Р Е Ш Е Н
И Е
№ 259
гр.С., 02 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Н., разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1505 по описа на съда за 2019 г. и се
произнесе, като взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 1 от ЗУТОССР във вр. с чл. 124, ал.4 от ГПК.
Ищецът Г.Д.Г.
с ЕГН ********** претендира от съда да постанови решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че е работил в ПМУ – С. – чиито правоприемник е „М.“ ЕАД -
С. през периода 14. 10. 1994 г. - 07. 02. 1995 г. като е заемал а длъжността
“машинен монтьор” на обект „О.“ - Р., на пълно работно време – при 8 часов работен ден.
За да
обоснове претенцията си ищецът навежда доводи, че липсват архиви.
Ответникът
ТП на НОИ гр.С. признава предявения иск.
Ответникът
„М.“ ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Л.С.№ 9,
представлявано от изпълнителния директор Т.Д.Д. не е подал писмен отговор, не
изразява становище и не изпраща представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателствени средства, намира за установено
следното:
Ищецът
твърди, че архивите за двата периода липсват, което обстоятелство е видно от
представените по делото доказателства – удостоверение изх. № * / 09. 10. 2019
г., издадено от „М.“ ЕАД гр. С. и разпореждане изх. № * / 13. 09. 2019 г. на ТП
на НОИ. От представените доказателства се установява и обстоятелството, че за
периода 14. 10. 1994 г. - 07. 02. 1995 г. липсват данни от архива по отношение
на ищеца. Липсата на част от архива, според настоящия съдебен състав е
равнозначно на предвиденото от законодателя основание за допустимост на иска –
архива да е изгубен. Правнорелевантния въпрос в случая е, че ищеца не може да
установи от останалите наличните документи твърдения от него трудов стаж.
Обстоятелството,
че ищецът е работил в ПМУ – С. /„М.“ ЕАД – С./ през периода 14. 10. 1994 г. -
07. 02. 1995 г. не се оспорва от ответниците
и се потвърждава от показанията на разпитаните по делото на свидетели Костадинов и Атанасов.
Доказването със свидетелски показания на твърдяните от ищеца факти е допустимо
предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, според който такива се допускат само
при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и изхождат от учреждението, в което е работил ищеца и предвид
представения документ – копие от трудова книжка, който поставя “начало на
писмено доказателство” за установяването на тези факти и при условие, че
свидетелите са работили при същия работодател през процесния период. От
отразеното в това доказателство, както и представеното удостоверение изх. № * /
23. 11. 2018 г. също се установява, че ищецът, през периода 14. 10. 1994 г. -
07. 02. 1995 г. е работил в ПМУ – С. /„М.“
ЕАД – С./ като е заемал длъжността “машинен монтьор” на обект „О.“ – Р., на пълен,
8 часов работен ден, при 6 дневна рботна седмица, факти потвърдени от
свидетелските показания по делото.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което следва да се уважи.
Предвид
изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца направените пред
настоящата инстанция разноски, които са в размер на 480.00 лева и са формирани
от платеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС / ТР № 2 / 06. 06. 2016 г.
на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК /.
Мотивиран от
горното, Силистренския районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ТП на НОИ
гр.С. и „М.“ ЕАД с ЕИК **, гр. С., че Г.Д.Г.
с ЕГН ********** *** /„М.“ ЕАД - С. /
през периода 14. 10. 1994 г. - 07. 02.
1995 г. като е заемал длъжността “машинен
монтьор” на обект „О.“ - Р., на пълен, 8 часов работен ден, при 6 дневна
седмица.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.С. и „М.“ ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Л.С.№ ., представлявано от изпълнителния директор Т.Д.Д.,
да заплатят солидарно на Г.Д.Г. с
ЕГН ********** ***, сумата от 480.00 / четиристотин и осемдесет / лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: