№ 1390
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110216221 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № Р-10-823/03.11.2021 г., издадено от Владимир Савов, заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор”
на ***********, *********, представлявано заедно от ******** и **********,
за това, че:
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД не било изпълнило задължението си по чл.
496, ал. 2, във вр. ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), в тримесечен срок от предявяване
на претенцията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите – 25.01.2021 г., но не по-късно от 26.04.2021 г. (първи присъствен ден след
25.04.2021 г.) включително, окончателно да се произнесе по предявена пред дружеството
застрахователна претенция № ********** съгласно един от алтернативно посочените в т. 1
и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и изплати размера на
обезщетението или да даде мотивирано становище по предявената претенция, когато отказва
плащане, или когато основанието на претенцията не е било напълно установено, или когато
размерът на вредите не е бил напълно установен, като нарушението било извършено на
27.04.2021 г. в гр.София, при условията на повторност. С горното *********** е нарушило
разпоредбата на чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ, поради което,
на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с § 1, т. 51 от
ДР от КЗ, на ЗД “БУЛ ИНС” АД е наложено наказание – имуществена санкция в размер на
2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ***********, чрез процесуален
1
представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърдяната в НП „повторност” била на
основание чл. 496 от КЗ, който бил в сила от 01.01.2016 г. Относимо за „повторността” по
смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ било единствено нарушение на разпоредбата на чл. 496 от
КЗ от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизането му в сила. Предходното
нарушение от същия вид обаче било по чл. 271 от КЗ (отм.) и преди влизане на новия чл. 496
от КЗ в сила. Касаело се за налагане на санкция по „аналогия”, което при административно-
наказателното производство било недупостимо. В жалбата се твърди също, че правото на
защита на дружеството било нарушено, тъй като квалифициращото обстоятелство
„повторност” следвало да бъде предявено още със съставянето на АУАН, а не едва в НП.
Нарушени били и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Излагат се и доводи, че
нарушението се явявало „маловажно” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно, моли се
за преквалификация на наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл.
644, ал. 1, т. 1 от КТ и да се наложи законовата минимална имуществена санкция. За с.з.,
редовно призовано, дружеството не изпраща представител.
Административно наказващият орган изпраща представител, който твърди, че не са
налице съществени процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и НП,
като моли НП да бъде потвърдено като доказано и законосъобразно, като излага подробни
мотиви за това. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
заверено копие на Заповед № З-2/08.01.2021 г.на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, по отношение компетентността на
актосъставителя В.Ш.); описаните нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за
тях са наложени по съответстващи норми на КЗ, тоест не се констатират нарушения по чл.
42 и 57 от ЗАНН.
Процесният АУАН № Р-06-892/26.10.2021 г. е издаден, както в рамките на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, така и в рамките на субсидиарния двегодишен
срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, доколкото КФН е сигнализирана с жалба по повод процесната
претенция от 13.10.2021 г. и нарушението е установено като извършено на 22.10.2021 г.
Същевременно, НП от 03.11.2021 г. е издадено в рамките на давностния шестмесечен срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Неправилни са аргументите на жалбоподателя и по отношение на твърдението, че в
АУАН липсвала част от описанието на деянието („повторността”), което го правила
нередовен. Приложението на специален състав на „повторност” е от компетенцията
единствено на АНО с изготвеното от него НП, а не на актосъставителя. Именно АНО е този,
2
който на база констатациите в АУАН, прилага в НП относимата санкционна разпоредба,
включително когато специална санкционна разпоредба визира хипотезата „повторност”. Не
следва да се очаква актосъставителят да твърди за „повторност”, доколкото последното
касае единствено въпроса за административното наказание, което е от компетенциите
изцяло на АНО.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено следното:
В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба от ******** с вх. №
91-02-1127/13.10.2021 г. Жалбата визирала липса на произнасяне на застрахователя по щета
с № **********, заведена в *********** на основание сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С оглед проверка на твърденията на молителя, с писмо на КФН изх. № 91-02-1127 от
14.10.2021 г. от *********** били изискани писмени обяснения по случая и заверени копия
от документацията по цитираната щета и полица. Исканите данни били предоставени от
застрахователя на КФН с писмо вх. № 91-02-1127 от 22.10.2021 г.
Било установено от представените от ЗД писмени доказателства, че в *********** на
25.01.2021 г. била заведена претенция № **********, по повод подадено Уведомление за
щета по застраховка „Гражданска отговорност“, на основание сключена застраховка в
*********** по полица № BG/02/120001871187 (с период на застрахователно покритие от
07.07.2020 г. до 06.07.2020 г. включително), като щетата касаела настъпило застрахователно
събитие – ПТП, при което бил увреден л.а. марка ******* с рег. № *********. На датата на
завеждане на щетата били представени доказателства, необходими за установяването на
основанието и размера на претенцията, като на 25.01.2021 г. бил извършен оглед на
увредения автомобил, а на следващия ден ******** декларирал, че се отказва от извършване
на допълнителен оглед на автомобила. На 25.01.2021 г. в документ „Уведомление за
необходими документи“ било указано от застрахователя, че следва да му бъдат
предоставени контролен талон към знак за технически преглед на увредения автомобил,
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението и
влязъл в сила съдебен акт от компетентен орган за приключване на образуваното
наказателно производство.
На 26.01.2021 г. на застрахователя били представени контролен талон към знак за
технически преглед на увредения автомобил и пълни данни за банковата сметка, по която да
бъде изплатено обезщетението. На същата дата от Илчев било изискано да представи влязло
в сила наказателно постановление.
На 29.01.2021 г.с писмо изх. № ОК-71391 *********** изискало от СДВР-ОПП
следните документи и информация: Дали е установен водачът, който е причинил виновно
ПТП, с посочени имена, ЕГН и адрес; Дали е било издадено НП на водача или собственика
на автомобила, дали е връчено и дали е влязло в сила; Дали са предприети мерки за
връчване на НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН; Копие от НП, ако такова е било издадено.
3
С писмо вх. № ОК-114574 на 25.02.2021 г. СДВР-ОПП уведомил ***********, че
напусналият мястото на ПТП-то нарушител бил установен, казвал се ********** и на същия
бил издаден АУАН бл. № 831745/12.11.2020 г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗДвП, както и че било издадено НП № 20-4332-021902/11.12.2020 г., с което му
били наложени административни наказания – глоби. НП не било връчено и не било влязло в
сила.
Видно от платежно нареждане, представено от ***********, застрахователят е
изплатил по сметката на ******** обезщетение по горепосочената щета в размер на 510,72
лева на 13.10.2021 г.
С НП № Р-10-603/13.06.2019 г. на КФН (налично по преписката) на *********** е
била наложена имуществена санкция за друго нарушение чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ.
Посоченото НП е било потвърдено с Решение от 22.04.2020 г. на СРС по НАХД № 10995/19
г. по описа на СРС, НО, 1 състав, влязло в сила на 13.06.2020 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетел по
установяване на нарушението В.Ш.. Показанията на актосъставителя са изчерпателни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и логични, поради което Съдът ги кредитира
изцяло.
Фактическата обстановка се доказва и от приложените по преписката писмени
доказателства: заверено копие от жалба от ******** с вх. № 91-02-1127/13.10.2021 г.;
заверени копия от писма изх. № 91-02-1127 от 14.10.2021 г. и вх. № 91-02-1127 от 22.10.2021
г., ведно с относима документация по заведена щета № **********, сред които
застрахователна полица № BG/02/120001871187, протокол за ПТП, описи на щета,
уведомление за необходими документи, писмо от СДВР-ОПП и платежно нареждане от
13.10.2021 г.; заверено копие на НП № Р-10-603/13.06.2019 г. на КФН, ведно с Решение от
22.04.2020 г. на СРС по НАХД № 10995/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав.
Посочените писмени доказателства в тяхната многобройност, напълно
кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на
фактическата обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито
едно писмено или гласно доказателство. Дружеството не е направило възражения в самия
АУАН, не е направило такива и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че ***********,
с бездействието си по произнасяне по застрахователното събитие – щета заведена под №
********** от 25.01.2021 г., свързано със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, е извършило нарушение на императивната разпоредба на
чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г. и към датата на нарушението), а
именно: „(1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
4
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. (2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е
предявена претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б)
основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не
е бил напълно установен”.
Касае се за формално нарушение на императивната разпоредба на чл. 496 ал. 2, във
вр. ал. 1 от КЗ, доколкото тримесечният срок за окончателно произнасяне по предявената
претенция е вменен в задължение на застрахователя. В случая основателността на
предявената от застрахованото лице претенцията е иррелевантна, доколкото от значение е
спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя. Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, щетата, заедно с всички относими
доказателства, е заведена на 25.01.2021 г., като от тази дата е възникнало задължението на
жалбоподателя в тримесечния срок (до 26.04.2021 г. включително – първи присъствен ден
след изтичане на тримесечния срок) от чл. 496, ал. 1 от КЗ да се произнесе окончателно по
предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 496, ал. 2
от КЗ начини. Видно от представените доказателства – преводно нареждане,
застрахователят *********** е изплатил обезщетение по сметка на увреденото лице на
13.10.2021 г. – повече от пет месеца след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
без да са налице обективни причини за това. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено
нарушение на 27.04.2021 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния от
законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от начините, визирани в
чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
Тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за окончателно произнасяне по щетата не е
инструктивен, а императивен, доколкото визира задължение, което държавата е предвидила
към застрахователя и е независимо и извън условията, предвидени за договориране между
правните субекти в частно-правните им отношения. Още повече, че при закъснение, спрямо
посочения срок за произнасянето си, застрахователят дължи лихва за забава по смисъла на
чл. 497, ал. 1 от КЗ.
При така установената фактическа и правна обстановка, Съдът счита, че издаденото НП
е законосъобразно, а наложената имуществена санкция от 2500 лева е напълно съобразена с
разпоредбата на чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ,
доколкото представеното заверено копие на НП № Р-10-603/13.06.2019 г. на КФН, влязло в
сила на 13.06.2020 г., издадено по отношение на *********** за същото по вид нарушение
на чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ, безспорно установява, че настоящото нарушение е
осъществено при условията на „повторност”, по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ
("Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.”)
и размерът на имуществената санкция (завишен над законоустановения минимум)
5
съответства на характера и тежестта на нарушението и отегчаващото обстоятелство -
значителния срок на закъснение по произнасяне.
Самият факт, че се касае за „повторност”, изключва възможността от приложение на
чл.28 от ЗАНН – маловажен случай.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към
момента на изготвяне на настоящото съдебно решение разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
(„ В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование “). Съобразно разпоредбата на
чл. 27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
*********** следва да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-823/03.11.2021 г., издадено от Владимир Савов,
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, на
***********, *********.
ОСЪЖДА ***********, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на КФН
сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6