О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304 04.10.2017г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На
четвърти октомври 2017г.
в закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното от
съдия Дарина Драгнева административно дело №400 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр.
с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на И.В.Т. против Комисията
за финансов надзор гр. София за сумата от 9436.80лв, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да продаде, на 23.08.2012г.,
11 796 броя поименни компенсационни бонове –ISIN код BG91PKBON071, по лична сметка №100052115117 в Централен депозитар, от незаконосъобразни бездействия на ответника да
изпълни задълженията си да контролира и регулира инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти,
с което е станал причина за злоупотреба с посочените поименни инвестиционни
бонове, извършена на 29.06.2010г. и 30.06.2010г. от длъжностни лица на
Инвестиционен посредник „Евродилинг” АД. На
29.06.2010г. ПКБ са прехвърлени по клиентска подсметка
при инвестиционния посредник, а на 30.06.2010г. са продадени, чрез сделка,
сключена на „ Българска фондова борса-София” АД.
От съда
се иска да бъде осъден ответника да заплати пазарната цена на липсващите от
30.06.2010г. 11 796 броя Поименни компенсационни бонове, определена към
23.08.2012г., когато ищеца е имал желание да ги продаде но БФБ, ведно със
законната лихва от същата дата до изплащане на обезщетението, ако ответника не
уважи искането му за намиране на законов начин за компенсиране на засегнатите
инвеститори. Инвестиционния посредник „Евродилинг” АД
се разпоредил неправомерно с ценни книжа, собственост на над 60 вложители, като
злоупотребата е в размер на над 1.8млн лв., извършена в периода 2009-2010г по
данни на Софийска районна прокуратура. В този продължителен период от време е
извършвана злоупотреба и това обстоятелство не е предизвикало никаква реакция
от страна на Комисията за финансов надзор. Следователно последната няма
стратегия за превенция на злоупотреби, включваща система за оценка и управление
на риска. Комисията има правомощия да
отнема лиценз, да налага принудителни административни мерки, да назначава
независим квестор, да контролира и регулира инвестиционните посредници,
но не е упражнила правомощията й, предоставени с цел защита на инвеститорите,
което е дало възможност за злоупотреба с финансови инструменти. Извършването на
злоупотреба в продължителен период от време – източване на клиентски сметки
сочи и на липса на контрол върху централния депозитар,
защото информацията за партиди и наличности по тях е достъпна само на неговите
служители. Броя на лицата, чиито ценни книжа са присвоени и с тях е
злоупотребено, времето на извършването и изтичането на информация от ЦД сочат,
според ищеца на бездействие от страна на ответника да упражни контролните си
правомощия. Твърди още, че лиценза на ИП „Евродилинг”
АД е следвало да бъде отнет с оглед годишните финансови отчети за 2008 и 2009г,
сочещи на тенденция за трайно намаляване обема на дейността му, като този факт
е установен и от Софийска районна прокуратура, трябвало е да бъдат освободени
избраните на 08.04.2010г. членове на управителния орган, както и да се провери
прехвърлянето на квалифицираното участие, извършено на 16.04.2010г., за което
Комисията е следвало да бъде предварително уведомена. В становище са посочени и
конкретни разпоредби от Закона за пазарите на финансови инструменти, които
Комисията не е спазила, а е нарушила – чл.11 ал.2 относно изискванията за
образование и професионален опит към членовете на управителните органи на ИП,
чл.118 ал.1 т.5 – не е наложила принудителна административна мярка „ писмено
нареждане на поднадзорно лице да освободи едно или
повече лица, оправомощени да го управляват и
представляват, и да отнеме управителните и представителните права до освобождаването
му”, чл.26а ал.1 вр.
с чл.127 ал.1 т.2 –задължение за предварително уведомяване на комисията от
всяко лице, решило да прехвърли квалифицираното си участие в инвестиционен
посредник, което се санкционира с административно наказание „глоба” т.е.
Комисията не е наложила глоба на три
лица /конкретно посочени/, които ан 16.04.2010г.
прехвърлят квалифицираното си участие в „Евродилинг”
АД, но уведомяват комисията на 19.04.2010г. Ищеца счита, че те са прехвърлили
квалифицираното си участие с оглед на влошеното финансово състояние на
дружеството, а новите участници в него са назначили управители, които не
отговарят на изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПФИ, но въпреки това Комисията не е
предприела никакви действия по отнемане на лиценза. Освен това, не е изпълнила
изискването на чл.12 ал.1 т.9 от Закона за комисията за финансов надзор да
приеме правила и системи за управление на рисковете на финансовите пазари.
В чл.24
ал.1 от ЗПФИ са посочени изисквания за издаване на лиценз на инвестиционен
посредник, съответно основанията за отнемането му, сред които и изискването за
капитал, който видно от финансовите отчети е намалял под изискуемия от закона
минимум. Комисията не е упражнила правомощията си по чл.18 и чл.19 от Закона за
комисията за финансов надзор: първата разпоредба визира конкретните права на
членовете на комисията и на длъжностните лица за осъществяване на правомощията
им, а втората реда за извършване на проверки. Ищеца твърди още, че Комисията е
била длъжна да приема наредби, да издава инструкции и указания по тълкуването и
прилагането на закона, включително да прилага принудителни мерки и да налага
административни наказания, но не е упражнила тези свои правомощия за регулация
и контрол върху дейността на инвестиционния посредник с цел защита на
инвеститорите. Не е наложила
административни наказания на лицата, прехвърлили квалифицираното си участие без
предварително да уведомят Комисията, не е отнела лиценза на инвестиционния
посредник, въпреки неизпълнението на
изискването за капитал, не е инициирала производство по несъстоятелност, след
като е отнела лиценза на дружеството, не е наложила принудителна
административна мярка с цел освобождаване на двамата нови управители, които не
са отговаряли на изискванията за образование и професионален опит. Не е
упражнила правата си по чл.18 от ЗКФН, нито е извършила проверки на дейността на
ИП по чл.19 от същия закон в периода 2009-2010г., поради което ищеца прави
извод, че Комисията не се е възползвала в пълна степен от предоставената й
възможност да регулира и контролира пазара на финансови инструменти, с което
свое бездействие тя е допуснала възможността инвестиционния посредник да
злоупотреби с предоставените му правомощия.
От
изложените в исковата молба, допълнена с молба от 30.06.2015г. и Становище от
14.10.2015г. фактически основания и петитум, се
налага извод за недопустимост на претенцията с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради следното:
Ищеца
търси обезщетение от неизвършване на правна дейност, което квалифицира като
фактическо бездействие, причинило му вреда. Правната квалификация, дадена от
ищеца не обвързва съда, който е длъжен въз основа на фактическите твърдения
служебно да приложи относимия материален закон, чрез съответна на фактите правна
квалификация. Искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предоставя право на обезщетение за
вреди от издадени незаконосъобразни административни актове, съответно
незаконосъобразни изрични или мълчали откази да се издадат административни
актове, извършени незаконосъобразни фактически действия, неизвършени фактически
действия в разрез със законовото задължение на органа да ги извърши.
В
съответствие с фактическия състав на отговорността на държавата и общините за
вреди от незаконосъобразна административна дейност в широк смисъл, са установени
и предпоставките за допустимост на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно той се
предявява след отмяната на незаконосъобразните правни актове на
администрацията, а незаконосъобразността на действията или бездействията се
установява преюдициално
и от съда по обезщетението. Необходимо условие за допустимост на иск с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ претенция е твърдението за незаконосъобразно
фактическо действие или бездействие, съответно представяне на доказателства отменен,
оттеглен или нищожен административен акт, от чието постановяване са настъпили
вреди, подлежащи на обезщетяване. В случая, в исковата молба са посочени
законови норми, установяващи компетентност на ответника да извършва правна
дейност – да отнема лицензи, да налага административни наказания и принудителни
мерки т.е. да издава административни и правораздавателни актове, каквито са
наказателните постановления. Не е
посочено конкретно дължимо фактическо действие, което Комисията е следвало да
извърши по силата на закона при настъпване на посочените в исковата молба
обстоятелства. Съгласно посочените в исковата молба законови разпоредби,
Комисията е била длъжна да издава административни актове – да отнема лицензи,
да налага принудителни мерки, да ангажира административна отговорност при настъпване
на фактите, на които ищеца се позовава, а именно: намаляване на капитала на
инвестиционния посредник под минималния праг, неуведомяване на контролния
ответен орган за прекратяване на квалифицирано участие в дружеството, избиране
на членове на управителния му орган, които не отговарят на законовите
изисквания за образование и професионален опит. Неиздаването на административни актове, чрез
които се осъществява контрол и регулация на пазара на ценни книжа и върху
дейността на инвестиционните посредници не може да
бъде квалифицирано като фактическо бездействие, обуславящо допустимост на иск с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Въпрос на допустимост, както се посочи и
по-горе е в исковата молба да са изложени твърдения за съществуване на
задължения за фактически действия, които не са извършени, а въпрос на
основателно и по съществото на спора е да се провери дали закона действително
вменява на ответния орган извършването на посочените действия и съответно при
положителен отговор да се установи и тяхното своевременно изпълнение. В
настоящия случай, твърденията в исковата молба са за неиздаване на
административни актове, които не могат да бъдат наведени като основания за
ангажиране отговорността на държавата по аргумент от чл. 204 АПК вр. с чл1. ал.1 от ЗОДОВ.
На
следващо място е налице противоречие между петитум и
изложение, което не може да бъде преодоляно – от една страна се твърди, че е
налице престъпление, извършено спрямо ищеца от Инвестиционния посредник, което
го е увредило, за което са представени и Постановления на СРП, а от друга, че
извършването на същото е улеснено и станало възможно, поради липсата на административни актове, чрез които
се упражнява контрол и регулация върху дейността на посредника, като се търси
цената на финансовите инструменти към момента, в който ищеца е искал да ги
продаде, а не към момента, в който са присвоени – т.е. към момента на
извършване на престъплението. Освен това и ищеца посочва, че не може да търси
сумата от Фонда за компенсиране на инвеститорите по ЗППЦК, тъй като тази
хипотеза не е обхваната, поради което я търси от Комисията, която е допуснала
извършване на престъпление. Само, че съгласно чл.77б т.3 от същия закон в сила
ДВ бр.62/2017г., към настоящия момент ищеца разполага с друг ред за защита, който
изключва правната възможност да бъдат насочвани претенции към Комисията с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ въз основа на изложените в исковата молба
факти.
Въз
основа на горното и на основание чл.130 от ГПК вр. с
чл.144 и чл. 204 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.В.Т. против
Комисия за финансов надзор гр. София.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№400/2017г.
по описа на АС Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
04.10.2017г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: