Р Е
Ш Е Н
И Е № 190
гр.Кюстендил,
02.12.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№112/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
А.С.Т. ***, съдебен адрес ***,
пл.“Демокрация“ №1 ет.4, офис 10, адвокат Л.С. оспорва решение за налагане на
финансова корекция №10/121/06296/3/01/04/03 от 02.03.2022г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Изложени са съображения за
нищожност и за незаконосъобразност на акта, свързани с липса на материална
компетентност на издателя да реши повторно въпрос, който е вече е приключил с
акт, отменен като незаконосъобразен; нарушение на материалния закон, доколкото
не са съобразени показателите за изпълнение на целия изтекъл до момента мониторингов
период; нарушена е целта на закона, тъй като жизнеността на стопанството може
да се установи единствено с преглед на резултата за целия период на договора. Не се
претендират разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител в писмено становище излага съображения за неоснователност на
жалбата. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че е
поискано такова от оспорващата страна.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
А.С.Т. е сключил договор
№10/121/06296 от 18.08.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121
„Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, по който е изплатена БФП в размер на
270 094.05 лв.
При извършване на проверка след плащане е установено
неспазване на разпоредбите на т.4.18 от договора и чл.16, ал.5 от Наредба
№8/03.04.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от ПРСР 2007 -
2013г. Констатирано е с доклад за нередност №10/121/06296/3/01/17/01 от
18.07.2018г., че за две пълни финансови години - 2016г. и 2017г., ползвателят е
реализирал приходи в размер на 24.3% от заложените в одобрения бизнес план
приходи.
Издадено е решение за налагане на финансова корекция
№01-6500/4708 от 11.07.2018г., с което е определена на А.С.Т. финансова
корекция в размер на 27 009.41 лв., на основание т.8.1 от договора във
вр.с неизпълнение на т.4.18 от същия и чл.16, ал.5, чл.51, ал.1 и 2 от Наредба
№8/03.04.2008г. във вр.с т.30, §1 и 2 от Регламент №966/2012 и чл.70, ал.1,
т.4, 7 и 10 във вр.с чл.72, ал.1 и 2, чл.73, ал.1 и 2 и §4, ал.3 от ЗУСЕСИФ.
Същото е оспорено по съдебен ред, като с решение №229/11.10.2019г. на КАС,
постановено по адм.д.№402/2018г. решението е отменено и преписката е върната на
административния орган за определяне размера на финансовата корекция при спазване
на дадените указания във връзка с приложението на закона. Административният съд
е приел от правна страна, че са осъществени материалноправните предпоставки по
чл.70, ал.1, т.7 и 10 от ЗЕСЕСИФ във вр.с чл.16, ал.5 от Наредба
№8/03.04.2008г. във вр.с т.4.18 от договора в аспекта, че е налице неизпълнение
на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна
икономическа жизнеспособност на
инвестицията и не покрива целите, залегнали в чл.2 от Наредбата. Същевременно е
изложил правни съображения за незаконосъобразно определяне размера на
финансовата корекция, тъй като Методиката за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 е обявена за нищожна. Решението на
Административен съд – Кюстендил е обжалвано пред ВАС, като с решение
№8012/23.06.2020г., постановено по адм.д.№14152/2019г. касационната инстанция е
отменила първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отменено решението
за налагане на финансова корекция, в частта по която е установено нарушение по
Наредба №8/03.04.2008г. и договор №10/121/06296 от 18.08.2014г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 и вместо него е
отхвърлила жалбата на А.Т. срещу решението в тази му част. В останалата част
съдебното решение, с която е отменено решението за налагане на финансова
корекция и преписката е върната на
органа за определяне размер на корекцията, е оставено в сила.
Издаден в изпълнение на решението на ВАС по
адм.д.№14152/2019г. е Акт за установяване на публично държавно вземане №10/121/06296/3/01/04/02
от 16.02.2021г., с който е определено подлежащо за възстановяване публично
държавно вземане в размер на 27 009.41 лв. Същият е оспорен по съдебен ред
и с решение на КАС, постановено по адм.д.№195/2021г. и влязло в сила на
30.12.2021г., АУПДВ е отменен. Изложени са мотиви в аспекта, че с изменението
на ЗПЗП - чл.27, ал.6 и 7, обн. в ДВ бр.№51/2019г. са приложими правилата на
ЗУСЕСИФ, доколкото заложените в бизнес плана финансови показатели представляват
индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до
необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ в хипотезата на
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУЗЕСИФ.
С писмо изх.№01-6500/308 от
24.01.2022г. административният орган е уведомил А.Т., че на основание чл.73,
ал.2 от ЗУСЕФСУ /ново заглавие/ и влязло в сила решение по адм.д.№195/2021г. по
описа на Административен съд – Кюстендил и съобразно чл.27, ал.6 от ЗПЗП във
връзка с доклад за нередност №01-6500/4708 от 10.07.2018г. открива производство
по налагане на финансова корекция.
Депозирано е възражение с
вх.№02-100-6500/42 от 10.02.2022г.
Издадено е обжалваното решение за налагане на
финансова корекция №10/121/06296/3/01/04/03 от 02.03.2022г. на зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на А.С.Т. е определена финансова корекция в
размер на 27 009.41 лв., на основание чл.51, ал.1 и 2 от Наредба
№8/03.04.2008г., т.8.1 от договор №10/121/06296 от 18.08.2014г. във вр.с т.4.18
от договора и чл.16, ал.5 от Наредбата и съгласно т.30, пр.2 от Приложение към
раздел І „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013“. Органът е формирал мотиви, че
доколкото е установено неизпълнение на показателите за две пълни години,
заложени в бизнес плана, е налице неизпълнение на индикатори по см. на чл.70,
ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и се обуславя налагането на финансова корекция на
основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, в размер на 10% от предоставената финансова
помощ по договора /когато реализираните приходи от подпомаганата дейност,
изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под
50% и над 20% от предвидените разходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период, и времетраенето на неизпълнението е две
финансови години се налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова
помощ по договора/.
По делото е изготвено и прието като неоспорено
заключение вх.№4442/14.11.2022г. на в.л. М.В., в което се правят изводите:
Реализираните приходи за 2016г. са в размер на 34 531.20 лв., а за 2017г.
– 80 504.60 лв.; така отчетените приходи не изпълняват заложените в бизнес
плана приходи и изпълнението за 2016г. е 14.81%, а за 2017г. – 33.63%;
санкцията е определена на основание т.30 от Приложение към Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения, а именно 270 094.20 лв. /БФП/ х 10% =
27 009.42 лв.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект с правен интерес от оспорване /срав. определение
на ВАС по адм.д.№5415/2022г./ и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на решението на основанията по чл.146 от АПК, оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед съвкупния анализ на
разпоредбите на чл.9, ал.5, чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чл.20а, ал.5 и 6 от ЗПЗП и
заповед №03-РД/327/07.02.2022г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Според
разпоредбата на чл.9, ал.5 изр.2 от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган
е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се
намира управляващият орган или оправомощено от него лице. В нормата на §1, т.13
от ДР ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11, ал.2,
т.4 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. С нормата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Същевременно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП определя, че
изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, а в чл.20а, ал.6 от ЗПЗП изрично е предвидено
правото за делегиране на правомощията на изп.директор на заместника и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Оспореното решение е в предписаната от закона форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания, обективиращи волята на
административния орган ясно и безпротиворечиво при съблюдаване на изискванията
на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, както и в
изпълнение на решение №229/11.10.2019г. на Административен съд – Кюстендил,
постановено по адм.д.№402/2018г., решение на ВАС по адм.д.№14512/2019г. и
решение на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм.д.№195/2021г.
Анализът на доказателствата на основата на приложимата
правна уредба обуславя извод за постановяване на акта при правилно приложение
на материалния закон. Съгласно нормата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ и се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон.
Видно от съдържанието на оспорения акт фактическото
основание за издаването му е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план
на А.Т. приходи за 2016г. и 2017г., т.е. за неизпълнение на одобрени индикатори.
Тези фактически констатации се потвърждават от заключение вх.№4442/14.11.2022г.
на в.л. М.В., а така също се приемат за установени въз основа на влязлото в
сила съдебно решение по адм.д.№14152/2019г. по описа на ВАС по арг. от чл.177,
ал.1 от АПК – решението има сила за страните по делото. Съдът счита, че
заложените в бизнес плана финансови показатели представляват по своето естество
индикатори за изпълнение на одобрения проект /по мерките и подмерките от ПРСР/
и непостигането им води до необходимост от коригиране размера на финансовата
помощ, тъй като попада в материалноправната хипотеза на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ
– неизпълнение на одобрени индикатори. Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба
№8/03.04.2008г. бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на
стопанството. Следователно нарушението е
доказано.
По аргумент от чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер. Нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Съгласно чл.51, ал.1 от Наредба №8/03.04.2008г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал.1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Доколкото правното основание за налагането на финансовата корекция е чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ /при установено нарушение на чл.27, ал.6 от ЗПЗП/, то приложими за определяне размера на корекцията са „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013“. Съобразявайки времетраенето на нарушението – две пълни финансови години /2016г. и 20017г., доколкото през мониторинговия период са извършени проверки на тези две години/, това че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% - 24.3% от предвидените разходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и размерът на БФП по договора от 270 094.20 лв., съдът счита, че правилно административният орган е приложил т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата и е определил финансовата корекция в размер на 27 009.41 лв., представляваща 10% от предоставената финансова помощ по договора /270 094.20 лв. х 10% = 27 009.42 лв./. В същата насока е и заключение вх.№4442/14.11.2022г. на в.л. М.В.. Неоснователно е възражението на оспорващия в аспекта, че не са взети предвид показателите за останалите години от проекта, тъй като безспорно за 2016г. и 2017г. е установено неизпълнение на заложените показатели за приходи.
Предвид гореизложеното съдът намира оспореното решение
на зам.изпълнителния директор на ДФЗ за законосъобразно, постановено при липса
на отменителните основания по чл.146 от АПК.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски,
на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответната страна в размер на 440 лв., от
които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ и 340 лв. възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.С.Т.
*** срещу решение за налагане на финансова корекция №10/121/06296/3/01/04/03 от
02.03.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА А.С.Т. *** да
заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в
размер на 440 лв. /четиристотин и четиридесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: