№ 16728
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110169644 по
описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ....... против А. М. М. /с
предишно име ......./ и Р. Б. Т. /с предишна фамилия ......./ за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 55981/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба и последващи уточнителни молби ищецът ....... твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено,
но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била частично оспорена от
длъжниците, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за
установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците
са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.
1
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ....... на клиенти за битови нужди в
гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ...... на клиенти за битови нужди
в гр.София, одобР. с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки
за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като по отношение на ответниците бъде признато за установено,
че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от 536,91 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в ....., ведно със законната
лихва, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 117,63 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2021 г. до 25.09.2023 г.,
сумата от 4,37 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,22 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г.
Претендират се направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили идентични отговори от двамата
ответници. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че двамата ответници са собственици на процесния недвижим имот, както
и че същите носят солидарна отговорност за заплащане на претендираните от ищеца
суми. Отделно от предходното се оспорва размера на изготвените изравнителни
сметки, абонатната станция да е въведена в експлоатация, сертифицираното на
измервателните уреди и метрологичните им проверки. Не оспорват размера на
претендираните суми, а правното основание, на което са начислени. Оспорват се
поставените към двете експертизи въпроси с доводи, че за установяване на посочените
обстоятелства не са необходими специални знания, а това, че не са извършвани
плащания – не се оспорва. Правят се възражения за настъпила погасителна давност.
2
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 55981/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ...... е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – настоящи ответници
да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: сумата от 1 073,82 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 235,26 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.01.2021 г. до 25.09.2023 г., сумата от 8,73 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2,22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
16.10.2020 г. до 25.09.2023 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са подали възражения, с които са
оспорили частично издадената заповед, поради което с разпореждане от 16.11.2023 г.
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си
в частта по оспорената заповед. По отношение на неоспоР.те суми заповедта е влязла в
сила и е издаден изпълнителен лист.
Видно от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 10.12.1991 г. е, че ответницата заедно с трето за спора лице ..... се закупили по
½ част от процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна
енергия.
По делото е представен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим ...., том II, ...... г. по описа на ......., нотариус с район на действие
Софийски районен съд, от който се установява, че на 18.10.2001 г. ответницата е
придобила правото върху собственост и на останалата ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот.
По делото е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот, от който се установява, че на 12.03.2002 г. двамата ответници, в
качеството на собственици на процесния недвижим имот, са учредили в полза на
банка ипотека върху същия имот. Видно от нотариалния акт е, че имотът е в режим на
СИО.
От приложения по делото препис от удостовеР.е за сключен граждански брак се
установява, че ответниците са съпрузи от 22.10.1988 г.
От приложеното по делото удостовеР.е за идентичност на лице с различни
имена се установява, че А...... М. М. и ..... са имена на едно и също лице.
3
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
ж.к..... /където се намира и процесния апартамент/ целогодишно не се подава ТЕ за
БГВ, а от 1998 г. отоплението на стълбището във вх.А на бл.96 е изключено
Отоплителната инсталация на блока е еднотръбна и е непригодна за прилагане на
дялово разпределение на ТЕ чрез индивидуални топлинни разпределители.
Разпределението на ТЕ за отопление се извършва от ищцовото дружество
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Вещото лице е посочило
още, че през исковия период ищецът е начислявал ТЕ за процесния апартамент за
отопление и сградна инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота,
според реалните ежемесечни показания на общия топломер на бл.96, като не е нужно
да се извършва изравняване. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за
потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 1082,8,73 лева – главница, в т.ч. сумата от
8,73 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 237,48 лева – обезщетение за
забава, в т.ч. сумата от 2,22 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
4
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2
СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от
тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се
разбират общите потребности на членовете на семейството, които, според практиката,
главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на
необходимите за съвместния живот разходи (включително за оправданите лични
нужди на членовете на семейството), задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че
всичко закупено от съпрузите по време на брака (включително и чрез договор,
сключен при Общи условия за покупко-продажба на ТЕ) с посочената цел е за нуждите
на семейството /в този смисъл е решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013
г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай, видно от приложения по делото препис – извлечение от
акт за граждански брак е, че към датата на закупуване на процесния недвижим имот,
ответниците са били съпрузи, поради което имотът представлява и съпружеска
имуществена общност.
При наличие на солидарни задължения кредиторът има право на преценката
дали предяви своя иск само срещу единия или двамата длъжници едновременно. При
солидарните задължения, например такива от двама длъжници, всеки един от тях
отговаря за цялото задължение. Кредиторът има правото да получи само веднъж
5
своето вземане, от който и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между
длъжниците, ако единия е платил, респ. надплатил повече от своята приспадаща се
част, се уреждат по реда на регресната отговорност.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст,
когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
За процесния период страните в настоящото производство са били обвързани от
влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
....... одобР. с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй
като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа
на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения. Видно още от заключението е, че през
исковия период за имота е начислявана ТЕ за отопление и сградна инсталация,
пропорционално на отопляемия обем, според реалните ежемесечни показания на
общия топломер.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена в
претендирания размер и период. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2023 г. до
окончателното изплащане.
Обективираното в писмения отговор възражение за изтекла давност е
6
неоснователно, тъй като началната дата на периода, от която се претендират
вземанията е 01.11.2020 г., а датата на подава на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
10.10.2023 г.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобР. с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ
от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С оглед предходното, при липса на възможност
да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят
изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника /в този смисъл е и решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по
описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. По делото не са представени
доказателства как е формирана сумата от 4,37 лева.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
7
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
ищецът е направил разноски по производството в общ размер на 813,60 лева
/доплатена държавна такса и депозити за СТЕ и ССчЕ/. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност. Съразмерно на уважената част от
предявените искове ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски в исковото производство в общ размер на 741,94 лева
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото
договори за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е
безплатно – при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание
чл.38, ал.2 ЗА, при съобразяване с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
по преюдициално запитване, отправено от СРС, както и с определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/2022 г., I т.о. на ВКС, съдът определя
възнаграждение на процесуалния представител на ответниците в размер на 400,00
лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. Отделно от
предходното, следва да се има предвид, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага. С оглед предходното,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове ищецът следва да заплати на
адв.Д. и адв.С. сумата от по 75,16 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
8
включва разноски в общ размер на 76,40 лева Съразмерно на уважената част от
исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в
заповедното производство в общ размер на 62,05 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски и в
заповедното производство, но по делото липсват доказателства за реално направени
такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Видно от
приложените към възраженията на длъжниците договори за правна помощ и
съдействие е, че договоР.те възнаграждения са при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С
оглед предходното, съдът като взе предвид, че процесуално представителство за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи,
поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1, възнаграждението следва да се
определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението, следва да се
изходи от вида на самото процесуално действие.
За възражението е налице утвърден от министъра на правосъдието образец.
Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането
се признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез
процесуален представител е подал възражение, в което е посочил, кои суми се
признават и срещу кои се възразява, като тези изявления за явно оформени в бланков
документ. Ето защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на
възражението, съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и
молби, чиито минимален размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са
най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
В конкретната хипотеза, за определяне на минималния размер на
възнагражденията е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата - за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на
заповед за изпълнение, тъй като същата се прилага единствено по отношение на
кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. Подаването на
възражение по чл.414 ГПК е една от възможностите за защита на длъжника срещу
заповедта, наред с обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение,
обжалването на заповедта в частта и за разноските и искане за спиране на
изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за този вид защита, не може
да бъде обусловено от материалния интерес.
Съобразявайки тези основни положения и като има предвид изложеното по-горе
относно същността на възложеното и извършено от адвоката правно и фактическо
действие /подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414
9
от ГПК/, съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което кредитора
дължи да репарира като стоР. разходи на длъжника, следва да се определи в размер на
50,00 лева за всеки от пълномощниците на двамата длъжници. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на същите се дължи сумата от по 9,39 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от ....... ........, със седалище и адрес на
управление: ..... срещу А. М. М. /с предишно име ......./, ЕГН ********** и Р. Б. Т. /с
предишна фамилия ......./, ЕГН **********, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от 536,91 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за недвижим имот,
находящ се в ....., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 117,63 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2021 г. до 25.09.2023 г., за
сумата от 4,37 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,22 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. М. М. /с предишно име ......./, ЕГН
********** и Р. Б. Т. /с предишна фамилия ......./, ЕГН ********** да заплатят на .......
........, със седалище и адрес на управление: ..... сумата от 741,94 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете и сумата от 62,05 лева, представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело № 55981/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА ....... ........, със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на
адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от
75,16 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ответника А. М. М. /с предишно име ......./ в
исковото производство.
ОСЪЖДА ....... ........, със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на
адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от
75,16 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ответника Р. Б. Т. /с предишна фамилия ......./ в
исковото производство.
ОСЪЖДА ....... ........, със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на
10
адвокат ........, ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 9,39
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на длъжника А. М. М. /с предишно име ......./ в заповедното
производство.
ОСЪЖДА ....... ........, със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на
адвокат ......, ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 9,39
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на ответника Р. Б. Т. /с предишна фамилия ......./ в заповедното
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11