Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 03.11.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 370 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗН

 

Предявени са искове от К.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. В.П., МАК, срещу К.Т.А., ЕГН ********** и В.П.А., ЕГН **********,***, за връщане на получена на отпаднало основание сума.

Ищецът твърди, че между брат му Л.Д.Б. и ответниците е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, рег. № 7327/23.08.2011 год. на нот. С.С., рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС, по силата на който ответниците са се задължили да прехвърлят на купувача Л. Б. правото на собственост върху свой недвижим имот – апартамент с адм.адрес: *********, заедно с прилежащите общи части от сградата и правото на строеж, както и избено помещение за сумата от 5000 лв., която била изплатена от купувача изцяло в деня на подписване на договора. Владението било предадено своевременно от бъдещите продавачи, като бъдещият купувач, а в последствие и ищецът са заплащали всички разходи, свързани с ползването на имота.

Купувачът по предварителния договор Л.Б. починал на 20.10.2015 год. и ищецът е негов единствен наследник по закон.

Срокът за сключване на окончателен договор – 31.12.2013 год. не бил спазен от ответниците.

Нещо повече, на 20.08.2019 год. те си възвърнали владението върху имота.

Отказват и сключването на окончателен договор, какъвто ищецът е готов да бъде сключен по всяко време, включително и в хода на неприключилия граждански процес.

Предвид отказът на ответниците да прехвърлят собствеността, получената от тях цена на имота се явява получена на отпаднало основание.

Иска се  да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща получената от тях цена по предварителния договор от 23.11.2011 год. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска (17.02.2020 год.) до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника В.П.А.. 

От ответницата К.Т.А. след извършеното надлежно връчване на исковата молба и приложенията е постъпил писмен отговор с две основни възражения - за давност и за бездействие на ищеца, респективно неговият праводател по отношение прекратяването или обявяването на предварителния договор за окончателен.

В съдебно заседание ищецът К.Д.Б. се явява лично и с адв. В.П., МАК, който поддържа предявените искове, които счита за основателни и доказани и моли да бъдат уважени. Подробни съображения излага в писмено становище  Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците К.Т.А. и В.П.А. се представляват от адв. Ц.Д., МАК, който оспорва исковете по съображенията, изложени в писмения отговор на отв. К. А. и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списъци по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 3, т. ХХIIА, рег. № 14193, д. № 2431/04.11.2005 год. на Д.М., нотариус рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, третото лице В.Ф.Й.от гр. Враца е закупила недвижим имот – апартамент с площ от 42 кв.м., с административен адрес: **********.

С н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 38, т. ХХIХА, рег. № 25198, д. № 4224/22.12.2008 год. на Д.М., нотариус рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС В.Ф.Й.е прехвърлила на отв. К.А. 4/6 ид.ч. от правото на собственост по отношение на имота.

В.Ф.Й.е починала на 06.02.2011 год. и е оставила наследници по закон – трима внуци. Никой от ответниците не е сред тях.

На 23.08.2011 год. между ответниците К.Т.А. и В.П.А. от една страна, като продавачи и Л.Д.Б. от друга, като купувач, е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент с площ от 42 кв.м., с административен адрес: **********, за цена от 5 000 лв., платена изцяло в деня на подписване на договора (чл. 3).

Договорът е с нотариална заверка на подписите рег. № 7327/23.08.2011 год. на Станислав Станчев, нотариус рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС.

Срокът за сключване на окончателен договор е бил уговорен в чл. 2 от договора – до 31.12.2013 год.

В чл. 6 и чл. 7 от предварителния договор е уговорена отговорността на страните при неизпълнение. В случай, че купувачът се откаже по каквато и да е причина от сключването на окончателен договор в уговорения срок, той губи правото да получи обратно вече платената сума и дължи обезщетение в размер на 2% върху общата сума за всеки ден забава. В случай, че окончателния договор не бъде сключен в срока по чл. 2 по вина на продавача, той дължи възстановяване на получената сума в двоен размер.

Владението е предадено на купувача след подписването на договора (чл. 4), от който момент върху него е преминал и рискът.

Л.Д.Б. е починал на 20.10.2015 год. в гр. Лом.

Негов единствен наследник е ищеца, неговият брат К.Д.Б..

На негово име е открита партидата при доставчика на ел.енергия за имота. Той е заплащал местните данъци и такси през 2015, 206, 2018 и 2019 години. Партидата при доставчика на ВиК услуги все още е на името на пок. Л.Б..

С Решение № 339/11.10.2018 год. по гр.д. № 1591/2018 год. на РС Лом, бракът между ответниците е бил прекратен с развод по взаимно съгласие. С решението е извършена и делба на семейна имуществена общност, като процесният апартамент не е бил предмет на делбата.

Свид. Л.З.С.познава страните. Бил е колега на ищеца. Преди повече от две години, след проведен телефонен разговор ищецът му бил казал, че след 5-6 дена ще прехвърлят апартамента. Брат му Л.вече бил починал. Не знае за кой апартамент ставало въпрос. Познава и ответниците, тъй като са от едно село. До скоро не знаел, че апартамента е бил техен. Знае, от ищеца, че имат да си оправят документи, а с ответниците не бил говорил никога.

Свид. М.С.М.е приятел на ищеца. Познавал приживе и неговият брат Л., който имал заболяване, бил трудно подвижен. Живеел в апартамента на ул. Призрен, който бил купен от него, а после имало разправии. Свидетелят си спомня, че между двамата братя имало разправии по повод този апартамент, но не се е интересувал от подробности. Той само бил носил на Л.храна 5-6 пъти. Знае, че имало някакви разправии между братята по повод този имот.

Свид. Н.Х.Б. е познат на ответниците. Чрез него те 5-6 пъти изпращали на Л.Б. хранителни продукти. Виждал го е по този повод. Това е било през 2013-2014 год. Не знае кога е починал Л.. Той живеел сам. Казвал, че не се разбирал с брат си. За имоти не знае нищо.

От правна страна:

Иска се  да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща получената от тях цена по предварителния договор от 23.11.2011 год. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска (17.02.2020 год.) до окончателното изплащане.

Чл. 121 ал. 1 от ЗЗД сочи изрично, че освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Поради липса на законова разпоредба за солидарна отговорност в настоящия случай и липса на такава уговорка между страните, следва да се приеме, че при уважаване на иска, отговорността им е в условията на разделност.

Разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД съдържа три групи основания, при които даденото подлежи на връщане: при липса на основание; при неосъществено основание и при отпадало основание. В случая е налице третата хипотеза.

Не се спори между страните, че между ответниците и Л.Д.Б., наследодател на ищеца е сключен, на 23.08.2011 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който първите са получили изцяло сумата от 5 000 лв. – цена за имота. В договора е уговорен срок за сключването на окончателен договор – 31.12.2013 год. След изтичането му, а и до момента продавачите са неизправна страна, тъй като не са прехвърлили собствеността.

Въведеното от ответниците възражение за давност е основателно.

С настъпването на уговорения срок е започнал да тече общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД, с изтичането на който се погасяват и правото да се иска сключването на окончателен договор и развалянето на договора.

Постановление №1/28.05.1979 год. на Пленума на ВС по някои въпроси за неоснователното обогатяване дава ясен отговор на въпроса за началото на погасителната давност при иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД.

Съгласно т. 7 от цитираното ППВС №1/79год., в първата хипотеза давността започва да тече от деня на получаване на престацията; във втората хипотеза – от деня, в който настъпва невъзможността да се осъществи основанието и в третата, каквато е настоящата – от деня, в който основанието е отпаднало.

В разглеждания случай с изтичане на уговорения срок за изпълнение, считано от 01.01.2014 год. за купувача, респ. неговият наследник е възникнала възможността по свой избор да искат обявяването на предварителния договор за окончателен или развалянето му и връщане на престираното поради отпаднало основание, а давността за това е изтекла на 01.01.2019 год., през който период и двамата са бездействали.  

Тъй като купувачът по предварителния договор Л.Д.Б. е починал на 20.10.2015 год., правата му са преминали върху неговия единствен наследник по закон – ищеца, но за последния не е започнал да тече нов срок.

Дори с исковата молба ищецът не заявява изрично, че счита предварителния договор за развален, а отправя покана към ответниците за сключване на окончателен договор въпреки изтичането на уговорения в него срок.

Обстоятелството, че през периода от предаването на владението, 23.08.2011 год., до твърдяното, но неоспорено отстраняване на ищеца от имота, извършено от отв. К.А. на 20.08.2019 год. първо наследодателят Л.Б., а след това и ищеца са го владели е ирелевантно.

Искът е предявен на 17.02.2020 год., повече от пет години след изтичането на уговорения в предварителния договор срок за изпълнение (31.12.2013 год.) и подлежи на отхвърляне като неоснователен поради изтекла погасителна давност.

В този смисъл и възприетото с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №40/23.04.2020 по дело №2110/2019 на ВКС, ТК, II т.о. по правния въпрос:  „Относно правата на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в случай на неизпълнение на задълженията за сключване на окончателен договор за продажба и тяхното упражняване, както и относно погасяването по давност на исковете на купувача при упражняване на тези права.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи окончателен договор. С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост. При неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска обявяване на договора в окончателен. При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права. Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО, давностният срок относно конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото, като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване на окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок. Ако е уговорен друг срок или условие за прехвърляне на собствеността, то от този момент на настъпване на уговорения срок или сбъдване на условието започва да тече давностният срок.

В случай на неизпълнение на задължението на страната-продавач по предварителния договор да прехвърли собствеността, с оглед интереса му, за купувача може да се породи и право да развали договора.

По силата на закона – чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, правото на разваляне на двустранните договори също се погасява с петгодишна давност. Правилото е диспозитивно и дава възможност на страните да уговорят видът за неизпълнение, за което може да се породи. То е преобразуващо, с едностранното изявление на изправната страна, достигнало до неизправната страна, се внася правна промяна. Срокът на давността започва винаги от момента на изискуемост на задълженията. В трайната практика на ВКС, изразена в решение № 21/30.06.2015 г. по т.д. № 1107/2012г. на ВКС, I ТО, решение № 178/12.11.2010 г.по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 233/21.12.2013 г. по т.д. № 514/2012 г. на ВКС, I ТО, правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление (извън договорите за прехвърляне на вещни права) и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор и при предпоставките за това. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника. Упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Предвид изричната разпоредба на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото на разваляне на договора се погасява в петгодишен давностен срок.

Правото да се иска обявяване на предварителния договор за прехвърляне на вещни права, в окончателен, както и правото да се развали такъв предварителен договор, се пораждат от неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността. От момента, в който е настъпило неизпълнение, за купувача се пораждат и двете права, както да иска обявяване на предварителния договор в окончателен чрез предявяване на иск, така и да развали извънсъдебно договора. Възникването на тези потестативни права е с настъпване на условие или с настъпването на срок, предвидени в договора. След възникване на някой от тези факти, правоимащият купувач може или да развали договора, или да поиска обявяването на този предварителен договор в окончателен. Правата и на разваляне, и на иск за обявяване на предварителен договор в окончателен са потестативни. Те се погасяват по давност. Правото да се сключи окончателен договор се погасява на основание чл. 110, ал.1 от ЗЗД в петгодишен срок, а правото на разваляне на договор, се погасява на основание чл. 87, ал. 5 от ЗЗД също в петгодишен срок. Началото на давностните срокове в случаите на неизпълнение на задължението да се сключи окончателен договор от настъпилото условие или срок, предвидени в договора. Началото на давностния срок за разваляне на договора от настъпване на неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността. Ако не са предвидени в договора условие или срок, след настъпилото неизпълнение след даване на определен срок. От този момент законодателят е предвидил възникване на права, които могат да се упражнят по избор на купувача по предварителния договор или да развали договора, или да поиска обявяването му в окончателен чрез иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.“.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски и представят списък по чл. 80 ГПК

Предвид изхода от делото, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях разноски – 600 лв. на отв. К.Т.А. и 600 лв. на отв. В.П.А..

При тези мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.Б., ЕГН **********,***, срещу К.Т.А., ЕГН ********** и В.П.А., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД,  да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно сумата от 5000 лв., представляваща получената от тях цена по Предварителен договор от за покупко-продажба на недвижим имот23.08.2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска (17.02.2020 год.) до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА К.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.А., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 600,00 лв. (шестстотин лева) – разноски по водене на делото пред тази инстанция.

ОСЪЖДА К.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.А., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 600,00 лв. (шестстотин лева) – разноски по водене на делото пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: