдът решава дали да допусне изменение в реда за събиране на
доказателствата или не.
В случая първоинстанционният съд се е съобразил с желанието на подсъдимия и
неговата защита да възприеме първо обясненията на подсъдимия след докладване на
обвинителния акт преди изслушването на СМЕ, както и допълнителните обяснения, дадени
след изслушването на вещите лица. Друг аргумент, изтъкнат от съда за промяна на реда на
изслушване, е бил служебната ангажираност на самите вещи лица. Въззивната инстанция не
счита, че оставеният за накрая на о.с.з. разпит на ЧО В. е спомогнал последната да
„донагласи“ своята версия за случилото се. Касае се за непълнолетно момиче към момента
на разпита й, което е изпитвало видимо притеснение от близкото присъствие на подсъдимия,
обвинен в полово посегателство срещу нея. Това обстоятелство много навреме е било
отчетено от първоинстанционния съд, предвид лесно предвидимата опасност от настъпване
на процес на „вторична виктимизация“ у нея. Поради тази причина правилно разпитът на
непълнолетната ЧО В. е продължил по реда на чл. 140, ал. 5 от НПК в „синя стая“. Няма как
при тази хронология на процесуално-следствените действия, всичките проведени в рамките
на един ден, както и предвид крехката възраст и установена по експертен път психическа
лабилност у ЧО, да се лансира версия за нагаждане от нейна страна на собствена версия –
подобно твърдение би могло да се окачестви единствено като произволно.
В заключение, относно показанията на ЧО В., както и предвид изложените в жалбата
в табличен вид безспорни разминавания в показанията й, въззивната инстанция се съгласява
с аргументите на първия съд да приеме констатираните известни противоречия между
заявеното от ЧО пред съда и това, което е съобщила пред разследващите органи на ДП, като
несъществено и незначително, мотивирайки се с крехката възраст на ЧО, очевидното й
притеснение, изминалия значителен период от време между инкриминираната дата и датата
на о.з.с. и, най-вече, обстоятелството, че тези противоречия не касаят основни релевантни
6
съставомерни елементи, а детайли, които не присъстват в обвинението на прокуратурата и
обвинителния акт (примерно дали подсъдимият е пъхал половия си член в устата на ЧО или
не), поради които, дори и да е налице противоречие, същото няма необходимия съществен
характер.
По отношение обясненията на подс. Е., първоинстанционният съд, правилно,
отчитайки двойствената им природа (на гласно доказателствено средство и средство за
защита) е приел да ги кредитира частично и да изключи от доказателствената маса тази част
от обясненията, в които същият отрича въобще да познава ЧО В. – определено изолирано
твърдение, опровергано както от показанията на последната, така и от протокола за
извършеното разпознаване, при което ЧО В. е разпознала подсъдимия, след като в
предхождащия разпознаването разпит е посочила множество външни белези, по които би
могла да го познае. Следва да бъде споделено и изложеното от първия съд по повод
представеното от подсъдимия изследване, че не страда от венерическото заболяване,
установено при ЧО. Действително това изследване е осъществено две години след
инкриминираната дата и резултатите от него не могат да се ползват с каквото и да е доверие
или пък съпоставени със събитията от инкриминираната дата.
Възраженията на защитата на подсъдимия са концентрирани основно върху приетото
от първия съд заключение на СМЕ. Това стои и в основата на искането на защитата за
изготвяне на повторна СМЕ с отговор на общо седем въпроса, касаещи установяване с
точност дали на инкриминираната дата е бил осъществен полов акт с ЧО В., дали половият
акт е осъществен от подсъдимия и дали същият е заразил ЧО с венерическо заболяване.
Както въззивната инстанция изрично посочи в о.с.з. по повод оставянето на искането
без уважение, фактите по делото са такива, че първото освидетелстване на пострадалата е
станало близо четири месеца след датата на твърдяното деяние, когато на същата е направен
гинекологичен преглед. Престъпленията срещу половата неприкосновеност принципно се
реализират в дискретна обстановка, без присъствието на трети лица. Предвид засегнатата
интимност, пострадалите от подобно престъпление не винаги притежават психическата
устойчивост да се мобилизират и за запазят всички следи върху себе си от извършеното
деяние или пък такива, оставени на местопрестъплението. Не е прецедент, че в такива
ситуации чувството на срам и унижение надделяват и жертвата предпочита или да забрави,
или да изтрие моментално следите на „срама“. В тази връзка няма нищо учудващо, че
малолетната и психически неустойчива В. не е предприела никакви действия след датата на
осъществяване на половия акт, а е решила да сподели за него едва когато подсъдимият е
огласил съвкуплението в интернет пространството.
Факт е обаче, че макар и четири месеца по-късно, гинекологичен преглед е бил
осъществен и той е установил разкъсване на девствената ципа на ЧО В. със задна дата –
обективна находка, взета предвид и подробно коментирана в първоначалната СМЕ. Няма
други обективни находки след това, които да налагат ново изследване, поради което приетата
СМЕ е отговорила на всички поставени с въззивната жалба въпроси, на базата на всички
налични гласни и писмени доказателствени средства, а именно резултати от гинекологичен
преглед, показания и т.н. И без да притежава специални знания за въззивния състав е
предвидимо, при липсата на каквито и да е други невзети под внимание обективни находки,
какво ще бъде заключението на една евентуална повторна СМЕ, а именно, че тя не би имала
друг избор освен да повтори заключението на първоначалната СМЕ.
Колкото до многократното цитирано от защитата (в жалбата и в о.с.з) изявление на
вещото лице, че „от там нататък нищо не е доказуемо“, същото е извадено от контекста на
устното изявление на вещото лице в о.с.з. по повод обективната му невъзможност да
установи с точност задната дата на разкъсване на девствената ципа на ЧО В. и неправилно
интерпретирано от защитата. Подобно изявление касае правния въпрос за доказуемостта на
определено деяние, което не е работа на което и да е вещо лице, независимо от тясната му
7
специалност.
Предвид всичко изложено, на база правилния анализ на доказателствата
първостепенният съд е направил обосновани правни изводи в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно го е подвел под състава на престъплението по чл.
151, ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че
извършеното подс. Е. на инкриминираните дата и място осъществява от обективна и
субективна страна състава именно на това престъпление, и по-конкретно: на неустановена
дата в периода 26-28.12.2021 г. в гр. София, в хотелска стая на хотел „Симона", намиращ се
на бул. „инж. *********, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Н. В. В.,
родена на ********* г., като съблякъл В., започнал да я целува по устата, легнал върху нея и
проникнал с члена си във влагалището й.
От обективна страна, всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние,
времето и мястото на извършването му, наравно с доказаното авторство, се явяват доказано
осъществени на база събраните и анализирани доказателства.
По-конкретно, доказан е извършен на инкриминираните време и място акт на полово
съвкупление между подс. Е. и ЧО В., като към момента на съвкуплението пострадалата не е
била навършила 14-годишна възраст. Излишно е да се напомня, че законодателят е приел
самото полово сношение с малолетен за престъпно, независимо от волята на малолетната,
поради което е без значение нейното съгласие или липса на такова. Първоинстанционният
съд правилно се е въздържал да коментира изложените данни в показанията на пострадалата
за наличие на определена принуда от страна на подсъдимия, доколкото същата не присъства
в обвинението, а и липсва изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК
(примерно в по-тежко такова по чл. 152 от НК), което да налага подобно обсъждане.
От субективна страна първоинстанционният съд правилно е приел, че деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е можел да ръководи
постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от
деянието му и е желаел тяхното настъпване.
Няма спор за наличието на основното съставомерно обстоятелство от субективна
страна, а именно това, че подс. Е. е знаел, че към момента на срещата им в хотел „Симона“
ЧО В. е била само на 13 години – обстоятелство, което тя на няколко пъти му го е заявявала в
разговорите помежду им. Същевременно подсъдимият е имал психическата годност да се
въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е
констатирал наличието както на смекчаващи отговорността обстоятелства (младата възраст
на подсъдимия, чисто съдебно минало, липса на други криминални прояви), така и на
отегчаващи отговорността обстоятелства (деянието е осъществено въпреки съпротивата на
пострадалата и нейното несъгласие за осъществяване на сексуален контакт). В този смисъл
индивидуализацията на наказанието е правилно определена по реда на чл. 54 от НК (а не по
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК), като наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК (за което са налице всички предпоставки), за
срок от пет години, е съответно на обществената опасност на престъплението и дееца, както
и отчитащо баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Разноските по делото са възложени на подс. Е. в съответствие с изискванията на чл.
189, ал. З от НПК.
Първоинстанционният съд не е присъдил разноски на ЧО, доколкото такова искане не
е имало от страна на нейния повереник. Искане за присъждане на разноски от страна на
повереника, в полза на ЧО В., за осъществени от същата разноски за адвокатско
възнаграждение, се депозира единствено пред въззивната инстанция за нуждите на
8
въззивното производство.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие ЧО В., посредством
нейния баща, е заплатила на адв. М. сумата от 1500 лева адвокатско възнаграждение за
защита интересите й по ВНОХД 1501/25 г. по описа на СГС. В тази връзка, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, с настоящото решение подс. Е. следва да бъде осъден да заплати
горепосочената сума на ЧО В., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
сторени на въззивното производство.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и е оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 06.12.2024 г., постановена по НОХД № 4253/24
г. по описа на СРС, НО, 112 състав, като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, М. А. Е. да заплати на частния
обвинител Н. В. В. сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9