Решение по дело №193/2024 на Административен съд - Плевен

Образувано е по касационна жалба от П. Н. Д., с [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], чрез адв. Д. Н. З. - АК-гр.Бургас срещу решение №615/07.12.2023 г. постановено по АНД №2244/2023 г. по описа на PC-Плевен.

В касационната жалба се посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон чл. 72, ал.1 т.1 от ЗМВР, необоснованост на съдебния акт и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Посочва, че съдът необосновано е оставил без уважение искането на защитата за приобщаване като писмени доказателства на копия от всички материали по ДП 3M645/23 г. по описа на I-во РУ Плевен, а се е задоволил единствено с позоваване на писмена справка, която не е докладвана и предоставена на страните по реда предвиден в АПК и ГПК и която няма характер на доказателствено средство по НПК.

Посочва, че неправилно и необосновано съдът е приел, че жалбоподателят е задържан по досъдебно производство, където правомощия за задържането по чл. 72 ал.1 т 1 от ЗМВР приключват и такива има единствено прокурора, а не и полицейските служители. Счита, че задържането за срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР е ПАМ, която следва да има преустановителен характер, насочен към ограничаване възможността на лицето, за което има данни за престъпление да се укрие.

Твърди, че налагането на ПАМ задържане за срок до 24 часа е неоправдано, защото в случая не са били налице конкретни данни, че задържането е с оглед предотвратяване извършването на престъпление и при липсата на конкретни данни за извършено такова от жалбоподателя.

Посочва, че жалбоподателят е бил задържан два дни по-късно на работнато си място в работно време, което изключва правната възможност за принудителния ефект от налагането на ПАМ.

Моли да се отмени решението, постановено от PC-Плевен алтернативно моли да се отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, с оглед липса на конкретни мотиви, представляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необходимост от установяване на факти, посредством изискване на веществени доказателства - записи от охранителни камери и в цялост на пълното копие от ДП 3M645/23 г. по описа на Първо РУ Плевен.

В съдебно заседание -касаторът П. Н. Д., с [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], се представлява от адв. Д. Н. З. - АК-гр.Бургас, който посочва, че не са налице никакви законови предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за да се постанови тази мярка за процесуална принуда по смисъла на ЗМВР. Твърди, че клиентът му е задържан на работното си място един ден след предполагаемото и твърдяно деяние, като при извършен личен обиск не са намерени вещи, свързани твръдяното престъпление както в него, така и при извършеното претърсване в дома му. Посочва, че няма никаква процесуална възможност да се задържи едно лице, което предполагаемо се е намирало в квартал на гр. Плевен. Твърди, че независимо от това вече 7-ми месец той не е призован по никакъв ред да участва в евентуално бъдещо или настоящо образувано наказателно досъдебно производство, независимо в какво качество, като дори не е разпитан като свидетел. Посочва, че не са налице предпоставките за задържане и не са сочени, проверявани по надлежния ред каквито и да е било доказателства, като се появяват в решението на районния съд видео записи, които нито са гледани, нито са слушани, нито са приобщавани тези видеозаписи.

Счита, че при наличие на данни за престъпление има императивен срок в чл. 205, ал. 2 от НПК, по силата на която Прокуратурата или друг орган на досъдебното производство е следвало незабавно да образува досъдебно производство, като се излагат съображения относно процесуалните действия , които би следвало да се предприемат.

Твърди, че няма необходима неотложност да се задържи едно лице от работното си място, заради това че имало някъде масов бой. Представя писмени бележки, в които посочва, че обжалваната заповед е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като няма фактически основания, които да обосновават задържане на лицето и по този начин е ограничено правото му на защита. Излагат се доводи относно характер на мярката по чл. 72 от ЗМВР и практика на ЕСПЧ, като се твърди, че актът не е съобразен и с целта на закона, тъй като е нарушен принцип на съразмерност, тъй като се ограничава правото на свобода на лицето – няма данни да е предотвратено извършване или укриване на престъпление, лицето е неосъждано, не се е укривал. Моли за отмяна на решението и отмяна на заповедта или връщане делото на друг състав на РС Плевен и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът - С. С. -Служител в сектор "Криминална полиция " при Първо РУП -гр. Плевен, се явява лично и посочва, че г-н Д. е задържан един ден по късно, поради това, че е било нужно време да се изясни фактическата обстановка по случая. Твърди, че са разпитани лица, които сочат лицето като човек, който е присъствал на масово сбиване между две агитки – сбиване между агитки на ЦСКА и Левски в района на пл. Македония и е участвал. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното следствие, както и при постановяване на съдебния акт са намерили отговор всички направени от страна на касационния жалбоподател в днешното съдебно заседание възражения относно липсата на визираните в чл. 72 от закона предпоставки за издаването на посочената заповед. Твърди, че решението на районния съд е обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите както на материалния, така и на процесуалния закон, като е направен е подробен анализ на всички събрани доказателства, като също е счетено, че издадената заповед е от компетентен орган, със съответните правомощия да задържа лица за срок от 24 часа, както и правилно съдът е приел, че са налице и фактически обстоятелства, които съответстват на приложения материален закон, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Посочва ,че ЗМВР не се визира наличието на достатъчно данни, които да са идентични с тези изискуеми в чл. 207, ал. 1 от НПК, т.е. не е необходимо да са налице да са такива за извършено престъпление от общ характер и е необходимо да са налице само данни за съпричастност към извършено противоправно деяние, каквито счита, че безспорно в конкретния казус са били налице. Счита, че е налице и подробно описание на всички реквизити, които са визирани в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР и намира, че решението следва да бъде оставено в сила .

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

С посоченото решение е потвърдена заповед за задържане на лице рег.№ 1772зз- 421/06.10.2023г. издадена от С. Ц. С. - служител в сектор „Криминална полиция“ при 1-во РУП-Плевен, с която е бил задържан за срок от 24 часа от 14:00 часа на 06.10.2023г. до 13:55 часа на 07.10.2023 г. П. Н. Д. гр. Плевен, [улица]като заподозрян в извършването на престъпление по чл.198, ал.1 от НК за това, че в съучастие с други лица на 05.10.2023г. около 23:20 часа в гр. Плевен, пл. „Македония“ е извършил грабеж на лицето Л. С. Т. от гр. Плевен, като му отнел чрез използване на физическа сила колан с щурмова палка - образуван ЗМ №645/2023 г. по описа на 1-во РУП-Плевен).

Съдът е приел, че заповедта задържане е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната преписка, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличие на данни за участие в грабеж на лицето Л. Т. на 05.10.2023 година в 23.20 ч в гр. Плевен е обосновало осъществяване на признаците от обективна страна на престъпния състав по чл. 198, ал. 1 от НК в хипотезата на наличие на данни и правилно е постановен актът.

Съдът е приел, че не са допуснати нарушения, има описание на фактите и достатъчно данни, че лицето е заподозряно в участие в грабеж, като информация е снета от видеозаписи, които са проверени от издателя на акта.

Настоящата инстанция намира, че решение е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон, не са допуснати процесуални нарушения, обсъдени са събраните доказателства и са изложени мотиви, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК изцяло се споделят мотивите на РС Плевен.

Съгласно чл. 72, ал. 1, от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което са налице някои от посочените в точките хипотеза задържането на лицето по този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата, като съгласно т. 1 – лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 изисква в нея задължително трябва да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Неспазването на това императивно установено задължение за формата на административния акт от страна на полицейския орган, представлява особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на задържаното лице и следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, което от своя страна обоснована незаконосъобразността на издадената заповед за задържане и е основание за нейната отмяна.

В случая не са налице нарушения на административно-производствените правила, които да налагат отмяна на процесния акт. В заповедта са описани подробно фактите относно установеното, а именно подозрение в участие на 05.10.2023 година в гр. Плевен в грабеж на конкретно посочено лице, което само посочва Д. като един от участниците.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършване на престъпление и такива са налице, като без значение е развитието на образуваната преписка в Първо РУ на МВР Плевен, нито предприетите след това процесуално –следствени действия и неоснователни са твърдения на пълномощник на касатора, че месеци след задържането не са предприети спрямо лицето никакви действия, тъй като това е неотносимо към законосъобразността на заповедта.

В оспорения административен акт изрично и ясно е посочено, че същият се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е изписано фактическото основание – заподозрян за участие в съучастие с други лица в извършване на грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и е налице посочено правното основание, като и изложени фактическите обстоятелства, позволяващи на задържаното лице да узнае, че е извършило конкретно престъпление при наличие на словесно описание на изпълнителното деяние и в този смисъл е неоснователен довод на пълномощника на касатора, че е нарушено правото му на защита, тъй като не разбира , за какво е задържан.

Настоящата инстанция намира, че заповедта за задържане е мотивирана и дава възможност на задържаното лице да разбере, защо е задържано и да организира ефективно защитата си, като при задържането му информацията в акта е пълна и изчерпателна, достатъчна, за да придобие незабавно представа за причината за задържането му, като дори е посочена квалификацията по НК .

Принудителната административна мярка е приложена в изпълнение на функциите на правоохранителните органи по разкриване и преустановяване на противоправните деяния и отстраняване на последиците от тях - заповедта е издадена в съответствие с преследвана от закона цел. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на деянието и не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен правото на свободно придвижване , а доколкото на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР Д. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него, като задържано лице, не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност на чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С оглед целите на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - преустановителна или предотвратяваща, прилагането на мярката следва да е оправдано от гледна точка съотношението на тежестта на налаганото ограничение с необходимостта от постигането на тези цели. В случая приложеното задържане за срок до 24 часа е оправдано, тъй като установените от полицейските органи данни сочат, че задържането е било в защита на важен обществен интерес, надделяващ над правилото за зачитане на личната свобода и в конкретния случай е обосновано и доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо прилагането на принудителната административна мярка.

Предвид горепосоченото решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №615/07.12.2023 г.. постановено по анд №2244/2023 г. по описа на PC-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.