Р Е
Ш Е Н
И Е
260128/29.1.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 27.01.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 5199 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на М.Л.К., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 100091/ 23.07.2020г. на Заместник-кмет на Община-Варна, с което на основание чл.3 т.14 от НОР му е
наложено административно наказание “
Глоба ” в размер на 500 лева.
В
жалбата си възз. К. оспорва фактическата обстановка,
описана в постановлението, твърди, че не е извършил описаното в него нарушение,
като релевира и доводи за множество допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани със съставяне на постановлението, неизясняване
на наличие на виновно поведение от негова страна и други. Поради това се иска
отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, възз.К. редовно призован, не се явява лично. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество
отново се иска отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
01.07.2020г. свид.Б. - главен инспектор в с-р „Екологичен
контрол и озеленяване при Община-Варна, заедно със свои колеги се отзовали на
подаден сигнал за отрязано дърво в жк.”Младост”, ул. „Бяла черква“ №12. При
отиването им на място те установили, че пред №12, има отрязано дърво, което се
разтрупява с резачка. При проверката установили, че това действие се извършва
от въззивника. На место той им обяснил, че отсякъл дървото защото му пречело,
като не предполагал, че то е декоративно. Като причина за отсичането на дървото
той посочил, че му пречело.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.3 т.14 от НОР. При
предявяването на акта възз.К. не посочил възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не депозирал възражения.
Въз основа на акта било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно наказващия орган изцяло възприел описаните фактически
констатации и правната квалификация на нарушението по чл.3 от НОР. За него, на същото законово основание на въз.К. била наложена „Глоба” в размер
на 500лв.
В
съдебно заседание бе разпитана свид.Б.
-актосъставител, която изрично заяви, че при
отиването й на място дървото било отрязано, възприела лично действия, извършени
от възз.К., като той бил с резачка в ръка и го
разтрупявал, поради това съставила акт срещу. Съдът кредитира изцяло
показанията и свидетелката като логични, последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, както и от гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- от Заместник-кмет на
Община-Варна на основание Заповед № 0505/ 07.02.2020г. на зам. Кмета на Община-
Варна.
С оглед на събраните по делото доказателства
съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са нарушили
правото на защита на въз.Иванов.
Нормата на чл.3 т.14 от НОР забранява
повреждането, изсичането или изкореняването на дървета, храсти или друга
растителност без разрешение на Кмета на Община-Варна. Безспорно по делото се
доказа, че на 01.07.2020г. пред чл.12 на ул.”Бяла Черква” без разрешение са
било отрязано дърво от дървесен вид черница. В акта и в постановлението
установеното нарушение от фактическа страна е било описано като отсичане на
дърво, с което е било осъществена една от хипотезите предвидени в нормата на
чл.3 т.14 от НОР.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално- правни норми.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи, че в хода на административно-наказателното
производство безспорно се установяват фактите посочени в обжалваното НП, с
оглед на което правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателят за нарушение разпоредбата на чл. 3, т.14 от Наредбата
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното:
В жалбата си въззивника сочи на незаконосъобразност на наказателното
постановление.
По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да отбележи
единствено, че при служебна проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до отмяна на НП. Анализът на доказателствата по
делото извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия
орган, поради което и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на
въззивника.
Въззивникът сочи още, че при постановяване на НП е допуснато нарушение
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
Съдът, противно на изразената позиция, намери, че както в АУАН, така и в
НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява
правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на
извършване на нарушението, както и факта на отсичане на дърво от вида черница
часа въпреки законовата забрана с което се изчерпват елементите от състава на
нарушението.
Посоченото в жалбата, че поради непочно
посочване в НП на нарушената точка от чл.2 на Наребата и по този начин
нарушителят не е могъл да разбере в какво е обвинен. В
този смисъл следва да се посочи, че в
съдебната практика трайно е застъпено становището, че нарушителят се защитава
срещу факти, поради което и неправилното квалифициране на деянието не води до
ограничаване правото на защита на същия. Липсва обаче неправилно прилагане на
закона в настоящия случай, доколкото правилно е посочена правната норма, която
въззивникът е нарушил с осъщественото от него деяние. Същевременно в
обстоятелствената част на НП и АУАН е изложена констатацията на съответния
орган относно всички факти на деянието и правната му квалификация.
Като съобрази, че администативното
наказание е определено в предвидения в закона размер, съдът счете че не следва
да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен,
има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи
в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на
АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 100091/23.07.2020г. на Заместник-кмет на Община-Варна, с което
на основание чл.3 т.14 от НОР на М.Л.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ Глоба
” в размер на 500 лв .
ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН ********** *** сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд-Варна по реда
на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :