№ 47
гр. Варна, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500002 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба, подадена от пълномощника на А. Х. Г., против решение №
1249/31.10.2023 г. по гр.д.№ 778/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
отхвърлен иска й срещу Община Варна за приемане за установено в
отношенията между страните, че е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот, основан на твърдение за придобиване по давност чрез
владение, упражнявано през периода 1976 г. - 2006 г. заедно с П. Г., а през
периода 2006 г. - 10.04.2023 г. – самостоятелно, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
Пълномощникът на въззивницата излага доводи за неправилност на
обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Моли съда да отмени изцяло съдебното решение и да
постанови друго такова, с което установителният иск да бъде уважен, като
претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Пълномощникът на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, като счита атакуваното решение за
1
правилно и законосъобразно. Акцентира, че Община Варна не е твърдяла, че
индивидуализация на процесния имот е настъпила по силата на Решение №
322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет – Варна за местност „Б.-ю.“, нито е
твърдяла, че ПНИ е одобрен с това решение на Общинския съвет; твърди,
имотът е придобит от Община Варна на 01.03.1991 г., на осн. чл.25, ал.1
ЗСПЗЗ.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от А. Х. Г. срещу Община-Варна за приемане за
установено правото й на собственост върху ПИ 10135.5403.3156 с площ 1888
кв. м, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД АГКК,
отделно от изградените в имота жилищна сграда с площ от 28 кв.м.
10135.5403.3156.1 и селскостопанска постройка с площ от 4 кв.м.
10135.5403.3156.2, основан на твърдение за придобиване по давност чрез
владение, упражнявано от 1976 г. до 2006 г., заедно с П. Г., а от 2006 г. до
10.04.2023 г. – самостоятелно, по чл.124, ал.1 ГПК.
Оспорвайки иска, процесуалният представител на Община Варна
твърди, че част от процесния имот е идентична с имот пл. № 1580 по КП от
1983 г., записан на П. Г. по договор за наем и с имот пл. № 88 по КП от 1991
г., записан на същото лице. Твърди, че имотът е земеделска земя, придобита
от общината, тъй като не е притежавана от друго лице, по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Безспорно се установява от приложения на л.14 от делото договор за
наем от 17.05.1976 г. и от признанията на ищцата, че държавен имот с площ
750 кв.м. в местн. "К." е предоставен за ползване на П. Г. за срок от една
година. Страните не спорят, че северната част на процесния имот е идентична
с имот пл. № 1580 по КП от 1983 г. (л. 67), записан на П. Г., като ползван по
същия договор (л. 68). По този КП са заснети имоти пл.№№ 1580 и 1580а.
Съдът приема, че първоначално на П. Г. е бил предоставен имот пл.№
1580, но тъй като площта му, измерена при следващия план е надвишавала
предоставената му с договора за наем, след 1983 г. южната част е заснета с пл.
№ 1580а и е предоставена на В. Ж. по ПМС № 26. Безспорно е установено, че
П. Г. е упражнявал фактическа власт върху северната част на процесния имот,
2
идентична с имот пл.№ 1580 по КП от 1983 г. и с имот пл.№ 88 по КП от 1991
г.
Наличието на сключен договор за наем за процесния имот изключва
намерението на П. Г. за своене на имота. Фактическата власт, установена от
него, е държане.
В показанията си свидетелите Л. Ж. и В. Д. сочат, че ищцата - съпруга
на П. Г. е идвала често в имота, че дъщеря му също е идвала. След като
ищцата се разболяла вече идвали по-рядко.
Твърденията на ищцата са, че е била в брак с П. Г., който е починал през
* г.
Приложеният заверен препис (л. 12) на влязла в сила заповед №
2751/29.12.1999 г. установява, че Кметът на община Варна е отказал на П. Г.
придобиване на собствеността върху имот пл. № 88 с площ от 600 кв.м. От
предявяването на искането за признаване правото да придобие собствеността
е видно, че П. Г. не е имал намерение за своене на имота. Дори да се приеме,
че след отказа е възникнало такова намерение, придобивна давност не е текла
преди издаването на план на новообразуваните имоти, който - за с.о. "Б.-ю." е
одобрен със заповед № РД-1-7706/467/ от 04.12.2002 г. на Областния
управител (л. 142). Едва след издаването й, е възникнал годен обект, който да
бъде придобит по давност.
Твърденията на ищцата са, че след смъртта на съпруга й през * г. е
упражнявала фактическа власт самостоятелно и е придобила право на
собственост по силата на изтекла 10-годишна давност. От доказателствата по
делото се установява, че имотът не е бил заявен за възстановяване от бивш
собственик и не е бил държавен, поради което е станал частна общинска
собственост при условията на чл.19 ЗСПЗЗ, след приключване на
реституционната процедура за всички поискали възстановяване на
собствеността субекти.
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017
г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна
държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от
законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на
решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. /р.№ 50080/26.10.2022 г.
3
на ВКС по гр.д.№ 1814/2021 г./
Следователно, ищцата не е придобила процесния имот по силата на
изтекла придобивна давност.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а
обжалваното решение – като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено. При този изход на спора, въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение настоящата
инстанция в размер на 100.00 лв. – съобразно представения списък на
разноските.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1249/31.10.2023 г. по гр.д.№ 778/2023 г.
на Окръжен съд – Варна.
Осъжда А. Х. Г., ЕГН ********** от гр.В., бул.“*.*“№ *, вх.*, ет.*, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ на Община – Варна сумата от 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4