Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 365 16.09.2020г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 410 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Г.М.М. ***1, против Решение
№ Ц1040-23-25 от 18.06.2020г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е отхвърлена
като неоснователна подадената от Г.М. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане
№О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката оспорва като неправилен и
необоснован направения от решаващия административен орган извод, че към датата
на възникване на временната неработоспособност не е имала качество на осигурено
лице по см. на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съответно че няма право на
парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20198775568.
Поддържа, че към момента на настъпване на временната неработоспособност -
28.04.2020г., е отговаряла на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО за получаване
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност. Твърди че данните, подадени от страна на
осигурителя - „Петраците 1992“ ООД, гр. Стара Загора, отразяващи прекъсване в
осигуряването, са неверни. В тази връзка се сочи, че за периода от 24.01.2020г.
до 18.05.2020г. Г.М. е била в трудово-правни отношения с осигурителя „Петраците
1992“ ООД, като срещу нея не са образувани дисциплинарни производства, не са й
налагани дисциплинарни наказания и не е налице твърдяното неоснователно
отсъствие от работа за периода от 21.04.2020г. до 27.04.2020г., определено от
работодателя като „самоотлъчка“ и обуславящо прекъсване на осигурителните й
права. Твърди, че по отношение на соченото от осигурителя наличие на периоди на
прекъсване на осигуряването, е било необходимо да се извърши допълнителна
проверка от органите на НОИ за изясняване на причините за това отбелязване.
Счита че обстоятелството, че без каквото и да е било законово и правно
основание осигурителят е прекратил осигуряването на Г.М., не може да има за
последица неизплащане на следващото й се парично обезщетение за временна
неработоспособност. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара
Загора, като бъде постановено изплащане на полагащото се на Г. М. обезщетение
по болничен лист №Е20198775568 на ЛКК.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон е прието, че към момента на настъпването на временната
неработоспособност по болничен лист № Е20198775568, Г.М. не е имала качеството „осигурено
лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение
съгласно чл. 10, ал. 2
от КСО и съответно че на лицето не се следва изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по този болничен лист. Счита че спорът
относно правилното квалифициране на периода от 21.04.2020г. до 27.04.2020г.
като „самоотлъчка“ е с трудово-правен характер и в този смисъл е неотносим
както към производството по делото, така и към правомощията на длъжностните
лица от НОИ.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С вх. №P14-23-000-00-********** от 15.05.2020г. и съгласно реда, разписан
в чл. 8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено
осигуряване /НПОПДОО/, от осигурителя „Петраците 1992“ ООД, гр. Стара Загора е
представено в ТП на НОИ - Стара Загора удостоверение-приложение №9 към болничен
лист №Е20198775568, издаден на Г.М. с посочена причина за временната
неработоспособност „общо заболяване“ за период от 28.04.2020г. до 17.05.2020г.
Болничният лист се явява първичен и е с определен режим на лечение „болничен“ в
рамките на три дни и „домашен амбулаторен“ за седемнадесет дни. Болничният лист
е издаден от Лекарска консултативна комисия към МБАЛ – МК „Св. Иван Рилски“
ЕООД, клиника Стара Загора, във връзка с провеждане на лечение в „Отделение по
хирургия с дейности по урология“ към посоченото по-горе лечебно заведение, като
видно от представената по делото медицинска епикриза, Г.М. е постъпила в
болницата на 28.04.2020г. и е изписана на 30.04.2020г. В хода на извършената преценка на
осигурителните права на лицето и съответно на правото му на парично обезщетение
за времена неработоспособност по болничен лист №Е20198775568, е установено, че
в Раздел I, т. 1 от представеното от работодателя удостоверение-приложение
№9 е посочено, че към датата на настъпване на времената неработоспособност
лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство.
С
Разпореждане №О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на Г.М. е отказано изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен
лист №Е20198775568. От фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството,
че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство към датата на
настъпване на временната неработоспособност.
С жалба вх. № Ц1012-23-34 от 12.06.2020г., Г.М. е оспорила пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Разпореждане №О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с искане разпореждането да бъде отменено и да бъде изплатено полагащото й се парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО. Оспорва се отразеното в Раздел I, т. 1 от представеното от работодателя удостоверение-приложение №9 към болничен лист №Е20198775568, че Г. М. не е осигурена за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност.
С
обжалваното Решение № Ц1040-23-25 от 18.06.2020г., постановено в производство
по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил като
неоснователна подадената от Г.М. жалба и изцяло е потвърдил Разпореждане
№О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Решаващият орган
административен орган, след като е разгледал и обсъдил нормативно регламентираните условия за
възникване на осигуряването; основанията за прекъсване и прекратяване на
осигуряването и изискванията за изплащане на паричните обезщетения за временна
неработоспособност и въз основа на наличната в Регистъра на осигурените лица
/РОЛ/ информация за прекъсване на осигуряването на Г.М. за периода от 21.04.2020г.
до 27.04.2020г., е обосновал извод, че към 28.04.2020г. – датата на настъпване
на временната неработоспособност, лицето не е осигурено за общо заболяване и
майчинство и съотв. че няма право на парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист №Е20198775568 за периода 28.04.2020г. - 17.05.2020г. включително.
По
делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното Решение №Ц1040-23-25 от
18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и на потвърденото с решението
Разпореждане № О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ, гр. Стара Загора. Като доказателства са приети и представената от
жалбоподателката медицинска и трудова документация и служебно изисканите от
съда справки от поддържаните в НАП и в НОИ информационни системи.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
Решение №Ц1040-23-25 от 18.06.2020г. е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен
орган - Директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2
от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Основният
спорен въпрос по делото се свежда до това, дали към 28.04.2020г. – датата на настъпване на временната
неработоспособност по болничен лист №Е20198775568, Г.М. е била осигурена за
общо заболяване и майчинство и съотв. дали по отношение на лицето са били
изпълнени нормативно регламентираните условия по чл. 40, ал. 1 от КСО за
изплащане на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, като в чл.10, ал.2 от КСО е регламентирано че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От така посочената нормативна регламентация следва извода, че едно от кумулативно изискуемите се условия за възникване на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, е при настъпване на неработоспособността лицето да е осигурено по см. на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за общо заболяване и майчинство. Според разписаното в чл. 54к от КСО правило, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. Болничните листове, като първични медицински документи удостоверяват състоянието на временна неработоспособност, неговата причина и продължителност. Те освобождават лицето от изпълнението на трудовите му задължения и служат пред осигурителния орган като основание за получаване на осигурителни плащания /парични обезщетения/. За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение №9, с данни относно правото на парично обезщетение. В раздел I, т. 1 от удостоверението се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, а в т. 2 дали за него е налице изискуемият се осигурителен стаж. В т. 9 се посочват от осигурителя дните през периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи т. е. дните, за които би следвало да се изплати парично обезщетение, поради факта, че лицето не е било работоспособно. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва на база данните, съдържащи се в посочените по-горе източници на информация, включително въз основа на данните по приложение №9 към болничния лист.
В
случая от фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от
представените доказателства, че на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70,
ал.1 от КТ, между „Петраците 1992“ ООД, в качеството на работодател и Г.М.М., в
качеството на работник, е сключен трудов договор №25 от 24.01.2020г., като
жалбоподателката е била назначена при осигурителя „Петраците 1992“ ООД на
длъжност „общ работник“, за неопределено време при 8-часов работен ден и
сумирано изчисление на работното време, със срок за изпитване до 6 месеца в
полза на работодателя. Г.М. е постъпила на работа на 26.01.2020г. За сключения
трудов договор е изпратено и съответното уведомление по реда на 62, ал. 3 от
Кодекса на труда. Със Заповед №17 от 18.05.2020г. на основание чл. 71 от КТ
трудовият договор на жалбоподателката е прекратен, считано от 18.05.2020г.
Видно от приетото като доказателство заверено копие на извлечение от трудовата
книжка на Г.М., за периода от 21.04.2020г. до 27.04.2020г. е отразено, че
същият не се признава за трудов стаж. По делото са изискани и представени
Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2020г.
до 31.12.2020г. по отношение на лицето Г.М.М. и Справка Данни от Регистър на
осигурените лица, от които е видно, че осигуряването на лицето Г.М. е
прекъснато на 21.04.2020г., като е възстановено, считано от 28.04.2020г.
Данните са подадени от осигурителя по реда чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, чрез нарочна декларация по образец
№ 1 - Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Съответно в Раздел I, т.
1 от представеното в ТП на НОИ – Стара Загора по реда на чл. 8 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, от работодателя „Петраците
1992“ ООД, в
качеството му на осигурител, удостоверение-приложение №9 към издадения
на Г.М. болничен лист №Е20198775568, е посочено, че считано от 21.04.2020г. и
към датата на настъпване на времената неработоспособност лицето не е осигурено
за общо заболяване и майчинство, като обясненията на работодателя са, че лицето
е било в самоотлъчка
„Самоотлъчката“ представлява наложено от практиката понятие за фактическо действие /бездействие/ от страна на работника/служителя, съставляващо неявяване на работното място без уважителна причина. При „самоотлъчката“ липсва реално полагане на труд, извършване на трудова дейност и изпълнение на служебните задължения. За да се приеме, че е налице "самоотлъчка", е достатъчно работникът/служителят да не се е явил на работа в рамките на установеното с трудовия договор работно време и неговото отсъствие да не е по уважителни причини, т. е отсъствието да не е документално обосновано чрез искан и/или разрешен платен или неплатен отпуск или с болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност. "Самоотлъчката" може да бъде както санкционирана /с налагане на дисциплинарно наказание/, така и само констатирана, както е в процесния случай - наличието й е отразено от работодателя, вкл. чрез посочване в трудовата книжка на периода на самоотлъчката като такъв, който не се зачита за трудов стаж. От гл.т на административно-правния спор – предмет на настоящото дело, се явяват ирелевантни обстоятелствата, свързани с причините, довели до отсъствието на М. от работа, доколкото от една страна самата „самоотлъчка“ е отбелязана по надлежен ред от осигурителя като прекъсване на осигуряването, а от друга страна споровете по повод изпълнението на трудовото правоотношение между работника и работодателя се разглеждат по друг процесуален ред и не са подведомствени на административните съдилища. Ето защо и противно на твърдяното от жалбоподателката, при преценката за наличието на условията за възникването и съществуването на осигурителните права, извън компетентността и правомощията на длъжностните лица и на органите на НОИ е да извършват проверка за изясняване на релевиран от една от страните по трудовото правоотношение трудово-правен спор по см. на чл.357, ал.1 от КТ. Аргумент да това са и нормите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, които очертават реда, по който се отпускат и изчисляват паричните обезщетения.
С оглед на гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че по отношение на Г.М. не е осъществен нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност - към 28.04.2020г. - началната дата на неработоспособността по болничен лист с №Е20198775568, жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение, съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски на работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. И тъй като в случаите на "самоотлъчка" не се извършва трудова дейност, т. е. не е престиран труд, то за този период не се изплаща трудово възнаграждение и съответно не се дължат и внасят осигурителни вноски. Ето защо правилен е извода на административния орган, че Г.М. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода, посочен в болничния лист, тъй като при настъпване на неработоспособността оспорващата не е била осигурена за риска „общо заболяване и майчинство" поради самоволно отсъствие от работа за деня, който предхожда временната неработоспособност, а работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като такива не са дължими. Осигуряването за всички осигурителни случаи се прекъсва през времето на отсъствие от работа, което не се свързва с ползването на законоустановен отпуск, както е в случая. Вярно е, че осигуряването продължава и през дните, през които лицето не работи поради временна неработоспособност и ползване на законоустановен платен отпуск, включително неплатен, който се зачита за осигурителен стаж, но в случая доказателства, с които да се установи, че отсъствието на М. от работа за периода от 21.04.2020г. до 27.04.2020г. се дължи на уважителна причина, липсват. След като на 21.04.2020г. трудовата дейност е прекратена, то прекратено е и осигуряването за общо заболяване и майчинство.
По отношение на
твърдението на жалбоподателката, че представеното от работодателя
удостоверение-приложение №9 към болничен лист №Е20198775568, представлява
документ с невярно съдържание, следва да се отбележи следното: Вярно е, че
независимо от доказателствената стойност на удостоверените в приложението
обстоятелства, това не води до презумпция за тяхната достоверност и винаги
компетентният административен орган, в рамките на предоставените му правомощия,
следва да извърши обективна и всестранна проверка на относимите факти и
обстоятелства, съобразно принципите на съразмерност и истинност, регламентирани
в чл. 6 и 7 от АПК. Вярно е също така, че контролът по разходите на Държавното
обществено осигуряване винаги трябва да бъде не само последващ, но и текущ, с
оглед недопускане на неоснователно изплащане на парични средства от фондовете
на ДОО, респ. на неоснователно засягане на правата и законните интереси на осигурените
лица. В случая предвид спецификата на производството по отпускане и изплащане
на паричните обезщетения и помощи от ДОО административният орган е взел предвид
представената в приложение №9 към болничния лист информация, изцяло в
съответствие с определените му в чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО правомощия. Следва да
се отбележи, че към момента на извършваната преценка относно правото на Г. М.
на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, с оглед предвидените в чл. 39 от
НПОПДОО кратки срокове за изплащане на обезщетенията, съдържащата се в
удостоверение-приложение №9 към болничен лист №Е20198775568 информация е била единствената
налична такава – декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ е била видна за
осигурителния орган едва към 26.05.2020г. Именно това обстоятелство
законодателят е имал предвид, като е разписал източниците на информация, които
органът може да ползва при извършване на своята преценка - видно от чл. 4, ал.
1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г., посочената Декларация обр. 1 се подава от
осигурителите до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните. В развилото се производство по реда
на чл.117 от КСО по подадената от Г.М. жалба
срещу Разпореждане №О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора, във връзка с възраженията на лицето, Директорът на ТП на НОИ – Стара
Загора е извършил проверка на вече наличните в РОЛ данни за м. април и м. май
2020г., като е констатирано, че осигурителят е отбелязал наличието на
прекъсване на осигуряването за Г. М. през периода 21-27 април 2020г. т.е съдържащата се в Декларация обр. 1 информация
за осигурителния статус на жалбоподателката за спорния период е потвърдила данните,
посочени в удостоверение-приложение №9 към болничен лист №Е20198775568. Това
именно е дало основание на решаващия административен орган да обоснове извод,
че правилно на Г. М. е отказано изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20198775568.
Безспорно
е, че без коректно подадени данни от страна на осигурителя, обективно не е
възможно за органите на ТП на НОИ да извършат правилна преценка по отношение
правото на парично обезщетение. С оглед заявеното от осигурителя липса на
осигуряване на Г. М. към 28.04.2020г., при прилагането на чл. 40, ал. 3, изр.
второ от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО /според които разпоредби, ако лицето
няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и
помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ,
издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на
данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по
образец съгласно приложения № 9 – 11 или на заявленията-декларации по образец
съгласно приложения № 15 – 18 от НПОПДОО/, Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора е бил длъжен да издаде
разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20198775568 на Г. М..
Следва обаче да се отбележи, че при постановено разпореждане за отказ по реда
на чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, това
разпореждане може да бъде отменено, ако
в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят
нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или
помощ – чл. 43, ал. 3, изр. трето от КСО. Следователно ако до изтичане на
тригодишната давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за
която се отнася паричното обезщетение, бъдат представени нови доказателства
релевантни за съществуването на материалното право по чл.40, ал.1 от КСО, по
предвидения в КСО ред може да се иска отмяна на разпореждането за отказ и
съотв. изплащане на дължимото се парично обезщетение. Към настоящия случай
такива доказателства не са налице, вкл. липсват доказателства за твърдяното от
жалбоподателката некоректно подаване на данни от осигурителя във връзка с
изпълнението на трудовото правоотношение и съот. прекъсването на осигуряването
за периода 21.04.2020г. – 27.04.2020г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че след като болничният лист не е бил оспорен по надлежния ред, осигурителният орган е бил длъжен да постанови разпореждане за отпускане на обезщетение за временна неработоспособност. Както беше отбелязано по-горе, болничните листове удостоверяват състоянието на временна неработоспособност за лицата, неговата причина и продължителност, като освобождават лицата от изпълнението на трудовите им задължения от една страна, а от друга страна съставляват безусловно необходима предпоставка за отпускане на осигурителни плащания от ДОО – парични обезщетения. При обработването и предоставянето на задължителните данни по НПОПДОО осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху правото на лицето на отпуск по КТ и на обезщетение по КСО, но преценката относно наличието на материалноправните предпоставки за възникването и съществуването на правото на парично обезщетение, съотв. за отпускане на обезщетението или за отказ, е изцяло в компетентността на органа по чл. 40, ал.3 от КСО. Следователно отсъствието от работа поради временна неработоспособност, удостоверена и доказана чрез издаден болничен лист, се явява безспорно по отношение работодателя, но изплащането на парично обезщетение за периода на временната неработоспособност не се следва единствено и само от издадения болничен лист, а е обусловено от кумулативното изпълнение на всички нормативно регламентирани предпоставки за възникване на материалното право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО. В случая по отношение на жалбоподателката Г. М. не е налице една от тези предпоставки, а именно за лицето не е налице осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на временната неработоспособност.
Доколкото
безспорно се установява, че Г.М. няма право на парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист №Е20198775568 за периода от 28.04.2020г. до
17.05.2020г., обосновано от гл. т. на доказателствата и правилно от гл.т на
закона на лицето е отказано изплащане на
обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист с Разпореждане
№О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
С оглед
което съдът приема, че Решение №
Ц1040-23-25 от 18.06.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане №О-23-999-00-********** от
19.05.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ, гр. Стара Загора за отказ за отпускане на парично обезщетение на Г.М. по болничен лист №Е20198775568, е
законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила,
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.М. ***1, против
Решение № Ц1040-23-25 от 18.06.2020г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е отхвърлена като
неоснователна подадената от Г.М. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане
№О-23-999-00-********** от 19.05.2020г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, като неоснователна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „е“ от КСО.
СЪДИЯ: