№ 590
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500485 по описа за 2025 година
и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
въззивна жалба на ищците Ц. В. Д. и Б. В. Д. срещу решение № 7100 от
19.12.2024 г. по гр.д./ 7567/2023 г. на СГС, Първо ГО, 1 състав с което са отхвърлени
исковете им против „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумите по 26 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния дядо Н. Т. Д. вследствие ПТП, настъпило
на 02.09.2020г. в гр.София и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на т.а. Ивеко с ДК № ********, ведно със законната лихва от
13.04.2022 г. до изплащането.
С отговор на въззивната жалба ответникът я оспорва и моли за потвърждаване
на решението.
Няма отправени доказателствени искания и не се е наложило служебното
събиране на доказателства.
В съдебно заседание чрез писмена молба представителите на въззивните
жалбоподатели молят за уважаване на жалбата. Ответникът по жалбата чрез адв. Р.
поддържа нейната неоснователност, неизключителност на връзката между ищците и
починалия им дядо, липса на установени трайни психологически травми във връзка със
смъртта му, както и дезинтересиране от неговата съдба приживе поради факта, че е
ровил в контейнерите за смет.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
1
С присъда № 19/ 20.10.2021г. по НОХД № 3048/2021г. на СГС, НО, 25 състав,
водачът Т. Г. е признат за виновен в това, че на 02.09.2020г. в гр.София, при
управление на т.а. Ивеко с ДК № ******** в ж.к.Люлин 4, на паркинга пред блок 432
при движение на заден ход нарушил правилата за движение, а именно чл.40, ал.2
ЗДв.П, като по време на движението си назад реализирал пътно[1]транспортно
произшествие с пешеходеца Н. Т. Д. и по непредпазливост причинил смъртта му,
настъпила вследствие на причинена тежка открита черепно-мозъчна и лицева травма,
съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.Тази
присъда следва да бъде зачетена от гражданския съд. Пред въззивната инстанция не е
спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина,
телесни увреждания, смърт на пострадалия, причинната връзка между деянието на
делинквента и уврежданията, както и между уврежданията и смъртта. Не е спорно, че
ищците са внуци на загиналия вследствие на пътния инцидент. Спорно пред
въззивната инстанция е претърпели ли са ищците неимуществени вреди, подлежащи
на обезщетение от застрахователя и какъв е неговият справедлив размер, както и
допринесъл ли е пострадалият като пешеходец за настъпване на вредите.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно психологическа и
психиатрична експертиза се установява, че в резултат на смъртта на дядо им у ищците
е възникнала невротично-депресивна симптоматика изразяваща се в понижено
настроение, емоционална лабилност, вътрешно напрежение, тревожност и вегетативни
симптоми-инсомния, а при Ц. Д. и хипорексия. Тази симптоматика се определя като
депресивна реакция с протрахиран ход в границите на адаптационно разстройство,
която към момента е отшумяла с възстановен обичаен начин на живот. Обясняват, че
адаптационното разстройство е заболяване, което възниква в периода на адаптация
към значими житейски събития, кризи и стресогенни преживявания, има
функционален характер и различна продължителност, но завършва предимно с
оздравяване, какъвто е настоящия случай. Налице са данни за преживяна от ищците
през 2007 г. тежка психотравма от смъртта на баща им, която при Б. Д. е довела до
проявата на посоченото по-горе психично разстройство. Провел е медикаментозно
лечение до 2010г., след което не се наблюдава клинична проява. При Ц. Д. е налице
смесено тревожно-депресивно разстройство във връзка с преживяна от нея
психотравма от опит за самоубийство на сина й през 2022 г., което не се намира в
причинна връзка със смъртта на дядо й.
От представената справка изх.№ 23-00-345/18.03.2024 г. на НЗК се установява,
че още през 2007 г. Б. Д. провел психиатрични консултации и диагностициран с
ендогенно психично заболяване „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-
смесен“, а след това в ремисия. По делото е представен амбулаторен лист от 06.02.2023
г. за Ц. Д. с диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“.
Свидетелят Ц. Й., съсед на Б. и починалия Н., разказва в с.з. на 09.04.2024 г., че
Б. организирал погребението на дядо си. Дядото бил близък с членовете на
семейството си. Според свидетеля дядото бил изгледал внука си, а Б. му давал пари.
След инцидента Б. бил депресиран, пиел някакви силни хапчета и изглеждал
притеснен. Присъствал на погребението на дядо си, но не знаел къде се намира. По
няколко пъти на месец посещавал гроба на починалия и го почиствал. Б. не се е
възстановил от загубата и след инцидента изпаднал в някаква форма на депресия,
трудно споделял какво точно е преживял. Като дете Б. живеел при дядо си и след като
се оженил, се преместил с жена си в гр. Дупница, но след семеен скандал се върнал
отново да живее при Н.. Сестрата Ц. след сватбата си също се преместила да живее в
съседна къща, без да прекъсва връзка с дядо си. След инцидента ищцата също не се
2
чувствала добре. Дядото и ищците винаги били заедно на празници и си разменяли
подаръци.
Свидетелят Ц. Д., син на Ц. и племенник на Б., разказва в с.з. на 09.04.2024 г., че
имали много добри отношения с дядо си, на всеки рожден ден Ц. купувала подаръци
на Н., а на празниците се събирали заедно. Към момента на смъртта на дядо си Ц.
живеела със семейството си в кв. Красна Поляна, но в края на всяка седмица идвала
при Н.. След инцидента споделила, че приема много тежко смъртта на дядо си и
сънува кошмари. Нейната скръб не би могла да се изрази с думи. Загубила човек,
който винаги й помагал през детските години. Редовно ходела на гроба на дядо си.
Ищците пиели антидепресанти и посещавали психолог, за да преодолеят загубата.
Свидетелят Н. Р. познава ищците от малки, а дядо им Н. ги отгледал (с.з.
11.06.2024 г.). Живеел заедно с дъщеря си Т. и внуците си Ц. и Б., грижел се добре за
тях, докато те не създали собствени семейства и се отделили да живеят на друго място.
След това ищците идвали често при дядо си и го гледали, полагали грижи като негови
внуци. Н. се препитавал с ровене по контейнерите.
Материалноправно легитимирани да получат обезщетение съгласно ТР № 1/2016
г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са братята и сестрите, създали с починалия
родственик особено близка житейска връзка. Възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г. е
допусната само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди
(наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От свидетелските показания, изслушаната комплексна СППЕ, събраните
писмени доказателства – амбулаторни листове не може да се заключи, че
привързаността между ищците и дядо им е била толкова силна, каквато е нужна, за да
се приеме изключението на ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. Разказът на
тримата разпитани по делото свидетели не създава убеденост у състава, че тяхната
връзка е надхвърляла обичайното съдържание на връзката между внуци и дядо. Съдът
не поставя под съмнение, че са били в тесни физически и емоционални връзки,
почитали са се, уважавали са се, дядото е помагал в отглеждането им до момента, в
който те са създали собствени семейства, но няма доказана изключителна сила на
връзката. Дядото не е имал заместваща функция по отношение на ищците – макар да
са живели в една къща, за Ц. и Б. са се грижили майка им и баща им. Баща им е
3
починал около 51-52 годишен според свидетелите, но към този момент те вече са били
пораснали. Майка им е жива и към момента на разпита на свидетелите от СГС.
Изводът не се променя от факта, че Б. се е върнал да живее с майка си и дядо си след
раздяла с жена си. Доводът на процесуалния представител на ответника, че след като
починалият е ровил в контейнерите за смет, внуците му не са се интересували от него,
не може да бъде споделен в настоящия случай. Установява се, че ищците и дядо им са
били в добри отношения, виждали са се често и са проявявали нормалната роднинска
заинтересованост един към друг.
На следващо място, твърдените действително претърпени болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, също подлежат на пълно доказване. Свидетелските показания
относно тези вреди са неубедителни: пиели хапчета, посещавали психолог, но без
конкретна връзка със смъртта на дядото. Съдебният състав приема, че ищците страдат
за починалия си дядо, но няма вреди, които да надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Заключението на
комплексната СППЕ е категорично, че реакцията е нормална за подобен род събития и
не излиза извън обичайните рамки. На следващо място, за Б. е налице нужда от
психическо консултиране и психиатрично лечение още през 2007 г., много преди
смъртта на дядото, а за Ц. е налице друго изключително травмиращо събитие, свързано
със сина й през 2023 г.
Ето защо, недоказани са обстоятелствата съгласно Постановление №
5/24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС и съгласно ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д.
1/2016 г., които се явяват предпоставка за присъждане на обезщетение, така и самите
болки и страдания. По тези съображения исковете за обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъдат отхвърлени и за двамата ищци.
Поради неоснователността на исковете не следва да се разглежда възражението
за принос на пострадалия за настъпване на вредите, както и за приложимостта на
лимитите за застрахователно обезщетение.
Въззивните оплаквания срещу прието от СГС за възможността националният
законодател да въвежда лимити за максималната сума на обезщетение по отношение
на разширения кръг лица са неотносими към спора, тъй като СГС изобщо не е излагал
мотиви в тази насока. Неоснователни са бланкетните оплаквания, че не са обсъдени и
съобразени в тяхната цялост свидетелските показания и заключение на КСППЕ. Вярно
е, че според заключението смъртта на дядото е довела до невротично-депресивна
симптоматика - понижено настроение, емоционална лабилност, вътрешно
напрежение, тревожност на моменти и вегетативни сиптоми – инсомния, а при Ц. и
хипорексия. Симптоматиката е продължила два-три месеца при единия и три-четири
месеца при другия. Описанието на преживяванията ум към онзи момент не дават
основание да се приеме психопатологична симптоматика, характерна за някакъв вид
психично заболяване – психоза или депресия. И при двамата невротичната
психосоматика е претърпяла обратно развитие и е възстановено обичайното им
психично функциониране. Ето защо, макар да е доказано, че смъртта на дядо и се е
отразила негативно на психическото състояние ищците за около три-четири месеца,
което е и житейски обяснимо, не се доказва това състояние да е продължило
необичайно дълго, така че да им се признае материално-правна легитимация за иска.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции въззивната жалба следва да
се остави без уважение.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по въззивната жалба следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция. Предвид направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът, като съобрази
4
премета на спора, единственото заседание пред въззивната инстанция, липсата на нови
доказателства, намалява адвокатския хонорар от 3276 лева с ДДС за всеки от
жалбоподателите до 1440 лева с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7100 от 19.12.2024 г. по гр.д./ 7567/2023 г. на СГС,
Първо ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА Ц. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивното
производство в размер на 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА Б. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивното
производство в размер на 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5