№ 1333
гр. Варна, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110108118 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Е. Н., с която са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи за осъждане на ответника „Банка ДСК“ АД да му заплати сумата от 19
671,50 лв., представляваща стойността на извършени на 01.04.2023г. две на брой
неразрешени платежни операции и преводни такси от неговата банкова сметка с IBAN:
BG56STSA93001528173845, както следва: единия: в размер на 9 990,00лв - незабавен
кредитен превод BLINK по сметка с IBAN: BG31BPBI79404092039201 с титуляр И.И. и
основание: захранване; и вторият: в размер на 9 680,00 лв - паричен превод по сметка с
IBAN: BG04STSA93000024843367 с титуляр М.Д. и основание за превода: захранване, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата . Претендира се и присъждане направените
по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че между него и ответното дружество „Банка ДСК" АД, в качеството си на
правоприемник на „Експресбанк" АД са налице договорни правоотношения за ползване на
платежни услуги, включващи осигурена технологична системна възможност за извършване
на парични преводи и справки за движението по разплащателните ми сметки чрез
електронния канал „ДСК Директ". Титуляр е на сметка в лева с IBAN:
BG56STSA93001528173845, към която е издадена дебитна карта и на доларова банкова
сметка с IBAN: BG15STSA93000028674378, към която също е издадена дебитна карта.
На 01.04.2023 г. от двете банкови сметки, по които титуляр е ищецът , са извършени
неразрешени от него, общо три броя платежни операции на обща стойност 19 670,00лв.
Първоначално е направен трансфер на сумата от 5 980,00 USD от банковата сметка в долари
към левовата такава, и след това са извършени два превода, единия: в размер на 9 990,00лв -
незабавен кредитен превод BLINK по сметка с IBAN: BG31BPBI79404092039201 с титуляр
И.И. и основание: захранване; и вторият: в размер на 9 680,00 лв - паричен превод по сметка
с IBAN: BG04STSA93000024843367 с титуляр М.Д. и основание за превода: захранване.
1
За така извършените банкови операции разбрал от три текстови съобщения, които
получил на личния си телефон от номер 180375. Първото съобщение е получено в 17.31 часа
на 01.04.2023 г, в което е посочен код за активиране на ДСК Smart, който код е валиден до
01.04.2023 г. 17.46 часа. Следващите два sms-a са получени в 17.34 часа и 17.39 часа, и
съдържат авторизационни кодове за наредените преводи до цитираните по - горе физически
лица.
Сочи, че е видял съобщенията малко по-късно през деня, при което веднага влязъл в
интернет банкирането си в ДСК Директ и установил, че наличността по двете му банкови
сметки е минимална и незабавно позвънил на контактния център на банката, за да ги
уведоми, че са извършени банкови операции без негово знание и съгласие.
На следващия ден, посетил клон на „Банка ДСК" АД и подал писмен сигнал вх. № 16-
10-04376/02.04.2023 г. за неразрешените и неоторизирани банкови преводи.
В отговор на подадения сигнал на 02.05.2023 г., получил писмо peг. № 16-10-04376
от „Банка ДСК" АД, с което го уведомили, че са предприети необходимите действия за
извършване на проверка по случая.
На 05.05.2023 г. с последващо писмо от банката е уведомен, че при направената
проверка от тяхна страна е установено, че на 01.04.2023 г достъпът до интернет банкирането
ДСК Директ на Банка ДСК е бил осъществен след правилно въвеждане на потребителски
идентификатори, с които се идентифицирал ищеца.
Ответното дружество е преценило, че оспорените платежни операции са потвърдени
по ред и начин, уговорени в сключения между него и банката договор за достъп до
електроните канали на ответника и към момента на извършване на процесиите операции за
банката не са били налице данни, които да показват, че същите са неразрешени, поради и
което на основание чл. 119.1 от ОУ, ищеца носи отговорността и е обвързан от всички
действия, извършени чрез електронните канали от негово име, след получаване на достъп до
услугите, предоставени чрез същите, извършени с електронен подпис. Според банката,
нерегламентираните транзакции от сметката на ищеца са в резултат от неизпълнение на
задълженията му по чл. 75 т. 1 и т. 3 от ЗПУПС, както и по приложимите в случая ОУ на
банката, тъй като не е предприел всички разумни действия за запазване на
персонализираните средства за сигурност и устройства за ползване на интернет
банкирането. Информиран е, че на 03.04.2023 г. Ответника е изпратил искане до банката на
получателя И.И. за връщане на наредения превод, като до момента на изготвяне на писмото
ищеца от банката получател не е върнат отговор и не е върната и наредената сума. По
отношение на превода направен до лицето М.Д. по сметка в Банка ДСК е извършено
разпореждане, преди обаждането в контактния център на Банката и сумата не може да бъде
възстановена.
Излага, че банката позовавайки се на чл. 80 ал. 3 вр. чл. 75 от ЗПУПС отказва да
възстанови сумите, които са предмет на неразрешени от него банкови операции.
Заявява, че посочените банкови преводи не са извършени от него и не познава лицата,
в чиято полза са наредени сумите. Както и, че никога не е предоставял на никого, своите
банкови карти и данни за достъп до електронните канали на Банка ДСК и не е способствал
за разкриване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент,
предоставен ми от Банката.
Твърди, че въпреки че трите банкови операции са извършени на дата 01.04.2023 г., за
което незабавно сигнализирал ответника, трансакциите са осъществени на дата 03.04.2023 г.
и освен така направените преводи са му таксувани и съответните неразрешени от мен
операции за сумите от 1,00 лв и 0,50 лв., като, въпреки подадения сигнал банката е
осчетоводила тези трансакции, а не е спряла същите.
За извършените платежни операции, които не е наредил и не дал разрешение, подал
сигнал до ОД на МВР - Варна, заведен под вх. № 439000-8879/2023 г, който е изпратен на
Районна прокуратура - Варна и заведен там под номер 6648/2023 г., като по случая се води
2
проверка.
Намира, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС се поражда задължението
на „Банка ДСК" АД като доставчик на платежните услуги да възстанови на платеца
стойността на неразрешените платежни операции и във всеки случай не по - късно от края
на следващия работен ден, след като е бил уведомен за същите. Счита, че неоснователно
ответника, на основание чл. 80 ал. 3 вр. чл. 75 от ЗПУПС отказва да възстанови сумите,
предмет на неразрешените от платеца банкови операции, извършени на 01.04.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Банка ДСК" АД. Излага се, че искът е неоснователен. Не се спори, че между страните
налице облигационна обвързаност по повод сключени два договора за платежни сметки.
На 01.04.2023г. са извършени две банкови операции, с получатели И.И. и М.Д.. Не се
спори, че същите са оспорени с формуляри за оспорване. Не се спори, че сумата не е
възстановена на ищеца. Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба.
Счита, че оспорените трансакции, свързани с ползването на електронните канали на
банката, подписани с персонализирани средства за сигурност електронни документи и
изявления представляват и следва да се приемат за валидни, саморъчно подписани от ищеца
електронни документи и изявления. Като при изпълнение на процесните преводи, банката е
спазила всички договорно установени задължения, като не са налице основания за
ангажиране на отговорността й, съгласно ЗПУПС.
Твърди, че дори и някой от елементите за задължителната процедура за сигурност при
извършване на платежните операции да бъде компроментиран, при спазване на
предвидените в договора за ползване на електронните канали и общите условия към него,
задължения за опазване на потребителското име и парола, както и на четирицифрения код за
персоналния сертификат, които само ползвателя на услугата – ищеца би следвало да знае,
платежната информация не може да бъде наредена без знанието и активното
действие/нареждане на ползвателя на електронните канали.
Излага се, че ищеца се отнесъл с груба небрежност към предоставената му
информация за извършване на електронни плащания, а от своя страна банката е предприела
всички мерки, за да осигури използването на картата, като е положила грижа на добрия
търговец.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че същите са страни по Договор за платежна сметка, по който
ищецът има качеството на титуляр на разплащателна сметка с IBAN
BG94TTBB94001528173845.
С допълнително споразумение от 04.01.2022 г. за достъп до електронните
канали на банка ДСК Н. Н. е потвърдил в отношенията си с банката, че в съответствие с чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, подписът, поставен върху електронни документи чрез използване на
комбинация от цифров сертификат, ПИН за него и еднократен СМС код, изпратен чрез
кратко текстово съобщение през мобилната мрежа, на комбинация от цифров сертификат,
Тоукън и ПИН, или комбинация от потребителско име и парола, респективно опростен
начин за идентификация, определен от Клиента, е валиден и се приравнява на саморъчен
подпис. Посочен е номер за получаване на кодове за установяване на идентичност на
клиента +35989736777. Между страните са подписани още допълнителни споразумения с
идентично съдържание от 08.02.2021 г., 30.12.2021 г. и 02.04.2023 г., като в последното е
записано изявлението на клиента, че е получил плик потребителски идентификатори
(потребителско име и парола) за ДСК „Директ“, както и че се задължава да спазва ОУ на
банката за предоставяне на плaтежни услуги. Meжду тях е сключен и Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги от 30.12.2021 г.
Не е налице спор между страните и по отношение на това, че на 01.04.2023 г. от двете
3
банкови сметки, по които титуляр е ищецът, са извършени три броя платежни операции.
Първоначално е направен трансфер на сумата от 5 980,00 USD от банковата сметка в долари
към левовата такава, и след това са извършени два превода, единия: в размер на 9 990,00лв -
незабавен кредитен превод BLINK по сметка с IBAN: BG31BPBI79404092039201 с титуляр
И.И. и основание: захранване; и вторият: в размер на 9 680,00 лв - паричен превод по сметка
с IBAN: BG04STSA93000024843367 с титуляр М.Д. и основание за превода: захранване.
Гореизложените обстоятелства се установяват се установяват и от приложените извлечения
от банковите сметки на ищеца в долари и в български левове за периода от 01.04.2023 г. до
03.04.2023 г.
Видно от приложената разпечатка от получени кратки текстови съобщения
/л.17/, за които ищецът изрично признава, а ответникът не оспорва, че са получени на
личния му телефонен номер е, че на 01.04.2023 г. в 17:31 от Банка ДСК е изпратен код за
активиране на DSK Smart, a съответно в 17:34 и 17:39 са получени авторизационни кодове за
извършване на гореописаните две трансакции.
С искане за оспорване на трансакции с банкови карти от 02.04.2023 г. Н. Н. е
оспорил последните, като е декларирал, че не е участвал в извършването им, не е
упълномощавал никого да ги извърши, а същевременно е бил в контрол и притежание на
банковата си карта. Попълнил е анкетен лист, в който е потвърдил горепосочения свой
телефонен номер, завършващ на 777 и е посочил, че е узнал за трансакциите на 01.04.23 г. от
получени кратки текстови съобщения на него. Посочил е, че е уведомил банката по телефона
на 02.04.2023 г. в 01:00 часа за извършването им, веднага след като забелязал SMS-ите.
От представената информация с писмо от 08.02.2024 г. на РП – Кюстендил се
установява, че в прокуратурата са образувани пр.пр. № 3933/2023 г. и ДП № 1459/2023 по
описа на КРП, за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, затова, че на 01.04.2023 г.
в гр. Варна е възбудено у Н. Е. Н. заблуждение като са изменени компютърни данни и с това
му е нанеса имуществена вреда в размер на 19 580 лева.
По делото е изготвена съдебна компютърно-техническа експертиза,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От
последното се установява, че при активирането на приложението ДСК Смарт е избран номер
++359*********, на който да се получават СМС-и от банката. IP адресът от които са
направени заявките е 89.215.29.31, а устройството е модел Samsung/SM-N975F. Според IP
локатора, това е адрес, принадлежащ на адресното пространство на А1 и най-вероятно се
намира в Кюстендил, като в съдебно заседание експертът разяснява, че получените чрез този
способ данни не са достоверни и е възможно да не отговарят на действителното положение.
Експертът продължава, че не е възможно да посочи притежателят/ползвателят на
устройството. Съгласно лог файловете от изложеното в т.3 от настоящата експертиза, което
кореспондира с информацията от исковата молба, с технологична разлика за трансфер по
мрежата, кодовете за преводи са получени в 17:34 и 17:39 на 01.04.23г. на номер
++359*********. Кодът не може да бъде получен на друг номер, различен от този на ищецът,
но съществува хипотеза, че е възможно клониране на СИМ картата. За такава интервенция
(клониране) е нужен физически достъп до СИМ картата на ищеца или заявена услуга от
мобилния оператор. Самата карта ако е недобросъвестно клонирана би трябвало да отговаря
на стандарта COMP128v1. Към настоящия момент, съществува и стандарт за сигурност
COMP128v2 и COMP128v3 за които няма публична информация, че може да бъде разбит
секюрити кода „Ki“ и съответно клонирани. Съгласно изложеното в т.1 от настоящата
експертиза и лог файловете на ДСК Смарт, IP адресът от които са направени заявките е
89.215.29.31, а устройството е модел Samsung/SM-N975F. В приложения към материалите по
делото ЛОГ файл от системата ДСК Директ се вижда, че четирицифрения ПИН код за
потвърждаване на платежните операции е променян на 01.04.23г. от IP адрес 87.97.163.83:
01.04.2023 16:15 /mvc/PINCode/ChangePINCodeConfirm Според IP локатора, това е адрес,
принадлежащ на адресното пространство на А1 и най-вероятно се намира в София или
Варна. При смяна на ПИН кода се изисква да сте се логнали (влезли) в системата ДСК
Директ с валидно потребителско име и парола, и информация за стария ПИН код, който
4
трябва да бъде сменен. Според направените справки при действието на системата и
преглеждането на ЛОГ файловете, не се извършва друга проверка по идентификацията на
лицето, титуляр на сметката, различна от потребителско име и парола за ДСК Директ, както
и допълнително регистриран в системата мобилен апарат и ПИН код за ДСК Смарт. IP
адресът, от който са направени оспорените три броя банкови операции, не съвпада с
адресите, от които се влиза в банкирането и които ищецът използва обичайно за извършване
на онлайн банкови операции, а именно 31.13.232.23.Като пример вещото лице демонстрира
извадка от ЛОГ файла на системата ДСК Смарт от 02.04.23г.
При изслушването си в съдебно заседание експертът уточнява още, че самата
авторизация на устройствата става през системата ДСК Директ, в която се избира кои
устройства да се регистрират. От друг телефон, който не е регистриран не може да се влезе.
Посочил е, че трето лице може да има достъп до СИМ картата единствено чрез клонирането
й, а от А1 предлагат единствено услуга втора карта, която се прави по заявка на
собственика.
За изясняване на въпроса относно клонирането на СИМ картата е предоставена
информация от „А1 България“ ЕАД от 16.02.2024 г., в която от мобилния оператор е
заявено, че не поддържа услуга клониране на СИМ карта или номер. Поддържа се услуга
Extra SIM, която споделя трафика на основната карта, но има собствено номер, различен от
основания.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от
правна страна:
Предмет на разглеждане в производството са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните
системи. Тяхната основателност е предпоставена от установяване в условията на главно и
пълно доказване от страна на ищеца съществуването на облигационна обвързаност между
него и ответното дружество; платежните операции, които не са били заявени от него, както
и тяхната стойност са извършени в срока на действие на договора; че е уведомил ответника
за неоторизираните преводи и неразрешената употреба на платежния инструмент, незабавно
след узнаването, като е предприел разумни действия за защита срещу твърдените
неразрешени трансакции.
С нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е уредена отговорността на доставчика на
платежни услуги за неразрешени платежни операции, като е предвидено в случаите на
неразрешена платежна операция доставчикът да възстанови на платеца незабавно стойността
на неразрешената платежна операция, както и когато е необходимо, да възстанови
платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението
на неразрешената платежна операция.
Легалната дефиниция на понятието „неразрешени платежни операции“ се извлича
чрез тълкуване per argumentum a contrario на определението на „разрешена платежна
операция“, дадено с разпоредбата на чл. 70 от ЗПУПС. По този начин се достига до
заложения в него смисъл, че ако платецът не е разрешил или не е дал съгласие за
изпълнението на една операция, то тя е неразрешена.
Според чл.78, ал.1 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В закона е
изяснено, че установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика
на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен
инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването
на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика
5
на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. В ал.4 на цитираната
разпоредба е посочено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при
груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на
платежни услуги е този, който носи доказателствената тежест, че ползвателя е нарушил
някое от задълженията си по цитираната разпоредба, в това число и че е действал при груба
небрежност.
В настоящия случай автентичността на трансакцията се установява от събраната
доказателствена съвкупност по делото, и в частност от заключението на проведената СКТЕ,
от която се установява, че при активирането на приложението ДСК Смарт, чрез което
същите са извършени, е избран номер ++359*********. По делото не е налице спор, а и от
представените допълнителни споразумения и попълнена от ищеца анкета се установява, че
това е ползваният от него телефонен номер. Приложена е и разпечатка от получения SMS от
банката, с който на потребителя е предоставен индивидуален идентификационен код за
активиране на приложението. Последното се извършва чрез влизане в системата ДСК
Директ посредством УЕБ браузър с въвеждане на потребителско име и парола, които
съобразно изявлението на ищеца, обективирано в допълнителното споразумение, са му
предоставени в запечатан плик,а по силата на чл. 75, т. 3 от ЗПУПС той е задължен да
предприеме всички разумни действия за тяхното запазване да не стават достояние на трети
лица.
От друга страна се установява от заключението на експерта и от приложеното по
делото писмо от мобилния оператор, предоставил ползвания от него мобилен телефонен
номер ++359*********, че краткото текстово съобщение, съдържащо кода за активация е
получено именно на посочения номер, не е допустимо клониране на SIM картата, a e
възможно единствено заявена на допълнителна SIM карта, която обаче ползва различен
телефонен номер. Предвид изложеното се достига до извод, че активирането на
приложението, чрез което са извършени двете оспорвани трансакции е осъществено от лице,
което е разполагало едновременно до идентификационните данни на ищеца /потребителско
име и парола/, но също така и до физически достъп до мобилния апарат на ищеца, до който е
изпратено съобщението с кода за потвърждение, тъй като чрез експертното заключение и
приложените писмени доказателства е отречена възможността SMS да е получен от друго
лице, което не ползва телефонния номер, предоставен му от мобилния оператор на ищеца.
Нещо повече, за всяка от двете оспорени платежни операции е изпратено отделно
съобщение, съдържащо индивидуален идентификационен код, без въвеждането на който,
наред потребителското име и паролата на потребителя, същите не е могло да бъдат
извършени. От заключението на експертизата, а и от представените от самия ищец
разпечатки е видно, че кодовете за преводи са получени в 17:34 и 17:39 на 01.04.23г. на
номер ползвания и заявен от ищеца номер ++359*********, като отново се отрича
възможността същите да станат достояние на друго лице, което няма физически достъп до
мобилния му апарат, доколкото възможността за клониране на СИМ картата е изключена от
мобилният оператор. В допълнение относно създадените от банката гаранции за сигурност
на банковите плащания следва да се посочи, че съгласно заявеното от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание, извършените чрез мобилното приложение ДСК Смарт
банкови трансакции е възможно единствено след оторизиране на мобилното устройство през
браузър и използване на услугата ДСК Директ.
Въз основа на гореизложеното се установява с категоричност, че доставчикът на
платежни услуги е приложил задълбочено установяване на идентичността на платеца при
иницииране на електронната платежна операция по смисъла на чл. 100, ал. 2 от ЗПУПС, като
е спазил приложимите в отношенията между страните правила за отдалечен достъп до
платежна сметка и инструменти за отдалечен достъп до сметка, предвидени в чл. 60.2 и 62-
64.7 от ОУ на банката за предоставяне на платежни услуги, в сила от 01.09.2021 г.
6
Изискуемите за въвеждане преди иницииране на нарежданията потребителско име и парола
са връчени на ищеца в затворен плик, като всяка една от извършените операции по
активиране на приложението и извършване на двете отделни плащания е защитено с двойна
авторизация – чрез въвеждане на доведени само до знанието на ищеца име и парола и на
временен персонален идентификационен код, изпратен на заявен от него личен телефонен
номер, до който би следвало да има достъп само той. В отношенията между страните е
уговорено с подписаните допълнителни споразумения за достъп до електронните канали на
банката, че въвеждането на визираните комбинации от елементи за авторизация се
приравнява на полагане на саморъчен подпис за извършване на операцията, така както
следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
Създадените изисквания за задълбочено установяване на идентичността на платеца не
позволяват операциите да бъдат извършени без въвеждането на комбинация от
идентификационни, до които по силата на постигнатите между страните договорености, а и
съгласно разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗПУПС следва да единствено ползвателят на
платежния инструмент да има достъп, а от своя страна той е задължен да а предприеме
всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност.
От събраната доказателствена съвкупност не се установява нерегламентирано извличане от
трето лице на тези защитни средства нито, че операциите са засегнати от техническа повреда
или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Напротив
тяхното надлежно авторизиране е доказано главно и пълно от носещия доказателствената
тежест за това ответник.
Всичко това обосновава категоричния извод на съда, че дори и само за целите на
доказването да се приеме за достоверна тезата на ищеца, че извършените чрез неговите
платежни средства операции са неразрешени – извършени са без негово знание и съгласие,
то авторизирането на същите е било невъзможно при спазване на изискването на чл. 75, т. 3
от ЗПУПС за полагане на всички разумни мерки за запазване на защитните им средства за
сигурност. Допускането на трето, по твърдение на ищеца, лице да се сдобие едновременно с
потребителското му име и парола, а и с достъп до получаваните на него SMS-и на личния му
мобилен телефон, би могло да се осъществи единствено при груба небрежност, в нейният
гражданскоправен смисъл, при съхраняване на идентификационните му данни.
В допълнение следва да се посочи, че твърденията на ищеца в исковата му молба, че
незабавно след установяване на операциите е сменил потребителския си ПИН код води до
извода, че същият е знаел новия код, по отношение на който се установява от експертизата и
приложените лог файлове, че е променен непосредствено преди двете банкови операции на
01.04.2023 г. в 16:15ч. Изложеното твърдение изключва възможността последващата
промяна от ищеца след трансакциите, възможна единствено при знание на новия персонален
код, да е извършена от него без той да е бил запознат с новия ПИН. Следователно доводите
му, че кодът е сменен от неоторизирано лице са несъстоятелни, а от там и твърденията му,
че трансакциите са извършени без негово знание са явяват крайно недостоверни.
Поради всичко гореизложено и при липса на доказани злонамерени или престъпни
действия от трето лице, единственото обосновано заключение е, че ако ищецът бе положил
дължимата грижа, то извършването на платежните операции би било невъзможно.
На следващо място, като самостоятелно основание за изключващо
отговорността на ответника следва да се посочи, че ищецът не е уведомил банката незабавно
за неразрешена употреба на платежния си инструмент незабавно след узнаването, съгласно
задължението си по чл. 75, т. 2 от ЗПУПС. Разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС)
2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните
услуги във вътрешния пазар също предвижда, че ползвателят на платежни услуги получава
корекция на неразрешена платежна операция от доставчика на платежни услуги само ако го
уведоми без неоснователно забавяне, че е узнал за такава операция, която поражда
възможност за възникването на претенции и не по-късно от 13 месеца след датата на
задължаване на сметката.
7
Нормативната уредба не дефинира използваният термин "неоснователно забавяне".
Принципно, за да е налице забава, то следва да е дължимо и обективно възможно
предприемането на съответното поведение, в случая нотифициране на доставчик на
платежни услуги за извършени неразрешени от ползвателя на платежна сметка операции.
Това предполага дължащият активното поведение уведомяване да е узнал за факта на
извършване на платежните операции, за да е възможно да прецени разрешени ли са те или
не. От момента на узнаването става дължимо уведомяването на банката, съответно като
извинимо, основателно забавяне би се считало само това, което се дължи на проявлението
на външни причини, които са препятствали извършване на дължимото действие и които
ескулпират ползвателя на платежната сметка за проявеното бездействие - неуведомяване на
банката. Налага се извод, че уведомяването е дължимо веднага от узнаването и всяка забава,
за която не се твърдят уважителни причини, би била неоснователна.
В противоречие с твърденията в исковата молба, а и в заявеното в предоставените в
анкетната карта до банката отговори се установява, че ищецът не е уведомил незабавно
ответника за извършените трансакции, без същия да посочва, още по-малко да заявява
основателни причини за своето забавяне. Както вече беше изложено, съобщенията с
авторизационни кодове за операциите са получени на телефонния номер на ищеца на 17:34
и 17:39, като забавянето от около пет часа и половина до уведомяване на банката в 01:00 ч.
на следващия ден не е обосновано с конкретни извинителни обективни причини, които да са
възпрепятствали ищецът да изпълни задължението си за незабавно известяване на
ответника. Следва да се отчете, че при изпълнение на това свое императивно задължение
извършените преводи, съобразно приложимите общи условия, е можело да бъдат отказани
от банката, като неизпълнението на кредитора е допринесло за невъзможността това да бъде
извършено, респективно с настъпването на вредите в имуществената си сфера. Обективният
факт на неуведомяване на банката за инициираните неразрешение, по твърдение на ищеца,
банкови операции, без да са наведени и доказани извинителни причини за това, е достатъчен
да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението му по чл. 75, т. 2 от ЗПУПС,
поради груба небрежност, изразяваща се в неполагане на дължимата грижа, която би
положил и най-небрежния стопанин при уведомяването му, че се извършват
нерегламентирани операции с платежните му средства.
С оглед всичко гореизложено и по силата на чл. 80 от ЗПУПС банката е освободена
от отговорността за възстановяване претендираните вреди, което обуславя отхвърляне на
предявените обективно съединени осъдителни искове. При установяване,че трансакциите
действително не са разрешени, ищецът разполага с правната възможност да ангажира
имуществената отговорност на лицата, чиито сметки са заверени с извършените плащания.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдените сторените съдебно-деловодни разноски за заплатен
депозит за експертиза в размер на 450 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Е. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните
системи за осъждане на ответника „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. Московска № 19 да му заплати сумата
от 19 671,50 лв., представляваща стойността на извършени на 01.04.2023г. две на брой
неразрешени платежни операции и преводни такси от неговата банкова сметка с IBAN:
BG56STSA93001528173845, както следва: единия: в размер на 9 990,00лв - незабавен
кредитен превод BLINK по сметка с IBAN: BG31BPBI79404092039201 с титуляр И.И. и
основание: захранване; и вторият: в размер на 9 680,00 лв - паричен превод по сметка с
8
IBAN: BG04STSA93000024843367 с титуляр М.Д. и основание за превода: захранване, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Е. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** да заплати на
„Банка ДСК" АД, ЕИК ********* сумата от 750 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9