№ 1840
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330204141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-6207-000406/28.04.2021г. на
Началник РУ- Труд, с което на С.И.П., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за
нарушение по чл.6, т.1, вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. своя процесуален представител - адв.Д., моли Съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по
съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – РУ - Труд, не изпраща представител и не взема
становище по делото, въпреки предоставената й възможност.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 08.04.2021г. около 23.23 ч. жалб.П. управлявал МПС –лек автомобил
1
марка „Фолксваген Поло” с рег. № **. В с.Войводиново от неуточнена
пречечка излязъл на ул.“Христо Ботев” без да спре на знак „Стоп“. В този
момент непосредствено зад него по ул.“Хресто Ботев“ се движел полицейски
автомобил, в който се намирал свид.Г. Н. В. и колегата му Х.Н.Р.
Полицейските служители подали сигнал светлинен и звуков и жалб.П.
преустановил движението си. Била му извършена проверка, при която за
горното деяние му бил съставен АУАН с №200670 от същата дата. Въз основа
на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на актосъставителя Г. Н. В. разпитан като свидетел в
настоящото производство, както и от писмените доказателства представени
по делото - АУАН, справка АНД, Заповеди 3 бр., които Съдът възприема и
кредитира като първия изцяло отговарящ на изискванията на закона, а
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП същия се ползва с доказателствена сила и в
тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе
сторено.
При тези установени факти Съдът констатира, че е допуснато особено
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
процесното НП. Основателна е възражението в жалбата, че всъщност не е
посочено на коя улица се намирал знака „Стоп“, който се твърди че не е
спазил жалбоподателя. Установи се по несъмнен начин, че това не е
ул.“Христо Ботев“, а е било някаква нейна пресечка. Очевидно е, че едва ли
има само една пресечка тази улица, която според актосъставителя се явява
главната такава преминаваща през с.Войводиново. На следващо място едва
ли само на една нейна пресечка има знак Б2. Последното очевидно затруднява
жалбоподателя да организира защитата си, като не може да прецени по какви
факти точно да се защитава. На следващо място НП е правораздавателен акт
и не е допустимо от него да не става ясно в крайна сметка за какво е наказан
нарушителя. В конкретния казус обаче то напълно повтаря съдържанието на
акта, поради което отново не съдържа описание на мястото на нарушението,
което по тълкувателен път би следвало да е някой от пресечките на
ул.“Христо Ботев“. Дейността по административно наказване обаче не
позволя съществени елементи на нарушението да се извличат по тълкувателен
път. Това е нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН, което налага отмяна на
2
процесното НП като незаконосъобразно. В тази връзка следва да се допълни,
че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска саниране на пороци допуснати в АУАН, но не
и в НП, тъй като последното както бе посочено по-горе е правораздавателен
акт.
С оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски съгласно
нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. С жалбатаа е направено своевременно искане в
този смисъл, а видно от приложения договор за правна защита и съдействие
са били сторени такива в размер на 300лева. Това е и минимума по Наредба №
1/2004год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения с оглед
размера на наложената санкция – глоба от 20 лева. Ето защо ОДМВР
Пловдив, която е самостоятелния правен субект и в чийто състав влиза като
структурно звено РУ Труд, следва да заплати на жалбоподателя сумата от
300лева за повереник по делото пред настоящата инстанция.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-6207-000406/28.04.2021г. на
Началник РУ- Труд, с което на С.И.П., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за
нарушение по чл.6, т.1, вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя С.И.П., с ЕГН
********** от ** сумата от 300 лева разноски за повереник по делото пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3