Р Е Ш Е Н И Е №.420
гр. ВРАЦА, 16.10.2009
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и девета
година в състав:
Председател:ЦВЕТАНА
МИХАЙЛОВА
в
присъствието на:
прокурора: секретар:В.Н.
като разгледа докладваното от съдията ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА, гражданско дело № 951 по
описа за 2008 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Г.Г.М., М.К.М., и И.К. ***, чрез пълномощника си адвокат Д.Н.
- САК, са предявили против И.Т.М. ***, С.С.Б. *** и “Многопрофилна
болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, искове за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000
лева за ищцата Г.М. и по 25 500 лв. за ищците М.М. и И.Л., претърпени от
тях във връзка със смъртта на К. М. Г.. Претендира се и присъждане на законната
лихва върху обезщетенията, считано от деня на увреждането – 15.08.2004 год. до
окончателното им изплащане.
Ищците
по делото Г.Г.М., М.К.М. и И.К.Л. са законни наследници (съответно съпруга и
дъщери) на К. М. Г., видно от приложеното към исковата молба удостоверение за
наследници № 3957/27.08.2004 год., изд. от Община Бяла Слатина.
Смъртта на К. М. Г. е настъпила на 15.08.2004
год. в следствие на черепно – мозъчна травма/в резултат на падане от високо/
със счупване на черепния покрив, кръвоизлив и контузия на мозъка, оток на
мозъка с вклиняване и подтискане на жизнено важните
центрове на сърдечната и дихателната дейност. С влязъл в сила съдебен акт,
постановен по АНД № 272/2007 год. по описа на Окръжен съд – Враца, д-р И.Т.М. е
признат за виновен в това, че на 11.08.2004 г. в гр. Бяла Слатина, в качеството
си на лекар – ординатор при ЦСМП Филиал Бяла Слатина, поради немърливо изпълнение на правно – регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, в независимо съпричинителство
с д-р С.С.Б. по непредпазливост са причинили смъртта на К. М. Г..
Ищците
обосновават правния си интерес от насочването на иска против ответното
дружество “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина с това, че деликта е настъпил при извършване на работа, възложена от
същото на признатите за виновни лица.
Твърди
се, че вследствие смъртта на К. М. Г. ищците са претърпели неимуществени
вреди, които са описани подробно в исковата молба за всеки един от ищците, и
най-общо се изразяват в преживени психически болки и страдания.
Искът е с правно основание чл. 45, във вр. с чл.49 и чл. 52 от ЗЗД.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците И.М. и С. Б. са подали писмен отговор,
в който оспорват обстоятелствата, на които се основават исковите претенции, и
твърдят, че служителите на дружеството са извършили всички законно
регламентирани действия. Твърди се, че основната причина за настъпилата смърт
на К. М. Г. е в действията на същия, изразяващи в това, че последния е
употребил значителни количества алкохол и се е самонаранил, като е паднал от
каруцата. В отговора си ответниците М. и Б. възразяват срещу твърденията на
ищцата, че след загубата на съпруга си К. М. е била инвалидизирана
с 90 % нетрудоспособност, като съгласно експертно решение на ТЕЛК от 06.10.2002
г. е установена тази инвалидност.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответника “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, е заявил също
становище, с което оспорва обективно предявените искове и че първия ответник
д-р И.М. към момента на извършване на деянието – 11.08.2004 г. е работил към
ЦСМП филиал гр. Бяла Слатина, а не към “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла
Слатина. Вторият ответник – д-р С.Б. макар и работещ в ответното дружество по
време на извършване на деянието – 14.08.2004 г. не е имал придобита специалност
“неврология” и е направил консулт с пациента в ЦСМП гр. Бяла Слатина. В
отговора си “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина прави искане за
конституиране в процеса на ЦСМП гр. Бяла Слатина като трето лице помагач.
С определение от 13.02.2009 г. Окръжен съд – Враца
на основание чл. 220 от ГПК е допуснал привличането на трето лице - помагач на страната на ответника “МБАЛ гр.
Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина в лицето на Център за спешна медицинска
помощ /ЦСМП/.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени са АНД № 272/2007
год. по описа на Окръжен съд - Враца. Допусната и изслушана е комплексна специализирана
съдебно-медицинска експертиза в състав с пет вещи лица, изготвена на база
материалите по АНД № 272/2007 год. по описа на Окръжен съд – Враца, изготвената
патоанатомична експертиза и наличната медицинска
документация в “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, чиито заключения са приети от съда.
След
като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На
11.08.2004 г. по пътя от с. Бърдарски геран, област
Враца към гр. Бяла Слатина, пострадалия К. М. Г. се е движил с каруца и в
следствие неравност на пътя е паднал от каруцата, като е останал неподвижно да
лежи, без да реагира на повикване. На място на инцидента е пристигнал екип на
Бърза помощ – гр. Бяла Слатина с дежурен лекар ответника д-р М. и пострадалия е
откаран до болницата в гр. Бяла Слатина. Ответникът М. е поставил диагноза
“алкохолна интоксикация”, тъй като придружителите на пострадалия са заявили, че
заедно, преди инцидента са употребили алкохол. Пострадалият М. е бил в безсъзнание
и въпреки това, дежурният лекар – д-р М. го е изпратил вкъщи.
На
14.08.2004 г. след влошено здравословно състояние М. е заведен от неговите
близки в “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, направен е консулт с другия ответник д-р Б., като
невролог, който от своя страна дава преценка за отсъствието на неврологичен
проблем и пациента е приет във вътрешно отделение на болницата.
На
15.08.2004 г. М. е починал във “Вътрешно отделение” на “МБАЛ гр. Бяла Слатина”
ЕООД гр. Бяла Слатина, без да дойде в съзнание, като
от направената съдебно – медицинската експертиза е заключено, че смъртта е
настъпила в следствие на черепно – мозъчна травма, в резултат на падане от
високо, със счупване на черепния покрив, кръвоизлив и контузия на мозъка, оток
на мозъка с вклиняване и подтискане на жизнено
важните центрове на сърдечната и дихателната дейност.
С влязло
в сила решение № 1960/27.11.2007 год. по АНД № 272/2007 год. по опис на Окръжен
съд – Враца д-р И.Т.М. е признат за
виновен в това, на 11.08.2004 г. в гр. Бяла Слатина, в качеството си на лекар –
ординатор при ЦСМП – филиал Бяла Слатина, поради немърливо
изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – като е нарушил стандартите за лечение заложени в раздел I, т. 3, б. “а” и “б” от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в “МБАЛ гр. Бяла Слатина”
ЕООД гр. Бяла Слатина, в независимо съпричинителство
с д-р С.С.Б. по непредпазливост е причинил смъртта на К. М. Г. *** Слатина,
починал на 15.08.2004 г., съставляващо престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание “глоба” в полза на Държавата, в размер на
700 лв. Със същото решение, Окръжен съд – Враца е признал за виновен и д-р С.С.Б.,
в това, че на 14.08.2004 г. в гр. Бяла Слатина, в качеството си на лекар –
ординатор в Неврологично отделение при “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла
Слатина, поради немърливо изпълнение на правно –
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като
консултант – невролог е проявил професионална небрежност и в нарушение на
стандартите за лечение заложени в раздел I, т. 2 и 3 от Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, в независимо съпричинителство с д-р И.М. по непредпазливост е причинил
смъртта на К. М. Г., починал на 15.08.2004 г., съставляващо престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, във връзка
с чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание “глоба” в полза на Държавата, в размер на 700
лв.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено, че настъпилата смърт на пострадалия М. е пряк и
непосредствен резултат от проявената професионална небрежност на първите двама
ответници – М. и Б. и нарушените от тях правила на лечение.
Ответниците
по делото са направили възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия М. вследствие, тъй като той системно е употребявал
алкохол и е имал алкохолна зависимост от алкохол. В тази връзка ответниците И.М.
и С.Б. са поискали и съдът е допуснал комплексна петорна специализирана съдебно-медицинска
експертиза.
От
заключението на експертите се установява, че от анамнестичните
данни от аутопсионния протокол е отразена липсата на
чернодробно увреждане на починалия М., в следствие на алкохолна зависимост.
Според вещите лица, полученият белодробен оток може да е вследствие на
състоянието на кома, в което е бил изпаднал. От показанията на свидетелите по
делото – Е. Ч., Д. Д. и Д. Д. не е установено, починалия К.М. да е
злоупотребявал с алкохол или да е бил в алкохолна зависимост. До инцидента
пострадалия се е грижил за семейството си, за къщата, за градината, отглеждал е
животни и е помагал на жена си, която е била болна, с установена хипертония.
Починалият К. М. винаги е бил с нормално кръвно налягане и не е страдал от
артериална хипертония или някакви проблеми със сърцето.
Като
носители на доказателствената тежест по отношение на претърпените от ищците
болки и страдания в следствие смъртта на съпруга и съответно баща им,
последните са ангажирали гласни доказателства, които настоящия състав на съда
приема и кредитира. От показанията на свидетелите Е. Ч., Д. Д. и Д. Д. се
установява, че взаимоотношенията в семейството на К.М. са били много добри и
всички са се разбирали чудесно. К. М. е бил пенсионер, занимавал се е с
отглеждане на гълъби и селскостопански животни, като по този начин е помагал на
семействата на двете си омъжени дъщери – М. и И.. Дъщерите
му са били много привързани към баща си и според свидетелите Е. Ч. и Д. Д. той
им е бил опора за всичко и е полагал много грижи за тях. Същите свидетели,
както и свидетелят Д. Д. установяват, че след смъртта на баща си дъщерите М. и И. са били съкрушени, плачели са много, изпаднали са в
депресия и са се затворили в себе си, като съпругата Г. най – тежко е понесла
смъртта на съпруга си К.. Според показанията на св. Д. Д. съпругата Г. е
страдала от различни заболявания, като непосредствено след смъртта на съпруга
си е заминала да живее при дъщеря си и зет си в гр. С., тъй като много тежко е
понесла загубата.
От
свидетелските показания се установява, че след смъртта на К. М. семейството е изпитало
и финансови затруднения. Свидетелят Д. Д. установява, че и към настоящия момент
семейството не е преодоляло загубата на своя близък, продължават да страдат, рядко
се събират с други хора и не са празнували празниците си така, както е било
преди смъртта на М.
С
така установената по делото фактическа обстановка безспорно е, че е осъществен
общия състав на непозволеното увреждане визиран в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Налице са и предпоставките за търсене на отговорност на ответниците М. и Б.
– деяние, вреда, противоправност на деянието и вина
на причинителите на вредата. Установена е и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на ответниците и
увреждането на ищците. С представеното съдебно решение № 1960/27.11.2007 год. по АНД № 272/2007 год. по описа на Врачанския
окръжен съд и съобразно разпоредбите на чл.300 от ГПК и на чл.413 от НПК –
влязлата в сила присъда /в случая решение/ на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд относно факта на извършено противоправно
и виновно деяние.
Налице
са и предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на третия ответник “МБАЛ гр. Бяла Слатина”
ЕООД гр. Бяла Слатина, а именно причинителите на вредата и възложителят на
работата отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди.
При
това положение съдът приема, че е осъществен фактическия състав на непозволено
увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45, във вр.
с чл.49 от ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба, този, който е възложил на другиго някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Неоснователно е възражението на ответника “МБАЛ гр. Бяла
Слатина” ЕООД, че дружеството не следва да носи отговорност, тъй като д-р Б.
въпреки, че е бил в трудовоправни отношения с “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД, то
той не е имал право да дава консултации по неврология, тъй като не е бил
придобил специалност по “неврология”, а по отношение на ответника д-р М.,
ответното дружество заявява становище, че последния е бил в трудовоправни
отношения с ЦСМП – Бяла Слатина. В тази връзка по делото на страната на
ответника – “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина е привлечено като
трето – лице помагач ЦСМП – Бяла Слатина, тъй като д-р М./М./ е работил като
лекар – ординатор към центъра за спешна помощ, филиал Бяла Слатина.
Оттук следва, че отговорността по чл.49 от ЗЗД е такава
за чуждо противоправно и виновно деяние и не е
необходимо възложилият работата да има вина. Тази отговорност е безвиновна и се реализира като
произтичаща от правна норма, чийто фактически състав изисква установяване на
определени предпоставки - юридически факти, а настъпването им винаги води до
ангажиране отговорността на обвързания с нея правен субект.
Безспорен е и факта, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния родственик,
изразяващи се в психически болки и страдания. Справедливото обезщетяване на
същите, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, изисква да се определи възможно
най-точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалите, който в най-пълна
степен да компенсира вредите.
Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
По делото е установено, че ищците М.К.М. и И.К.Л.
към момента на смъртта на баща си са били вече семейни, не са живели с
родителите си. Разпитаните свидетели установиха създадената близост и
разбирателството между тях и баща им, както и голямата мъка, която са изпитали
и продължават да изпитват след смъртта му. Съдът отчита, че те са загубили много
близък човек, който е бил за тях опора. Ето защо съдът намира, че исковете на
ищците М.М. и И.Л. са основателни и доказани в размер от 15 000 лева за всяка
от тях.
По отношение на ищцата – съпруга Г.Г.М., съдът приема, че
исковете са основателни до размер от 30 000 лева. Съдът отчита близостта между
ищцата Г.М. и починалия й съпруг и установеното от свидетелите мъчително
изживяване на нелепата му смърт. Доколкото обаче на обезщетяване подлежат
доказаните вреди, то при определяне на по-висок размер на обезщетенията в
сравнение с този на другите две ищци, съдът взема предвид, че свидетелите
говорят основно за претърпените от съпругата Г. болки и страдания и влошаване
на нестабилното и здравословно състояние.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че исковете следва да бъдат уважени до посочените по-горе размери - 30
000 лева за ищцата Г.Г.М. и по 15 000 лева за ищците М.К.М. и И.К.Л., като в
останалата част исковите претенции на дъщерите следва да бъдат отхвърлени.
Върху
така определените обезщетения следва да бъде присъдена и законна лихва. Ищците
претендират присъждането на такава, считано от датата на настъпване на вредата
– 15.08.2004 год. Съгласно
установената съдебна практика на съдилищата в Република България при
непозволено увреждане, законната лихва започва да тече от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците Г.Г.М., М.К.М.
и И.К.Л. следва да бъде присъдена сумата в размер на 370.37 лева,
представляваща направените от тях пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. При определяне
размера на разноските, съдът констатира, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1000,00 лева, от които обаче са изплатени само 500,00
лева, поради което присъжда разноски именно върху изплатения размер, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците И.Т.М., С.С.Б. *** следва да бъдат
присъдени сумите, представляващи направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение за експертите по изготвяне на назначената
петорна комплексна съдебно – медицинска експертиза съобразно отхвърлената част
от исковете.
На
ответниците И.Т.М. и С.С.Б. следва да се присъди сумата в размер на 275 лв., представляваща
направените от тях пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за експертите изготвили петорната комплексна
съдебно – медицинска експертиза.
На “МБАЛ
гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина следва да се присъди сумата в размер на
150 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците И.Т.М., С.С.Б. *** при условията на
солидарност следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на
Врачанския окръжен съд върху уважената част от исковете в размер на 2 400 лева.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна
болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ
на Г.Г.М. с ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 30 000 лева, за
претърпени от нея неимуществени вреди във връзка със
смъртта на съпруга й К.М. Г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.08.2004 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна
болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.К.М. с ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 15 000 лева, за
претърпени от нея неимуществени вреди във връзка със
смъртта на баща й К. М. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 15.08.2004 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна
болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, ул. “****” № **, при условията на солидарност ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.К.Л. с ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 15 000 лева, за
претърпени от нея неимуществени вреди във връзка със
смъртта на баща й К. М. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 15.08.2004 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на ищците М.К.М. и И.К.Л. в останалата им част като
неоснователни.
ОСЪЖДА
И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна
болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г.Г.М. с ЕГН ********** ***, М.К.М. с ЕГН **********,*** и И.К.Л. с
ЕГН **********,*** сумата в размер на 370.37 лв. представляваща направените от
тях пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Г.Г.М. с ЕГН ********** ***, М.К.М. с ЕГН **********,*** и И.К.Л. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Т.М. с ЕГН **********,*** и С.С.Б. с ЕГН **********,*** при
условията на солидарност сумата от 275 лева, представляваща направените
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
Г.Г.М. с ЕГН ********** ***, М.К.М. с ЕГН **********,*** и И.К.Л. с ЕГН **********,***
при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на “Многопрофилна
болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № ** сумата в размер на 150 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА
И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна
болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса върху уважената част
от исковете в размер на 2400 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:...........