№ 23390
гр. С., 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110113633 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „...“ АД, с която срещу ЗЕАД „...“ са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1696.10
лева (след допуснато увеличение на иска в о.с.з. от 09.10.2024 г. като искът се счита
предявен за цялото вземане), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба /15.03.2022 г./ до окончателното изплащане,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка
„Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице
имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – МПС „...” с рег. № ...,
собственост на .... при настъпило на 31.05.2021 г. в гр. П., ул. „...“ .., с участието на
водача на т.а „...“, рег. № ... ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен
протокол, както и сумата от 77,74 лв. (след допуснато увеличение на иска в о.с.з. от
09.10.2024 г., предявен в цял размер), представляваща обезщетение за забава върху
предявената в цялостен размер главница за периода 1.10.2021 г. до 14.03.2022 г.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият
при ищеца по имуществената застраховка л.а. „...” с рег. № ..., е претърпял щети в
резултат от поведението на водача на т.а „...“, рег. № ..., който при маневра заден ход
без да се съобрази с останалите участници в движението ударил намиращия се след
него на пътното платно и спрял, за да предотврати сблъсъка, лек автомобил,
застрахован при ищеца. Увредени в резултат от събитието са били части и детайли на
застрахованото МПС, като ремонтът на същите е бил възложен на сервиз „....“ ЕООД.
Стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата 4262,48 лева, и същата е била
изплатена в полза на лицето, отстранило уврежданията. Ищецът твърди, че е
извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната щета в размер
на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на т.а „...“, рег. № ... е
1
била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е
отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, но последният
заплатил сумата 2581,38 лв., като останала дължима сумата от 1696,10 лв., поради
което и предявява настоящия иск за главница, както и обезщетение за забава в
цялостен размер, съгласно допуснатото увеличение на исковете. Счита, че е
легитимиран да претендира платеното, с оглед което и моли за решение, с което
претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва стойността
на причинените вреди, като поддържа, че същото надвишава действително
претърпените вреди, а изплатената от него сума от 2581,38 лв. по процесната щета е
определена правилно. Оспорва причинно-следствената връзка между претендираните
вреди и настъпилото ПТП, както и претенцията за лихва за забава. Не оспорва, че е
застраховател по застраховка „ГО“ на застрахованото при него лице за т.а „...“, рег. №
..., както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в твърдяния размер.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е
отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е
останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 31.05.2021г.
ищецът е страна по договор за имуществена застраховка "Каско" за л.а. „...” с рег. №
..., в изпълнение на задължение по който договор е изплатил застрахователно
обезщетение на правоимащо лице, че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова
отговорността на водачите за т.а „...“, рег. № ... към 31.05.2021 г., както и че ответникът
е изплатил на ищеца по процесната щета сумата от 2581,38 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 31.05.2021г., искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС“ и анкетни карти към него от 31.051.2021г., опис-заключение за вреди на МПС
по щета № ... от 31.05.2021г., ликвидационен акт, фактури, както и от приетото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира на основание чл.
202 ГПК, се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 31.05.2021г. в
гр. П., ул. „...“ .., водачът на т.а „...“, рег. № ... е предприел маневра движение на заден
ход, при която реализира ПТП със спрелия зад него л.а. „...”, рег. № .... От протокола за
ПТП и от заключението на САТЕ, се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача т.а „...“, рег. № ..., който е нарушил
нормите на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, като е предприел маневра за движение назад, без да се
2
увери, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, и е причинил щети на
застрахования при ищеца л.а. „...”, рег. № ....
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на т.а. „...“, рег. № ...
са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. „...” с рег. № .... От
приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от застрахователя и в
описите на ищеца повреди по лекия автомобил, отговарят на описания в протокола за
ПТП механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования
автомобил се установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета,
фактури и доклад.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда
на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването
на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
съдът кредитира изцяло приетото заключение на САТЕ, съгласно което стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „...”, рег. № ... е 4479,59 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане – сумата от 4262,48 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
3
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 4277,48 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 2581,38 лв.
преди завеждане на настоящия иск, поради което същият, предявен за разликата от
1696,10 лв., следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. Видно от представеното по делото известие за доставяне на
регресната покана, ответното дружество е получило преписката с доказателствата на
31.08.2021г. Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на 30.09.2021г., а ответникът е изпаднал в
забава за плащане от 01.10.2021г. За процесния период на забавата от 01.10.2021г. до
14.03.2022г., вкл. дължимата мораторна лихва върху главницата от 1696,10 лв. съдът
определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 77,74 лв. Искът е основателен и следва да
се уважи.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. В полза на същия следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 517,84 лв., представляваща разноски за
платена държавна такса в размер на 117,84 лв., депозит за САТЕ 300 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „...“
.. да заплати на „...“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „...“ ..
на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1696.10 лева, представляваща
непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на л.а. „...”, рег. № ..., настъпили в следствие на ПТП на 31.05.2021
г. в гр. П., ул. „...“ .., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 15.03.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от
77,74 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
1.10.2021 г. до 14.03.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 517,84
лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5