Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р E Ш Е Н И Е
№ …………../28.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19578/2019 г.
Производството
е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „А.Р.И.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 6 срещу Р.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СО „К.“ 201 осъдителен иск с правно основание чл.
286 ЗЗД за сумата от 200 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор
за посредничество от 15.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
В депозираната искова молба, ищецът
„А.Р.И.“ ЕООД поддържа, че на 15.09.2019 г. с Р.М. сключили договор за
посредничество, по силата на който ищцовото дружество
приело да посредничи при отдаването под наем на недвижим имот, собственост на
ответницата. Съгласно чл. 2 от сключения договор при отдаване на недвижимия
имот по наем Р.М. следвало да заплати на дружеството възнаграждение в размер на
50 % от месечната наемна цена на имота. В исковата молба са наведени твърдения,
че на 15.09.2019 г. служител на „А.Р.И.“ ЕООД представил на Георги Стойчев
Радев недвижимия имот, предмет на сключения договор за посредничество, находящ се в гр. Варна, СО К. 201. По време на огледа на
имота в присъствието на брокера ответницата и
Георги Радев се споразумели последният да наеме жилището за месечна
наемна цена в размер на 400 лева, като предоставил и сума в размер на 150 лева
като гаранция за сключването на договор за наем в срок до 29.09.2019 г. Ищецът
сочи, че на 29.09.2019 г. е възникнало наемното правоотношение и наемателят е
приел държането на имота. Ищецът посочва, че независимо от уговореното с
ответната страна възнаграждение, същото не е заплатено до настоящия момент. Отправя
искане до съда за осъждане на Р.Н.М. да му заплати сумата от 200 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество от
15.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска – 27.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Моли за присъждане
на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание, проведено на
16.10.2020 г., ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Настоящият състав на Районен съд, град
Варна счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от
ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представили в срок
отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по
делото, въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. исковете вероятно са основателни.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите, ищецът
е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на претенциите, с оглед на което следва да бъдат уважени.
На основание гореизложените констатации,
съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
На основание
чл. 78 ГПК, следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
50 лева, заплатена държавна такса за исковото производство; 300 лева
– адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.Н.М., ЕГН **********, адрес: ***, СО „К.“ 201 да заплати на „А.Р.И.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 6 сумата от 200 лева, представляваща
дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 15.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 286 ЗЗД
ОСЪЖДА
Р.Н.М., ЕГН **********, адрес: ***, СО „К.“ 201 да заплати на „А.Р.И.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 6 сумата от 350 лева, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: