РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Благоевград, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200037 по описа за 2023 година
Делото е по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ч. от гр.Б , против електронен фиш серия К №
6464733, издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв., във
връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден
при редица нарушени процесуални правила. Алтернативно се застъпва
становището за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на обжалваният акт .
ОДМВР-Благоевград и РП-Благоевград, редовно и своевременно
призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по
жалбата. В придружително писмо до съда към преписката, санкционният
орган прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя по реда на чл. 63д от ЗАНН.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
на жалба и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗДвП. /Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя с разписка на 21.11.2022г., а жалбата срещу
него е депозирана в съда на 01.12.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения
различни от изложените в нея. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи
по категоричен начин, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от
преносима установка /система за видео наблюдение за скорост на
автомобилите на пътя-120ccb0/, със серия на фиша К и №6464733. Във фиша е
посочено, че на 13.10.2022г. в 14.50часа, на ПП-1 Е-79, км 361+200, извън
населено място и в посока към гр.С , при максимално разрешена скорост от
60 км/час, сигнализирано с пътен знак В-26, жалбоподателят е управлявал
МПС /лек автомобил с марка „Ф “ с рег.№ /, със скорост на автомобила от 97
км/час, което е с превишение над ограничението от 37км/час. Във фиша е
посочено също така, че скоростта на автомобила е установена с техническо
средство – 120ccb0, както и, че нарушението е извършено в условията на
повторност-в едногодишният срок от влизане в сила на ЕФ серия К и
№5290495. Към фиша са приложени и снимка от АТСС, на която е заснет
описаният в обжалваният фиш автомобил именно на дата 13.10.2022г. в
14.50 часа, а местоположението на заснемането е конкретизирано с
координати. Същевременно в снимковият материал е посочено, че скоростта
на процесният автомобил към момента на заснемането му от
автоматизираната система за контрол на пътя, е от 100км/час, а в
електронният фиш е приспаднат толеранса от 3 % до 97 км/час. Системата е
отчела също, че заснетото МПС е било на 57 метра от системата за заснемане
при извършване на нарушението за скорост . Това описано във фиша деяние
на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл.
21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, на А.
Ч. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв.
Според представената извадка от регистъра на изведените и връчени
електронни фишове чрез АИС АНД при ОДМВР-Благоевград, обжалваният
електронен фиш е съставен на 18.10.2022г. и същият е връчен на
2
жалбоподателя на 21.11.2022г, като в тази насока е представена по делото и
изрично оформена разписка .
От приложеният регистър за МПС, се установява, че собственик на
описаният в обжалваният електронен фиш автомобил, е именно
жалбоподателят А. Ч.. До приключване на делото от жалбоподателя не е
постъпила декларация по ЗДвП за това, че той не е управлявал процесното
МПС на процесната дата.
По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 относно система за видео контрол на нарушенията на
правилата за движение, с което се доказва, че процесното техническо
средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на
скорост при управление на МПС към 07.09.2017г. и е със срок до 07.09.2027г.
Представен като доказателство е и Протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол с №76-СГ-ИСИС от 15.06.2022г., с който се
установява, че ползваното техническо средство за измерване на скорост в
казуса е било технически изправно към датата на заснетото нарушението с
обжалваният електронен фиш .
При разпита на св.К., на длъжност „младши автоконтрольор“ към
санкционният орган, се установи, че същият е въвел параметрите за работа с
АТСС за ограничение на скоростта и допустим толеранс над това
ограничение, след което системата започва автоматично работа и при
отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока от въведеното
ограничение, автомобилите се заснемат от тази система. Свидетелят е
категоричен, че няма никакво отношение и намеса при заснемане на
нарушението за скорост, което се прави автоматично от АТСС и тази система.
Нарушителя се установява в последствие въз основа на регистъра за
собственост на заснетото с нарушение МПС. По делото е изготвен и нарочен
Протокол за работа с АТСС от страна на св.К., в който последният изрично е
отразил датата на работа с тази система /13.10.2022г. за времето от 13.20ч до
15.42 часа/, местоположението на системата,ползваното техническо средство
и отстоянието от знака за ограничение на скоростта В-26, а именно 200
метра.
По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се
установява, че жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по
3
ЗДвП до процесната дата, като към преписката е приложен и аналогично
издаден му друг електронен фиш за същото нарушение серия К и № 529049,
извършено на 28.08.2021г. Според регистъра на издадените ЕФ, този фиш е
връчен на 12.07.2022г. и е влязъл в сила на 27.07.2022г.
С представената схема на Областно пътно управление- Благоевград за
пътната регулация на процесното място към датата на нарушението, се
констатира, че действително на посоченото в ЕФ място е поставен
ограничителен пътен знак за скорост В-26 /60 км/час/.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-1632/02.12.2021г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани
правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за
видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и
правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова
нарушение по ЗДвП.
При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по
делото доказателствен материал, съдът намира,че незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му с
електронният фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и
конкретно е посочено местоизвършването на деянието /на ПП-1 Е-79, км
361+200, извън населено място и в посока към гр.С /, което според съда е
напълно достатъчно за да се индивидуализира и конкретизира този
реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и
заснето в нарочен снимков материал към фиша, с изрично заснемане на
процесният автомобил и датата и часа на преминаването му през процесното
място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и конкретно е
посочена и датата на извършване на деянието /13.10.2022г. в 14.50часа/.
Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на
нарушениета, а именно, че то се изразява в управление на описаният лек
автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на въведеното
ограничение на скоростта от 60 км/час, сигнализирано чрез пътен знак В-26,
като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство-/АТСС/,
което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от 100 км/час, от
които в електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, е
4
прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от
97 км/час или превишението на скоростта е било над ограничението с
37км/час. В електронният фиш ясно и коректно е посочена и правната
квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и
издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на
жалбоподателя като собственик на заснетият автомобил и в тази насока
няма спор между страните.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен
носител на клип или снимки от автоматизираната система за видеоконтрол на
пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя,
то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото
нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало
правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната
информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването
му.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на
процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Не на последно място, съдебната практика е категорична, че за
електронният фиш не са приложими реквизитите на чл.57 или чл.42 от ЗАНН,
защото има специфични такива по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като неприложима в
този смисъла е и нормата на чл.34 от ЗАНН, макар че в конкретният казус,
видно от дневника за издаване на електронни фишове, обжалваният акт е
съставен 5 дни след заснемането на процесното нарушение с АТТС, което
5
означава, че не са нарушени и сроковете по чл.34 от ЗАНН за това
възраженията на жалбоподателя и в тази насока са неоснователни.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че в тази си част
обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми се за него
реквизити по ЗДвП, същият е надлежно връчен и за това възраженията
на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни.
Наред с горното обаче съдът констатира, че при издаването на
обжалваният електронен фиш е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като е налице непълнота, довела до неяснота относно
приложимата санкционна норма, въз основа на която е отмерено и
наложеното на Ч. административно наказание. Така с ЕФ е посочено, че за
описаното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателя се налага
административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв, съгласно нормата
на чл. 182, ал.4 , вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП и при условията на повторност.
Тази норма гласи, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Поради
непосочване в ЕФ коя от изброените хипотези на чл. 182, ал.1, ал.2 или ал.3 е
приложима за да се отмери визираната санкция в процесният случай,
жалбоподателят на практика е поставен в хипотеза на липсващ основен и
задължителен реквизит на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не може
да разбере коя е приложената санкционна норма и съответно как е
отмерено наложеното му административно наказание, което препятства
и пълноценната му защита. Последното за това е съществено процесуално
нарушение, което обуславя процесуалната назаконосъобразност на ЕФ и
мотивира неговата отмяна само на това основание.
Този начин на приключване на административно-наказателното
производство по аргумент на чл.63д, ал.1 от ЗАНН мотивира присъждане на
сторени от жалбоподателя разноски в съдебното дело за адвокатско
възнаграждение. В казуса се представи пълномощно без дата, издадено то
жалбоподателя на адв.З., без посочване на договорено възнаграждение или
документ за заплатено й такова по настоящото дело. Адв.З. не е и участвала
6
лично в съдебно заседание по делото. Именно заради тези обстоятелства и
като отчете, че по Закона за адвокатурата и приложимата по него Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е допустима и
безплатна помощ и адвокатско съдействие по делата, съдът счита, това искане
за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя, за недоказано и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3,т.2, вр. с ал.2, т.5 вр.
с ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К
№6464733, издаден от ОД на МВР-Благоевград, с който на А. С. Ч., с адрес:Б ,
ул.“ “№ , е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
600.00лв./шест стотин лева/, във връзка с административно нарушение по чл.
21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7