№ 10
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело №
20205300900533 по описа за 2020 година
Предявени са субективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците Л. СП. СТ., ЕГН **********, с адрес ******, ******* ХР. КР.
Р., ЕГН **********, Т. АЛ. П., ЕГН **********, и Р. КР. Р., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Т. АЛ. П., тримата с адрес
*******, всички чрез пълномощник адв. П.Т., със съдебен адрес ***** №
**** ап.6, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, което е настъпило на ****** по посока от
****** причинено от Д.М. М., при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № ******, в резултат на което на ****г. е починал К.С.Р.., както следва:
на ищцата Л.С. обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
на ищеца Х.Р. обезщетение в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; на
ищцата Т.П. обезщетение в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; на
ищцата Р.Р. обезщетение в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
1
Ицщите твърдят, че починалият К. Р. е брат на ищцата Л.С., баща на
ищците Х.Р. и Р.Р., както и че е живял на съпружески начала с ищцата Т.П..
Твърдят, че ПТП, при което на ****г. е починал К. Р. е настъпило при
следните обстоятелства: на **** г. Д.М. М. управлявал автомобила си
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****** по посока от ***** към рудник ******,
като в автомобила на предна дясна седалка е пътувал и К.С.Р... След като
преминал през зона на ляв завой, автомобилът на М., движейки се в посока от
север на юг по ********, излязъл на наклонена нагоре права отсечка по пътя,
поддържайки скорост от около 49 км/ч. В този момент на около 100 м пред
него плътно в дясната част на платното за движение се намирал паркиран
товарен автомобил „МАН“ с рег. ****** тип самосвал, който не се явявал
пречка за преминаващите автомобили. Независимо от това обаче водачът на
лекия автомобил Д.М. М. изгубил необходимата концентрация, разсеял се, не
възприел навреме паркираното в лентата му за движение тежкотоварно
превозно средство, предприел е маневра по заобикалянето му отляво, но
предвид недостатъчната дистанция, последвал удар на предната дясна част на
лекия автомобил със задната лява част на товарния автомобил. От удара на
К.С.Р.. е причинена тежка черепно- мозъчна травма, включваща контузия на
главата; отворено проникващо счупване на калвария; счупване на дясната
темпорална кост; фрактура на базата на черепа; контузия на мозъка;
субдурален хематом вляво; интрацеребрален хематом фронтално; счупване на
лява сфеноидална кост; оток на мозъка; вклиняване на мозъчни структури;
счупване на зигоматични кости; счупване на орбитални кости и счупвания на
стените на максиларни синуси; лицева травма, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на дясната вежда; кръвонасядания и охлузвания в двете лицеви
половини челно и лицево-странично; контузия на носа с кръвоточение от
него; кръвонасядане на долната устна; контузия на гръден кош; счупване на
11-то ребро вляво; контузия на бял дроб. Ищците твърдят, че към момента на
пътния инцидент за управлявания от Д.М. М. л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
******, е имало сключена с ответното застрахователно дружество,
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/02/******. Твърдят, че във връзка с ПТП е образувано наказателно
производство- НОХД № 2323/ 2018г. по описа на ПдОС, което е прекратено
поради смъртта на Д.М. М.. Твърдят, че в резултат на внезапната и
неочаквана смърт на К. ******** търпят морални болки с изключително
2
висок интензитет, като същите са отразяват на цялостния им живот. Ищцата
Л.С. твърди, че между нея и починалия е съществувала силна емоционална
връзка, че двамата са израснали заедно и през всичките години са се
подкрепяли и помагали, че в лицето на починалия ищцата е виждала човека, с
когото на старини ще си помагат и подкрепят взаимно. Ищецът Х.Р. твърди,
че между него и баща му е съществувала изключително силна връзка, че е
загубил своята духовна опора и авторитет в живота си. Твърди, че след
смъртта на баща си станал затворен, неконтактен и раздразнителен и отказва
да приеме смъртта на баща си. Ищцата Р.Р. твърди, че със смъртта на баща си
е изправена пред най- тежката житейска ситуация като е лишена от
възможността да бъде подпомагана както морално, така и финансово от своя
баща, от неговите грижи, духовна и морална подкрепа. Ищцата Т.П. твърди,
че със смъртта на К. Р. тя е загубила своя спътник в живота и нейната
единствена опора, както и че е останала единствен родител на двете им деца и
ще трябва сама да полага грижи за семейството. Ищците твърдят, че са
предявили претенция пред ответника да заплати доброволно дължимото се
застрахователно обезщетение, но от негова страна е заявен отказ.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., чрез пълномощник адв. М.Г., със съдебен адрес *******, в срока по
чл. 367, ал.1 ГПК, е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата
молба ответникът заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва, че към датата на процесното ПТП за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
****** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва механизма на ПТП, оспорва твърденията за виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. Твърди, че
причина за ПТП е паркиралият товарен автомобил МАН с рег. № *****,
чийто водач е работил по възложение на „ПЪТНИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия Р., като твърди,
че той е пътувал на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан,
като развива доводи, че е налице пряка причинно- следствена връзка между
това поведение на пострадалия и крайния вредоносен резултат, изразяващ се
в получаване на несъвместима с живота черепно- мозъчна травма. Оспорва
размера на иска за неимуществени вреди като завишен и несъответстващ на
претърпените вреди. Оспорва процесуалната легитимация на ищцата Л.С.,
3
като развива доводи, че ищцата черпи права единствено от формалната си
връзка на родство, като оспорва наличието на отличаваща се по своята
дълбочина и трайност връзка между ищцата С. и починалия.
С допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията на
ответника за съпричиняване от починалия Р. и за прекомерност на
претендираното обезщетение, като излагат съображения за това.
В срока по чл.373, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на допълнителната
искова молба.
Конституираното по делото трето лице- помагач на страната на
ответника “ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, ул. „Найчо Цанов“ № 8, чрез пълномощника адв.
М.П., със съдебен адрес ******, ул. *****, е подало писмено становище.
Оспорва твърдението на ответника, че ПТП е настъпило по вина на водача на
товарен автомобил МАН с рег. № *****, като развива подробни съображения
за това. Оспорва исковите претенция по размер, като заявява, че
претендираните размери не съответстват на принципа за справедливост на
обезщетението.
По същество ищците чрез пълномощника си адв. П.Т. пледират за
уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани.
По същество ответник моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
По същество трето лице помагач “ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД чрез
пълномощника адв. Б.С. пледира за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски. Развива съображения в представена писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
От представените по делото писмени доказателства – удостовеР.е за
4
родствени връзки /л.97/ се установява родствената връзка на ищците Л.С.,
Х.Р. и Р.Р. с починалия К. Р., а именно, че ищците са съответно негови сестра,
син и дъщеря.
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие и за установяване на причинно- следствената
връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на К. Р. по делото е
прието заключението по допусната комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, изготвено от в.л. инж. С.М. и в.л. д-р Е.Б..
Съгласно заключението най- вероятният механизъм на настъпилото
ПТП е следният: водачът Д. М. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ по
платното за движение на ******** в ***** в посока от север на юг, през това
време т.а. „МАН“ е бил паркиран от водача Р.К. в дясната част на платното за
движение; в един момент водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ твърди, че е бил
заслепен от слънцето, но той не е намалил скоростта си, а е продължил
движението си, като на 14-15 м водачът л.а. „Фолксваген Голф“ е предприел
маневра по заобикаляне на паркирания т.а. „МАН“, но е настъпил удар в
предната дясна част на л.а. „Фолксваген Голф“ и в задната лява част на т.а.
„МАН“. Съгласно заключението основната причина за настъпването на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ Д. М., в
който автомобил като пътник на предна дясна седалка е пътувал починалият
Р., тъй като водачът М. не е реагирал своевременно на опасността от удар от
паркирания т.а. „МАН“, като намали скоростта си, спре или предприеме
маневра „заобикаляне“, а ако се приеме, че водачът на автомобила е бил
заслепен от слънцето, то той не е реагирал своевременно като намали
скоростта си или спре. Съгласно заключението водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ Д. М. е имал техническа възможност да намали скоростта и да спре
преди мястото на удара, дори и да се приеме, че е бил заслепен от слънцето,
както и е имал техническа възможност за заобиколи паркирания т.а. „МАН“ и
да избегне произшествието. Съгласно заключението причината за смъртта на
К. Р. е тежка черепно- мозъчна травма с притискане на жизнено важни
центрове в мозъка – дихателен и сърдечно съдов, като е налице пряка
причинно- следствена връзка между претърпяната травма при процесното
ПТП на ****** и настъпилата на ****г. смърт. Съгласно заключението
задната лява част на коша на товарния автомобил е проникнал в салона на
5
лекия автомобил в областта на главата на пътника на предна дясна седалка,
като в случая черепно- мозъчната травма е била получена от пострадалия Р.
от директен удар в задната част на товарния автомобил. Такава травма би се
получила с или без поставен предпазен колан.
Изслушано и прието по делото е заключение по допусната повторна
КСМАТЕ, изготвено от вещите лица инж. Т.П. и д-р Б.П.. Повторната
експертиза е допусната по част от въпросите на първоначалната относно
наличието на поставен обезопасителен колан и доколко наличието на такъв
би имал значение за настъпилите травматични увреждания на К. Р.. Съгласно
заключението травматичните увреждания в областта на главата на К. Р. са
получени по механизма на директен удар на пътник на предна дясна седалка в
лек автомобил в задната част на коша на товарния автомобил. При удара на
лекия автомобил в товарния автомобил задната лява част на коша на товарния
автомобил е проникнала в салона на лекия автомобил в областта на главата на
пътника на предна дясна седалка, като по този начин главата на пострадалия е
контактувала с коша на товарния автомобил. Съгласно заключението
черепно- мозъчната травма е получена от директен удар в задната лява част
на товарния автомобил, като тази травма би се получила независимо от
наличието на предпазен колан.
По делото са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията
на свидетелите В.П. /без родство със страните/, В.Н. /без родство със
страните/, Р.К. /без родство със страните, служител на третото лице помагач
„Пътинженеринг“ ЕООД/, допуснати при режим на призоваване, във връзка с
установяване механизма на процесното ПТП, както и показанията на
свидетелите С.С. /съпруг на ищцата Л.С./, Д.К. /свекър на ищцата Л.С./, Р.К.
/без родство със страните/ и Е. П. /сестра на ищцата Т.П./, допуснати, при
режим на довеждане, на ищците за установяване на претърпените от тях
неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на К. П.
От показанията на св. П. и св. Н. се установява, че свидетелите към
датата на пътния инцидент са били пожарникари и в качеството си на такива,
по подаден сигнал, са посетили произшествието за оказване помощ на
пострадало лице, тъй като не е можело да се отвори дясната предна врата на
лекия автомобил. Установява, че товарният автомобил е бил паркиран в дясно
на пътното платно, извършвало се е ремонт на пътната настилка, имало е
6
поставени конуси зад камиона. Лекият автомобил е бил ударен в дясната част,
конкретно дясната греда на обзорното стъкло, поради което дясната греда е
била изкривена и това не е позволявало да се отвори вратата. На предната
дясна седалка е имало тежко пострадал пасажер, шофьорът е бил излязъл от
автомобила. Св. П. твърди, че когато той е отворил вратата на автомобила, не
е заварил пострадалото лице да е било с предпазен колан. Св. Н. няма спомен
дали предпазен колан е бил поставен на пострадалия пасажер.
От показанията на св. К. се установява, че към датата на пътния
инцидент същият е работел като шофьор в „Пътинженеринг“ ЕООД, в този
ден фирмата е извършвала асфалтиране на улица в *****, свидетелят е
управлявал камиона за разтоварване на асфалта – самосвал „МАН“, бил е
спрял камиона плътно в дясно на пътното платно. Свидетелства, че зад
камиона е имало поставени конуси, на около 20- на метра. Свидетелства, че
улицата, на която е бил паркиран камионът, е в рамките на града, камионът е
бил спрян по посока на движението, в дясно, плътно прибран, след
пресечката, която е била асфалтирана.
От показанията на св. С. /съпруг на ищцата Л.С./ се установява, че
свидетелят се познава с К. и Л. от деца, били са съседи в *****, учили са в
едно училище, през 2000 г. К. е напуснал семейството, тъй като е създал свое
семейство, а през 2003 г. свидетелят и Л. са се събрали и са дошли да живеят
в ******. Свидетелства, че двамата /Л. и К./ са били задружни като брат и
сестра, помагали са си взаимно, поддържали постоянни контакти след като са
заживели отделно, събирали са се да празнуват заедно Коледа и Нова година.
Свидетелства, че Л. е изпаднала емоционално в психически срив, когато е
научила за смъртта на брат си, известно време е отказвала да се храни, не е
имала ползотворен сън вечерно време, което наложило да потърсят лекарска
помощ. Твърди, че около година ищцата е посещавала психолог, но не само
тя, а и техният син, който също емоционално го приел зле и проявил
проблеми със заекване. Твърди, че след консултации с психолог ищцата пиела
лекарства, като и до настоящия момент нямало промяна и тя пиела хапчета за
успокоение в определени моменти. Твърди, че лично е водил ищцата на
психолог заедно със сина им, а някой път тя е ходила сама със сина им. Не
може да каже как се казва психологът, намирал се в медицински център
******** . Свидетелства, че ищцата не е ходила на работа една седмица след
7
смъртта на брат си, била се самоизолирала и не искала да се среща с хора.
Вече не била толкова весела и щастлива, колкото преди години, преди най-
близкият й човек да почине.
От показанията на св. К. /свекър на ищцата Л./ се установява, че познава
К. и Л. от деца в *****, били постоянно заедно, празнували всички празници,
които е имало- рождени дни, празници на града. Живели са заедно в една
къща, докато Л. се е омъжила за С., като повече от петнадесет години ищцата
е омъжена. Свидетелства, че след като Л. не живеела вече с К., те запазили
отношенията си, когато идвали на гости в *****, редовно посещавали К. и
неговото семейство. Свидетелства, че след инцидента усетил някаква промяна
в Л., станала малко по – затворена, тежко понесла смъртта на брат си, тъй
като месец по- рано починал баща им и това се отразило на нейната психика и
се наложило да потърсят психолог. Твърди, че няма промяна в това нейно
състояние четири години след инцидента, постоянно говори като дойде за
брат си и продължава да подържа връзка с неговото семейство.
От показанията на св. К. /без родство със страните/ се установява, че
познава К. и ищцата Т. от деца, учили са в едно училище, с ищцата са били
съседи, поддържали близки семейни отношения с К. и Т.. Свидетелства, че К.
и Т. живеят заедно, на семейни начала, от 2001г., двамата се обичали,
разбирали се, имала щастлив съвместен живот. Свидетелства, че ищцата Т. е
приела много тежко смъртта на К., била отчаяна и съсипана, не спирала да
казва колко й липсва К. и колко й е тежко без него. Нямала желания за
събиране с хора, защото й навявали спомени. Била на хапчета. Свидетелства,
че и до момента ищцата страдала от смъртта на К., последно се били видели
през септември месец и ищцата споделила на свидетелката, че след толкова
много време не може да го забрави, много й било трудно и много страдала.
Установява се също така от показанията на св. К., че децата Х. и Р. понесли
много тежко и болезнено загубата на баща си. Децата не искали да се върнат
да живеят в семейното им жилище след смъртта на баща си и поради тази
причина ищцата заедно с децата вече не живеят в тяхното си жилище. Веднъж
при посещение на гробищата свидетелката намерила Х. на гроба на баща си,
седнал и плачейки, не искал да се прибира. След смъртта на баща си бил на
успокоителни, започнал да ходи на психолог, но не продължил понеже
изпитвал голяма болка от връщането. Р. плачела много и постоянно казвала
8
колко й липсвал баща й, че той бил станал вече на звездичка.
От показанията на св. П. /сестра на ищцата Т.П./ се установява, че
свидетелката живее с Т. и децата заедно при майка им. Установява се, че К. и
ищцата Т. са живеели заедно, на семейни начала от 2001г. След смъртта на К.
Т. била неадекватна в началото, пиела е по препоръка на лекар успокоителни
хапчета, не е могла да спи през нощта. Свидетелства, че на ищцата й е било
изключително трудно, както и продължава да й е, не може да преживее
смъртта на К.. Свидетелства, че за Х. е било изключително трудно случилото
се, той е загубил баща си по време на пубертета, когато разбрал за
катастрофата, бил отишъл на мястото на инцидента, след което не искал да се
прибира, същата вечер не се бил прибрал, в него имало изключително много
агресия и гняв. По съвет на лекар го записали на психолог, но ходил само два
пъти и отказал, защото казал, че психологът го връща назад във времето, той
не искал да се връща в миналото и да си спомня. Свидетелства, че Х. се бил
затворил, излиза много рядко, от погребението до ден днешен не е стъпвал в
жилището им, не иска да живее там, защото било свързано с всичките му
спомени. От показанията на св. П. се установява, че Р. била много привързана
към баща си, чакала го вечер да се прибере от работа, правела му компания,
докато вечеря. Когато се случил инцидента, й обяснили, че баща й станал на
звездичка, при което тя всяка вечер чакала да види звездите, но веднъж дете в
детската градина й казало, че баща й е под земята и ще стане на кости, което я
разстроило много и оттогава до ден днешен, когато ходи на гроба му, много
плаче.
С доклада по делото е признато от съда за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че към момента на процесното ПТП с
ответното дружество за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица № BG/02/******
от 22.02.2016г., с начална дата на покритие 23.02.2016г. и крайна датата
22.02.2017г.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени
9
вреди поради телесно увреждане или смърт. За да бъде прието, че искът по
чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди е доказан по основание следва да
бъдат установени основните елементи от състава му: наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт
със всички елементи на неговия състав - виновно и противоправно Д.ие,
настъпили вреди и причинна връзка между тях.
В настоящия случай наличието на валидна застраховка Гражданска
отговорност обосновава пасивната легитимация на ответното дружество и
задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди от загубата на своя родственик.
От приетото по делото заключение по КСМАТЕ, изготвено от вещите
лица инж. М. и д-р Б., което заключение настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, тъй като същото е мотивирано и обосновано и не
противоречи на събраните по делото доказателства, се установява безспорно
механизма на настъпване на процесното ПТП. Установява се безспорно, че
инцидентът е настъпил единствено в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „Фолксаваген Голф“ Д. М.. Последният е нарушил
правилата за движение по пътищата, конкретно нарушил е разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Основна причина
за настъпилия инцидент е несвоевременната реакция на водача М., който е
имал техническа възможност да избегне удара между управлявания от него
лек автомобил и паркирания товарен автомобил, като е имал техническа
възможност да намали скоростта и да спре преди мястото на удара или
съответно е имал техническа възможност да заобиколи паркирания товарен
автомобил и да избегне произшествието, ако бе предприел маневра по смяна
на лентата своевременно.
В връзка с установения механизъм на настъпване на процесното ПТП и
причините за него, настоящият съдебен състав приема, че от страна на водача
на товарния автомобил „МАН“ Р.К. не е налице противоправно и виновно
поведение, с което да е допринесъл за настъпването на процесния пътен
инцидент. Товарният автомобил е бил паркиран в границите на населено
място, вдясно на пътното платно, по посоката на движение, в съответствие с
разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. В допълнение от показанията на св. Н. и
10
св. К. се установи, че зад камиона са били поставени предупредителни
конуси. В обобщение следва да се посочи, че водачът на товарния автомобил
е бил паркирал в съответствие с нормативната уредба и в тази връзка
възражението на ответното дружество, че поведението на водача на товарния
автомобил е противоправно и обуславящо настъпването на ПТП е
неоснователно. Действително паркираният товарен автомобил е
представлявал препятствие на пътя, с което обаче е следвало да се съобрази
водачът на лекия автомобил, който при управление на автомобила е следвало
да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка.
На следващо място от събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че в резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие, е
починал пътуващият в автомобила К. Р..
При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав
на деликтната отговороност, а именно: Д.ие, противоправност, вреди,
причинна връзка между Д.ието и вредите.
От заключението по КСМАТЕ се установяват фактът на настъпване на
ПТП, противоправното поведение на водача и неговата вина (същият е
нарушил разпоредбата на чл.20 ЗДвП), причинната връзка между процесното
ПТП и смъртта на К. Р..
Установените по делото родствени отношения между ищците Х.Р. и
Р.Р. и починалия К. Р. обосновават правото на обезвреда за претърпени
неимуществени вреди от загуба на родител. От събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че ищцата Т.П. е съжителствала на
съпружески начала с починалия К. Р., което обстоятелство я включва в кръга
на правоимащите лица, съгласно приетото с ППВС № 5/ 24.11.1969г.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявените от ищците Т.П., Х.Р. и Р.Р. искове за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на К. Р. са доказани по своето основание.
В полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, представляващи психически болки и
страдания от загуба на близък, като съответният размер следва да бъде
определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
11
съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищците
Т.П., Х.Р. и Р.Р. неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се
касае за най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим
човек. Безспорно смъртта на К. Р. е причинила мъки и страдания на ищците
Х.Р. и Р.Р., тъй като е изключително тежко дете да загуби своя родител,
особено когато детето е във възраст, когато расте и има нужда от грижите,
подкрепа и обичта на своя родител. В настоящия случай ищцата Р.Р. губи
своя родител в ранна детска възраст ** а ищецът Х.Р. в юнешска възраст
/**г./, която възраст е изключително деликатна и трудна за подрастващите.
При всички положения и двамата са в етап от живота си, в който те все още
не са станали зрели и самостоятелни личности, имат крехка психика и са
емоционално изключително раними, имат нужда от любовта, подкрепата и
грижите на своя родител. Смъртта на родител за подрастващо дете безспорно
представлява тежка травма в живота на детето, която не би могла да бъде
преодоляна с годините. Отделно от казаното, в настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели К. и П., които показания съдът
кредитира като обективни и почиващи на непосредствени впечатления на
свидетелите, и като достоверни, доколкото същите не са в противоречие с
останалия събран по делото доказателствен материал, се установяват
близките отношения на ищците с баща им, силната емоционална връзка
между тях и тежките последици от неговата смърт. По отношение на ищцата
Т.П. съдът намира за установено, че между нея и починалия К. Р. е имало
особено силна емоционална връзка, силно чувство на обич, подкрепа и
всеотдайност. Двамата са живели в разбирателство, имали са щастлив семеен
живот, отглеждали са заедно децата си. Смъртта на К. Р. поставя ищцата Т.П.
занапред в трудно житейско положение, да живее без обичта и подкрепата на
любимия си човек, сама да отглежда и възпитава общите им деца, да
осигурява необходимите средства за задоволяване на техните потребности и
да се справя сама с всички житейски трудности, които биха възникнали от
всякакво естество. От събраните по делото гласни доказателства (показанията
на св. К. и св. П.) се установява, че ищцата Т.П. изпитва неопредолима тъга и
скръб от загубата на своя партньор, както и че между двамата е имало силна
връзка, основаваща се на взаимна любов, уважение и подкрепа. При
12
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти – възрастта на починалия ** и на ищците, близките
им отношения между ищците и починалия, невъзвратимостта на загубата.
При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на по 250 000 лв. за ищците Х.Р. и Р.Р. и на 200 000
лв. за ищцата Т.П..
При определяне размера, който ще се присъди на ищците, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че починалият при ПТП не е
ползвал предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо
да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията си същият
обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв
конкретен принос от страна на починалия Р., без който не би се стигнало до
неговата смърт не е установен. Действително по делото се установява, че
същият не е бил с предпазен колан по време на инцидента, но от
заключенията и по двете КСМАТЕ (първоначална и повторна), които
заключения са еднопосочни и които се кредитират от съда като обективни и
обосновани, се установява, че тежките травми, които са довели до смъртта на
К. Р., не биха могли да бъдат предотвратени посредством използването на
предпазен колан. Тежката черепно- мозъчна травма е получена от директен
удар в задната част на товарния автомобил, предвид на това, че при удара
задната лява част на коша на товарния автомобил е навлязъл в купето на
лекия автомобил. Ето защо направеното от ответното застрахователно
дружество възражение за съпричиняване от страна на пострадалия К. Р. е
неоснователно.
Предвид на изложеното исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъдат уважени в пълен размер за сумата от
по 250 000 лв. за ищците Х.Р. и Р.Р., а по отношение на ищцата Т.П. искът
следва да бъде уважен за сумата от 200 000 лв., като до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде уважено
13
искането на ищците да бъде присъдена законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
По иска, предявен от ищцата Л.С., за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на К. Р., съдът намира, че същият е
недоказан по своето основание, по следните съображения:
С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г., т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК
на ВКС, се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, по изключение е и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдание, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетение. Обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г. се допуска като изключение – само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди.
В мотивите на тълкувателното решение е залегнало, че особена близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/
дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, като
връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Формалната връзка на родство обаче не е
достатъчно, за да обоснове основание да се направи изключение и да се
присъди обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
лицата от разглеждания родствен кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и
внуци/ е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
14
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В настоящия случай съдът намира, че ищцата С., при носена от нея
доказателствена тежест, не доказа наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г., както и проявление на
неимуществените вреди в правната й сфера, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията братя и
сестри морални болки и страдания. От събраните по делото доказателства не
се установяват конкретни житейски обстоятелства, станали причина за
създаване на особена духовна и емоционална близост между починалия и
неговата сестра по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда
основание за включване на ищцата С. в кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Р.. На
следващо място не се установява от събраните по делото доказателства в
правната сфера на ищцата да са настъпили неимуществени вреди,
надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията,
които е нормално да търпи сестрата по повод загубата на обичания от нея
брат.
За установяване твърденията на ищцата С. за съществуването на
особена близка емоционална връзка с починалия и понесените от нея
неимуществени вреди вследствие на неговата смърт по делото са събрани
гласни доказателства – разпитани са свидетелите С.С. и Д.К..
От показанията на разпитаните свидетели не се установяват отношения,
различаващи се по съдържания от традиционните за българското общество
отношения между братя и сестри. Свидетелите сочат, че двамата са живели
заедно в бащината им къща в гр. ****, докато всеки от тях е създал свое
семейство, като конкретно за ищцата същата от 15 години е омъжена и има
свое семейство – съпруг и деца, както и че докато са живели заедно са
празнували всички лични и семейни празници заедно. Установява се, че
между двамата е имало отношения на обич, привързаност, разбирателство и
взаимопомощ. Установява се, че след като и двамата имали вече свои
семейства, те запазили отношенията, поддържали контакти, независимо че
15
живеели в различни населени места, както и че когато ищцата посещавала
***** се виждала с брат си и неговото семейство, празнували заедно семейни
празници като Коледа и Нова година.
Посоченото от свидетелите е израз на типичните за българските
традиции отношения в семейството, на характерните за нашето общество
прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на семейството в
широк кръг, включващо братята и сестрите, но не разкрива изключителност
на съществувалата между починалия К. Р. и неговата сестра родствена връзка.
От показанията на свидетелите не може да се установи, че за ищцата С. са
били налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина обичайно
съществуваща между братя и сестри привързаност да е станала толкова силна,
че смъртта на починалия да е причинила на ищцата С. морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Действително, че между ищцата и починалия
са съществували близки отношения, както и ищцата С. е понесла много тежко
новината за неговата смърт, била е в шок, в продължение на седмица не е
искала да ходи на работа. Установява се, че ищцата и по настоящем
продължава да тъгува за своя починал брат. Но посоченото не мотивира
извод, че са налице преживени от ищцата С. страдания от смъртта на брат й,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка
Показанията на св. С., че същата е приемала дълго време, по лекарско
предписание, успокоителни медикаменти, включително и че все още приема
такива в определени моменти, не са подкрепени от други събрани по делото
писмени доказателства- например издадени от специалист рецепти. На
следващо място показанията на св. С. относно посещенията на ищцата С. при
психолог не са достатъчно конкретни и ясни, доколкото свидетелят сочи, че
освен ищцата и синът им е посещавал такъв, като свидетелят е водил лично
ищцата със сина им, както и тя е ходела сама със сина им, и оттук не става
ясно дали посещенията при психолог в продължение на една година от
ищцата са били заради нея лично или като придружаваща детето. В случая е
неотносима към предмета на спора причината, наложила синът на ищцата да
провежда терапия при психолог, дори и тази причина да е свързана с
процесния пътен инцидент. На следващо място показанията на св. С. са в
16
известна степен неубедителни, тъй като независимо, че ищцата е посещавала
психолог повече от година, при който психолог е ходил и синът им,
свидетелят не може посочи името на психолога. От показанията на св. К. се
установява, че ищцата е понесла тежко смъртта на брат си, тъй като преди
това – един месец по- рано, е бил починал и бащата на ищцата и това се е
отразило на нейната психика и се е наложило да потърси психолог. С оглед на
казаното от св. К. е трудно да се определи доколко описваното от двамата
свидетели емоционално и психическо състояние на ищцата е в резултат
единствено и само от смъртта на нейния брат.
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за
присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по
смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, изключва ищцата Станокова като активно
материалноправно легитимирано лице да получи претендираното
обезщетение, поради което предявения от нея иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен. В този смисъл е Решение № 17/ 16.03.2021г., т.д. № 291/
2020г., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното предявеният от Л.С. иск за неимуществени
вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
С исковата молба ищците са направили искане за присъждане на
разноски, но не са представени доказателства за направени такива.
Ищците са освободени от внос на държавна такса и разноски. В тази
връзка и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми:
28 000 лева – държавна такса съобразно уважената част от предявените
искове; 250 лева – възнаграждение на вещо лице по КСМАТЕ, платени от
бюджета на съда.
Искането на третото лице помагач на страната на ответника
“ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за присъждане на разноски е неоснователно, на
основание чл. 78, ал.10 ГПК, поради което следва да се остави без уважение.
Съгласно цитираната разпоредба на третото лице помагач не се присъждат
17
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на ХР. КР.
Р., ЕГН **********, с адрес *******, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на К.С.Р.., починал на
****г., в резултат на ПТП, осъществило се на ****** в *****, причинено от
Д.М. М., при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, в
размер на 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/ , ведно със законната
лихва, считано от 18.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Р. КР. Р.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т. АЛ. П., с
адрес *******, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие смъртта на К.С.Р.., починал на ****г., в резултат на
ПТП, осъществило се на ****** в *****, причинено от Д.М. М., при
управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, в размер на 250 000
лв. /двеста и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от
18.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Т. АЛ. П.,
ЕГН **********, с адрес *******, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на К.С.Р.., починал на
****г., в резултат на ПТП, осъществило се на ****** в *****, причинено от
Д.М. М., при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, в
размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 18.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 250 000 лв.
18
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л. СП. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, ******* против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, от
смъртта на нейния брат К.С.Р.., починал на ****г., в резултат на ПТП,
осъществило се на ****г. в *****, причинено от Д.М. М., при управление на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, в размер на 100 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от исковете, държавна такса в размер на 28 000 /двадесет и
осем хиляди/ лева и възнаграждение за вещи лица по допусната КСМАТЕ, в
общ размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за производството по търг.
дело № 533/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъда изплатени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД на ищците по
следните банкови сметки:
на ХР. КР. Р., ЕГН **********, *****, при Банка *** АД;
на Р. КР. Р., ЕГН **********, ****, при Банка *** АД;
на Т. АЛ. П., ЕГН **********, *****, при банка *** АД, клон *****.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ответника “ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Найчо Цанов“ № 8.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
19