№ 1465
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100902032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20221104132207, подадена от „Б.б.“ ЕООД, ЕИК
**** срещу отказ № 20221027152334/28.10.2022г. на длъжностно лице по регистрация
(ДЛР) при АВ, постановен по партидата на „Б.б.“ ЕООД, ЕИК ****. Жалбата е
подадена от управителя на дружеството С.К., която сочи, че според нея отказът е
напълно правнонеобоснован, защото чл. 65, ал.1 от ТЗ се отнасял само към
учредителите на търговски дружества, а не към приобретателите на дялове във вече
учредени такива и това можело да стане и от непълнолетни със съгласието на
настойник. Счита, че цитираният чл. 21, ал.3, т.2 от Наредба №1/2007г. бил напълно
неотносим и не следвало да се прилага, тъй като липсвала промяна на учредителния
акт и дружествения договор, а същите аргументи излага и относно чл. 137 от ТЗ, като
сочи, че такива решения не били взимани. Сочи, че действително приобретателят на
собствеността върху дружеството е непълнолетен, но неговите действия погрешно
били интерпретирани и възприети като самостоятелно извършени, а той бил действал
лично и със съгласието на своя баща. По изложените доводи претендира отмяна на
отказа.
АВ-ТР е подала писмен отговор от 07.11.2022г., в който сочи, че счита, че
жалбата е неоснователна по подробно изложените доводи, чрез процесуалния си
представител юриск. С.К..
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявлението и след извършена справка в електронната партида, намира следното от
фактическа и правна страна:
Със заявление по образец с № 20221027152334/27.10.2022 г. е постъпило искане
за вписване на промяна в обстоятелствата по електронното дело на търговеца -
прехвърляне на дружествени дялове и вписване на нов едноличен собственик на
капитала. Заявление е по образец съгласно приложение № А4 от Наредба № 1 за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел. Към него са приложени следните документи: декларация по
чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, договор за прехвърляне на дружествени дялове от
27.10.2022г., съгласно който С.К. е прехвърлила своите два дружествени дяла от
1
капитала на дружеството на стойност 2 лв. на купувача К.Я.Д., непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на баща си – Я.Д., декларация по чл. 129 от
Търговския закон (ТЗ) и протокол от решение на ОС от 20.10.2022г. за продажбата на
дяловете.
Длъжностното лице е постановило обжалваният отказ от 28.10.2022г. с мотив, че
видно от документите К.Я.Д. е непълнолетен и съгласно чл.4 от ЗЛС може да извършва
правни действия със съгласието на родител, но в кръга на обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите нужди и да разполага с това, придобито с труд. Позовал се е
на разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ТЗ, изискващ учредители на ТД да бъдат
дееспособни физически лица, като е посочил, че то се отнася до всички съдружници.
Посочено е, че непълнолетно лице не би могло да е член на ООД, да управлява и
представлява дружеството. Наред с горното е посочено, че към заявлението не е
приложен изменен дружествен договор/учредителен акт, отразяващ промените в
собствеността на дяловете.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок,
като е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството
пред Агенция по вписванията, поради което е допустима. Предвид дължимата от
длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да
разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали към
заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на
вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
Съобразно новелата на чл. 65, ал. 1 от ТЗ, учредителите на дружеството трябва
да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.
Съдебната практика безпротиворечиво е застанала на позицията, че разпоредбата на
чл. 65, ал. 1 от ТЗ регламентира изискването за дееспособност до всички съдружници в
търговските дружества, независимо от етапа, на който това съдружие настъпва. Тоест,
действието й не е сведено само до учредители на дружеството, а се разпростира по
отношение на всеки един правен субект, който в даден момент от юридическото
съществуване на търговското дружество придобие дружествени дялове на някакво
право основание. Предвид това, не само учредителите, но и всички последващи
съдружници, следва да бъдат дееспособни за да могат да придобият правото на
членство. Това тълкуване на нормата следва и от и самото й заглавие, а именно -
"Участници в дружество", а не "Учредители", което сочи, че целта му е да уреди
общите изисквания към съдружниците в търговските дружества, а не само такива за
субектите желаещи да го създадат/учредят. Физическо лице, което не е навършило
пълнолетие не би могло да бъде вписано като съдружник в дружество с ограничена
отговорност, независимо от това, че формално е бил изпълнен целия фактически
състав, състоящ се в изявено желание от лицето да бъде прието за съдружник и
приемането на условията в устава, взето решение от ОС на ООД за приемането му като
такъв, и придобиването на дружествени дялове по реда на чл. 129 ТЗ, посредством
договор за продажба на такива. Това е така, защото придобиването на дружествения
дял не е равнозначно на придобиването на правото на членство в дружеството,
последното изисква придобиващият да е способен да встъпи в членствените права на
предходния носител на правата върху дружествените дялове, а това е възможно само
ако придобиващия е дееспособен. Относно това, че се прилага чл. 65, ал. 1 ТЗ, което
както вече се посочи има императивен характер и не търпи отстъпки, било когато
придобивания способ е наследяване, или пък прехвърляне чрез договор има
константна съдебна практика, обективирана в решения № 60117 /28.10.2021г. по т.д.№
1588/2020г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 376 от 12.06.2007 г. по т. д. № 149/2007 г.
на ВКС, ТК, опр.№78/09.02.20089г. по т.д.№437/2008гг., 2 т.о. и мн.др., в които ясно се
посочва, че по арг. от чл. 125, ал. 1, т. 1 вр. чл. 65, ал. 1 ТЗ поставените под пълно
запрещение и малолетните лица, а също и непълнолетните, не могат да бъдат
съдружници в ООД, тъй като са недееспособни. Наведените в жалбата твърдения, че
2
изискването за дееспособност в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ТЗ се отнася само до
учредителите, са необосновани. Нормата на чл. 65 от ТЗ, макар и позиционирана в Дял
III, Глава Х "Общи положения", относими за всички търговски дружества, намира
приложение не само при проверка относно законосъобразност при първоначалното
учредяване на дружеството, но и при последващите промени във вече съществуващо
дружество. Разпоредбата въвежда изисквания за дееспособност по отношение на
физическите лица и правосубектност спрямо юридическите лица. Липсва законово
основание да бъде направена разлика между изискванията за съдружниците при
първоначалното учредяване на дружествата и тези, които впоследствие встъпват в
членствени правоотношения. Предвид това, не само учредителите, но и всички
последващи съдружници следва да бъдат дееспособни. Ако лицето-приобретател на
правата върху дяловете не притежава качеството дееспособност, то няма да може да
участва в дейността на дружеството, като съдружник, а единствено ще придобие
правото да получи равностойността на дяловете по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ,
респективно пред него винаги съществува възможността да се разпореди с тях, като на
свой ред ги прехвърли на другиго, но при спазване изискването на чл. 130 СК. В този
смисъл юридическият факт довел до транслирането на дяловете не е опорочен, когато
правата над тях преминават в правната сфера на лице, което не е дееспособно, в
потвърждение на това е и липсата на изрично изискване в чл. 129 ТЗ сделките с
дружествени дялове да се извършват само между дееспособни лица, но това не
означава, че недееспособно лице може да бъде вписано като съдружник в търговско
дружество. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че нямало забрана и следвало да
се приеме, че непълнолетният действа лично и със съгласието на свой законен
представител, тъй като по силата на разпоредбите на ЗЛС до навършване на 18
годишна възраст лицето е непълнолетно и разполага с ограничената дееспособност по
чл. 4, ал.3 от ЗЛС - обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите нужди и
разполагане с това, придобито с труд, но не би могъл да участва пълноправно като
съдружник в търговско дружество, тъй като освен права, съдружникът има и
задължения. Тъй като не е налице хипотезата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, правилно
длъжностното лице не е дало указания за отстраняване на нередовности. Ето защо и
отказът на длъжностното лице е законосъобразен и правилен и следва да бъде
потвърден изцяло. Само за пълнота следва да се отбележи, че действително няма данни
за заявена за вписване промяна на дружествения договор, респ. нов учредителен акт с
процесното заявление, но предвид исканата за вписване промяна, а именно нов
едноличен собственик на капитала, би следвало и останалите документи да се
синхронизират и да се обяви едновременно с евентуалното вписване на промяната и
нов дружествен договор, респ. учредителен акт, който да съответства на изменението,
което като не е сторило дружеството е пропуск, който също не може да бъде отстранен
и това е допълнителен аргумент за потвърждаване на отказа.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съдът намира, че разноски не се следват
на страните в настоящото производство. Новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 от
ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда
на ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова и по аргумент
от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка
с това производство следва да останат за негова сметка, а такива не следват и на АВ,
въпреки изхода на спора, тъй като тя няма качеството на страна – ответник в процеса, в
каквато насока е формирана съдебна практика на горестоящата инстанция, а именно
решение №117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г. и мн. др.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № 20221104132207, подадена от „Б.б.“ ЕООД, ЕИК
****, чрез управителя С.А.К., с адрес - гр. София, бул."****, срещу отказ №
3
20221027152334/28.10.2022г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ,
постановен по партидата на „Б.б.“ ЕООД, ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4