Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051 05.10.2020 г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесет
септември две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1442 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба от „Х.СЗ“ ООД, представлявано от управителя Т.Х.Л.,
чрез процесуален представител адв. Р.С. против Решение № 297 от 28.02.2020г.,
постановено по гр.д.№ 4928/2019г. по описа на РС – Стара Загора.
Въззивникът
обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд в осъдителната му част,
за сумата 3920 лв., представляваща обезщетение по чл.226 КТ. Счита, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и некореспондиращо със събраните по
делото доказателства. Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че в
мотивите на атакуваното решение първоинстанционният съд приел, че „Х.СЗ“ ООД не
изпълнило задължението си, визирано в разпоредбата на чл.350, ал.1 от КТ.
Счита, че така дадените разяснения в ТР № 1 от 02.12.2019г. на ВКС по тълк.д.№
1/2019г., ОСГК се тълкували изключително едностранно от Районен съд - Стара
Загора. Въззивникът сочи, че по делото били събрани доказателства, че
въззиваемият напуснал работното си място без да изчака да му бъде връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и съответно трудовата
книжка. Тези негови действия, както и цялостното му поведение сочили за
неговата недобросъвестност. Моли съдът да
отмени атакуваното решение в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен иска за обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ.
Въззиваемият П.А.Д.
не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
чрез пълномощника си адв. М. М. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предмет
на въззивното производство е претенцията на ищеца с правно основание чл.226 ал.2
от КТ за обезщетение за вреди, поради незаконно задържане на трудовата книжка.
Ищецът
П.А.Д. твърди в исковата си молба, че с трудов договор №34/30.05.2016г. бил
назначен на длъжност „пазач-портиер“ на обект „Х.СЗ“, ООД, кв.И., гр.С.З., при
основно месечно възнаграждение от 420 лв.; с Допълнително споразумение от №7
от 23.01.2019г. бил преназначен отново
на длъжност „пазач-портиер“, при основно месечно възнаграждение от 560 лв.
Мястото, където изпълнявал трудовите си задължения било на портала на
производствената база на работодателя в кв. И. гр.С.З.. Заплатите си получавал
по банков път - чрез превод по сметка в ОББ - Ст.Загора. Твърди, че на
19.05.2019г. бил на работното си място - на портала на предприятието. Около
13,00 часа при него дошъл управителя и без обяснение или причина го отстранил
от работа, като заявил, че бил уволнен и това бил последния му работен ден.
Заповед за уволнение и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
не му били връчени. От отстраняването му от работа - 19.05.2019г. до сега,
работодателят не предприел никакви действия във връзка с прекратяване на ТПО;
не му била върната и не бил поканен да получи по надлежния ред надлежно
оформена Трудова книжка, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
Справка за дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, Удостоверение за
осигурителен доход - /Образец УП-2/ и Удостоверение за осигурителен (трудов)
стаж -/ Образец УП-3/. Поставен бил в
ситуация да не може да започне работа на ново работно място ли да се
регистрира, като безработен към Бюро по труда, като бил принуден да преживява
без средства и без достъп до пазара на труда. Затова претендира на основание
чл.226 ал.2 от КТ да му се заплати обезщетение за имуществени вреди, поради
незаконно задържане на Трудовата му книжка в размер на 560 лв., за период от 20.05.2019г. до датата на
връчване на Трудовата му книжка, т. е. за времето на задържане на Трудовата
книжка.
Ответникът
„Х.СЗ“ ООД, С.З.оспорва предявения иск за обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ,
като заявява, че ищецът отказал да му бъдат връчени документите във връзка с
прекратяването на трудовото му правоотношение /датата била 16.05.2019г., а не
както твърди ищецът в исковата молба 19.05.2019г./, всички документи - заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.05.2019г. и трудова книжка,
му били изпратени по куриер - на 20.05.2019г., като пратката била върната
21.05.2019г. като отказана да бъде получена и на 22.05.2019г., като пратката
била върната на 27.05.2019 г. след няколко посещения от куриер, като отказана
да бъде получена отново. Заявява, че при работодателя се съхранявал запечатан
плика от куриерската фирма с документите по освобождаването на П.Д. и трудовата
му книжка. Счита иска за неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли като неоснователен предявения от П.А.Д. иск.
За
да постанови акта си, съдът е приел за безспорно, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответника, на длъжността „пазач-портиер“ с основно
месечно възнаграждение 460лв. С допълнително споразумение от 23.01.2019г. П.А.Д.
е преназначен на длъжност „пазач-портиер“ с основно месечно възнаграждение
560лв. Със заповед №32/16.05.2019г. на основание чл.325 т.6 КТ, считано от
16.05.2019г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Районният
съд е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е
длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я
предаде незабавно на работника или служителя /чл.350 ал.1 КТ/. Съгласно
Тълкувателно решение №1 от 02.12.2019г. на ВКС по тълк. д. №1/2019 г., ОСГК, съдът
е намерил, че задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно
на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване
на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото
задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от
момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при
работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал.
1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се
освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по
чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка.Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата
или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако
последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. Разпоредбата на
чл.226 ал.2 КТ предвижда, че работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено, като ал.3 от същата разпоредба
определя, че това обезщетение се равнява на брутното му трудово възнаграждение
от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаването на
трудовата книжка на работника или служителя. Съгласно Тълкувателно решение №1
от 02.12.2019г. на ВКС, по тълк.д. №1/2019 г., ОСГК, т.2, незаконно задържане
на трудовата книжка по смисъла на чл.226 ал.2 КТ е налице, когато работникът
или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на
необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя
възниква задължение да заплати обезщетение по чл.226 ал.2 и ал.3, изр.2 КТ от
деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се
намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до
предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.6
ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
В
настоящия случай по делото не е установено да е изпращано съобщение от
работодателя, че трудовата книжка е на разположение за получаване от работника.
Не се установи също работодателят да е изпълнил и предписанието на чл.6 ал.2
изр.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж датата на предаване на
трудовата книжка от работодателя на работника или служителя да се отбележи в
дневника за издаване на трудовите книжки по приложение №1. Видно от
представените писмени документи - разписка за изпращане на 20.05.2019г. и
върната пратка на 21.05.2019г. и за изпратен плик, със съдържание документи –
Заповед за освобождаване и Трудова книжка, изпратени на 22.05.2019г. и върнати
на 27.05.2019г. ответникът е изпратил документите за прекратяване на ТПО и
трудова книжка на ищеца по куриер. Доколкото, по делото не са налице данни
ищецът да е дал писмено съгласие по смисъла на чл.6 ал.3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, трудовата книжка да му бъде изпратена по
пощата, съдът е приел, че не може да се приеме, че работодателят е изпълнил
процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
поради което за периода от 17.05.2019г. /датата следваща прекратяване на ТПО на
16.05.2019г./ до 17.12.2019г. /датата на с.з., когато е представена трудовата
книжка/ работодателят дължи обезщетение в размер на определеното в чл.226 ал.3 КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка
- вреди, настъпването на които е презумирано от закона. От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза съдът е установил, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за определяне на обезщетението по чл.226 ал.2 КТ е в
размер на 570лв., но тъй като ищецът е претендирал обезщетение в размер на
560лв, съдът е намерил, че за периода 17.05.2019г. до 17.12.2019г.
обезщетението по чл.226 ал.2 КТ е 3920лв.
По
делото не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника, на длъжността „пазач-портиер“ с основно месечно възнаграждение
460лв. С допълнително споразумение от 23.01.2019г. П.А.Д. е преназначен на
длъжност „пазач-портиер“ с основно месечно възнаграждение 560лв. Със заповед
№32/16.05.2019г. на основание чл.325 т.6 КТ, считано от 16.05.2019г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено. На 20.05.2019г. работодателят е
изпратил в запечатан плик по куриер трудовата книжка и заповед за прекратяване
на ТПО, а пратката е върната на 21.05.2019г. като отказана да бъде получена, на
22.05.2019г. отново е изпратена, а на 27.05.2019г. отново е върната като
отказана. Не е спорно, че на 17.12.2019г. ищецът е получил трудовата си книжка.
При
така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция, намира от правна страна следното: При прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя /чл.350
ал.1 КТ/. Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде
незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя,
неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява
от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ
става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не
се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението
по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето
й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за
да получи лично трудовата си книжка.Трудовата книжка не може да бъде изпратена
по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице, освен
ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. Ако работодателят
е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл.6, ал.3 от
Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или
служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на
забавата, когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото
не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното
изпълнение.
Разпоредбата
на чл.226 ал.2 КТ предвижда, че работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено, а съгласно ал.3 от същата
разпоредба, обезщетение се равнява на брутното му трудово възнаграждение от
деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаването на трудовата
книжка на работника или служителя. Незаконно задържане на трудовата книжка по
смисъла на чл.226 ал.2 КТ е налице, когато работникът или служителят е
предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите
данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква
задължение да заплати обезщетение по чл.226 ал.2 и ал.3, изр.2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при
него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя
се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването
на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.6 ал.3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
В
случая по делото ответникът не установява изпратено съобщение до работника, че
трудовата книжка е на разположение за получаване от него. Не е спорно, че на
20.05.2019г. работодателят е изпратил необходимите документи по куриер до работника,
но пратката е върната на 21.05.2019г. Повторно е изпратен плик, със съдържание
документи – Заповед за освобождаване и Трудова книжка на 22.05.2019г., но
отново е върнат на 27.05.2019г. По делото, обаче не са налице доказателства ищецът
да е дал писмено съгласие по смисъла на чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, трудовата книжка да му бъде изпратена по пощата или по
куриер. Ето защо, въззивната инстанция намира, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.6 ал.3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което за периода от 17.05.2019г.
/датата следваща прекратяване на ТПО - 16.05.2019г./ до 17.12.2019г. /датата на
с.з., когато е представена трудовата книжка/ работодателят дължи обезщетение съгласно
чл.226 ал.3 КТ, за вредите, настъпването на които не е необходимо да се
доказва, тъй като се презумира от закона. Ето защо предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв правилно е уважен до претендирания размер -
3920лв.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е
неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да бъде
потвърдено. Доколкото пред въззивната инстанция не са налице доказателства за
направени разноски от въззиваемия такива не следва да се присъждат.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297 от
28.02.2020г., постановено по гр.д.№ 4928/2019г. по описа на РС – Стара Загора..
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: