Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 297
гр. Хасково, 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Невена Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД(К) № 77 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ гр.Хасково, против Решение
№ 242/18.11.2019г., постановено по АНД № 283/2019г. по описа на Районен съд –
Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление № 26-000564/17.06.2019г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково като необосновано и незаконосъобразно.
В
касационната жалба се сочи неправилно приложение на материалния закон от страна
на съда. Излагат се доводи, че от фактическа страна делото било безспорно
изяснено, а от събраните по делото доказателства, включително свидетелски
показания, безспорно се установявало
визираното в НП нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Изразява се
несъгласие с изводите на районния съд, че не се доказвало по категоричен и
несъмнен начин нарушение на посочения текст, както и че не било ясно по какви
критерии контролните органи възприели присъствието на лицето в проверявания
обект като изпълнение на трудови задължения. Тези изводи били незаконосъобразни
и изцяло неправилни. Действително от попълнената от лицето декларация и от
представен трудов договор се установявало, че лицето е в трудови правоотношения
с „ПИРС-Д“ ООД гр.П., но наред с това се потвърждавало, че към момента на
проверката било в неплатен отпуск, а освен това арматурните дейности се
осъществявали именно от ПК „Армира“ гр.Х.. В тази връзка правилно контролните
органи, както и АНО, възприели и изложили, че към момента на проверката лицето
престирало труд за сметка на ПК „Армира“ гр.Х.. Самото лице посочвало в
писмените си обяснения, че им е платила именно „фирма Армира Хасково“, като
парите са им дадени от управителя А.С., който многократно ги е търсил за
работа. Неясно оставало откъде съдът приемал, че в случая нарушението не се
доказвало. Съдът кредитирал само показанията на свидетелите, ангажирани от
наказаното лице, логично давани в негова полза. Неясно било също защо съдът
считал, че в конкретния случай можело да се говори и за граждански
правоотношения за извършване на конкретен вид и обем работа.
В жалбата се
посочват основните разлики между трудов и граждански договор. Твърди се, че в
случая от събраните по делото доказателство безспорно се установява наличието
на елементите на трудов договор, респ. на извършено нарушение по чл. 61, ал. 1
от КТ.
По
изложените съображения, поддържани и доразвити в съдебно заседание от
процесуален представител, се претендира отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по
касационната жалба – ПК „АРМИРА“ гр.Х., в депозирано по делото писмено
становище, моли да се остави в сила първоинстанционното решение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
С оспореното
решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление № 26-000564/17.06.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, с което на ПК
„АРМИРА“ гр.Х. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5
във връзка чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел, че в процедурата по съставяне на
АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на ЗАНН. Посочил е, че
фактическата обстановка правилно е отнесена към разпоредбата на чл. 61, ал. 1
от КТ, но събраните по делото доказателства не установяват по категоричен и
несъмнен начин извършено нарушение по този текст. Изложил е съображения, че
макар работникът Р. Л. Х. да е бил заварен да извършва дейност като арматурист
на проверявания обект, не става ясно по какви критерии контролиращите са
възприели присъствието му там като изпълнение на трудови задължения. Отчел е
наличието на трудово правоотношение на лицето с друг работодател, както и
липсата на пречки по време на неплатен отпуск да се полага труд по друго
правоотношение според чл. 111 от КТ. В
тази връзка е посочил, че са налице обстоятелства, внасящи съмнение във
възприетата от контролните органи и АНО фактическа обстановка, доколкото самият
работник в показанията си е заявил, че не е излизал в неплатен отпуск, а
подписът в заявлението за ползване на такъв не е негов. Съпоставяйки тези
показания с обстоятелството, че информацията за ползването на отпуска не е
декларирана пред надлежен орган, съдът е поставил под съмнение възможността да
се сключи втори трудов договор по външно съвместителство. Приел е, че това
съмнение се подсилва от възраженията на председателя на ПК „Армира“, в подкрепа
на които са и показанията на свидетелите Г. и Х.. Посочил е, че в случая е
възможно от правна страна да се говори за граждански правоотношения, като на
практика е налице значително съмнение относно обективното наличие на
задължителните елементи на трудово правоотношение. Показанията на
горепосочените свидетели съдът е кредитирал поради липса на данни, които да ги
опровергават. Приел е, че събраните доказателства не оправдават извода за
изпълняване от завареното лице на трудови функции, при което е без значение дали
за него е имало или не сключен трудов договор. В заключение е направил извод,
че НП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Касационната
инстанция споделя извода на районния съд за отмяна на наказателното
постановление.
Оспореното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред и въз основа на тях въззивният съд е изградил
правилни фактически и правни изводи.
Правилно е
прието, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена.
Правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства е и изводът, че
описаното в акта и в НП нарушение не е доказано.
В случая не
се установява категорично, че към момента на проверката Р. Л. Х. е престирал
работна сила и то именно за ПК „Армира“.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обосновава
безспорен извод за наличие на елементите на трудово правоотношение между
наказаната кооперация и посоченото лице. Не се споделя твърдението на касатора,
че осъществяваната от това лице дейност сочи на многократност и повторяемост на
задълженията при определени работно време и работно място. Единственото
установено с категоричност обстоятелство е, че завареното да работи на
проверявания обект лице е в трудови правоотношения, но с работодател, различен
от приетия за такъв в случая. Изводът на
контролните органи за наличие елементите на трудово правоотношение между Р. Л.
Х. и ПК „Армира“ е изграден основно върху писмените обяснения на завареното да
работи лице, които обаче не се подкрепят
от дадените в съдебно заседание свидетелски показания, а освен това не
кореспондират и със събраните писмени доказателства. Въззивният съд правилно е
отчел, че са налице редица обстоятелства, внасящи съмнение във възприетата от
контролните органи и АНО фактическа обстановка. В тази насока районния съд е
развил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция и не е
необходимо да се преповтарят.
Предвид
гореизложеното и при липса на категорични доказателства за наличие елементите
на трудово правоотношение между наказаната кооперация и съответното лице, районният
съд е достигнал до обоснован извод, че административно-наказателната
отговорност на касационния ответник е неправилно ангажирана.
По
изложените съображения оплакванията в касационната жалба се преценят за
неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо, съответстващо на
материалния закон и постановено при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, и следва да се остави в сила.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
242/18.11.2019г., постановено по АНД № 283/2019г. по описа на Районен съд –
Димитровград.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.