О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №  1962

 

                                  гр.Пловдив, 01. 10. 2019 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                   Зорница Тухчиева

 

Като разгледа  Докладваното  от  съдия  Радостина Стефанова 

гр.д. № 2062/2019 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл.274 от ГПК. 

Постъпила е частна жалба от Р.Н.М., ЕГН – **********, чрез адв. Г.  П., против Определение № 8240/22.07.2019г. на ПдРС – IV гр.с. по гр.д.№ 170/2019г., с което е прекратено производството по гр.д. № 170/2019г. по описа на Пловдивския районен съд, ІV– ти брачен състав  по    иск  с правно  основание  по чл. 127а ал.2  от  СК, предявен  от нея против Ч.  А.  А., ЕГН - **********, поради неподсъдност на делото на  Районен съд- Пловдив и липса на международна  компетентност да  го разгледа. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови изпращането на делото за разглеждане от Районен съд – Пловдив. 

Въззиваемата страна Ч.  А.  А., чрез назначения особен представител адв. К. К., депозира писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Р.Н.М. против Ч.  А.  А. е предявен иск на  основание чл. 127А ал.2 от СК  за  разрешаване на  детето на страните  А. Ч. А., ЕГН – **********,  да пътува  в чужбина – до  Германия  многократно за  период  от 5 години с оглед факта , че е записан да  учи в немско  училище,  и за да  може да пътува  неограничено до  България за  ваканции, празници  и други, без за това да е  необходимо съгласието на  бащата. Посочва   в исковата молба, че  детето е записано в немско училище и  през  учебната 2018/2019г. е  бил в трети  клас.

Ответникът Ч.  А.  А. депозира Писмен отговор по  чл. 131  ГПК, чрез назначения  особен представител на  ответника  адв. К. К., с който е направено  възражение  за липса на компетентност на  български  съд  да разгледа делото.  Изтъква, че от  исковата молба и от доказателствата по делото става  ясно, че детето е  интегрирано в социална и  семейна среда в  Германия, където  живее  и  учи и  в този смисъл предявения  иск  попада в материално приложното поле на  Регламент /ЕО/№ 2201/2003г. на  Съвета на  Европа.

Районният съд, за да остави без уважение искането, излага основни съображения, че настоящият състав не е компетентен да се произнесе по така предявения иск по чл. 127а ал.2 от  СК, тъй като същият попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. От твърденията с исковата молба  се е констатирало, че  ищцата и детето на страните  са   устроени в  Германия,  а детето на страните  има  обичайното си  пребиваване на територията на  Германия –там  живее  и учи. Предвид нормата на чл. 8, т. 1 от раздел 2 на Регламент № 2201/2003г. на Съвета на ЕО е предоставена обща компетентност на съдилищата на държава – членка по дела, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава – членка по времето, когато съдът е сезиран. От исковата молба е станало ясно, че това обичайно местопребиваване на  детето на страните  А.  е  в Германия и това е така  преди завеждането й и  образуването на делото /повече  от три месеца/. Делото  е било заведено на 07.01.2019г., а  детето  е  било  ученик през  учебната  2018/2019г. Районният съд налага извод, че не са налице някои от изключенията от посочената компетентност съгласно чл.9, 10 и 12 от Регламент № 2201/2003г. на Съвета на ЕО, когато евентуално Районинят съд би могъл да разгледа делото. Обосновава, че се касае за случай, при който при приложение на чл. 8 от Регламент № 2201/2003г. на Съвета на ЕО и  българският съд не е международно компетентен да разгледа спора, с който е сезиран, тъй като същият касае родителска отговорност за детето А. Ч. А., а последното, както и родителят, упражняващ понастоящем родителските права по отношение на него- неговата майка – ищцата в това производство, нямат обичайно местопребиваване в РБългария по времето, когато е заведен иска, а обичайното им пребиваване е в РГермания, на която територия живеят. Също така, Районният съд е  изправен пред  невъзможността да  назначи и  изслуша  Социален доклад, касаещ положението на  детето на страните А. Ч. А.; не е във възможността на  съда  да  изслуша  майката на детето, така както  повелява нормата на  СК и Закона за закрила на детето; не е във възможността да  изследва  важни  обстоятелства  за това къде  се  отглежда детето; какви са социално- битовите условия за  отглеждане на детето в дома на майката; с кой  живее  майката в този период и какви са  отношенията на детето с тези хора.

С частната жалба Р.Н.М. оспорва изцяло направените правни изводи.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. По отношение на първото оплакване, че че Р.М. и А. А. са български граждани и имат постоянен адрес *** - следва да се посочи, че тези обстоятелства са ирелеванти, тъй като не се посочени в Регламент 2201/2003г. на Съвета на ЕО като критерии. В конкретния случай правилата за местна подсъдност не се приложими, доколкото в исковата молба с вх.№ 764/07.01.2019г. ищцата е записала изрично, че детето А. А. живее заедно с нея и семейството й, състоящо се от друг мъж и новородено дете от втория й брак, в гр.Х., Г., ул.“М. С. щ.“ 248. На следващо място е изтъкнато, че  детето А. А. е записан в Градско основно училище училище – XIV,  в същия гр.Х.. Приложено е в тази насока и  Удостоверение, в заверен превод от немски на български език,  изд. на 08.03.2018г., затова, че А. Ч. А. е ученик в 3а клас и ще посещава училището вероятно до 31.07.2019г. При тези данни, налага се извод, че директна приложимост има разпоредбата на чл.8 т.1 от Регламент № 2201/2003г. на Съвета на ЕО, с която е въведен критерий „обичайно местопребиваване“ във вр. с чл.249 ал.2 от Договора за създаване на Европейската общност.

Не са налице, а и не се твърдят от ищцата, визираните изключения по чл.9, 10 и 12 от Регламент № 2201/2203.

Неотносими към процесния казус  са постановени други съдебни актове за предходни периоди, примерно цитираното с частната жалба Решение  №  2182/03.07.2017г. на РС –Пловдив, I бр.с., по гр.д.№ 14002/2016г.

Досежно следващото възражение, че след като било прекратено производството по делото, не е посочено кой е компетентният съд. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът, прекратяващ делото поради липса на международна компетентност, няма задължение да указва на ищцовата страна кой е компетентният съд за разглеждане на исковата молба, доколкото всеки съд сам решава дали е компетентен.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

Потвърждава Определение № 8240/22.07.2019г. на ПдРС – IV гр.с. по гр.д.№ 170/2019г.

 

 

            Определението  е окончателно.

                   

 

                                           Председател:

 

                                                  Членове: