РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Горна Оряховица, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200608 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. М. И. обжалва Наказателно постановление №
**********/30.09.2022 г., издадено от Зам. директор на Регионална дирекция
по горите - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите (ЗГ) й е наложено административно наказание – глоба в размер на
300 лева (триста лева) за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Поддържа, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването
му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Твърди, че при съставяне на АУАН са
нарушени разпоредбите на чл. 40, 42 и 43 от ЗАНН; при съставяне на акта не
са й връчвани констативни протоколи; АУАН и НП не са съставени и
подписани от компетентни лица; в АУАН и НП не се съдържа пълно
описание на вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
не е посочен момента на извършване на сечта, както и дали всички посочени
14 броя дървета са отсечени едновременно или в различни дни и какви са
1
техните видове; НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН – налице са противоречия между изложените факти и посочените
законови разпоредби, за които се твърди че са нарушени, с което е нарушено
правото й на защита. Твърди се и, че неправилно е приложена разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН и мотивите са необосновани. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание чрез адв. Д. Т. от САК жалбоподателят поддържа
жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
присъждане на разноските по делото съгласно приложен списък на
разноските.
ЗАМЕСТНИК – ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от юрисконсулт С. И. и
юрисконсулт Ж. К., оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства е безспорно установено извършеното от
жалбоподателя виновно нарушение по ЗГ, изразяващо се в неизпълнение на
задължението по чл. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, в качеството й на лице по чл.
108, ал. 2 от ЗГ, упражняващо лесовъдна практика. Поради неизпълнение на
задължението се е стигнало до констатирания резултат – сеч на 14 бр. дървета
от дървесни видове, подробно описани в НП. Поддържа, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения.
Счита, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е типично за вида си и не е с незначителни вредни последици.
Отсечените 14 бр. дървета се равняват на 4 плътни кубични метра дърва за
горене. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2022 г. на Р. И. било издадено позволително за сеч № 0646839
относно отдел 249, подотдел „б“ за имот кадастрален № 21453.228.92,
находящ се в землището на с. Добри дял, общ. Лясковец с площ от 0.411
2
хектара, за очакван добив от 29.0 плътни кубически метра лежаща маса. Бил
определен срок за провеждане на сечта от 13.01.2022 г. до 30.06.2022 г. Тя
следвало да се извърши от „С.“ ЕООД, като дърветата били маркирани от А.
А. с контролна горска марка с оранжева боя (л.15).
На 11.02.2012 г. в землището на с. Добри дял, общ. Лясковец, отдел 249,
подотдел „б”, имот с № 21453.228.92, частна горска територия – в площно
сечище от 0.411 ха, за което имало издадено позволително за сеч №
0646839/10.01.2022 г. на Р. И. – лесовъд на частна практика, била извършена
проверка от служители на РДГ – Велико Търново – гл.експерт инж. И. П. и
горските инспектори Б. Г. и Б. П., при която било констатирано нарушение,
осъществено от Р. М. И. – лесовъд на частна практика, а именно, че същата в
периода от 13.01.2022 г. до 11.02.2022 г. не изпълнила задължението си да
следи за спазване правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените
и отбелязани за сеч дървета в имот с № 21453.228.92, попадащ в отдел 249,
подотдел „б“, землище Добри дял - ЧГТ, за който имало издадено
позволително за сеч № 0646839/10.01.2022 г., като в имота имало извършена
сеч на 14 броя дървета от дървесен вид сребролистна липа, зимен дъб, цер,
мъждрян, клен, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. За
извършената проверка бил съставен Констативни протоколи серия В №
008671/11.02.2022 г., 006026/21.09.2018 г., серия В № № 0086721/11.02.2022 г.
и серия В № № 0086723/11.02.2022 г.
След като установили извършеното нарушение от жалбоподателката св.
П. се обадил, за да я уведоми, но тя заявила, че не може да присъства. По
делото е представен болничен лист видно от който, И. е ползвала домашен
амбулаторен отпуск, поради временна нетрудоспособност за времето от
07.02.2022 г. до 17.02.2022 г.
Констативните протоколи са връчени на Р. И. на 01.04.2022 г. (л.11) в
сградата на РДГ – Велико Търново.
Въз основа на т.8 от Констативни протоколи серия В №
008671/11.02.2022 г., 006026/21.09.2018 г., серия В № № 0086721/11.02.2022 г.
и серия В № № 0086723/11.02.2022 г. е съставен АУАН серия В бланков №
7859 от 01.04.2022 г. от Б. С. П. – горски инспектор при РДГ - Велико
Търново, против Р. М. И. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. АУАН е
3
съставен в присъствието на И., като за съставянето му била надлежно
поканена (л.12).
Въз основа на АУАН серия В бланков № 7859 от 01.04.2022 г. е
издадено Наказателно постановление № **********/30.09.2022 г. от Зам.
директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в което е
вписано, че жалбоподателят И. с деянието си е нарушила разпоредбата на чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на
горските територии. В същото са изложени мотиви, че осъщественото
нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За
нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазване на горските територии на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, чл. 53,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на Р. М. И. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв.
НП е връчено на И. на 10.10.2022 г. (л.19). На 20.10.2022 г. И.
депозирала жалба чрез административнонаказващия орган до РС – Горна
Оряховица.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели Б. С. П., И. В. П., Б. П. Г. и А. И. А. и
приетите по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите П., П., Г. и А. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от
останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с И., от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
4
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ – Б. С.
П., назначен на длъжност горски инспектор при РДГ – Велико Търново. АНО
е проверил законосъобразността на съставения АУАН, част от която е и
длъжностното качество на актосъставителя. В качеството си на длъжностно
лице по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ св. П. е съставил официалния документ -
АУАН серия В бланков № 7859 от 01.04.2022 г. Фактът, че П. заема
длъжността горски инспектор обуславя извода, че той притежава лесовъдно
образование. Това обстоятелство е проверено от АНО, който е приел, че
съставеният АУАН е законосъобразен. Този извод на АНО се споделя от
съда. Поради това не се налага в настоящото производство да се приобщават
като доказателства трудовият договор на актосъставителя, документ за
правоспособност и длъжностна характеристика.
НП е издадено от компетентен орган – инж. З. С. И. – Зам.директор на
РДГ – Велико Търново, която съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е
упълномощена със Заповед РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните (л.21) и Заповед № 1/02.01.2018 г. на Директора на
РДГ – Велико Търново (л.22) да издава наказателни постановления по ЗГ.
АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на
чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.
Непосочването в АУАН на рождената дата на свидетеля И. П. е несъществено
5
нарушение, тъй като не е довело до невъзможност същият да бъде
индивидуализиран и разпитан в хода на съдебното следствие.
Неоснователно е оплакването на защитника, че е нарушено правото на
защита на Р. И., тъй като същата не е присъствала при извършената проверка.
Отсъствието на нарушителя по време на извършване на проверката не е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като няма нормативно
изискване за присъствие. След установяване на нарушението св. П. се е
обадил на И., за да я уведоми за констатациите и тя е заявила, че не може да
присъства. Присъствието на нарушителя е задължително при съставяне на
АУАН и в случая това изискване на закона е спазено, като И. е била
уведомена писмено да се яви на 01.04.2022 г. за съставяне на АУАН за
констатираното нарушение.
Голословно е твърдението на защитника, че Р. И. не е била запозната със
съставените констативни протоколи. Констативните протоколи са връчени на
Р. И. на 01.04.2022 г. (л.11) в сградата на РДГ – Велико Търново преди
съставяне на АУАН.
Наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на защитника, че в АУАН и НП не се
съдържа пълно описание на вмененото нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено, не е посочен момента на извършване на сечта, както и
дали всички посочени 14 броя дървета са отсечени едновременно или в
различни дни и какви са техните видове. От прочита на АУАН и НП е видно,
че с изискуемата се от закона конкретика са посочените времето и мястото на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В АУАН и НП са
изчерпателно посочени видовете на констатираните отсечени 14 броя
дървета, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна, а именно,
че са от дървесен вид сребролистна липа, зимен дъб, цер, мъждрян, клен.
Непосочването на момента на извършване на сечта, както и дали всички
посочени 14 броя дървета са отсечени едновременно или в различни дни не
сочи на нарушение по чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като за нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазване на горските територии е достатъчно в описанието на
6
нарушението да се посочи, че нарушителят не е изпълнил задължението си да
следи за спазване правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените
и отбелязани за сеч дървета с контролна горска марка, което в случая е
изпълнено. Поради това и не е наложително да се посочва в какво се изразява
фактически бездействието на нарушителя.
Не се констатира и твърдяното от защитника нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразяващо се в противоречие между изложените факти и
посочените законови разпоредби, за които се твърди че са нарушени.
При посоченото в АУАН и НП словесно и цифрово описание на
нарушението не съществува неяснота относно дължимото от
санкционираното лице поведение. Описанието на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е ясно и пълно, посочващо
всички елементи от обективна и субективна страна на това конкретно
нарушение. Категорично не е било нарушено правото на защита на
наказаното лице и то не е било лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени от административнонаказващия орган факти и обстоятелства.
Жалбоподателят Р. И. не само е могла, но е и реализирала правото си на
защита в пълен обем, инициирайки настоящото производство.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен
срок от извършване на нарушението, респективно - 3 месеца от откриване на
нарушителя. При нарушение изразяващо се в бездействие, което се извършва
до датата на констатирането му (какъвто е настоящия случай), давностният
срок за образуване на административнонаказателно производство започва да
тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от датата, на
която е констатирано. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е издадено в законоустановения 6-месечен срок. Поради това
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
7
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като на Р. И. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му
по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 -
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика,
на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки
за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по
ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на
сечището. Според чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч –
на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета,
указани в позволителното за сеч.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
позволителното за сеч за процесния обект и съответния подотдел, е издадено
на жалбоподателя като лицензиран лесовъд и именно лицензираният лесовъд
е отговорен да не се извършва сеч на дървесина, немаркирана с КГМ в
границите на насаждението. Отсечената дървесина като вид и брой на
дърветата е подробно описана в АУАН и НП, както и е посочено изрично, че
те не са били маркирани с контролна горска марка, поставена в основата на
стъблото от долната страна, съгласно изискванията на чл. 49 и чл. 50, ал. 5 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Свидетелите Б. П., И. П., Б.
Г. и А. А. поддържат тези констатации. От показанията на тези свидетели се
8
установява и, че отсечените 14 бр. дървета, които не са били маркирани н
КГМ в основата на пъна са се намирали в границите на насаждението, за
което е издадено позволително за сеч, като е имало поставени както граници,
така и гранични точки с поставен номер на частна горска територия. Поради
това е неоснователно твърдението на защитника, че не е установено мястото
на извършване на нарушението. Нещо повече, св. П., който е изготвил
Констативните протоколи заяви, че като е записал, че има евентуално
изместване на границите на имота е имал предвид, че имотът е малко по –
голям и има неправилна форма, но все пак били поставени крайните точки, а
отсечените дървета били по средата на имота.
Посоченото по - горе задължение за резултат произтича от цитираните
по-горе разпоредби на чл. 108, ал. 3 от ЗГ и Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, а всички мерки, които
способстват или гарантират този краен резултат биха били подходящи и
съответно - дължими от лесовъда. Безспорно установеният по делото факт, за
наличие в процесния имот на отсечени 14 броя дървета от дървесен вид
сребролистна липа, зимен дъб, цер, мъждрян, клен, немаркирани с контролна
горска марка в основата на пъна, сочи на допуснато от Р. М. И. нарушение -
неупражняване на достатъчен контрол на случващото се в имота и
неизпълнение от същата на задължения и контролни правомощия
съгласно чл. 257 от ЗГ. Прави впечатление и, че част от констатираните
отсечени дървета са от видове, които не са посочени в позволителното за сеч.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии не
сочи на определен кръг от субекти, които могат да осъществяват незаконни
действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява кръга им до
лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на
лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда,
регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на незаконната
сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице
измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата,
извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на
извършителя на сечта е ирелевантно за отговорността на дееца
обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на
лицензирания лесовъд не е свързан с неупражнен контрол върху лицата,
9
извършващи добива на дървесина, а е общо задължение, изразяващо се в
неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от
лицата, които го извършват (в този смисъл е имал възможност да се
произнесе по идентичен казус и Административен съд – Велико Търново с
решение № 170 от 13.06.2017 г. по КНАХД № 10131/2017 г. ). В тежест на Р.
И. е било да организира и контролира извършването на добива, за който има
издадено позволително за сеч като следи за спазване на правилата, въведени
в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително
и да не допуска извършване на сеч на немаркирани дървета, което обаче не е
сторено в случая.
Не е спорно това, че срокът за провеждане на сечта съгласно
издаденото позволително за сеч е за времето от 13.01.2022 г. до 30.06.2022 г.
(л.15). В този смисъл за периода по отношение на Р. И. е възникнало
задължение да носи отговорност и да упражнява контрол по извършването на
добива на дървесина, вкл. да не допуска изсичане на немаркирани дървета до
освидетелстване на сечището (чл. 108, ал. 3 от ЗГ). Следователно за времето
от издаване на позволителното за сеч и до освидетелстване на сечището за
лесовъда съществува задължение да упражнява контрол при добива на
дървесина за конкретния имот, за който това позволително е издадено. В
случая компетентните органи са установили, че към 11.02.2022 г. И. не е
изпълнила вменените й задължения, поради което посочването на периода на
бездействие покрива изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Извършеното от Р. И. нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, изразяващо се
в бездействие се доказва и от обстоятелството, че тя не е констатирала
наличието на отсечени 14 броя дървета от дървесен вид сребролистна липа,
зимен дъб, цер, мъждрян, клен, немаркирани с контролна горска марка в
основата на пъна и не е изпълнила задълженията си по чл. 12б, ал. 1, т. 8 и т. 9
от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Констатациите относно нарушението са описани в т.8 от Констативни
протоколи серия В № 008671/11.02.2022 г., 006026/21.09.2018 г., серия В №
№ 0086721/11.02.2022 г. и серия В № № 0086723/11.02.2022 г., като
отразените констатации в т.9 и т.10 не се отнасят за нарушение по чл. 12б, ал.
1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
10
територии, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното, процесното деяние е съставомерно,
осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и
субективна страна, при форма на вината – непредпазливост (небрежност).
В конкретния случай обективно се е стигнало до отсичане на
немаркирани дървета, в сечище, за което Р. И. е отговаряла и в рамките на
периода, за който й е било издадено позволителното за сеч. За процесния
период И. е имала контролни и санкционни правомощия по отношение на
сечището, вменени й с нормативен акт. По какъв начин е следвало да
организира работата си частният лесовъд е въпрос на негова оперативна
самостоятелност. Меродавно в случая е, че в поверено й сечище обективно се
е стигнало да отсичане на дървета, които не са били определени и маркирани
за сеч. Сам по себе си този факт сочи към извод за неефективно изпълнение
на задълженията, за проявено бездействие под формата на дължим, но
неупражнен контрол.
Частният лицензиран лесовъд носи отговорност да контролира не само
сечта, извършвана в изпълнение на договора между съответното горско
стопанство и изпълнителя, който добива дървесина, но и по отношение на
трети лица.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Р. М. И., е осъществено от нея
от обективна и субективна страна и доказано със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Не се оспорва от И. обстоятелството, че тя е
вписана в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице,
упражняващо частна лесовъдска практика и че на нея е издадено
ползволително за сеч № 0646839, отнасящо се за процесното сечище.
Съдът приема, че Р. М. И. е субект на нарушението, тъй като е лице,
упражняващо лесовъдска практика. Тя е осъществила от обективна страна
състава на нарушението, като не е изпълнила контролните си правомощия да
следи да се секат само маркирани дървета и с бездействието си е допуснала да
бъдат отсечени немаркираните дървета.
Не са налице основания случаят да се определи като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В НП административнонаказващият орган е
изложил подробни съображения, че процесното нарушение е типично за вида
11
си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да
обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Изложените съображения изцяло се
споделят от съда. В допълнение следва да се посочи, че с осъществяване на
нарушението се засягат обществените отношения във връзка с
законосъобразното осъществяване на сечта в горските територии. В тази
връзка всяко нарушение засяга в значителна степен интересите и на всеки
гражданин, тъй като неизпълнение на задължение от субекта по Закон за
горите, или нормативните актове по прилагането му, водят до нарушаване на
екосистемите, който нарушен баланс отключва локални и глобални изменения
на климата.
Правилно АНО е приел, че деянието на Р. И. осъществява фактическият
състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ
и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона минимален размер, поради
което не подлежи на промяна. Съдът счита, че при определяне на размера на
административното наказание са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН и наказанието е определено в законоустановеният размер. Глоба в
този размер би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а
именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани (в този смисъл е имал възможност да се произнесе
по идентичен казус и Административен съд – Велико Търново с решение №
210 от 27.11.2019 г. по КНАХД № 10289/2019 г.).
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 144 от АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът счита, че е основателна претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, съдът намира, че Р. М. И. следва да бъде
осъдена да заплати на РДГ – Велико Търново сума в размер на 100 лева,
определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и представляваща разноски по
12
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9, във вр. с ал. 2, т. 5 и
чл. 63д, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
**********/30.09.2022 г., издадено от Зам. директор на Регионална дирекция
по горите - Велико Търново, с което на Р. М. И., с постоянен адрес с.
**********, с ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите (ЗГ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
лв. (триста лева) за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА Р. М. И., с постоянен адрес с. *************, с ЕГН
********** да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13