РЕШЕНИЕ
№ 2764
гр. Бургас, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120105885 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на В. Н. Й., ЕГН **********, с
адрес: ........................, чрез пълномощника адвокат Н. М. от АК-Я., против "СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление ..............................,
представлявано от Н. П. П., с която се иска прогласяване на нищожността на договор за
паричен заем кредирект № .................. / 10.02.2022г. сключен между страните, поради
противоречието със закона и добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143 и чл.
146 ЗЗП, във вр. чл. 26 вр- чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 10.02.2022г. между ищцата и ответника „СИТИ
КЕШ“ ООД е сключен договор за паричен заем, с който на Й. бил предоставен кредит в
размер на 2 600 лв. при годишен лихвен процент от 40.05%, годишен процент на разходите в
размер на 48.48% и краен срок на издължаване - 10.08.2023г. Излага се, че в чл. 6 на
процесния договор се съдържа задължение на кредитополучателя да предостави
обезпечение, отговарящо на предвидени в Общите условия, като е предвидена неустойка
при неизпълнение на това задължение в размер на 5265.88 лв. Посочва се, че длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите, поради което по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл.143 - 148
ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузите на договора
касаещи определяне на възнаградителната лихва и ГПР, който излиза извън
законоустановения размер, както и по отношение на предвидената в договора неустойка,
поради нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите нрави и
противоречие със закона. Ангажирани са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се
подробни съображения за валидността на клаузите на договора. Твърди се, че неустойката е
установена надлежно и не излиза извън нейните присъщи и основни функции, поради което
1
обвързва валидно страните. Също така се оспорват твърденията свързани с начина на
формиране на ГПР. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
между "СИТИ КЕШ" ООД и ищцата Й. е бил сключен процесният договор за паричен заем
кредирект № .................. от 10.02.2022 г., съгласно който кредиторът е предоставил на
длъжника сумата от 2600 лв. при годишен лихвен процент от 40.05% и годишен процент на
разходите в размер на 48.48%. Уговорено е връщане на сумата на 18 броя погасителни
вноски ведно с възнаградителна лихва и краен срок на погасяване – 10.08.2023 г., обща сума
за плащане 3644.12 лв. Съгласно чл. 6.1 от договора длъжникът следва да предостави
допълнително обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като в
случай на неизпълнение съгласно чл. 6.2 той дължи неустойка в размер на 5 265,88 лева.
Уговорено е още, че неустойката се дължи разсрочено съобразно погасителния план към
договора.
Безспорно е между страните, че са сключили процесния договор за кредит, както и че
кредитът е усвоен изцяло. Спорен е въпросът за недействителността на договора поради
нарушение на императивни норми, установени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По делото е допусната и извършена съдебно – икономическа експертиза, от която се
установява, че при включване на предвидената в чл. 6.5 от процесния договор неустойка в
размер на 5 265,88 лева към годишния процент на разходите, то същият би бил в размер на
603,39 %. Видно от заключението е също, че ищцата е извършила плащания по договора за
кредит в размер на 4 113,75 лева.
В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП, поради което сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат
изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП
неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание или да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на
задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава
изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за
предоставяне на обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън
основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се
дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в
която хипотеза не би имал право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на
поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна
лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което
противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест, кредиторът получава реално
парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили
каквито и да е вреди. Така се наблюдава и значително оскъпяване на ползвания заем, като
размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на
договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по
смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване на това вземане за неустойка в погасителните
2
вноски по съществото си се добавя сума, която се явява печалба за дружеството.
Следователно начинът, по който е уговорено погасяването на задължението за неустойка,
позволява то да се определи като разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР,
съгласно дефиницията на чл. 19 ЗПК. Следва да се посочи още, че правилата на чл. 16 и чл.
10а ЗПК вменяват задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит сам да
оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за
това. Ето защо, не следва върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за
оценката на платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би
могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен.
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика той няма информация колко точно е оскъпяването по кредита. Това се явява в
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да вземе информирано и икономически обосновано
решение дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Неустойката за непредставяне на обезпечение не е
отразена като разход при формиране на ГПР, въпреки включването й в общия дълг, което е в
противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1 ЗПК. При това положение не става ясно по
какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит, като се
създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР по-нисък от
действителния такъв. Безспорно се установи и от заключението по допуснатата съдебно –
икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно
изготвено и като неоспорено от страните, че ГПР по кредита посочен в размер на 48,48 %
по договора, при изчисляването му не е включена неустойката в размер на 5265,88 лв.
Вещото лице изрично е посочило, че ако към изчисляването на ГПР по процесния договор за
кредит се прибави и неустойката, процентът на разходите ще нарасне до 603,93%. Затова и
доколкото неустойката представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, то при
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК. /В този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/. От това следва, че кредитополучателят дължи
връщане единствено чистата стойност на кредита.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан като следва
процесният договор за паричен заем кредирект № ................../ 10.02.2022г. сключен между В.
Н. Й. и „СИТИ КЕШ“ ООД, да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същите
възлизат на общо 964 лева, включващи държавна такса в размер на 104 лв., депозит за
назначената експертиза в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 560лв.
и следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем кредирект № .................. от
10.02.2022 г. сключен между В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: ........................, като
заемополучател и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление .............................., представлявано от Н. П. П. - като заемател, поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление .............................., представлявано от Н. П. П., да заплати на В. Н. Й., ЕГН
**********, с адрес: ........................, сумата от 964 лв. (деветстотин шестдесет и четири лева)
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4