В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в публично съдебно заседание, проведено на 09.02.2020 година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова

при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10246 опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на кредитора „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу ответника С.Н.И., ЕГН ********** *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5550/19 г. на ВРС с която е разпоредено същият да заплати на кредитора следните суми: 613,17 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 16.06.2015г. до 18.03.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „Младост“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 105,81 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава за заплащане на горното задължение начислено за периода от 20.11.2015 г. до 02.04.2019 г., 182,30 лева представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 31.05.2015 г. до 18.03.2019 г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „***“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 08.04.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и 23,75 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 30.08.2015 г. до 02.04.2019 г., както и сумата 75 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена дължима държавна такса от 25 лева и 50 лева юрк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.

Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:

Вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 16.06.2015г. до 18.03.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „***“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ***; незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 31.05.2015г. до 18.03.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „***“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ***.

Ищецът обосновава правен интерес от водене на установителен иск от обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и заповедният съд му е дал указания за предявяване на иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника с който заявява, че оспорва предявеният иск по размер, тъй като от представената справка за недобора не става ясно дали абоната е използвал посоченото количество вода или същото е начислено служебно. Счита, че за част от задълженията за периода от 2015 год. до 08.04.2016 г. са погасени по давност.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.

От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 5550/19 г. на РС Варна, 7 състав се установява, че със заповед № 3009/9.4.2019 г. е разпоредено длъжникът С.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумите, както следва: 613,17лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 16.06.2015г. до 18.03.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „***“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 105,81лева, представляваща сбор от обезщетение за забава за заплащане на горното задължение начислено за периода от 20.11.2015г. до 02.04.2019г., 182,30лева представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 31.05.2015г. до 18.03.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „***“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 08.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 23,75лева, представляваща сбор от обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 30.08.2015г. до 02.04.2019г., както и сумата 75лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена дължима държавна такса от 25лева и 50лева юк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.

Посочено е, че вземането произтича от задължения за незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 16.06.2015г. до 18.03.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „***“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ****; незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 31.05.2015г. до 18.03.2019г. в обект на потребление находящ се в гр. Варна, жк. „****“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с аб. № ***

От заключението на проведената ССЕ, което съдът цени като компетентно дадено се установява, че общата сума на задължението за главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1346511 по посочените фактури и справка за недобора на частен абонат към 02.4.2019 г. е в размер на 613.17 лева и лихвата за забава от падежа до 02.4.2019 г. е 105.81 лева. Съгласно заключението общата сума на задължението за главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № *** по посочените фактури и справка за недобора на частен абонат към 02.4.2019 г. е в размер на 182.30 лева и лихвата за забава от падежа до 02.4.2019 г. е 23.75 лева. От представени документи от ищеца за периода 20.10.2015 г. – 18.03.2019 г. партида с кл.номер *** включващ аб.№ *** и аб.№ *** се води на С.Н.И.. Размерът на задълженията към 02.4.2019 г. за партидата са в размер на 794.48 лева за главница и обезщетение за забава върху същата сума в общ размер на 129.56 лева. Към 12.11.2020 г. не са налице плащания по процесните фактури.

От справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице от Агенция по вписвания Варна се установява, че към 05.02.2021 г. ответникът по иска С.Н.И. с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, представляващ жилище – ап.№ 32 в гр.Варна, жк ****, бл.108, вх.2, ет.3.

От уведомително писмо № ********** адресирано от ищцовото дружество до ответника се установява, че водомер с фабр.№ 1795228 с посочен № на хол.пломба е монтиран на адреса на потребление на 19.04.2016 г. с показания 828 куб.м.

От констативен протокол № 312/17.11.2020 г. се установява, че на същата адата е извършен оглед и отчет на контролни водомери на адреса на потребление ап.№ 32 в гр.Варна, жк ***, бл.108, вх.2, ет.3 в присъствието на Борислава Атанасова Нейкова – наемател. Проверката е установила, че на адреса са амонтирани два водомера – първия за студена вода с № 00077, пломба на холендъра № 90740 и показание СК /1055/ 5 куб.м. Водомерът е с изтекъл срок на метрологична проверка и втори водомер за топла вода с № 000559, пломба на холендъра липсва и показание СК 302, 5 куб.м. мокър Беласица.

В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв. Страните нямат спор по отношение на тези факти, предвид изявлението на ответника, че не признава задължението си за определен период.

При тези констатации, съдът намира, че е установено от събраните в хода на производството доказателства по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните и че ищецът е доставял вода и ВиК услуги в обекта, който държи ответника, както и че последният е ползвал такива. Тези изводи се формират от анализа на посочените по-горе писмени доказателства, както и от останалите доказателства, представени с исковата молба, а именно справка за недобора на частен абонат № *** до 02.04.2019 г., справка за недобора на частен абонат №*** до 02.04.2019г., Общи условия за перодставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация - Варна ООД, решения на КЕВР.

По възражението на ответника, че част от задълженията за периода от 2015 г. до 08.04.2016 г. са погасени по давнност представителя на ищеца е заявил, че не оспорва възражението за периода на издадени фактури от началото на процесния период до месец март 2016 год. като погасените задължения по даваност са до месец февруари 2016 включително. Начислените суми по фактури, издадени преди 09 април 2016 г. са погасени по давност и не са дължими по възражението на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Легално определение на понятието „периодични платежи” е дадено от ВКС с тълкователно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС „периодични платежи” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД са задълженията и договорите за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл задълженията за заплащане на доставена и консумирана ел.енергия, вода и канализационни услуги, телекомуникационни и други услуги на доставчиците на такива услуги безспорно представляват периодични платежи. Възражението е направено за периода от първата издадена фактура от 20.10.2015 г. до 09.4.2016 г. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 08.4.2019 г. Считано от същата дата за период от три години назад до датата 09.4.2016 г. задължението е погасено по давност. За същия период страните не са подписали споразумителен протокол и не са постигнали спогодба.

Съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната, с предприемане на действия за принудително изпълнение. В чл.117 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

В настоящия случай следва да се приеме, че с подаване на заявлението по чл.410 ГПК е спряла да тече давността по чл.111, б.“в“ ЗЗД и от същата дата е започнала да тече нова давност от което следва, че предявените искови претенции за начислените суми по издадени от ищеца фактури от дата 9.4.2016 г. до 19.03.2019 г. – последната дата на периода са основателни и следва да се уважат. Съгласно заключението на вещото лице същите са в следните размери: по партида с абонатен № **** дължимата главница е 529.60 лева, а лихвата за забава от падежа до 02.4.2019 г. е 78.35 лева; по партида с абонатен № 1346512 дължимата главница е 162.70 лева, а лихвата за забава от падежа до 02.4.2019 г. е 17.36 лева. От доказателствата по делото се установи, че ответникът по иска С.Н.И. е собственик на жилището в което е доставена и използвана услугата, както и качеството на абонат на ответника, тъй като същият е титуляр на партида с кл.номер *** включваща аб.№ *** и аб.№ **** за целия исков период. Обстоятелството, че имотът е предоставен от собственика за ползване на трето за спора лице срещу заплащане на наемна цена или за послужване не променя изводите на съда, че вземането на ищеца е установено по основание в посочените размери. Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане. За горницата над тези суми за съответните периоди предявените искови претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.

По въпроса за разноските:

Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а също така и в производството по заповедното производство.

При този изход на спора между страните и направени своевременно искания по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да плати на ищеца разноски за уважената част на иска в размер на 613.35 лева общо за заповедното и за настоящото производство.

Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист, издаден на осн. чл.418 ГПК не подлежат на обезсилване за разлика от хипотезата при която производството се прекратява, но извън случаите на постигната между страните спогодба, поради което съдът не се произнася в този смисъл.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.И., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на кредитора „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5550/19 г. на ВРС за цена на ползвани ВиК услуги за периода 09.4.2016 г. - 18.03.2019 г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк. „***“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с абонатен № **** в размер на 529.60 лева дължима главница ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 78.35 лева, представляваща сбор на дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа до 02.04.2019 г.; по партида с абонатен № **** в размер на 162.70 лева дължима главница ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 17.36 лева, представляваща сбор на дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа до 02.04.2019 г., на осн.чл.422 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявени искови претенции на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу С.Н.И., ЕГН ********** *** за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5550/19 г. на ВРС за цена на ползвани ВиК услуги за периода 20.10.2015 г. - 07.4.2016 г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк. „Младост“ бл.108, вх. 2, ет.3, ап.32 по партида с абонатен № 1346511 за следните суми: за горницата над 529.60 лева до 613.17 лева, 2015 год. дължима главница за периода 20.10.2015 г. - 07.4.2016 г. ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението и за горницата над 78.35 лева до 105.81 лева, представляваща сбор на дължимо обезщетение за забава върху отхвърлената главница за периода от падежа до 02.04.2019 г.; по партида с абонатен № 1346512 за горницата над 162.70 лева до 182.30 лева дължима главница за периода 20.10.2015 г. - 07.4.2016 г. ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението и за горницата над 17.36 лева до 23.75 лева, представляваща сбор на дължимо обезщетение за забава върху отхвърлената главница за периода от падежа до 02.04.2019 г., на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН ********** *** да плати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски за уважената част на иска за исковото и за заповедното производство в общ размер на 613.35 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	260839
Дата:	9 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия:	Даниела Душкова Павлова

Дело:	20193110110246
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	2 юли 2019 г.

Решение по дело №10246/2019 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА