РЕШЕНИЕ
№419 20.11.2020г. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд
на двадесети октомври две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КОСЕВ
Секретар: Ганка А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №457 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Ди Ес Ойл“ ЕООД –гр. Русе против Наказателно
постановление № 497665-F530779 от 04.03.2020г.
на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ –Варна в Централно управление на НАП, с което на обжалващото дружество, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3200 лв за
нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.8,
ал.2, във връзка с ал.1 във връзка с §8, ал.1 изр.1 от ПР на същата наредба,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде
изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС за жалбоподателя не се явява представител. В
писмено становище жалбата се поддържа.
Представителят на наказващия орган, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление на обжалващото юридическо лице е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3200 лв за
нарушение на за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл.8, ал.2, във връзка с ал.1 във връзка с §8, ал.1 изр.1 от ПР на
същата наредба, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № F530779 от 11.12.2019г., съставен на жалбоподателя,
от инспектор по приходите при ЦУ на НАП гр.Варна. От фактическа страна
в акта и НП се сочи, че на 06.11.2019г. от органите на приходите е била извършена
проверка в търговски обект –бензиностанция,
находяща се в гр. Разград, ул. Княз
Борис I №59, стопанисвана от “Ди Ес Ойл“ ЕООД. Установено било,
че търговецът извършва зареждане на течни горива без функциониращо, съгласно
изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, фискално устройство.
Използваното в обекта към момента на проверката фискално устройство – ЕСФП
модел Ойл Сис 1.0 – Д-KL, с номер на свидетелство и с регистрационен номер на ФУ в НАП
3946341/20.07.2018г. не е от одобрен тип и не отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба
№Н-18/13.12.2006г.. Прието е, че „Ди Ес Ойл“ ООД не изпълнило задължението си,
като лице, което използва ЕСФП да приведе дейността си в съответствие с
изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ в срок до 30.09.2019г. , съгласно §8, ал.1
изр.1 от ПР на същата наредба. ЕСФП от одобрен тип е въведено в експлоатация на
16.11.2019г.. Така за периода от 01.10.2019г. до 16.11.2019г. дружеството е използвало устройство, което не
е от одобрен тип и не отговаря на техническите и функционалните изисквания на Наредба
№Н-18/13.12.2006г. Прието е, че е осъществен състава
на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
В заседанието пред РРС е разпитан свидетелят П. П.–
актосъставител. Същият сочи, че проверката била насочена спрямо електронните
системи на фискалната памет. Установено било, че дружеството използва в
дейността си фискално устройство, което не отговаряло на изискванията на
Наредбата – не било от одобрен тип. Същото устройство е отговаряло на
изисквания, действащи в предходен момент, но след съответна промяна на
нормативните изисквания, вече не отговаряло на тях. От дружеството била
поръчана нова система още през лятото /по думите на актосъставителя/, но
доставката не била изпълнена, търсен бил друг доставчик и едва след проверката
необходимата система била въведена. Всъщност тези обстоятелства не се оспорват
и съдът намира, че обстоятелствата отразени в акта и НП са
доказани.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното:
Съдът намира, че наказателното подстановление е
незаконосъобразно, въпреки, че приетата фактическа обстановка се доказва.
Жалбоподателят е наказан на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която санкционна
разпоредба обаче е бланкетна и за допълване на състава препраща към чл.118 от
закона или към друг нормативен акт по неговото прилагане. В случая цитирания в
НП чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, също е с препращащо значение, защото регламентира
правомощието за издаване на наредба. Т.е. актът, формиращ конкретно признаците
на състава на нарушението е именно Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Прието е, че е осъществен състава на чл.7, ал.2 от Наредбата. Спрeд същия текст не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от
лицата по чл.3 без функциониращи
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Съдът обаче не
намира, че в случая е осъществен именно този състав или най – малко в НП не се
посочени обстоятелства, осъществяващи този състав. Оществяването конкретно на
този състав предполага констатирането на извършване на конкретна продажба или
продажби без функциониращи ФУ. В случая обаче не се визира конкретна извършена
продажба, а просто се сочи принципно характера на дейността на дружеството. И
по нататък в текста на НП също се визира
неизпълнение на задължение за привеждане дейността в съответствие с
изискванията на наредбата. Т.е. като фактически състав се очертава неизпълнение
на задължение за въвеждане на съответно ФУ, функциониращо съобразно установени
изисквания. Като правна квалификация обаче е приет друг състав – извършване на
продажба без функциониращо ФУ. С оглед
на това съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон,
повличащо и нарушение на процесуални правила. Една хипотеза е извършването на продажби на стоки без наличието на
функциониращо ФУ и съвсем друга невъвеждането в обекта на необходимо ФУ, с което да се отразяват
продажбите. Законодателят е разграничил тези две хипотези – в чл.7, ал.1 от Наредбата е предвидено, че лицата по чл. 3, са
длъжни да монтират, въведат в експлатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността в обекта. Липсата на такова ФУ, което да отговаря
на установените изисквания, представлява
нарушение на тази разпоредба, която вменява конкретно задължение на данъчния
субект. Тази разпоредба обаче не е посочена
като нарушена в акта и постановлението. Вместо това се визира състав,
предполагащ конкретно извършване на продажба или продажби, без да са конкретизирани такива продажби като
деяния. Това освен всичко друго сочи на неяснота на фактическата обстановка,
която нарушава правата на санкционираното лице да разбере какво му се вменява.
Отделно от това такова извършване на
конкретни продажби не е доказано, доколкото и разпитаният свидетел не сочи
такива. С оглед на изложеното съдът
намира, че НП се явява незаконосъобразно, тъй като на санкционирания субект е
вменено нарушение, което с оглед отразената фактическа обстановка не покрива
приетата правна квалификация, т.е. с оглед приетата от наказващия орган
фактическа обстановка, жалбоподателят не е извършил вмененото му от правна
страна нарушение. Поради това НП следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 497665-F530779 от 04.03.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Варна в Централно управление на НАП, с което на “Ди Ес Ойл“ ЕООД –гр. Русе, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3200 лв за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.8, ал.2, във връзка с ал.1 във връзка с §8, ал.1 изр.1 от ПР на същата наредба, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: