№ 15480
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110154078 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Aлександър
Александров и Ивайло Епитропов, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника А. П. М., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „**“ **, че същия дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2133,92 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ **,, отчитан под абонатен № **, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –31.05.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 243,50 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г., сумата от
74,51лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 14,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
1
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, както и че същия е изпаднал в збава.
С определение от 09.02.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 29376/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 2133,92 лева (двe хиляди сто тридесет и три
лева и 92 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ **,
инсталация **/аб.№ **, ведно със законна лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 243,50 лева (двеста четиридесет и три лева и 50 стотинки), за периода от
15.09.2021 г. до 04.05.2023 г., сумата от 74,51лева (седемдесет и четири лева и 51 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 14,24 лева (четиринадесет лева и 24 стотинки), за периода от 16.07.2020
г. до 04.05.2023 г. С възражение от 21.08.2023 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че
не дължи.
Съгласно Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 31.03.1994г. А.
П. М., е закупил процесния недвижим имот, предствляващ апартамент №8, находящ се в гр.
София, ул. „**“ **.
С постановление за налагане на възбрана по изп. д. №**/2020г. по описа на ЧСИ Силя
Халаджова, е наложена възбрана върху ½ ид.ч от процесния имот, собственост на ответника.
Видно от удостоверение за наследници, съпругата на ответника- ** М.а, е починала
на 22.09.2023г., като е оставила наследници- А. П. М.- съпруг, ** М.а- дъщеря и ** М.-син.
На 25.03.2024г. ответника е подал данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ (вх.№**), като
е декларирал, че притежава 4/6 от процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ул. „**“
№ 3, бл.10, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са
решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ООД и
със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 24.04.2002г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г. и
01.05.21г. до 30.04.22г. и 2 бр. формуляр за извършен отчет на 03.06.2021г. и 28.05.2022г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил обща фактура № **********/31.07.2021г., обща фактура №
**********/31.07.2022г. и 2 бр. справка за задължения на абонатен № **.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
2
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ
от 31.03.1994г., постановление за налагане на възбрана по изп. д. №**/2020г., удостоверение
за наследници на ** М.а и данъчна декларация вх.№**/25.03.2024г., се установява по
категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на 1/ 2 ид.ч. от
процесния недвижим имот, придобит в режим на СИО и за който ищцовото дружество
твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице
пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като
собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени
от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 2150,67 лв. /съобразно отразеното във фактури **********/31.07.2021г.
на стойност 820,70 лв. със срок за плащане 14.09.2021г. и фактура №
**********/31.07.2022г. на стойност 1329,97 лв. със срок за плащане 14.09.2022г.,
приложени на л.28-31 от делото/. От тази сума, съразмерно с притежаваните 4/6 ид.ч. от
ответника (1/ 2 като собственик за процесния период и 1/6 като наследник на починалата **
М.а), последния дължи главница в размер на сумата от 1433,78 лв. За разликата над тази
сума, иска следва да се отхвърли.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли 2016 г., а
именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се
явява доказан за периода 15.09.2021 г. /след датата на срока за плащане по фактура
3
№**********/31.07.2021г./ до 04.05.2023 г., която сума, съобразно служебните изчисления на
съда възлиза на сума в размер на 154,89 лв. (По фактура №**********/31.07.2021г. законна
лихва за периода от 15.09.2021 г.- 04.05.2023 г. върху сумата 820,70 лв. е в размер на 140,11
лв., а 4/6 са 93,41 лв., а по фактура **********/31.07.2022г. законна лихва за периода от
15.09.22 г.- 04.05.2023 г.върху сумата 1329,97лв. е в размер на 92,22 лв., респ. за 4/6 – 61,48
лв.). За разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се
отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем
сървисис” ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си
материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи
възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 29376/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 182,35 лв., от които сумата от 107,35 лв. за внесена държавна
такса и 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ответникът следва да заплати на
адв. И. А. Н. от САК, с адрес: гр. **, ул. „**“ **, сумата от 269,20 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. П. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, ул. „**“ № 3, бл.10, вх.1, ап., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумата от 1433,78 лв. (хиляда четиристотин тридесет и три лева и 78 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“
**,, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 31.05.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 154,89 лв. (сто петдесет и четири лева и
89 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
04.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед №17282/16.06.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 29376/2023 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 2133,92 лв. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 243,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за
усатновено по отношение на ответника А. П. М., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул.
„**“ № 3, бл.10, вх.1, ап., че дължи на ищеца суми за дялово разпределение на имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ **,, отчитан под абонатен № **, както следва:
4
сумата от 74,51лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 14,24 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г.
ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „**“ № 3, бл.10, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 182,35 лв., (сто осемдесет и два
лева и 35 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по
ч.гр.д.№ 29376/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. И. А. Н. от САК, с адрес: гр. **, ул. „**“ **, сумата от 269,20 лв.
(двеста шестдесет и девет лева и 20 стотинки), представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответника А. П. М..
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 29376/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5