Р
Е Ш Е Н И Е
№ 507
гр.Пловдив 16.04.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на
16.04.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 825 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба
от Й.В.Г., в качеството му на длъжник, срещу отказа на ЧСИ С. Г., обективиран в
разпореждане от 28.02.2018г., да прекрати изпълнителното производство по
изп.дело № 226/2011г..
В жалбата се сочи,
че изпълнителното производство е прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия през период от повече от две години. По- конкретно се сочи, че
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е
издаден в производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3710/2011г. на ПРС въз
основа на запис на заповед. От длъжника Й. Г. било подадено възражение по
чл.414 от ГПК в срок. С подаване на възражението и по аргумент на противното от
разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК производството по изпълнителното дело било
спряно. Взискателят предявил иск за установяване на вземането си, който бил
уважен с влязло в сила на 18.02.2013г. решение по гр.д.№ 14766/2011г. на ПРС, Х
гр.с.. След влизане в сила на решението по иска по чл.422 от ГПК чак до
01.02.2016г., когато била подадена молба от взискателя за възобновяване на
изпълнителното производство, не били поискани и предприети каквито и да било
изпълнителни действия.
Взискателят „Хипо
Алпе- Адриа- атолизинг“ООД оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Излагат се доводи за това, че след възобновяване на изпълнителното
производство са предприети редица изпълнителни действия, които изключват
настъпването на твърдяната от жалбоподателя перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От ЧСИ С. Г. са
изготвени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК. Със същите се поддържат изложените в
мотивната част на разпореждането от 28.02.2018г. доводи. По- конкертно се сочи,
че преди спиране на изпълнителното производство са били наложени възбрана върху
недвижим имот на длъжника и запори върху банкови сметки на същия в
четиринадесет търговски банки. Запорите и възбраната поддържали висящността на
изпълнителното производство, тъй като имали действие от момента на налагането
им до изричното им вдигане с разпореждане на ЧСИ.
Съдът, като
съобрази доводите на жалбоподателя, на длъжника по изпълнителното дело, както и
мотивите на ЧСИ С. Г. и като се запозна с материалите по приложеното
изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело
№ 226/2011г. е образувано по молба от „Хипо Алпе- Адриа- атолизинг“ООД, с
приложен към нея изпълнителен лист от 02.03.2011г., издаден по ч.гр.д.№
3710/2011г. на ПРС. От съдържанието на изпълнителния лист е видно, че същият е
издаден въз основа на записа на заповед. С разпореждане на ЧСИ С. Г. от
26.04.2011г. са наложени горепосочените възбрана и запори върху банкови сметки.
На 05.07.2011г. в кантората на ЧСИ Г. е постъпило писмо от ПРС, с което го
уведомяват, че по ч.гр.д.№ 3710/2011г. е подадено възражение от длъжника Й.Г. в
срок, поради което и на основание чл.420, ал.1 от ГПК принудителното изпълнение
по изпълнителното дело се спира по силата на закона. След тази дата са
постъпили отговори на някои писма за справки, изпратени от ЧСИ. На 25.05.2015г.
е подадено искане от длъжника за запознаване с изпълнителното дело. На
28.08.2015г. от ЧСИ са изпратени две писма за съдействие до „Юробанк
България“АД и до „Банка Пиреос България“АД. На 01.02.2016г. е подадена молба от
взискателя за възобновяване на изпълнителното производство. Към молбата е
приложено копие от влязлото в сила на 18.02.2013г. решение по иска по чл.422 от ГПК.
От гореизложеното
става ясно, че през периода от 18.02.2013г. поне до 28.08.2015г. по
изпълнителното дело не е поискано извършването на изпълнителни действия и
такива не са предприети от ЧСИ. Налице е бездействие от страна на кредитора
през период от повече от две години. В тази връзка следва изрично да се посочи,
че, когато изпълнителното производство е спряно по силата на закона, а не с
постановление на съдебния изпълнител в някоя от хипотезите по чл.432, ал.1,
т.т.1- 6 от ГПК, спирането има действие до отпадане на основанието за същото. В
конкретния случай основанието за спиране е отпаднало на датата на влизане в
сила на решението по иска по чл.422 от ГПК. Наличието на наложени възбрана и
запори не опровергава извода за бездействие от страна на взискателя дори и само
поради това, че не са превеждани никакви суми от запорираните сметки. Липсата
на каквито и да било постъпления по изпълнителното дело не дава основание да се
счита, че взискателят не би имал практическа полза от това да бъдат преприети
допълнителни действия / така например опис и публична продан на възбранения
имот или предприемането на други изпълнителни способи/.
Съгласно чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика,
включително и т.10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на
кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява
по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посочения двугодишен
период, а, ако бъде постановено и изрично постановление от съдебния изпълнител
за прекратяване, то същото има констативно действие. Ето защо, обжалвани отказ
ще следва да бъдат отменен, като се даде указание на ЧСИ С. Г. да издаде
изрично постановление за прекратяване на изпълнителното дело.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ С. Г., обективиран в
разпореждане от 28.02.2018г., да прекрати изпълнителното производство по
изп.дело № 226/2011г..
УКАЗВА
на ЧСИ С. Г. да издаде изрично постановление за прекратяване на производството
по изп.дело № 226/2011г..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: