Решение по дело №847/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано против решение № 3781/2.11.2012 г., постановено по гр.д. № 128 по описа за 2011 г. на РС-Г. Д..

Сочи се във въззивната жалба на “. С. , че решението на РС в атакуваната част, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 1000 лв. е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е направил правилна преценка на доказателствата. В тази насока се изтъква, че РС не е съобразил, че ответната страна не оспорва, че е получила парите “В.” О., а оспорва, че ги е отчитал своевременно. Изтъква, че РС не е съобразил заключението на В. С., че представените протоколи са подписани от К., не е съобразил некатегоричното заключение на тройната експертиза по отношение на подписите върху тези протоколи, както и категоричните показания на св. В. С., св. М. и св. С., от който обстоятелства следва, че К. в качеството на търговски сътрудник и в изпълнение на заповед № 31/20.10.2008г. е получил от “В.” О. сумите по представените в делото протоколи, които не са отчетени в ищовото Д.. В тази насока се изтъква още, че не става ясно каква преценка РС е извършил на показанията на св. С., за да приеме, че К. не е получавал суми от “Валстак” О. по протоколите. Според “. С. , неразбираемо е в мотивите на решението е и становището на РС, че “. С. , не е предприемало действия, ако действително сумите по процесните фактури не са постъпили при тях. Ето защо искат първоинстанционния акт в атакуваната част да бъде отменен и да се уважи предявения иск, като също се изтъква, че без да се обоснове съдът е приел верността на съдържанието и автентичността на положените подписи в протокол от 14.12.2008г., от 29.01.2009г. и разписка от 19.11.2008г., следва да считат за оборени. Също така се сочи, че РС не е изложил никакви мотиви по отношение на присъдените съдебни разноски, за които е осъден “. С. да заплати в размер на 2 988,01 лв. В тази насока са изложени съображения, че по представените касови бележки за зареждане на гориво не са представени фактури, липсва номер на автомобила, липсва собственик, липсват данни за изразходваното гориво и според “. С. не става ясно по какви критерии е изчислена точно тази сума като разноски по делото.

В отговор по така подадената въззивна жалба на “. С. се сочи, че същата е неоснователна, като се поддържат мотивите на РС, като правилни и законосъобразни. Излагат се обстоятелства, които според тях следва да се приемат за установени в контекста на събраните доказателства. Твърди се, че според длъжностната характеристика К. не е бил материално отговорно лице. Твърди се, че писмените доказателства за извършени разноски от К. са извършени и заплатени, поради което правилно са присъдени. Затова счита, че решението в атакуваната от “. С. част, е правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба на Н. К. се обжалва решението в частта, с която същият е осъден да заплати сумата от 1000 лв. представляваща невъзстановен служебен аванс. Твърди се, че съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства и фактическите констатации и правни изводи в тази част на решението са неправилни. Сочи, че съдът не е съобразил, че същият е представил разходно оправдателни ордери за дадената му като аванс сума от 1000 лв. и това са фактури за нощувка, гориво и др. разходи за месеците август, септември и октомври на 2010г., които доказателства са предадени на св. К. М. – технически сътрудник в дружеството, поради което счита, че искът неправилно и незаконосъобразно е уважен за предаването на тази сума. Излага съображения, според които разходният касов ордер от 12.09.2008г. не съдържа реквизитите, необходими по ЗСчЕ..

Жалбите са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения от закона срок.

Предвид твърденията на страните, обсъдени във връзка със събрания по делото доказателствен материал окръжният съд приема за установено следното:

Н. К. е заемал в “. С., длъжността „търговски сътрудник”/директор маркетинг и продажби/ от 8.9.2008 г. до 10.10.2010 г. Според длъжността му характеристика той е следвало да следи за „състоянието и тенденциите за развитието на пазарите и цените на пазара, да поготвя и подписва договори за продажби; да изготвя търговски предложения, да води картотека на клиентите; както и да участва в екип по изтегляне от търговската мрежа на готова продукция, представляваща опасност за здравето на консуматорите”, като в нея са конкретизирани дейностите за тези отговорности.

За доставената от “. С., на „В.”, О. продукция, са издадени 4 бр. фактури: № 491/17.10.2008 г. за сумата от 1 374, 50 лв.; № 538/3.11.2008 г. за сумата от 2 413,42 лв.; №5538/13.11.2008 г. за сумата 2 359,88 лв. и № 681/28.1.2009 г. за сумата от 1 392,25 лв. Претендира се от ответника общата сума по тези фактури, намалена със сумата от 253,68 лв. или едната претенция е за 6 419,23 лв. Ищцовото твърдение, че сумата платена от „В.”, О. е получена от К. според ОС се установява по несъмнен и категоричен начин по делото. Самият К. в отговора сочи: „Тези суми са изплатени от мен на ишеца своевременно”, а и в с.з., проведено на 20.5.2011 г. чрез пълномощника си заявява, че е ” платил сумите по фактурите в дружеството”, с която позиция очевидно е, че същият не оспорва, получаването на сумите от ”Валстак”, О.. Затова и не са от съществено значение представените 2 протокола и 1 разписка, оформени с подписа на Н.К. за получени от дружеството суми в общ размер от 6 419, 23 лв. Ищецът ги е представил да удостовери именно този факт, че са получени от Н.К., който последният признава. Оспорването на подписа си върху тези протоколи, за което е открито производство, окръжният съд счита че не се доказва по делото. Пред РС експерът В. С. категорично е посочил, че подписите са на К., като при оспорването му и назначаването на тройна графологическа експертиза, двама от експерите са поддържали обратното становище, че подписите не са на К. и не става въпрос за вариантност на подписа. Предвид така поддържаните становища на вещите лице – двама експерти поддържат едно становище, а други двама обратното- Окръжният съд по искане на дружеството е назначило нова тройна експертиза, експертите по която единодушно сочат, че подписа е на К.. Настоящият състав приема, документите за получаване на суми за подписани от К., съобразявайки мнението на по-голяма част от специалистите за възможността това да е подписа на К., обсъдено на основание чл. 202 от ГПК с показанията на разпитания по делото св. С., управител на „В.”, О., който сочи, „пред мен се е разписал К. за всяка сума”; „когато давах пари пред мен се разписваше…”; „Давал съм парите срещу подпис на Н. пред мен е било плащането”. Вярно е, че същият сочи, че не си спомня да е пращал потоколи на “. С., но това не води до различен от направения от въззивния съд извод, тъй като С. посочва при предявяването им, че „ печата на протоколите е наш, това са наши протоколи”. Затова и постановеното от РС признаване на тези документи за неистинки е незаконосъобразно, вследствие на неправилен анализ на събраните по делото доказателства, поради което следва да се отмени решението в тази му част като се признае оспорването за недоказано. РС е съобразил мнението на двама от графолозите като неправилно е счел показанита на С. за заинтересовани - за да се отклони отговорността на Д. „В.” за дължимите на “. С., суми към ответника, защото самият ответник признава получаването на сумите по процесните фактури от „В.”, като оспорва, че това е станало с намиращите се по делото протоколи. Неправилно е прието, че не става ясно дали показанията му касаят приложените по делото протоколи при положение, че свидетелят заявява, че печата на протоколите е наш, това са наши протоколи, което означава, че са му показани именна протоколите по делото.Липсват други протоколи, а свидетелят заявява, че такива съставят винаги когато дават пари. Всичко това дава основание на въззивния съд да счете протоколите и разписката за подписани от посоченото в тях лице Н.К., който извод според настоящият състав следва да се направи дори, ако не бе изслушана графологическа експертиза във въззивната инстанция. За него е достатъчно мнението на двама от експертите, изслушани пред РС, че подписът е възможно да е на К., обсъдени със свидетелските показания на С..

Неоснователно се поддържа, че на основание заповед № 31/20.8.2008 г. К. е следвало да извършва инкасо по желание на клиентите в регионите, за които отговаря, тъй като няма данни тази заповед да е сведена до знанието му.

Никоя от страните не твърди, че Н.К. е материално отговорно лице, а изрично в отговора си по въззивната жалба на другата страна, Н.К., чрез пълномощника си заявява, че предвид задълженията му по дл. характеристика, той не е такова лице, поради което нелогично в някой от изявлението на пълномощника на К. се сочи, че не му е съставян акт за начет, което е визирано и в атакуваното решение.

В назначената съдебно-счетоводна експертиза експертът обяснява, че в счетоводството се осчетоводяват самите фактури и се следи за начина на плащане. Експертът е констатирал, че е въведана компютърна обработка на документите, като в счетоводството на фирмата се манифестират строга финансов-счетоводна отчетност и подреденост. В счетоводството на ищеца е открита по сметка 411 – Клиенти и на Ф. „В.”, О.-В., по която се следи за съответните задължения и плащания по отделните фактури. Към 31.12.2008 г. партидата на фирмата стои открита с дебитен остатък в размер на 5 026,98 лв., формиращ се от неизплатен остатък по Фактура № 491/17.10.2008 г. от 253,68 лв., и изцяло неплащане на фактура № 538/3.11.2008 г. на стойност 2 413,42 лв. и по фактура № 553/13.11.2008 г. от 2 359,88 лв. Този неплатен остатък за 2008 г., заедно със сумата по фактура № 681, издадена на следващата година на 28.1.2009 г. в размер на 1 392,25 лв. формират неплатена сума от 6 419, 23 лв., която съвпада със сумата платена по протоколите и разписката от „В.”, О. на Н.К.. С протокол от 19.11.2008 г. му е предадена сума от 2 359, 88 лв., с разписка от 4.12.2008 г. му е предадена сума от 2 667,10 лв. и с протокол от 29.1.2009 г. – съответсваща на стойността по фактура № 681/2009 г. Въз основа на тези тези документи за плащанията, за които фирмата доставчик “. С., узнава след кореспонденция с „В.”, О., тя закрива дебитния остатък на фирмата купувач – „В.”, О. и с тази сума плюс сумата предадена му като аванс от 1000 лв. открива нова лична партида по сметка 499 -Други кредитори на името на Н. Г. К..

По отношението на претенцията за възстановяване на сумата от 1 000 лв., експертът, след проверка в счетоводството сочи, че представените финансови и седмични отчети от К. не са придружени с документи за нощувки, фактури за заредено гориво и пр., поради което няма осчетоводяване на такива документи. Това се отнася и касае и разходите, които Н.К. твърди, че е направил за командировки, нощувки и др. през месеците – август, септември и октомври на 2010 г. Предвид твърдението на ответника, че е предавал фактурите за разходите на К. М.- технически сътрудник в дружеството и тя му е възстановявала изразходваните суми, то от нейните показания не се установява получаването на такива документи именно за месеците август, септември и октомври, 2010 г., за да се счете, както се сочи в жалбата за доказана тезата му, че с невъзстановяване на сумите касещи разходите за тези три месеца преди прекратяване на трудовото му правоотношение, тези разходи възлизат на 1000 лв., колкото е и получения от него т.н. служебен аванс. Ответникът не посочва и не доказва през тези три месеца, къде е нощувал, селищата които е посетил съотв. клиентите, за да се приеме, че е сторил разходи във вр. с изпълнение на задълженията си на търговски сътрудник, за които разходи твърди, че е предал документи на “. С.. Показанията на св. С., която сочи, че парите се отчитат в касата на дружеството и не се осчетоводяват, обсъдени със заключението на експерта, че в счетоводството такива документи няма и показанията на М., която не конкретизира време на получаване на фактури от К., също не води до доказване тезата на ответника. Затова и жалбата срещу решението, с което е уважен иска за 1000 лв. е неоснователна. Доводът в нея, че РКО от 12.9.2008 г., с който К. е получил 1000 лв. не е в съответствие с реквизитите на първичен счетоводен документ съгл. чл. 7, А. 1 от ЗСч. е без значение по делото, доколкото е подписан от К. за получаване на сумата, което получаване не се оспорва.

Окръжният съд счита, че квалификацията по чл. 59 от ЗЗД на претенцията за сумата от 6 419, 23 лв., дадена от РС за неправилна. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, според които ответника не им е предал сумата, която е получил от доставянето на стоки на негови клиенти, според ОС се твърди умишлено причиняване на вреда от поведението на ответника, като отговорността на работниците и служителите към работодателя в такива случаи е по чл. 203, А. 2 пр. 1 КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. От направените фактически изводи е видно, че са налице всички елементи на гражданския деликт. Налице е деяние –непредаване на сума, за която К. не спори, че я е получил от „В.”, О. за доставената им от “. С., продукция. Като известен на „В.”, О. търговски сътрудник на доставчика, за което сочи и св. С. „К. беше лицето на фирмата” и че плащанията са извършвали и по други доставки чрез него, съдът приема, че той е лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението съгл. чл. 75, А. 2 от ЗЗД. Изр. 2 на тази разпоредба дава възможност на кредитора в случая на “. С., да предяви иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Деянието е противоправно, тъй като ответникът не е предал сумата, която е получил за “. С.. Сторено е умишлено, според ОС във формата на пряк умисъл, тъй като К. е съзнавал противоправния характер на деянието си, самият той сочи, че е получил парите и че ги е предал на дружеството т.е. той е знаел, че ги получава не за себе си; предвиждал е настъпването на вредата с неотчитането им на дружеството и е искал настъпването на тези последици. Налице е и причинната връзка, тъй като с непредаване на сумата е настъпила вреда, в съответстващ на размера на непредадената сума. Затова като не се доказа по делото предаването й от К. на “. С., са налице предпоставките на чл. 203, А. 2, пр. 1 КТ във вр.с чл. 45 ЗЗД за осъждането му да я плати. Ето защо атакуваното решение, в частта с която е отхвърлена претенцията като незаконосъобразно се отменя като се постанови уважаването й.

Окръжният съд счита, че квалификацията по чл. 59 от ЗЗД е неприложима и към иска за 1 000 лв. Изрично се сочи от ищеца, че сумата се дължи след като са прекратени взаимоотношенията им с Н.К., като тя му е дадена във връзка с изпълнение на задълженията му по трудовия договор. Следователно твърдението е за връщането й, поради отпаднало основание, което е основание за претендиране по чл. 55, А. 1, пр. 3 от ЗЗД. В случая РС за да я присъди неправилно е квалифицирал фактите по чл. 59 от ЗЗД. Безспорно е, че трудовия договор е прекратен, че сумата е дадена в изпълнение на същия и че за нея не са представени разходно оправдателни документи, поради което следва да се върне. Възможността да защити ищеца правата си с иск по чл. 55 ЗЗД изключва, приложението на чл. 59 от ЗЗД, който обхваща случаите при липса на друга правна възможност за защита при настъпило неоснователно разместване в две имуществени сфери. Това не се отразява на крайния постановен от РС резултат, който е уважил иска за сумата от 1000 лв., който извод за основателност на присъждането й съвпада с извода на ОС.

С оглед резултата по делото на „П. С. му се дължат направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 2 636,90 лв. От тях 1 428,38 лв. представляват направени разноски пред ОС / държавна такса 128,38 лв., 650 разноски за експертизата и 650 лв. адв. възнаграждение/съгласно представен списък, за които се установява, че са платени, а останалия размер от 1 208,52 лв., представляват разноски пред РС. От направените в общ размер от 1 396, 80, съгласно представения списък, РС им е присъдил 188,28 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ГПК, Окръжният съд

Р е ш и :

Отменя решение № 3781/2.11.2012 г., постановено по гр.д. № 128 по описа за 2011 г. на РС-Г. Д., в частта с която предявения от “. С., , ЕИК срещу Н. Г. К. иск за сумата от 6 419,23 лв. е отхвърлен като неоснователен, в частта, с която е осъдено дружеството да му заплати разноски в размер на 2 988.01 лв. и са признати за неистински представените от ищцовото Д. документи – протоколи от 4.12.2008 г., от 29.1.2009 г. и разписка от 19.11.2008 г., и вместо това постановява:

Осъжда Н. Г. К., ЕГН *, от гр. Ст .З., бУ. „П. Е.”, , В. Б, ап. , . да заплати на “. С., , ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Б., община Г.Д. сумата от 6 419,23 /шест хиляди четиристотин и деветнадесет лева и 23 ст./ лв., представляваща размера на причинената му вреда, ведно със законната лихва, считано от 21.1.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, възлизащи в общ размер на 2 636,90 лв.

Признава за недоказано оспорването истиността на представените от „П. С., документи - протоколи от 4.12.2008 г. и от 29.1.2009 г., и разписка от 19.11.2008 г.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: