Р Е Ш Е Н
И Е
№................../..................2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 5246 по
описа на РС-Варна
за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявени от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, против Д.С.Ч., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено със
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 541.04 лева – невърната главница по договор за потребителски
кредит от дата 12.09.2016г., сключен между ответника и „С. к.“ ООД, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
02.10.2018 г. до окончателното погасяване на главницата; 51.19 лева –
възнаградителна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 08.05.2017 г. по същия
горепосочен договор за потребителски кредит; 116.34 лева – мораторна лихва за
забава, начислена за периода от 17.01.2017 г. до 02.10.2018 г. върху главницата
по същия горепосочен договор за кредит, които суми са прехвърлени в полза на
ищеца с приложение от 31.10.2017 г. към договор за цесия от 31.10.2017 г., за
които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14389/2018г. по
описа на РС-Варна.
В исковата
молба ищецът твърди, че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. След процедурата по връчване на заповедта са дадени от заповедния
съд указания за предявяване
на настоящите установителни искове.
Твърди, че на датата 12.09.2016г. между „С. к.“ ООД и
ответника бил сключен договор за кредит, по силата на който дружеството
предоставило в полза на ответника паричен заем в размер на 800.00лв.
Кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната
възнаградителна лихва за ползването, на 17 двуседмични анюитетни вноски, с
договорени размери и падежи. Твърди още, че длъжникът
направил няколко плащания (в случая сочени в общ размер на 567.80лв.), след
което той преустановил плащанията. С оглед на това и по правилата на ОУ към
договора настъпила предсрочната изискуемост на всички вноски до края на
договора, като кредиторът изпратил и покана. Преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК настъпил и крайният падеж на договора на дата 08.05.2017г. С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се
твърди, че ответникът дължи на кредитора стойността на всички непогасени и
(предсрочно) изискуеми месечни анюитетни вноски (включващи части от главницата
и части от възнаградителната лихва) в предявените размери и периоди, както и
законна лихва за забавата в плащанията на анюитетите. Ищецът сочи отделно, че с приложение от 31.10.2017г. към
договор за цесия от 31.10.2017г., сключени между първоначалния кредитор и
ищеца, на последния били прехвърлени всички вземания по процесния договор за
кредит, за което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца. Евентуално поддържа
уведомяване за цесията с подаване на заявлението, респ. исковата молба. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор. С него той оспорва изцяло: твърдяния от ищеца сключен договор;
получаването на сумата по него в кредит; материалната легитимация на ищеца;
предсрочна изискуемост; действието на договора за цесия; уведомяването на ответника
за цесията; както и твърди „недействителност и неравноправност“ на договора за
кредит,без да сочи конкретни оплаквания в тази насока. Моли да се отхврлят исковете.
В
проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща
представител, с молба с вх. № 26628 от 18.09.2020 г. поддържа исковата молба и
моли съда да уважи предявените искове като основателни.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. С.Н. поддържа отговора
на исковата молба, като моли съда да отхвърли предявените искове.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е
от присъединеното ч. гр. д. № 14839 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 34-ти
съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, която
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От ищеца
по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за паричен заем № *** от 12.09.2016 г., сключен между „С. к.“
ООД и ответника, ведно с
погасителен план към него /л.5-6/. От договора се установява, че кредитодателят е предоставил в заем на ответника сумата в
размер на 800.00 лева. Констатира се още, че страните са уговорили
кредитополучателя да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на
заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, като общата сума за
връщане е 915.21 лева при ГПР 48.983% и годишен лихвен процент 40.08 %. Видно
от чл. 4 от договора същият служи като разписка за получаването на заетата сума
от ответника. От погасителния план се установява, че падежът на първата вноска
по кредита, чийто размер е 53.83 лева, е на 26.09.2016 г., а последната –
08.05.2017 г.
Приет е
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., сключен
между „С. к.“
ЕООД като цедент и „А.з.с.н.в.“
ЕАД като цесионер /л. 11 и следв./, както и Приложение
№ 1 към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани
конкретните прехвърлени вземания, като на л. 17 фигурира ответникът Д.С.Ч.. От
представеното потвърждение /л. 15/ се установява, че цедентът е потвърдил
извършеното частно правоприемство, а от представеното пълномощно /л. 19/, че овластява цесионера да доведе до знанието на ответника за
новия кредитор.
С уведомление,
изпратено от ищеца на 16.11.2017 г., е отправено изявление до ответника, че
вземането към него е закупено от дружеството – ищец, както и че новият кредитор
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем поради неизпълнение
на задълженията по него. Уведомлението е изпратено на адреса на ответника,
посочен в договора, който съвпада с тези, вписани в НБДН като настоящ и постоянен,
като се е върнало с отбелязване в разписката, че адресатът се е преместил на
друг адрес. На 20.03.2019 г. е изпратено ново уведомление, което също е с
неуспешна доставка, доколкото в обратната разписка /л. 23/ е отбелязано, че
адресатът не живее на посочения адрес и че телефонът му е изключен.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на претендираната главница е 541.04 лева; редовната
договорна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 08.05.2017 г. – 51.19 лева и
мораторната лихва за периода от 17.01.2017 г. до 02.10.2018 г. – 86.73 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по делото,
че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на
чл. 410 от
ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена
по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят
в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
в процеса по несъмнен начин в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: 1./ учреденото облигационно правоотношение; 2./ то1ното изпълнение на договорните си задължения – предоставянето на кредитната главница
в полза на кредитополучателя; 3./ изпадането
в забава на длъжника; 4./ настъпването на изискуемостта на неплатените анюитетни задължения; 5./ размера на предявените граждански притезания. Следва също да докаже сключването на валиден договор
за цесия с предмет исковите вземания, за който
договор длъжникът е редовно уведомен.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване по тези факти,
а при установяване на горното – че
е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да
докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и
правопогасяващи възражения.
От представения
договор за паричен заем по
несъмнен начин се установява, че между страните
е учредена
облигационна връзка с предмет претендираната главница
и договорна лихва. Изпълнението на договорното задължение от страна
на кредитодателя се установява също от самия договор,
доколкото т. 4 от правната сделка има характер на
разписка и удостоверява неизгоден за издателя
му факт – получаването на заетата сума от
ответника в брой.
В отговора на исковата
молба е инвокирано възражение за нищожност на договора поради
наличие на неравноправни клаузи. Макар възражението за нищожност поради наличие на неравноправна
клауза да е бланкетно и да не е посочена
конкретната хипотеза на чл. 143,
ал. 1, т. 1-20 от
ЗЗП, която да е нарушена, то съдът, на основание чл.
7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени
съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват
основен предмет на договора, със
законовите изисквания.
Типични случаи
пораждащи съмнение за нарушени права
на потребителя се свързват със
задължението за събиране на такси
за непоискани услуги /за усвояване
или управление на кредита/ и позволяващи
промени в разходите за кредитиране без предварително оповестени критерии. Такива в конкретния случай не са установени.
Отделно, кредитът се олихвява
с фиксиран лихвен процент, видно от чл. 3, т. 7 от договора,
и не се променя,
като е оповестен ясно при началното
договаряне, а размерите на обезщетенията при липса на
доброволно изпълнение не надхвърлят размера
на предвидимите вреди. Отделно, клаузите, които пораждат обосновани
съмнения за неравноправност в конкретния случай не следва да бъдат обсъждани от
съда, доколкото производството досежно произтичащите от тях претенции е прекратено
с влязло в сила определение, постановено по настоящото дело.
Ето защо,
съдът
счита, че клаузите на процесния договор не са
в несъответствие с материалноправните норми, обективирани в ЗЗП.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав приема, че е налице
валидно учредено облигационно правоотношение въз основа Договор
за за
паричен заем № *** от 12.09.2016
г. с предмет отпускане на паричен заем
в размер на 800.00 лева ведно с уговорена договорна лихва.
Пред
съда е поставен за разглеждане
и въпросът за това дали кредиторът
надлежно е упражнил субективното си потестативно право да обяви целия
кредит за предсрочно изискуем. Видно от чл. 3 от
договора падежната дата за издължаване
на вноските
е всеки понеделник през две седмици, а от погасителния план се установява,
че последната вноска е с краен падеж на 08.05.2017
г., т.е. към
датата на подаване на заявлението
/02.10.2018 г./ и към настоящия момент всички вноски са с настъпил
падеж и е безпредметно да се обсъжда
въпросът за предсрочната изискуемост, доколкото настъпването на същата предхожда
завеждането на гражданското производство.
Установеното в чл. 99, ал.
4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането е изпълнено чрез връчване на препис
от исковата молба ведно с уведомлението
за цесия на особения
представител по ГПК. Процесуалният представител на длъжника, назначен
по реда на
чл. 47, ал.
6 от ГПК, може да извършва широк
кръг от процесуални
действия, в това число и такива, представляващи разпореждане с предмета на делото
при изричното одобрение на съда
/да сключи спогодба, да оттегли
иска, да се откаже от
него, да признае иска и т. н./. Щом законодателят е предвидил особеният представител да има възможността
да се разпорежда
с предмета на делото под надзора
на съда, то по аргумент
за по силното
основание, същият може надлежно да
получи и материалноправни изявление, адресирани до отсъстващата страна в хода на
исковия процес с участието на съда
като ръководно-решаващ орган, и съответно той се явява
и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната
страна. Следователно връчването на
всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни
последици – в този смисъл е и Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, чийто общ размер
възлиза на 679.64 лева, от които: 73.75 лева – разноски сторени в хода на
заповедното производство по ч. гр. д. № 14839 по описа за 2018 г. на РС-Варна,
ГО, 34-ти съдебен състав, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и 605.90 лева – разноски по настоящото исково производство – за
държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ
в размер на 100.00 лева, имайки предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото и обема на оказаната правна помощ и съдействие от
процесуалния представител на ищцовото дружество.
Претенцията на особения представител
за определяне на възнаграждение в по-голям размер е неоснователно, доколкото
делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Възнаграждението
е определено по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която разпоредба дава възможност
на съда да определи размер под минимума за съотвтения
вид работа съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но не по-малко от една втора. В конкретния случай материалният
интерес е до 1000.00 лева, т.е. минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300.00 лева – арг. от чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата. Определеният размер от 150.00 лева е под законоустановения
минимум по Наредбата, но не с повече от 1/2, поради което и не е нарушена
разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро от ГПК.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** сумите, както следва: 541.04 лева –
невърната главница по договор за паричен
заем № 86931 към искане № 0114827 от дата
12.09.2016 г., сключен между ответника и „С. к.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 51.19 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 08.05.2017 г. по същия горепосочен договор за заем; 86.73 лева –
мораторна лихва за забава, начислена за периода от 17.01.2017 г. до
02.10.2018 г. върху главницата по същия
горепосочен договор за кредит, които суми са прехвърлени в полза на ищеца с
приложение от 31.10.2017 г. към договор за цесия от 31.10.2017 г., за които суми е издадена
заповед № 7463/04.10.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14389/2018г. по описа
на РС-Варна, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** против Д.С.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 29.61 лева, представляваща горницата над
приетия за установен размер от 86.73 лева до претендирания размер от 116.34
лева – мораторна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 02.10.2018 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** сумата в
общ размер на 679.64 лева – съдебно-деловодни разноски, от които: 73.75
лева – разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 14839
по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен състав, включващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение и 605.90 лева – разноски по настоящото
исково производство – за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.