№ 2661
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело №
20211100511482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20114742 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д. №
24038/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 172 състав, е отхвърлен предявеният от
Ш. Б., Ф. Д., В. Т., Л. М. и Т.П. срещу „У.Е.У.“ Кфт, действащо на
територията на Република Б. чрез „У.Е.У.“ Кфт, клон Б., иск с правно
основание чл.7, т.1, б. „б“ от чл.7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
СЕ, за заплащане на сумата от по 400 евро за всеки един от тях, във връзка
със закъснение на полет № W6 4328 от летище Брюксел Юг за летище София,
за дата 10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното
плащане. Ищците са осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от по 162 лв. всеки от тях, представляваща сторени по
делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищците Ш. Б., Ф. Д., В. Т., Л. М. и Т.П., с която го обжалват изцяло.
Излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържат, че неправилно решаващият съд е приел, че е
възникнало извънредно обстоятелство по отношение на процесния полет,
изключващо отговорността на авиокомпанията. Ангажираните от ответника
писмени доказателства не установяват, че по време на полет W6 4328 от
летище София до летище Шарлероа, Белгия действително е имало удар от
птица. Такъв удар може да е настъпил по време на посочения от ответника
полет W6 4327, но не и на W6 4328. Считат, че извънредното събитие от
предходен полет не следва да се приема като извънредно такова и по
1
отношение на процесния полет, тъй като използването на един и същи
самолет за няколко последователни полета, през кратки промеждутъци от
време между тях, е чисто оперативно (икономическо) решение на
авиокомпаниите, при вземането на което те трябва да предвиждат рисковете,
които могат да настъпят от използването на един и същи летателен апарат в
полетната верига. Предвид това, че се касае за друг полет, решаващият съд
неправилно е приел, че превозвачът следва да бъде освободен от отговорност
по Регламент (ЕО) 261/2004г. Излагат съображения, че представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства - Work Order („Поръчка
за работа”) - представляват частни документи, издадени от ответника, които
нямат материална доказателствена сила. Същите не доказват по ясен и
категоричен начин наличието на „удар от птица”. Считат, че ответникът не е
взел всички необходими мерки с оглед минимизиране на неблагоприятните
последици за пътниците от закъснението на полет W6 4328, което е
продължило тринадесет часа и е огромно закъснение за вътрешноевропейски
полет. Ответното дружество е голяма авиокомпания и при добра организация
и планиране на ресурсите си, би имало предостатъчно време да пренасочи
друго свое, резервно летателно средство към летището в Шарлероа, с което
да превози пътниците от полет W6 4328 с по-кратко от процесното
закъснение. Позовават се на Тълкувателно решение по дело С-294/10 на СЕС,
според което при планиране на полета въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуално
настъпване на извънредни обстоятелства и по-конкретно, за да се избегне
рискът и най-незначителните закъснения поради настъпването на извънредни
обстоятелства, разумният въздушен превозвач трябва своевременно да
планира ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в
състояние при възможност да осъществи този полет след отпадането на
извънредните обстоятелства. Молят съда да отмени обжалваното решение и
да осъди ответника да им заплати претендираните суми. Претендират
сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника – „У.Е.У.“, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Твърди, че закъснението на процесния полет се дължи на извънредно
обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори при вземане на
всички необходими мерки, и че същото се намира извън ефективния контрол
на въздушния превозвач. Правното основание за освобождаване от
отговорност на няколко полета на процесния самолет, включително и на
разглеждания полет W64328, произтича от самия нормативен текст на
съображение 15 от Регламент 261/2004 г. Въпреки че ударът от птица е
засегнал предходния полет, настъпилото извънредно обстоятелство следва да
освободи въздушния превозвач от отговорност за заплащане на обезщетения
по Регламент 261/2004 и за следващите полети. Позовава се на Тълкувателно
решение на Съда на Европейския съюз по дело С-826-2019 г., съгласно което
за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при
голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен
превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало
не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна
2
ротация, при условие че е налице пряка причинно - следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия
полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени,
като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото
въздухоплавателно средство от сготвения опериращ въздушен превозвач. По
петия въпрос на решението на СЕС по дело С-826-2019 г. е посочено, че една
от задачите на Регламент 261/2004 г. е била постигане на равновесие между
интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на
въздушните превозвачи, и по-специално обстоятелството, че едно и също
въздухоплавателно средство можело да извърши няколко последователно
полета в един и същи ден, което означавало, че всяко извънредно
обстоятелство, засягащо въздухоплавателното средство при предходен полет,
се отразява на полета или полетите след него. В случая, ударът от птица при
предходния полет се е отразил на следващия такъв на ищците. Излага
съображения, че поръчките за работа не съставляват частни документи,
издадени от ответника, тъй като са попълнени от сертифицирано дружество
за техническа поддръжка на Airbus 320/321, притежаващ сертификат
HU.145.0016. Твърди, че няма възможност да бъде пренасочен резервен
самолет, който да изпълни процесния полет W6 4328, без каквото и да е
закъснение или със закъснение по - малко от 13 часа, тъй като в гражданското
въздухоплаване всяка авиокомпания е приела вътрешни процедури и правила,
одобрени от съответния национален орган, които следвало да се спазват
стриктно. За изпълнение на извънреден полет с резервен самолет е
необходимо не само наличие на резервен самолет, но и служители които да
извършат наземните проверки по подготовка на полета, пилотен и кабинен
екипаж, възможност за летището на излитане и летището на кацане да поеме
извънредния полет, т. е. в посочения от авиокомпанията час, да са налице
условия за кацане, респ. излитане, ръководителите на въздушното движение
на държавите, през които лети въздухоплавателното средство, да имат
възможност да поемат навигирането, както и полетният план да получи
потвърждение. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, като му
присъдени и направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
Ищците твърдят, че са направили резервация за пътуване с полет № W6 4328
от летище Брюксел Юг Шарлероа, Брюксел до летище София, Б. за дата
10.09.2018 г. По разписание кацането е следвало да се извърши на 10.09.2019
г. в 12.05 часа местно време в гр. София, а реалното кацане се е извършило
със закъснение повече от 3 часа. В резултат на закъснението на полета
претърпели неудобства. Въпреки изпратена покана до ответника, същият не е
изплатил дължимото обезщетение. Молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати на всеки един от тях обезщетение в размер на по
400 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендират
сторените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
3
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба, ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че полет № W6 4328 е
бил осъществен на 10.09.2018 г. в 20.35 часа координирано универсално
време или 22.35 часа местно време в Брюксел. Същият е бил забавен при
излитането и съответно при пристигането на летище София, поради
настъпило извънредно обстоятелство – удар на птица на самолет с рег. № HA-
LXL при изпълнение на предходния полет № W6 4327 от летище София до
летище Шарлероа, Брюксел. Твърди, че поради настъпилите извънредни
обстоятелства процесният летателен апарат е трябвало да бъде ремонтиран за
изпълнение на полета поради липсата на друг резервен такъв. По тази
причина е настъпила забава на полета. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото
разноски.
С писмо до „У.Е.“ ищците са поискали от авиокомпания „У.Е.“ да им
заплати обезщетение за закъснял полет № W6 4328.
С писмо от 12.08.2019 г. „У.Е. Официални случаи 3“ е уведомил
ищците, че полетът на „У.Е.“ W6 4328 от летище Брюксел Юг Шарлероа до
летище София, насрочен по разписание за 10.09.2018 г., е закъснял с 13 часа и
57 минути поради сблъсък с птица на предишен полет. Това довело до
проверка на самолета и много закъснения във въздушния им флот. С решение
на Съда на ЕС по дело С-315/15 е прието, че сблъсъкът между самолет и
птица е извънредно обстоятелство, което освобождава авиокомпанията от
задължението да заплати обезщетение, както и, че съгласно чл.5, ал.3 от
Регламент (ЕС) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета,
установяващ общи правила за обезщетение и съдействие на пътници в случай
на отказан достъп до борда или отмяна или голямо закъснение на полети,
въздушния превозвач не е задължен да изплати обезщетение, ако отмяна или
голямо закъснение на полет е причинено от извънредни обстоятелства.
На 07.02.2020 г. ищците са изпратили покана за плащане до
авиокомпанията, на основание чл.7 от Регламент (ЕС) № 261/2004 г., за
заплащане на обезщетение вследствие на закъснял полет № W6 4328, в
размер на сумата от 2 000 евро, в 14-дневен срок по посочена от тях банкова
сметка.
По делото са представени легализирани преводи на бордни карти на
Ш. Б., Ф. Д., В. Т., Л. М. и Т.П., които установяват, че с полет № W6 4328 на
авиокомпания „У.Е.“, ищците е следвало на 10.09.2018 г. да отпътуват от
летище Брюксел Юг Шарлероа, с час на заминаване 8.30 часа до летище
София, Б., с час на пристигане 12.05 часа.
Видно от представения доклад за процесния полет № W6 4328 е,
придружен с точен превод на български език, същият е със закъснение от
разписанието с 13 часа и 58 минути.
Приложени са извлечения от информация за полети № W6 4327 и №
W6 4328, както и „Поръчка за работа“ (Work order) на двигател № 2 на
въздухоплавателно средство с рег. № HA-LXL.
От заключението на вещото лице В.Ц. по изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че е извършено
техническо обслужване на въздухоплавателно средство с рег. № HA-LXL
след полет с № 4327 след удар от птица. Техническото обслужване включва
4
замяна на компоненти с дефекти извън допустимите граници, неотговарящи
на нормативните изисквания. Последното наложило задължително
извършване на техническо обслужване, с цел последващо изпълнение на
безопасен полет.
Съгласно допълнителното заключение на съдебно - техническа
повредите на въздухоплавателното средство с рег. № HA-LXL са причинени
от удар с птица, което е наложило извършването на техническо обслужване.
Същото включва замяна на компоненти с дефекти извън допустимите
граници, неотговарящи на нормативните изисквания. За последващо
изпълнение на безопасен полет е задължително извършването на такова
техническото обслужване. В случай, че такова не бъде извършено съгласно
нормативните изисквания, не е възможно и провеждането на безопасен полет
на въздухоплавателно средство с рег. № HA-LXL.
В проведеното на 19.03.2021 г. открито съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че от представените заявки за работа приложени по делото
става ясно, че е имало удар от птица в двигател № 2, вследствие на който е
открита деформация по няколко от лопатките на този двигател. Тези
деформации (дефекти) не отговарят на нормативните изисквания, за да може
да бъде осъществен безопасен полет на въздухоплавателното средство.
Ударът от птица е нанесъл дефекти по лопатките на двигателя на процесното
въздухоплавателно средство с рег. № HA-LXL по време на изпълнение на
предходен полет с № W6 4327, като по график този полет и процесния полет с
№ W6 4328, е следвало да се извършат с едно и също въздухоплавателно
средство. Не се установява от материалите по делото да е имало друго
свободно въздухоплавателно средство в същата или в друга летателна база,
което да може да замени повредения самолет и полет № W6 4328 да може да
бъде изпълнен в по-кратък срок отколкото срока необходим за неговото
техническо обслужване и превеждането му в техническа изправност годна за
осъществяване на безопасен полет.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните по делото, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ищците са сключили договори за
въздушен превоз за редовен полет № W6 4328 на въздушния превозвач
„У.Е.У.“ Кфт от летище Шарлероа, гр. Брюксел до летище София, Б., който е
следвало да се осъществи по разписание в 08.30 часа на 10.09.2018 г. (местно
време в Брюксел). Резервацията за полета е приета и регистрирана от
въздушния превозвач, за което на всеки един от ищците е издадена бордна
карта. Не се спори и относно обстоятелството, че процесният полет е бил
осъществен със закъснение 13 часа и 57 минути.
Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07
5
от 19.11.2009 г., членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят
на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по
член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато
достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
В случая ищците претендират обезщетение именно за закъснял
повече от три часа полет.
Съгласно разпоредбата на чл.7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
пътниците получават обезщетение в размер на 400 EUR за всички полети на
територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра.
Спори се между страните в производството дали закъснението на
процесния полет се дължи на извънредно обстоятелство или не.
Съгласно чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004, опериращ
въздушен превозвач не е длъжен да изпаща обезщетение по чл. 7, ако може да
докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. С оглед на това отговорността на превозвача е
изключена при възникване на извънредни обстоятелства, които се намират
извън ефективния контрол на въздушния превозвач, при наличие на
посочените условия. Доколкото нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004 дерогира установения принцип, че пътниците имат право на
обезщетение при закъснение на полет, същата следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от Преамбюла на посочения регламента се
съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не
са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки -
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла на
Регламент (ЕО) № 261/2004 е посочено, че извънредни обстоятелства се
смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими
мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу
Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
„в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха
могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само
6
ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход. Такова становище е
застъпено и в Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15 М.Р. и J.P. срещу
Travel S. a. s. – сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално
причинените от това повреди не са неразривно свързани с операционната
система на самолета, тъй като поради своето естество или произход този
сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно
такъв сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по
смисъла на чл.5, § 3 от Регламент № 261/2004. В това решение е посочено
също така, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със
съображение 14 от Преамбюла на същия регламент, трябва да се тълкува в
смисъл, че „необходими мерки“, които въздушен превозвач е длъжен да
вземе, за да намали и дори да предотврати риска от сблъсък с птица и да се
освободи така от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците
по член 7 от този регламент, включват използването на контролни мерки за
предотвратяване на наличието на такива птици, при условие че по-специално
от техническа и административна гледна точка този въздушен превозвач
действително може да вземе такива мерки, без да се налага да прави
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си, и докаже, че
споменатите мерки действително са взети за полета, по време на който се е
случил сблъсъкът с птица.
Следователно именно в тежест на въздушния превозвач е да
установи наличието на „извънредни обстоятелства“, станали причина за
закъснението на процесния полет - чл.154, ал.1 ГПК, като доказването трябва
да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
За установяване на твърдените обстоятелства ответникът е
ангажирал писмени доказателства, като въз основа на съвкупната им
преценка, ведно със заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза и допълнителна такава, въззивният съд приема, че полет № W6
4328, определен за изпълнение със самолет с рег. № HA-LXL, не би могло да
се осъществи навреме поради настъпил удар от птица върху двигателя на
процесното въздухоплавателно средство при осъществяване на предходния
му полет с № W6 4327. От заключението на изслушаната и приета по делото
експертиза, както и при изслушване на вещото лице в открито съдебно
заседание – специалист в областта на авиацията, се установи по категоричен
начин, че настъпилите повреди върху самолета, с който е трябвало да бъде
осъществен полета на ищците, са били от такова естество, че са налагали
същият да бъде своевременно ремонтиран, за да се гарантира безопасността
на пътниците при последващия му полет.
При това положение въззивният счита, че в случая ударът от птица,
макар и осъществен при друг полет на увреденото въздухоплавателно
средство, представлява непредвидено извънредно обстоятелство довело до
забава на полета на ищците, който е трябвало да бъде осъществен именно с
увредения самолет.
Жалбоподателите поддържат, че наличието на извънредно събитие
7
от предходен полет не следва да се приема като извънредно събитие по
отношение на процесния полет, поради което превозвачът не може да бъде
освободен от отговорност в разглеждания случай.
С решение на СЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения
14 и 15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004, нито чл.5 § 3 от същия
ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да
се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това
обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не
изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство
евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно
средство (т. 51). От друга страна, постигането на равновесие между
интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на
въздушните превозвачи, предполага да се вземе предвид начинът на
използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-
специално обстоятелството, изтъкнато от участващите в настоящото
производство заинтересовани субекти, че поне при някои категории полети
едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко
последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при
предходен полет, се отразява на полета или полетите след него (т. 52).
Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на
полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство предходен полет (т. 53).
Тъй като в разглеждания случай е налице настъпило извънредно
обстоятелство по смисъла на чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 –
сблъсък с птица, по отношение на самолет с рег. № HA-LXL, при извършване
на предходен полет, който самолет е бил предназначен да изпълни процесния
полет № W6 4328, следва да се приеме, че е налице причинно – следствена
връзка между това извънредно обстоятелство и закъснението на разглеждания
полет. Ето защо изложените от жалбоподателите доводи в тази насока са
неоснователни.
Жалбоподателите излагат съображения, че не е налице основание за
изключване на отговорността на ответника, тъй като същият не е доказал по
делото, че са били взети необходимите мерки, с оглед минимизиране на
неблагоприятните последици за пътниците от закъснението на процесния
полет.
В решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен
да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от
извънредни обстоятелства, при планирането на полета, въздушният превозвач
трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва
да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства, като не
следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че
превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви, с оглед капацитета
на предприятието му към дадения момент.
В цитираното по – горе решение на СЕС С-94/19, т.57 вр. с т.36 е
8
прието, че въздушният оператор се освобождава от задължението си за
плащане на обезщетение, предвидено в чл.5, § 1, б.“а“ и чл.7, § 1 от Регламент
(ЕО) № 261/2004, само ако може да докаже, че е взел съобразените с
положението мерки, като е използвал всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това
обстоятелство да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния
полет, като обаче не могат от него да се изискват жертви, непоносими, с
оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент. В т.59 е
разяснено, че грижата, която се изисква да положи въздушния превозвач, за
да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение,
предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури
разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа
възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка,
евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг
въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане, като това на
следващия полет на съответния въздушен превозвач. Следователно, само ако
няма нито едно свободно място на друг полет, директен или с връзка,
позволяващ на съответния пътник да достигне до крайния пункт на
пристигане не така късно както със следващия полет на съответния въздушен
превозвач, или ако извършването на такова премаршрутиране представлява
жертва, непоносима с оглед капацитета на предприятието му към релевантния
момент, трябва да се приеме, че посоченият въздушен превозвач е използвал
всички средства, с които разполага, като е премаршрутирал съответния
пътник към следващия опериран от него полет (т.60).
В конкретния случай сблъсъкът с птица е бил докладван от пилота на
въздухоплавателното средство и предвид това своевременно са предприети
необходимите мерки за отстраняване на повредата, което е довело до забавяне
на процесния полет. По този начин е гарантирана безопасността на
пасажерите при последващото излитане на самолета. Това обаче не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорност, доколкото същият
следва да ангажира доказателства по делото, че е положил дължимата грижа и
взел всички необходими мерки, за да изпълни полета без толкова голямо
закъснение. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че
осигуряването на резервно въздухоплавателно средство би било непоносима
жертва, с оглед на капацитета на предприятието му към момента на
извършване на процесния полет. Липсват и доказателства, че е взел
съобразените с положението мерки, използвайки всички човешки, материални
и финансови ресурси, с които разполага, за да не допусне толкова голямо
закъснение на полета. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е
изпълнил доказателствената си тежест да установи тези обстоятелства,
поради което съдът следва да приеме за ненастъпили правните последици,
чийто юридически факт е останал недоказан, а именно: че сблъсъкът с птица
не освобождава ответника от отговорността по чл. 7, § 1, б. „б.“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004.
Нужно е да се отбележи, че Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
регламентира засилена отговорност на превозвача към пътниците за
обезщетяване на вредите им от закъснял или отменен полет, като целта е да се
гарантира високо равнище на защита на пътниците и да не се ограничава
правото им на обезщетение при голямо закъснение на полета им.
9
По изложените съображения следва да се приеме, че макар
забавянето на процесния полет да е настъпило в резултат на непредвидени
обстоятелства доколкото въздухоплавателното средство, което е следвало да
осъществи процесния полет е било технически увредено от сблъсък с птица,
доколкото опериращият въздушен превозвач не е доказал полагането на
дължимата грижа и вземането на необходимите мерки, за да изпълни полета
без толкова голямо закъснение, не е налице регламентираното в чл.5, § 3 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. основание за освобождаване на въздушния
оператор от отговорност.
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесният полет на
територията на Общността е над 1 500 километра, поради което и на
основание чл.7, § 1 б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., ищците имат
право на обезщетение в размер на 400 евро всеки от тях. Ето защо
предявените искове се явяват изцяло основателни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове следва да
се уважат.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
жалбоподателите следва да се присъди сумата 711, 98 лв. – сторени разноски
във въззивното производство, включително заплатено възнаграждение за
един адвокат.
В полза на ищците следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното производство разноски. Техният размер възлиза на 810
лв., включително заплатено възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20114742 от 12.05.2021 г., постановено по гр.
д. № 24038/2020 г. по описа на СРС, IІ ГО, 172 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ Кфт, действащо на територията на Република Б.
чрез „У.Е. Б.“, Кфт, клон Б., ЕИК *******, да заплати на Ш. Б., притежаваща
паспорт № *******, издаден на 10.10.2015 г., Ф. Д., притежаваща паспорт №
*******, издаден на 03.11.2017 г. и валиден до 02.11.2024 г., В. Т.,
притежаваща паспорт № *******, издаден на 26.06.2015 г., Л. М.
притежаваща паспорт № *******, издаден на 04.07.2014 г. и Т.П.,
притежаваща паспорт № *******, издаден на 07.03.2019 г., валиден до
07.03.2029 г., на основание чл.7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата от
по 400 (четиристотин) евро на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за закъснял полет № W6 4328 от летище Брюксел Юг Шарлероа
до летище София, на дата 10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, да
заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 711, 98 (седемстотин и
10
единадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лв., представляваща сторени
разноски във въззивното производство, както и сумата от 810 (осемстотин и
десет) лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11