Решение по дело №1145/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х. Ф. С. с [ЛНЧ], гражданин на [държава], с адрес: [населено място], [жк], против Решение №11120 от 25.10.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Направеният в него анализ на обстановка в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Данните от справката на ДАБ относно провинцията, от която произхождал молителят, били разгледани общо, а обстоятелството относно последното му местоживеене, в което евентуално щял да бъде върнат, не било изследвано. Алтернативата за вътрешно разселване също не била разгледана при отчитане на наистина практически достъпна за кандидата териториално обособената вътрешна закрила. Липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на лицето в област в Сирия. В тази връзка, не бил извършен анализ на риска от пътуване в страната, както и на пречките за установяването на търсещия закрила в дадена област, които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения жалбоподателя в качеството му на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Липсвало и обсъждане на евентуални административни и правни препятствия за установяване. По тези съображения оспорващият счита, че решението е издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Също така, административният орган превратно тълкувал и не съобразил предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло да бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район да било заплаха за живота и сигурността му. Информацията, на която се позовавал органът не отговаряла на реалната ситуация в Сирия. На практика причините, довели до напускане на местоживеенето поради основателен страх от преследване, не били разгледани по същество. Изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в Сирия, направил заключение относно състоянието на безогледното насилие в цялата страна, като не кредитирал факта, че причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там. Жалбоподателят изразява опасение, че ще бъде подложен на преследване в случай на връщане в държавата му по произход. Твърди, че в Сирия и в конкретното му местоживеене, продължавало да е опасно за населението. Ситуацията в страната била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му в Сирия, поради което предпоставките за предоставяне на международна закрила били налице. Твърди във връзка с гореизложеното, че като не обсъдил всички факти и обстоятелства и не съобразил връзката между мястото на местоживеене с общата обстановка в Сирия, както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез процесуален представител.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмени отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№271000-6585/26.07.2024г. (по описа на РУ Харманли към ОДМВР – Хасково) Х. С. Ф. (заедно с други лица) поискал закрила в Република България. С регистрирана в ДАБ молба рег.№УП-33557/30.07.2024г., Х. С. Ф. потвърдил желанието за предоставяне на закрила.

Чужденецът е бил регистрирани чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-33557/30.07.2024г. (л.65), като лицето посочило имена Х. (собствено) С. (бащино) Ф. (фамилно), гражданство – ***, етническа принадлежност – ***, роден на [дата]. в ***, [населено място] (А. С.), с постоянен адрес в [населено място], *** образование, професия – ***, религия – ***, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братя и сестри на молителя, всички (с изкл. на един брат и една сестра) с местонахождение към момента в Сирия.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег.№УП-33557/30.07.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.45), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: Х. Ф. С., гражданин на [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], ***.

Видно от Решение за настаняване №1873/29.07.2024г. с рег.№УП-33557/30.07.2024г. (л.50), молителят е бил настанена в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 30.07.2024г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 15.08.2024г.

С писмо с рег. № УП-33557/01.08.2024г. (л.43), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. № М-15275/26.09.2024г. (л.35), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 15.08.2024г. е било проведено интервю с Х. Ф. С., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№УП-33557/15.08.2024г. (л.39), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че адресът му в Сирия бил в [населено място], но преди да напусне страната живял в [населено място], област Ракка. Напуснал Сирия, защото имало расизъм, отвличания и изнасилвания от страна на кюрдите. Не живеел в [населено място], откакто станал на 20 години, когато там дошла групировката ДАЕШ, която била обстрелвана от руски и проправителствени самолети. Именно затова се преместил в [населено място], където в момента война нямало, но кюрдите създавали проблеми на хората. Нямал възможност да се премести в друг регион, тъй като проблеми имало навсякъде. Ако отидел в район, контролиран от правителството щели да го вземат в казармата. Два дни преди да напусне Сухна получил призовка за постъпване в армията, а той не искал да ходи заради убийствата. Не посочил да бил арестуван или осъждан, да е бил заплашван и да му е било оказвано насилие. Посочил, че нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвал в политически партии, нямал проблеми с официалната власт в страната си по произход.

Протоколът е подписан от интервюирания, чрез пръстов отпечатък, длъжностно лице на ДАБ, адвокат от БХК и от преводач.

С оспореното Решение №11120/25.10.2024г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Ф. С., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 04.11.2024г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е била запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представи Справка вх.№ МД-02-109/29.11.2024г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, относно актуалната политическа обстановка в Сирия към 29.11.2024г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 08.11.2024г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

От данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява председателят на ДАБ да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля Сирия, а не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на Сирия не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия.

Относно заявения страх от мобилизация в армията следва да се отбележи, че няма данни за целенасочени действия от страна на редовната сирийска армия в тази насока, от които да се заключи, че търсещият закрила е бил подложен на преследване за да бъде принуден за воюва. Реални опасения от преследване в този смисъл не се сочат от жалбоподателя.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Ф. С..

По отношение на обстановката в Сирия към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрола в редица големи градове в страната, вкл. и над столицата Дамаск. След преглед на информациите за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните общодостъпни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява, в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази връзка, с оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че ответникът не е тълкувал неправилно и превратно Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г., доколкото бежанската история на търсещия закрила не може да бе определена, като такава, обосноваваща прилагане на изложеното по-горе от визираното решение на Съда на Европейския съюз по отношение на жалбоподателя.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх. № ЦУ-1850/27.08.2024г. (двете, издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ), информация относно Сирийска арабска република. Предвид изложеното в тях е посочил, че в Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години се подобрила значително и към настоящия момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. [населено място] се възстановявал от разрушенията, а в провинция Ракка пребивавали хиляди вътрешно разселени лица. Въпреки трудната обстановка в Сирия, при евентуалното завръщане на кандидата там нямало да доведе до неблагоприятни последици за него. Нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на молителя. За били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Сирия следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Спрямо заявителя не били налице и сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в Ракка било физически достъпно, релевантно и разумно и там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че в Сирия все още се намирали родителите му, трима братя и една сестра. Обстоятелството, че те не напуснали Сирия обосновавало по безспорен начин ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния, относими към периода на издаване на процесното решение.

Видно от информацията в приложените по административната преписка Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г., Справка с вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г. и представената в хода на съдебния процес Справка вх.№ МД-02-109/29.11.2024г., всички издадени от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната.

Както по-горе вече се посочи, преди дни досегашният президент Б. А. се оттегли от власт поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, вкл. и в столицата Дамаск. Този общоизвестен факт не променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, тенденциите за общото положение в Сирия са в положителен аспект спрямо мирното население. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на Сирия за срок до 1 март 2025г. – М. Б.. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това в някой медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока Сирия, с оглед на което Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др.).

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над Сирия от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някой медии, заявки на министър председателя на Израел, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в Сирия с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице информации или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на Сирия. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно на първо място не е повсеместен и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Предвид наличната информация за актуалното положение в Сирия към дата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган. В тази връзка неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в Сирия и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи, че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в Сирия и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Ето защо, не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни ситуацията там са е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в Сирия, данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в Сирия към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Ф. С. с [ЛНЧ], против Решение №11120 от 25.10.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.