Р Е Ш Е Н И Е
Номер 558 Година 29.04.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х-ти състав, на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и втора година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело
номер 2610 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.64, ал.7 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Е.Г.
родена на ***г., гражданин на Великобритания, с адрес в страната гр.Свети Влас,
ул.“Раковина“ № 1, ет.6, ап.71, със съдебен адрес *** – Г. Т. Г. против
разпореждане № УРИ: 5394-22898/31.10.2021г. издадено от командир на отделение
при ГПУ Летище Варна. Счита разпореждането за необосновано, неправилно и прието
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прави
искане да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло разпореждането
и да се присъдят направените разноски за съдебното производство.
Ответникът – Командир на
отделение при ГПУ Летище Варна – Т. С. Н., редовно уведомен, в представени по делото писмени бележки оспорва
жалбата и прави искане да бъде отхвърлена. Направеното е и възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административен съд Бургас,
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Е.Г., гражданин на Великобритания,
не е било допуснато до полет OS764/15:55ч. за Виена/Австрия на 31.10.2021г. на
ГКПП Аерогара Варна около 15:00 часа, тъй като след направена проверка в
„Географска информационна система ма МВР“ – приложение за проверка на лица под
карантина, е установено, че е поставена под карантина за периода от 23.10.2021г.
до 01.11.2021г. включително, от РЗИ.
В хода на производството са снети
писмени обяснения от Г. (л.17 от делото), като тя е отговорила на поставените
въпроси. Дадени са и сведения от полицейския служител, обработил данните на
жалбоподателката (л.18 от делото).
С разпореждане УРИ:
5394р-22898/31.10.2021г. издадено от командир на отделение при ГПУ Летище Варна
(л.12 от делото), на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР, е разпоредено на
жалбоподателката в срок от четири часа да се завърне на адреса за карантиниране
в гр.Поморие, хотел Грандхотел Поморие, където да остане и да спазва наложената
карантина до изтичането ѝ.
С жалба вх.№ 11704/16.11.2021г.,
изпратена по пощата на 12.11.2021г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, издаденото
разпореждане е обжалвано от Е.Г..
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Разпореждане рег.№ УРИ:
5394р-22898/31.10.2021г. е издадено от командир на отделение при ГПУ Летище
Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.64,
ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено.
Съгласно чл.57, ал.1 от ЗМВР,
Полицейски органи са органите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична
полиция“, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Вътрешна
сигурност“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Специализирания
отряд за борба с тероризма и звената „Общинска полиция“, които пряко
осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1-3, 7 и 8.
Издаденото разпореждане е в
изпълнение на контролната дейност по чл.6, ал.1, т.7 от ЗМВР, във връзка с
чл.30 от ЗМВР, поради което е издадено от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР – командир на отделение при ГПУ Летище Варна, в
съответствие с предоставената му
компетентност и функции.
В хода на административното
производство по издаване на разпореждането не са допуснати процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето.
Неоснователно е възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение, поради неосигуряване на преводач на
жалбоподателката, която не е български гражданин. В хода на производството,
ответника е контактувал лично с жалбоподателката на разбираеми за нея езици –
английски и руски, като от него са представени доказателства за владеенето на
английски език. Същевременно, от жалбоподателката е било попълнено собственоръчно
писмено обяснения, касаещо процесния случай, като въпросите са на руски език, а
отговорите на английски. Видно от представения превод на обяснението, дадените
от нея отговори съответстват на поставените въпроси, поради което се обосновава
извода, че за нея не е било налице неяснота относно създалата се ситуация. Също
така, от жалбоподателката не се твърди и не се установява, че в хода на
административното производство тя е направила искане за назначаването на
преводач и такъв да ѝ е бил отказан, поради което и доколкото ответника
владее ползвания от нея език, правото ѝ на защита не е нарушено.
Разпореждането е издадено в
предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирано, с оглед изложените в
него фактически и правни основания.
Не е налице спор по делото, че
жалбоподателката е пристигнала в Република България на 23.10.2021г., като с
предписание на РЗИ Варна е поставена под карантина за периода от 23.10.2021г.
до 01.11.2021г. включително. За поставянето ѝ под карантина тя е била
уведомена и е знаела, с оглед данните в попълненото от нея обяснение в хода на
административното производство.
По делото не се твърди и не се
установява предписанието за поставяне под карантина на жалбоподателката да е
било отменено, преди изтичане на срока на карантината или да е било спряно неговото
изпълнение, поради което следва да се приеме, че то е било действащо към датата
на издаване на процесното разпореждане – 31.10.2021г., доколкото съгласно
чл.61, ал.14 от Закона за здравето то има предварително изпълнение. Съответно
по делото не се твърди и не се установява, това предписание да е било обжалвано
по административен и/или съдебен ред и да е било отменено, поради което следва
да се приеме, че към настоящия момент то е влязло в законна сила.
При
наличието на данни, че едно лице е поставено под кантина от органите по чл.61
от Закона за здравето, със съответното предписание, полицейските органи не
могат да извършват преценка дали това предписание е законосъобразно и били ли
са налице основанията за поставянето на лицето под карантина. Съответно, в хода
на настоящото съдебно производство съдът също не разполага с правомощия да
извърши косвен съдебен контрол на акта с който жалбоподателката е била
поставена под карантина.
Към момента
на издаване на процесното разпореждане – 31.10.2021г., е била действаща заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки относно влизане на лица, пристигащи от други държави,
на територията на Република България, считано от 1.09.2021г. до 30.11.2021г.
(отм.) издадена от министъра на здравеопазването. В тази заповед са предвидени реда и условията за преустановяване
на съответната наложена карантината. Видно от заповедта и в четирите предвидени
хипотези се изисква лицето да е направило изследване за
доказване на COVID-19, по съответния
предвиден метод, в срок до края на деня, следващ пристигането в страната
и в случай на отрицателен резултат от проведеното изследване, карантината на
лицето се счита за преустановена от деня, следващ регистрирането на резултата в
Националната информационна система за борба с COVID-19.
В случая,
жалбоподателката е пристигнала в страна на 23.10.2021г., когато е и поставена
по карантина. Тя е представила на граничните власти изследване чрез бърз
антигенен тест за доказване на COVID-19, направено на 30.10.2021г., без от нея
да се твърди и да се установява, че резултатите от изследването са били
регистрирани в Националната информационна система за борба с COVID-19. След
като това изследване не е било направено в предвидения в заповедта срок и не е
било регистрирано в Националната информационна система за борба с COVID-19, то към
момента на издаване на процесното разпореждане карантината на жалбоподателката
не е била и преустановена.
Както беше посочено вече, поставянето под карантина
е в правомощията на органите по чл. 61, ал. 4 от Закона за здравето и при наличие на данни за издадено предписание за
поставяне под карантина, полицейския орган не може да
извършва преценка дали то е законосъобразно и налице ли са основания за
поставяне под карантина на лицето. В случая, органа действа
в условията на обвързана компетентност и след като установи наличието на акта
за поставяне на лицето под карантина е длъжен да осигури неговото изпълнение.
Ето защо, след като не се установява, че към 31.10.2021г. наложената на
жалбоподателката карантина е била отменена или преустановена, то тя е следвало
да изпълнява наложената изолация на определения за това адрес в гр.Поморие.
Като не е сторила това, правилно е издадено процесното разпореждане, с което е разпоредено
връщането на лицето на адреса на карантинирането му, на който адрес следва да
пребивава в изолация до изтичане на срока на карантината, нейната отмяна или
преустановяване. Правилно в разпореждането е определен и 4 часа срок за връщане
на жалбоподателката на този адрес, който срок е достатъчен тя да се придвижи от
гр.Варна до гр.Поморие.
В случая, не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй
като обжалваното разпореждане не противоречи на целта на закона. След като
жалбоподателката е нарушила наложената ѝ с цел защита на здравето на
гражданите карантина, и се е намирала на място различно от определеното за
изтърпяване на наложената изолация, то разпореждането е издадено в съответствие
с целта на закона, а именно да бъде преустановено противоправното поведение на
лицето.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че правилно административният орган е издал
обжалваното разпореждане, при наличието на предвидените от законодателя
материалноправни предпоставки, при спазване на процесуалноправните изисквания и
в съответствие с целта на закона. Ето защо и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.64, ал.7 от ЗМВР, жалбата на Е.Г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети
състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г. родена на ***г., гражданин на Великобритания, с адрес в
страната гр.Свети Влас, ул.“Раковина“ № 1, ет.6, ап.71, със съдебен адрес *** –
Г. Т. Ге. против разпореждане № УРИ: 5394-22898/31.10.2021г. издадено от командир
на отделение при ГПУ Летище Варна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: