Присъда по дело №1013/2023 на Районен съд - Перник

МОТИВИ към Присъда № 30/23.05.2024 г. по НОХД 1013/2023г.
по описа на РС-Перник
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен
акт, внесен от РП-Перник срещу М. М. М., родена на *** г. в гр. В., ***,
работи като ********* в „*********“ ЕООД - С. /към момента на снемане на
самоличност по делото в хода на съдебното производство/, ****, с постоянен
адрес: гр.С., ул. „****“ ****, и настоящ адрес : гр. С., *********, с ЕГН:
**********, с който същата е обвинена за това, че на 10.07.2021 г. в 16,42 ч в
Община Перник, по път І-1, на пътен възел кв.Д., управлявала моторно
превозно средство- лек автомобил „Пежо 208“, с рег. ***, , след употреба на
наркотични вещества /кокаин, канабис 25 и амфетамин/, установено по
надлежния ред - по Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с
техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № ARME- 0029. -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, по
изрично изявление от страна на подсъдимата и нейната защита, като делото
след разглеждане на въпросите на разпоредителното заседание, е било
насрочено по общия ред, с призоваване на свидетелите по делото и
впоследствие със събиране в хода на съдебното следствие на множество
допълнителни писмени и гласни доказателства по делото.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки
се на събраните в хода на производство доказателства, като сочи, че от
съвкупността на събраните доказателства, които съдът е приобщил по
делото, можело да се направи обоснован и доказан извод, че подсъдимата е
извършила процесното престъпление, като на 10.07.2021 г. в 16,42 часа е
управлявала моторно превозно средство под въздействието на наркотични
вещества. Изтъква, че от показанията на свидетелите Б. С., В. С., Р. В., както и
от приложения диск със записите и обаждането на телефон 112, приложените
снимки, ставало видно, че подсъдимата е употребила наркотични вещества –
кокаин, канабис, амфетамин, преди да приведе в движение лекия автомобил.
Представителят на държавното обвинение, изтъква, че видно от показанията
на: св.Р. В., който сочел, че подсъдимата си е признала за употребата на
наркотици; свидетелят В. С. в показанията си посочил, че: „Една дама се
удари в мене“; диск със запис на телефон 112, лист 109 по делото – „Една
дама ми се кара“, операторката, на която подсъдимата се е обадила. И от така
изтъкнатото, че бащата е полицай, е заявила, че тя познава обстоятелствата,
знае, има познанства, затова се е скарала и на операторката на телефон 112.
Било изтъкнато, че бащата е полицейски служител, но според прокурора е
следвало тогава подсъдимата да знае, че единствено кръвната проба дава
неоспоримите доказателства, че тя не е употребила наркотик. В случая
прокурорът сочи, че подсъдимата е отказала да даде кръвна проба с
основанието, че я е страх от боцкането, което последната изтъква едва по
делото. Страхът от боцкане не е основание да не се даде кръвна проба, ако си
сигурен, че не си употребил наркотици или алкохол, според представителя на
държавното обвинение. Тестът, видно от разпечатката, е годен за употреба и
прокурорът не споделя, посоченото от защитата, че 60% от тестовете били
1

фалшиво положителни, като изтъква, че като се свърже с теорията на
относителността на Айнщайн, не можело да се докаже, че точно тестът на
подсъдимата М. е фалшиво положителен. Тестовата касета също твърди, че в
хода на производството също е била разгледана и отчетено как се е взела
пробата. Така че счита, че посоченото и от свидетелката в последното по
делото съдебно заседание С. К., че подсъдимата е употребявала и вещества,
хапчета за сън, както и от приложените снимки, и от цялата съвкупност на
доказателства, счита, че подсъдимата е извършила процесното престъпление.
За това в заключение, на основание чл. 343б, ал.3, вр. чл. 2, ал.1 от НК, вр. чл.
55, ал.1, т.1 от НК, пледира съда да я признае за виновна и да й наложи
наказание - „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за срок от 3 /три/ години; на
основание чл. 55, ал.3 наказанието „Глоба“ да не се налага. На основание
чл.343г, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от НК подсъдимата да бъде лишена от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 9 /девет/ месеца. Моли за
присъда в този смисъл.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Н.- САК, счита, че
подзащитната му следва да бъде призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение, като в изключително подробната си пледоария, изложена пред
съда, застъпва тезата, че правилно прокуратурата първоначално е била
прекратила производството, като актът й впоследствие е бил отменен, но сочи
че дори и към момента обвинението не е доказано и страда от пороците,
които прокурорът е посочил и в този свой акт, като изтъква, че не защитата
трябва да установява, че именно тази проба е била фалшиво положителна, а
върху държавното обвинение лежи изцяло тежестта на доказване в
наказателния процес и в тая връзка именно държавното обвинение трябвало
да докаже, че именно тази проба не е с фалшиво положителен резултат.
Застъпва, че такива доказателства нямало по делото, от които можело да се
изградят извод и то в условията на необходимото според закона за
осъдителен съдебен акт. Изтъква, че представителят на прокуратурата по
делото, въпреки обвинителната функция, се държал по време на делото много
близо до един основен принцип, до който повечето прокурори въобще не се
доближавали, а именно това, че, въпреки обвинителната функция, прокурорът
следвало да има един обективен прочит на доказателствения материал, за
което и защитата сочи, че адмирира прокуратурата, но се приема доводите на
прокурора досежно кръвната проба и недаването на такава от страна на
подсъдимата. Сочи, че на подсъдимата, при положение, че имала страх от
игли, е можело да й се предложи вместо кръв, да даде урина, като това го
пишело в Наредбата, и твърди, че никой не го е обяснил на подсъдимата.
Излага на отделно основание защо счита, че тестовете са „негодни“ и
обосновава тази своя теза, като се застъпват и доводи от общодостъпни
средства за масово уведомяване. Сочи пороци според него в процедурата при
вземане на пробата, както и че подсъдимата сама е извикала полиция след
ПТП-то. Отделно от тези доводи, защита акцентира, че прокуратурата твърди
подсъдимата да е извършила вмененото й престъпление на 10.07.2021 г. в
16,42 часа, като сочи, че в 16,42 часа подсъдимата не може да е управлявала
процесния автомобил след употреба на наркотични вещества, тъй-като още
към 15,30 тя вече не управлява никакво МПС, защото вече е било
реализирано ПТП-то в този момент и тя е била задържана по реда на ЗМВР.
Сочи, че времето на извършване на вмененото деяние, е задължителен
реквизит от обвинението. Оспорва и часа на вземането на пробата в 16,42
2

часа, каквото е обвинението, като излага доводи от разпитите на
полицейските служители и как същите са определили и обяснили, че са
записали часа на пробата. Оспорва и начина, по които са протекли и
разпитите на тези полицейски служители, като твърди че същите са
„копипейст“ в досъдебното производство. Отделно, твърди и че подсъдимата
не е имала обективен признак, който да насочи полицейските служители да
извършат този тест, като е бил извършен по искане на другия шофьор-
свидетеля В. С.. Позовава се и на презумпцията за невинност, в какъвто
смисъл сочи е и международната практика. Прави и собствен анализ на
доказателствената съвкупност. Оспорва и процедурата по издаване на Талона
за медицинско изследване, който сочи, че се придружава със стикери, винаги,
а не само когато както сочели свидетелите, лицето е дало кръв за изследване.
В пледоарията си, защита се спира подробно и на обстоятелството, че нямало
по делото приобщено като ВД, процесната тест касета, за да можело същата
да бъде подложена на експертна проверка. Пледира за справедлив съдебен
акт. Подсъдимата се присъединява се към казаното от своя защитник. Дава
обяснения по делото, като сочи, своята теза за развилите се събития
предходния ден и инкриминирания такъв, като отрича вина по вмененото
обвинение.
Подсъдимата в последна си дума заявява, че не е виновна.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М. М. М. е родена на *** г. в гр. В., ***, работи като
********* в „*********“ ЕООД - С. /към момента на снемане на
самоличност, като в последното по делото съдебно заседание заявява в
обясненията си, че е родила и към момента е по майчинство/, ****, с
постоянен адрес: гр.С., ул. „****“ ****, и настоящ адрес : гр. С., *********, с
ЕГН: **********.
Подсъдимата М. М. М. и св. С. Х. К. към 2021 г, били близки
приятелки и на 09.07.2021 г., двете били канени заедно на тържество в град Б.,
като към този момент подсъдимата, живеела в град С., а св. К. в град Б., като
подсъдимата отишла с автомобила, който и към процесния момент
управлявала /лизингов такъв/- лек автомобил „Пежо 208“, с рег. *** /червен
на цвят/, като взела от дома й св. К. и двете отишли на въпросното тържество
/кръщене/, като същото било с осигурено преспиване в хотела, където се
състояло мероприятието и двете приятелки останали до късно на
празненството, като св. К. употребила алкохол, а подсъдимата- не. След
полунощ двете си легнали, като им била определена една обща стая. На
сутринта преди обяд, след като пили кафе, двете си тръгнали заедно с
автомобила на подсъдимата, която оставила св. К. в град Б., и си тръгнала за
град С. и останала сама в автомобила като времето вече било следобедно
такова. Пътят на подсъдимата до град С., преминавал и през процесното
кръгово кръстовище в Община Перник, по път 1-1, на пътен възел кв.Д., като
именно в кръстовището между управляваното от подсъдимата моторно
превозно средство- лек автомобил „Пежо 208“, с рег.№****, и управлявания
от свидетеля- В. Б. С., лек автомобил, модел/марка „Роувър 45“, с рег.№****,
който се движел от град С. в посока Б., като в автомобила бил и собственикът
на джипа, но управляващ автомобила бил св. С., който при навлизане в
3

кръстовището, усетил, че получил удар отзад в автомобила, отстрани в
задната врата, от намиращ се в кръстовището лек автомобил -червеното
„Пежо“, установено впоследствие, като автомобилът, управляван от
подсъдимата, като от удара увреждания получила и джантата и гумата и на
автомобила „Пежо“, и последният спрял, като впоследствие бил изтеглен и от
репатрак /бел.след полицейската проверка/, като не бил в движение, докато
джипът продължил движението си, и не останал в кръстовището, както и не
останал да установи последиците от ПТП-то, възникнало между двата
автомобила, което било забелязано от св.Б. Д. С., който към този момент пък
пътувал от град С. посока село Долна Диканя, с личния си автомобил-модел -
марка, „Лада“, с рег. № ****, като бил сам в автомобила, а пред него бил
именно управлявания от другия свидетел „Роувър“, като свидетелят бил трета
кола, и имал видимост, а подсъдимата му се падала със своя автомобил от
лявата страна, като същият видял по негови данни, че „Роувър“-ът тръгнал
да се включи в кръговото и отнел предимството на червения автомобил / този
на подсъдимата/ и между двата автомобила възникнало ПТП-то / като
впоследствие това било обективирано и в протокол за ПТП, където за
виновен водач- отнел предимство бил посочен св. С./, като водачът на
„Пежо“-то ударил странично джипа „Роувър“ и „Пежо-то“, се завъртяло от
удара, и се ударило в бордюра и спряло, но другият водач не спрял, поради
което и със своя автомобил св. С., започнал за присвятква с фаровете, за да му
привлече вниманието, настигнал го и го спрял вече на самата магистрала и го
попитал защо не е спрял на ПТП-то, като отишъл до село Студена, като
нямало как иначе да обърне движението, и се върнал на мястото.
Междувременно, видно от изготвената СТЕ /фоноскопна такава/ по делото на
диск, от тел номер 112, се установява, че от телефон с номер ********* в
15,324 ч, от лице, представило се като г-жа М. и от телефонен номер
********* в 15,314 ч, от лице, представило се като г-н В. С., са подадени
сигнали за възникнало ПТП в процесния участък, като мъжкият глас се
представил като – „В. С.“, който уведомил дежурния, че –„На кръговото на
Перник една дама се удари във мене. Аз излезнах от кръговото и съм тука в
началото на...“, като сочи че „Колите са смачкани малко. Аз съм тука на
изхода от кръговото..“, но че няма пострадали, като в сигнала си мъжкият
глас / св. С./ е посочил, че –„... Тя се удари като бех вътре във кръговото.
Дойде отзад изневиделица некак...Амии тя остана на кръговото. Там не
може да останеме на кръговото по никакъв начин.... Свиркаха ми, свиркаха
ми, но аз не останах в кръговото. Какво да правим в кръговото, че затворим
цело движение.М.гл: А номера знаете ли и го? ..М.г.2: Не и го знам. Кво да и
го знам номера. Ние сме спрели, ако дойдат...М.г.1: Къде сте спрял?..М.г.2:
Еми в началото, тука на изхода от кръговото за Б., посока магистрала
„Струма“.М.г.1: Дайте номер на вашия автомобил?М.г.2: Моя автомобил е
****.М.г.1: Марка, модел и цвят?, М.г.2: Аа, марка „Ровер“, цвят „синьо-
зелено метализе“.М.г.1: А нейния нещо марка и модел дали видяхте?М.г.2:
Нейния беше бордо метализе, некакво бордо, ама не знам точно какво е. Неам
престава...“, като свидетелят С., след свързване с дежурен от 02 РУМВР
Перник, сочи че „..Тука съм спрел на изхода на магистралата, на края, в
началото на магистралата „Струма“... За да не пречи вътре в кръговото.
За това се обаждам, за да видиме дамата какви претенции, какво има що
има, немам представа...“, М.г.2: Аз имам щети. Предполагам, че и тя има
щети, понеже се блъсна, от странично се блъсна на автомобила. Караше с
висока скорост. Предполагам че има некакви щети - огледала, странично
4

одиране, нещо такива работи. Иначе пострадали хора няма.М.г.3: (не се
възприема). На изхода посока Б., така ли?М.г.2: Да. Да. Да. Спрел съм почти
извън платното. Тука нема и къде да се спре. Спрел съм за да не преча на
движението...М.г.3: Сега ще дойдат колегите...“, като сигнал в следващата
минута е подаден и от подсъдимата М., която в час-15,32“ е посочила, че се
намира в „кръговото на Перник“ и „“... Един младеж в кръговото ме удари,
обаче избяга...“, като на оператора, същата е посочила, че баща й е
полицай и й е казал да се обади в полицията /СТЕ-Ж.г.2: „...Еми бащи ми е
колега. Каза просто да се обадя и да викна колеги да дойдат и защото
колата ми може би не е в движение... М. М. се казвам. Може да ми
измислите нещо по-кратко като процедура, да не чакам един час колегите
или?Ж.г.1: Вие по принцип предполагам знаете, че изобщо даже не сте за
посещение, ама. Нали знаете?Ж.г.2: Ма добре госпожо, кажете какво да
правиме тогава?Ж.г.1: Каско имате ли?Ж.г.2: Еми имам каско, да.Ж.г.1:
Еми по принцип най-хубаво беше да звъннете на каското, ама щом баща ви е
насочил дайте номер на вашата кола?Ж.г.2: Ама госпожо, вие карате ли ми
се нещо?Ж.г.1: Дайте ми номер на автомобила, госпожа?Ж.г.2: Кажете ми
как се казвате вие и не желая да разговарям с вас.Ж.г.1: Дежурен оператор
съм на сто и дванайсе госпожо. Може да се установи кое е името. Нямам
право да ви се представям. Не е проблем ако решите да се оплачете, ако се
притесняватеЖ.г.2: Не. Имате право да ми се, да ми кажете....Ж.г.1: Какво
да ви има на вас госпожо?..Ж.г.2: Вие питахте ли ме, бе? Вие сте толкова
компетентна, че не съм за посещение. Питахте ли ме?..Ж.г.1: Госпожо, вие
казахте ли че имате нужда от „Спешна помощ“ или бързахте да кажете,
че този избяга?...Ж.г.2: Оо, госпожо, ние гражданите сме длъжни да
казваме всичко което вас ви интересува, нали?Ж.г.1: Ами разбира се.Ж.г.2: А
вие за какво сте?Ж.г.1: Госпожо със вас е много трудно да се комуникира.
Ще си казвате ли някакви данни за посещение или не желаете?Ж.г.2: Нали
госпожо исках вашите имена?..Ж.г.2: Ще говоря как си искам...Ж.г.1: Ако
няма пострадали трябва да го преместите, не по средата на пътя да
седите.Ж.г.2: Не мога да го преместя...Ж.г.1: Добре. Дайте си номера ако
желаете посещение, ако не - да ви пожелая приятен ден. Ще искате ли
посещение или не?...Ж.г.2: Ало, вие сте отвратителна,
отвратителна...Ж.г.1: Благодаря госпожо. Последен път ви питам?Ж.г.2: И
какво ме питате госпожо?..Ж.г.1: Искате ли посещение или не?...Ж.г.2:
Искам имената ви!..Ж.г.1: Кратко, точно и ясно ви питам нещо
конкретно!..Ж.г.2: Ама не ме интересува. Искам да се оплача от вас. Какво е
това отношение...“, като след подадените сигнали, вторият от които с
ескалирал тон от страна на подсъдимата към оператора на 112,, видно от
съдържанието на който, при втория подаден такъв от подсъдимата е
възникнал и изострен като тон разговор, с приелият сигнала служител, на
място са пристигнали полицейски служители, като първият полицейски
автомобил, пристигнал на място, е бил в състав с полицейските служители-
свидетелят- Д. И. Ч., и св. Р. Г. А., и двамата на длъжност, младши
автоконтрольори към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник / към
процесния момент/, като при отиването си на място, там бил все още и св. С.,
който останал, докато полицаите дошли на място, като единият от
полицейските служители върнал на мястото и другия водач, а св. С. седял при
подсъдимата, като нейният автомобил не бил в движение, като имал
„“смачкана джанта“, не от страната на водачката и не можел да се движи,
като след като разказал на полицията какво е видял си тръгнал и оставил
5

полицейските служители, да тестват водачите. Тъй-като водачът на джипа
„Ровър“, бил убеден, че вина за ПТП-то имала водачката на другия
автомобил, и твърдял пред полицейските служители, че същата има
„неадекватно поведение“, след като им била направена проверка с техническо
средство за употребата на алкохол, която и за двамата водачи била
отрицателна, същият настоял да се направи и проверка с техническо средство
за употребата на наркотични вещества на водачката, като междувременно с
личния си телефон, направил и снимки на водачката и на автомобилите. Тъй-
като на място не била налична цялата необходима апаратура, липсвал дрегер-
техническо средство за проверка употребата на наркотици, на място
пристигнал и втори патрул за съдействие, като в същият бил и полицейският
служител- св. свидетеля Р. В., който донесъл дрегера, и който впоследствие
бил вписал и в изготвения на място от св. Ч. Протокол за ПТП №
*********.07.2021 г., и бил и пряк очевидец на тестването на подсъдимата,
като св. В. присъствал и на двете проби и на двамата водачи, като си спомня
визуално и водачката -подсъдима по делото / и я сочи в съдебна зала/, като
същият лично видял как след като с техническо средство „DREGER DRUG
CHECK 5000” с фабричен №ARME 0029, с което била изпробвана
подсъдимата М., то уредът отчел в за времето от 16,37ч до 16.42ч. на
10.07.2023 г.- положителен резултат за наличие на наркотични вещества —
кокаин, канабис 25 /като тази цифра просто фабрично се изписвала от
дрегера при отчитането на канабис/, и амфетамин, като за да отчете пробата
уредът се нуждаел от няколко минути и респ. пробата №44 на водачката, била
извършена на 10.07.2021г.в в 16ч,37мин.,25сек., и отчетена в посочения час -
16.42 ч, поради което и именно този час вписал и св..Р. А., който съставил и
на подсъдимата- М. АУАН Серия GA №410828/10.07.2021г., с който и било
иззето и нейното СУМПС №*********, и в който било описано, че дрегерът е
дал процесния резултат, както и мястото и времето на деянието, като
подсъдимата подписала съдържанието на АУАН без възражения и приела
показанията на техническото средство, като с АУАН Серия GA
№410828/10.07.2021г. било вменено извършено нарушение от страна на
подсъдимата на чл.5, ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП, като св. Ч., се разписал като
свидетел по акта, като последният не бил обжалван, а предвид започналото и
развило се наказателно производство и вследствие на същият не е било
издавано НП, като административнонаказващият орган, видно от справките за
нарушител/водач по делото, изчаквал решението на съда по въпроса.
Същевременно св. Ч., пък пристъпил към издаването на талон за медицинско
изследване с №075914/10.07.2021 г/стр.15 от ДП/, със същия час посочен кат
час на извършената проба- 16,42ч, като екземляр бил връчен на подсимата,
за което и последната се разписала, за да има възможност подсъдимата, макар
и да е приела показанията на техническото средство, да даде кръв за
изследване, в срока и времето, посочено в талона, ако реши. М., положила
подпис и върху издадения талон, като, тъй-като пробата на другия водач за
употребата на наркотични вещества се оказала отрицателна, последният бил
освободен, и не останал до края на проверката. Междувременно свидетелят
В., който дошъл с втория патрул на място, забелязал, че водачката на
червения автомобил имала „. .. и разширени зеници..“, като в разпита си пред
съда е описал, подробно и, че подсъдимата М. е признала, че действително е
„взимала наркотици“, като сочи, че след като и самият той видял трите
отчетени инкриминирани вида наркотик, от тестовото устройство,
подсъдимата пред всички полицейски служители си признала, че е взела
6

наркотици на тържество предходната вечер / св. В.-„.. . Призна си за кокаин.
Мисля, че бяха два или три наркотика отчетени. Тя си призна за всичките
наркотици. Каза, че е била на рожден ден или на някакво тържество в Д. и
там ги е взела. Каза, че се е движила от Д. към С., прибирала се е от
въпросния рожден ден. После говори нещо по телефона с баща й. Така ми
каза, че говори с баща й. Задържахме я във Второ РУ-Перник. Не си спомням
дали е искала да дава кръв. Най-вероятно сме я водили до болницата, но
нямам спомен дали е давала проби....Отчитането на дрегера го видях ясно.
Ясни бяха маркерите за трите вида наркотик.... Пред всички тя каза, че е
употребила наркотик, след като й излязоха пробите...“, като св- В., се
разписал и в протокола за ПТП, като в него било отразено по схемата и
прието от полицейските служители, че вина за ПТП-то имал, другият
участник, тъй-като отнел предимство на водачката, която докато той се
движел „..в средна лента на кръговото, тя била- в дясна лента, и при
излизане от кръговото той навлизъл в нейна лента, за да може да излезне в
посока С. през посока Владая...“, и така възникнало съприкосновението
между двата автомобила, като предвид липсата на пострадали на мястото не
бил извикан разследващ полицай. Св.Ч. и св.А. придружили подсъдимата- М.
до ЦСМП-Перник, за да може същата да даде кръв за изследване в случай, че
желае, като в болничното заведение, както пред свидетелите, така и пред
лекаря, същата отказала да даде кръв, като не е посочила, че има страх от
игли, и в болничното заведение бил съставен и протокол за медицинско
изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от дата 10.07.2021 г., издаден от д-р
М. Стойчев, медицински специалист при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД-
Перник, който бил подписан, както от изготвилия го лекар, така и от
подсъдимата, и в който в графа дали е употребила или не наркотични
вещества, е поставена отметка употребила / стр.39- лице и гръб от протокола/,
като на първата страница от протокола са посочени, трита вида
инкриминирани наркотици, като в протокола е вписан час 18.10 ч, досежно
отказа и подпис е положен от подсъдимата. Подсъдимата впоследствие била
задържана и по ЗМВР за срок до 24 часа.
Следва да се посочи, че свидетелят Ч., издал медицинския талон, не
поставил стикери на същия, като счел, че след като подсъдимата няма да дава
кръв, не следва да се поставят такива, което се подкрепя и от данните
изнесени от свидетеля В., че стикерите имали „отношение само към
епруветките кръв, която едно лице даде, но в случая, подсъдимата е отказала
даването на кръв за медицинско изследване и затова стикери не са били
поставяни на талона“, тъй-като същата е приела резултатите от техническото
средство, което пък от своя страна било докарано именно от втория екип на
мястото, в който бил и св. В., който лично наблюдавал и спазването на
алгоритъма на вземане на пробата на водачката за употребата на наркотични
вещества, както и че касетата била запечатана, отпечатана пред водачката, че
била махната капачката и че била взета при стриктно спазване на указанията
за употреба на DREGER DRUG CHECK 5000” с фабричен №ARME 0029,
същият видно от писмо с рег.№115800-14977/13.11.2021г.на ОДМВР- Перник,
съдържащ Протокол №*********-60000 за сервизна проверка, със срок на
валидност на проверката 12 месеца, считано от 08.10.2020г. на DREGER
DRUG CHECK 5000” с фабричен №ARME 0029 е посочено ,че:“
техническите параметри са без грешки и без забележки.“, тоест проверен и
калиброван, като свидетелите изчакали уредът да отчете пробата 3-4 минути
7

и отчели резултата в 16.42 ч на 10.07.2021 г, обективиран впоследствие и в
разпечатка от проведеното тестване с-номер на Test 44 от 10.07.2021 г. с час
на проверката 16:37:25, Firmware: 7-панелен, ARNE-06319 , Operator:---- ;
Results: Кокаин (СОС): pоsitive, Опиати (OPI): negative, Бензодиазепини
(BZO): negative, ??Y?Noа 25 (THC 25): pоsitive, Амфетамин (AMP): pоsitive,
Метамфетамин (MET): negative, Метадон (MTD): negative“, като по делото
са представени и заверено копие от Поротокол ********* – 60000 за
сервизна проверка на Drugtest 5000, заверено копие на допълнителни
указания за пробовземане и провеждане на анализ с апарат “Drager DrugTest
5000” предоставено от „Драегер Сейфти България“ ЕООД - 1 лист; заверено
копие на протокол № *********-60000 за сервизна проверка на “Drugtest
5000” с идент. номер AREM - 0029 - 1 лист; заверено копие на протокол №
*********-30000 с per. № 115800- 12453/2022г. за сервизна проверка на
“Drugtest 5000” с идент. Номер AREM – 0029, доказващи че изследването е
било извършено от надлежно сертифицирано техническо средство, като
свидетелите в разпитите си изрично посочват и че е спазена процедурата за
тестване с такъв уред, разписана в съответните методически указания и
инструкции на МВР, като всяко едно от присъствалите лица, полицейски
служители по длъжностна характеристика разполагало в правомощия да
взема проба и това влизало в рутинните им ежедневни задължения.
Свидетелят В., обясняващ начина на вземане на пробата и спазване на
процедурата, описана в методическите указания за работа с въпросния орален
тест за установяване употребата на наркотични вещества, изрично обяснява в
своите показания методиката на вземане на пробата, отчитането в случая на
положителния резултат на наличието на инкриминираните три вида
наркотични вещества, и извънпроцесуалното признание на водачката М., че е
„употребила наркотици“, изречено пред всички присъстващи полицейски
служители, като именно това е и свидетелят извикан за съдействие, и докарал
с втория патрулен автомобил процесния дрегер. Относно начина на отчитане
на резултатите от теста, свидетелят В., разпитан в съдебно заседание, видно и
от методическите указания за теста /копие от които е приложено по делото
при това няколко пъти/, описва, механизма на действие на теста, като и
начина на отчитане и закрепване на резултатите от тестването, по което не е
имало спор към процесния момент, за което обяснения как е протекло
вземането на пробата излага и св. Ч., както и в хода на досъдебното
производство, поради което и самото ВД не е било запечатано в кориците по
делото, а е била приобщена в кориците на делото само разпечатката от
изследването, с посочена точно номер на проба, дата, час и отчетени
резултати, като предвид и първоначалното прекратяване на ДП, и
впоследствие отмяна на прекратителното постановление на прокурора и
продължаване на разследването по делото и внасянето му в съда, е изминал
период от време, в който нито е било направено искане, нито е имало спор,
налагащ приобщаване и на процесното ВД по делото, като деянието, за което
подсъдимата е предадена на съд е от 10.07.2021 г, а обвинителният акт, е
внесен в съда на 9.6.2023 г.
Изрично във внесения обвинителен акт, прокурорът е посочил, че на
10.07.2021г. в 16ч,37мин.,25сек. на обвиняемата към процесния момент -М., е
била извършена проба №44 за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „DREGER DRUG CHECK 5000”, с фабричен №ARME 0029, като
уредът отчел в 16.42ч. положителен резултат и наличие на наркотични
вещества —кокаин, канабис 25, и амфетамин, както и че св.Р. А. съставил на
8

обвиняемата М. АУАН Серия GA №410828/10.07.2021г., с който и било
иззето СУМПС №*********. Обвиняемата подписала съдържанието на
АУАН без възражения и приела показанията на техническото средство, тоест
прокурорът е счел, че е налице правната норма, посочена в чл.6,ал.3 от
Наредба №1от 19.07.2017г. на Министерство на здравеопазването, МВР,
Министерство на правосъдието: „установяване на употреба на наркотично
вещество чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване не се извършва ,когато лицето е приело показанията
на техническото средство, а на лицето не се връчва талон за изследване.
Въпреки, че обвиняемата М. е приела показанията на техническото средство и
е подписала собственоръчно АУАН Серия GA №410828/10.07.2021г. за
извършено нарушение по чл.5, ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП, без възражения, св.Ч., в
изпълнение на задълженията си по цитираната Наредба, издал талон за
медицинско изследване на М., с №075914/10.07.2021г., като на същия талон
за медицинско изследване липсва стикер със сериен номер на талона, тъй като
свидетелят, считал, че имало практика поставянето на стикер със сериен
номер да е за лица, които не са приели показанието на техническото средство
и са подписали АУАН с възражения, след което са дали кръвна проба,
какъвто случаят не бил, а подсъдимата била приела показанията от дрегера,
но в изпълнение на задълженията си по Наредбата, методическите указания и
вътрешните им инструкции и правила- Св.Ч. и св.А. придружили обвиняемата
М. до ЦСМП-Перник, където тя отказала да даде кръвна проба пред
компетентното медицинско лице, като отказът е вписан в протокол за
медицинско изследване от 10.07.2021 г., като прокурорът е посочил и че
видно от приложената справка от сектор ПП при ОД на МВР - гр.Перник,
обвиняемата е правоспособен водач на МПС с налични всички контролни
точки, както и че видно от писмо с рег.№115800-14977/13.11.2021г.на
ОДМВР- Перник, съдържащ Протокол №*********-60000 за сервизна
проверка,със срок на валидност на проверката 12 месеца, считано от
08.10.2020г. на DREGER DRUG CHECK 5000”, с фабричен №ARME 0029, е
посочено, че:“ техническите параметри са без грешки и без забележки.“
Отделно е вписано, че -Канабисът /марихуана/ е поставен под контрол в
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори. Амфетаминът е
поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсори. Кокаинът е поставен под контрол в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсори.
Предвид изложените фактически обстоятелства прокурорът е извел
извод, че обвиняемата М. М. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е била привлечена и
9

като обвиняема в хода на ДП, където в разпита си в това си качество, не е
дала обяснения, като в унисон с повдигнатото обвинение в ДП, със същото
съдържание е и внесеният обвинителен акт, срещу обвиняемата М., на която
е било повдигнато обвинение за това че: На 10.07.2021 г. в 16.42ч. в Община
Перник, по път 1-1, на пътен възел кв.Д., управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил „Пежо 208“ с рег.№****, след употреба на
наркотични вещества /кокаин, канабис 25 и амфетамин/, установено по
надлежния ред - по Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с
техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № ARME- 0029.
Разпитана в качеството на обвиняем М. в хода на ДП не се е
признала за виновна и не е дала обяснения, като същата дава обяснения едва
в съдебната фаза на производството и отрича употребата на наркотични
вещества, като излага своята версия за развилите се събития процесния ден,
както е предходния такъв.
От приложената по делото справка за нарушител/водач /няколко
такива в това число и изисквани и в съдебната фаза на процеса/ е видно, че
М. е правоспособен водач на МПС, като същата притежава СУМПС №
*********, издадено на М. М. М., с ЕГН **********, което е било отнето на
10.07.2021г. с АУАН cep. GA № 410828/2021 г., за срок от 10 месеца и е
възстановено на 12.05.2022г.Към дата 14.02.2024г. / датата на справката
депозирана в съда/ подсъдимата -М. М. М., с ЕГН **********, е
правоспособен водач на МПС със СУМПС № ********* и притежава
следните категории „АМ,В“, валидно до 09.08.2026г.
В обясненията си пред съда, подсъдимата посочва, че към момента
на даване на обясненията си пред съдебния състав, е на навършени 26 години,
като междувременно е станала майка, като е родила момче, на шест месечна
възраст към момента и е по майчинство, като излага своята версия за
случилото се, кореспондираща в голямата си част, с изнесеното в разпита за
предхождащите ПТП-то събития, с описаното от свидетелката на защитата-
св. К.. Относно ПТП-то, подсъдимата, посочва, че действително е настъпил
сблъсък между нейния автомобил и автомобила на другия водач, разпитан по
делото, и вписан и в протокола за ПТП, който самата тя е подписала, но сочи,
че не го е чела, като поддържа, че и полицейските служители, са вписали като
виновен водач, не нея, а другият такъв, и че по време на мероприятието
предходния ден не е употребявала забранени субстанции, както и че не е пила
алкохол, а е вземала само хапче за сън, като описва, че към онзи момент е
пиела- „Сетинин“, защото имала проблеми със съня. В обясненията си
подсъдимата твърди, че след инцидента, първо се е обадила на своя баща,
който е полицай и именно той я е посъветвал да се обади на КАТ, което е и
сторила и впоследствие, след идването на полицейските служители и
тестването, за алкохол дрегерът й е отчел отрицателна проба, но за
наркотици- положителна, и тя била „втрещена“, като видяла, че- „...
машината показваше амфетамин, кокаин и марихуана..“, като на другия
водач отчела отрицателна проба. Не отрича, че е положила подписа си, както
на издадения Акт №410828/10.07.2021 г., находящ се на страница 14 от ДП,
на констативния протокол, така и на издадения Талон за медицинско
изследване №075914, находящ се на страница 15 от ДП, като обаче сочи, че
„не ги е чела“. Не отрича и че е отказала да даде кръв в болницата, но сочи че
имала „страх от игли“, като досежно изготвения в болницата от приелия я
10

медик - Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
находящ се на страница 39 от ДП, не отрича, че подписът е неин, но заявява
липса на спомен за този протокол. Отрича да е употребила наркотични
вещества, предходната вечер или преди да управлява автомобила си и отрича
вина по повдигнатото й обвинение.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, събрани по делото, както следва:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Д. И. Ч.,
младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник /
стр. 9,34 и 65 от ДП, включително и от приобщените по реда на чл.281, ал. 4,
вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК при липса на съгласие на защитата и
подсъдимата и при разясняване на разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
показанията на този свидетел от досъдебното производство, са били
прочетени в цялост -или показанията на свидетеля Д. И. Ч., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 10.07.2021 г., находящ се на страница 9,
гръб, от ДП №223/2021 г. по описа на Второ РУ-Перник, протокол за разпит
на свидетел от 16.09.2021 г., находящ се на страница 34, лице и гръб, и
протокол за разпит на свидетел от 21.04.2023 г., находящ се на страница 65,
гръб, от ДП №223/2021 г. по описа на Второ РУ-Перник, показанията на
свидетеля- Р. Г. А. /към инкриминирания период-младши автоконтрольор към
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник/, дадени в ДП- стр.10,33 и 65
от ДП, както и приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 предложение
второ, прочетени от съда в цялост -показанията на свидетеля Р. Г. А.,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 10.07.2021 г., находящ се
на страница 10, гръб, от ДП №223/2021 г. по описа на Второ РУ-Перник и
протокол за разпит на свидетел от 16.09.2021 г., находящ се на страница 33,
лице и гръб, от досъдебното производство, показанията на свидетеля Р. Г. А.,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 24.05.2023 г., находящ се
на страница 66, гръб, от ДП №223/2021 г. по описа на Второ РУ-Перник/,
както и показанията на свидетеля Р. К. В.-полицейски служител, пристигнал
за оказване на съдействие на св. Ч. и А., на мястото на ПТП, и пряко участвал
и наблюдавал вземането на пробата на подсъдимата и развилите се действия
на място, подписал се и като свидетел в изготвения протокол за ПТП на
мястото на произшествието, изготвен от свидетеля Ч., частично от
показанията на св. Б. Д. С., разпитан в хода на съдебното следствие пред съда,
досежно обстоятелствата на който обективно е станал свидетел, свързани с
възприетите от него обстоятелства преди, по време и след настъпване на
съприкосновението между автомобила на подсъдимата и автомобила,
управляван от св. С., извън оценъчните показания на свидетеля, за
състоянието, в което сочи че се е намира подсъдимата към процесния момент,
като същите касаят негова интерпретация, субективна такава на възприетото,
частично показанията на св. В. Б. С., свързани с механизма на настъпване на
ПТП-то, в частта, в която не се спори, досежно участниците, автомобилите,
щетите, като относно механизма на настъпване, съдът кредитира останалите
доказателства по делото в това число и протокола за ПТП, като официален
свидетелстващ документ, изготвен от длъжностно лице, обективно такова,
при и по повод на службата му и отразило пряко наблюдаваните
11

обстоятелства и обективни данни на мястото на произшествието, като следва
да се посочи, че ПТП-то не е и част от основния предмет на делото и не
следва да се обсъжда по същество в дълбочина, като същото видно от данните
по делото е било обект на разглеждане на АНД, водено в ПРС от св. С., и не
се отнася пряко към главния предмет на настоящото дело, а именно – относно
обстоятелствата, свързани с вмененото обвинение по чл.343б, ал.3 НК, спрямо
подсъдимата М., като в тази част, съдът също дава вяра на изложените данни
от другия водач-св. С., инициирал проверката за наркотици спрямо
подсъдимата, предвид състоянието, в което е счел, че се намира същата към
процесния момент, посочено от него в разпита му като „неадекватно“, като
досежно представения снимков материал по делото, макар и приет от съда, то
същият е послужил както е посочено и от съдебния състав по реда на чл.122
НПК, а именно свидетелят да онагледи своя разпит със снимки, с което право
същият в това му качество разполага, но съдът не поставя в основата на
своите изводи посочените снимки, като същите не са изготвени по реда и
средствата на НПК. На следващо място, относно допълнително събраните
гласни доказателства по искане на защитата за разпит в качеството на
свидетел на свидетелката С. Х. К., то съдът намира, че следва да кредитира
нейните показания само частично, само при и дотам, докъдето същите
съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал, като
следва да се посочи, че тази свидетелка първо е в близки приятелски
отношения с подсъдимата, което априори води до висока степен на
оценъчност на заявените от нея данни и на следващо място, именно това е
лицето, което е било заедно с подсъдимата предходния ден, преди деянието и
което отделно от това обстоятелство, не е и пряк очевидец на деянието, като
ПТП-то се е реализирало след като подсъдимата е оставила свидетелката в
дома й, и е потеглила с автомобила си в посока град С., като в този смисъл,
съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка, относно обстоятелството,
че предходната вечер и ден, подсъдимата и тя са били на тържество / като
мястото на тържеството- град Б. или град Д., както е посочила подсъдимата
пред полицията, но в обясненията си и тя и свидетелката сочат Б., съдът не
намира за решаващо обстоятелство, като при изложената фактическа
обстановка намира, и е посочил, че по-вероятното място е Б., като пред
полицейските служители подсъдимата, просто в желанието си да скъси
дистанцията на изминалия път или от самата създала се ситуация, е възможно
да е посочила друго място, но не е отрекла, че е била на тържество
предходната вечер и дори е признала след теста, че действително е
„употребила наркотици“/, като показанията на тази свидетелка К., съдът
намира, че в голямата им част, страдат и от дълбоко вътрешни противоречия,
като същата сочи, че първо подсъдимата вечерта била употребила „опиати“,
като впоследствие сочи, че имала предвид „хапчета за сън“, но пък
подсъдимата не пиела, а само пушела, като отделно от това била сънена на
другия ден, не неадекватна, а за самото ПТП, пък била разбрала от непосочен
и неидентифициран общ приятел същия ден, но пък тя се била обадила на
подсъдимата, а не подсъдимата на нея е последната имала „негативен тест“,
но тя „не ги разбира тези работи“, но пък от друга страна й било отчело на
приятелката й, че „е употребила наркотици“, като тези смислови
противоречия в показанията на свидетелката, я правят необективен
свидетел,отделно от това и близък приятел на подсъдимата, тоест
пристрастен свидетел, и съдът не поставя в основата на своите решаващи
правни изводи изнесеното от тази свидетелки в гласните й показания, като ги
12

намира в голямата им част оценъчни, стремящи се от друга страна да
оневинят подсъдимата и да я представят в една благоприятна светлина, като
им дава вяра само досежно обстоятелството че предходната вечер с
подсъдимата са били заедно на тържество и са спали в хотел и на другата
сутрина подсъдимата я е оставила в дома й в Б. и е продължила пътя си за С. /
св. К. –„ М. познавам от мой приятел, който е бивш на М.. Познавам я от 7
години. Зная, че М. в момента е в майчинство. Тя роди преди 6 месеца момче.
Много сме близки с нея. М. живее в С.. Тя е родом от В., от Т..... И за теста,
че са й излезли негативни резултати. На теста за наркотици, не знам точно
какво е излязло, но знам, че й е правен тест след ПТП-то. Преди ПТП-то,
бяхме предния ден на кръщене на детето на моята леля. То се състоя в гр.
Б..... Кръщенето беше през лятото – юни-юли 2021г. Аз в този период си
живеех в Б. и тя дойде да ме вземе и отидохме в Б. заедно. Кръщенето беше
в Б. с преспиване. По време на кръщенето аз употребих алкохол. М. като
цяло не пие алкохол. Забранени вещества не сме употребявали. М. не
употребява забранени вещества...Беше ни резервиран хотел за гостите,
като за нас двете беше резервирана една стая. Бяхме в С., хотел „В.“. След
кръщенето направо се качихме в стаята заедно и си легнахме. Кръщенето
беше в ресторанта на същия хотел. Заедно се прибрахме в стаята. Аз през
цялото време бях с М., като магнит се бяхме залепили... На следващата
сутрин пътувахме, т.е. преди обяд мисля, че си тръгнахме от хотела.... Тя
ме закара до Б. с нейния автомобил. Аз бях на предната седалка до нея.
Сънена беше. След като ме остави в Б. тя си тръгна за С..... Аз тогава й
обясних, че може да е така, защото тогава пиеше едни опиати за сън, с
които аз не бях съгласна. Бяха опиати за сън, които не мога да кажа какви
са. „Опиат“ може би не съм много грамотна, за да знам какво е опиат.
Знам, че пиеше... Притеснявам се и бъркам отрицателно с положително.
Последно са излезли наркотици на теста. Не съм запозната какви са били
наркотиците..“./.
Следва да се посочи, че показанията на тази свидетелка, съдът
преценява не само в съотношение с останалия събран по делото
доказателствен материал, но и през призмата на обясненията на подсъдимата
М. /тъй-като за предхождащия птп-то период други сведения няма по делото
осен изнесените от двете лица/, дадени в хода на съдебното производство по
делото, като в хода на ДП, последната не е давала обяснения, като съдът
извършва преценка на изложеното от подсъдимата пред съдебния състав,
вземайки предвид и двойнствената природа на обясненията на подсъдимата -
като средство за защита и като доказателствено средство, като намира, че
същите в преобладаващата им част, са проявление на защитната й теза, а не на
годни доказателствени източници по делото, като подсъдимата, се опитва да
обрисува себе си в една благоприятна светлина, като млада майка към
момента, грижеща се за шестмесечното си дете, която към 2021 г., също се
опитва, тоест към инкриминирания период, преди майчинството, да посочи,
че е била примерен гражданин, за което защитата е ангажирала и
допълнителни писмени доказателства по делото- два броя характеристични
справки, като съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата в частта им,
с която същата категорично отрича употребата на наркотични вещества
предходната вечер, ден, като намира, че същите са абсолютно опровергани от
цялата останала, кредитирана от съда, писмена и гласна доказателствена
съвкупност, събрана по делото, която сочи еднозначно и пряко на точно
обратния извод, а именно, че по време на управлението на процесното МПС
13

на посочения ден и при реализираното на ПТП-то, между нея и св. С.,
подсъдимата е карала автомобила, след употребата на три вида наркотични
вещества, за което й е и било повдигнато обвинението, предмет на
настоящото дело, като съдът дава вяра на обективните доказателствени
източници в тази насока- показанията на свидетелите очевидци, полицейски
служители, който в рамките на своите правомощия и компетентност са
установили, чрез надлежно използвано, калибровано, сертифицирано
техническо средство и при спазване на цялата разписана процедура по
тестването на наркотични вещества са взели проба от подсъдимата, която е
отчела три вида наркотик – тоест положителна проба, и дори самата
подсъдима пред тях, след отчитане на показанията на дрегера, е признала за
употребата на „наркотици, предходната вечер“, като противно на защитата,
съдът не намира, че не следва да кредитира в този смисъл показанията на св.
В., полицейски служител, дошъл на място за оказване на съдействие и
докарал процесния дрегер със своя служебен автомобил, като неговите
показания съдът намира, за последователни, точни, логични, детайлни и
безпротиворечиви както помежду им, така и с показанията на св. Ч. и св.А.,
разпитани в с.з. и показанията им прочетени по посочения по-горе ред, като
липсата на спомен за дадени обстоятелства, предвид изминалия повече от три
години период от времето на деянието, съдът не намира, че следва да
дискредитира показанията им, както сочи защитата, защото първо били
„копипейст в ДП“ и след това не били питани, и не били заявили, че
подсъдимата пред тях е признала както сочи св. В., употребата на наркотични
вещества и отделно от това, това било извънпроцесуално признание. Първо,
видно от разпитите на тези двама свидетели – неколкократно разпитвани в
ДП, изричен въпрос на разследващия дали подсъдимата е признавала или не
употребата на наркотични вещества, след като тестът й е отчел положителен
резултат, очевидно не е поставян, за да се вписва изричен отговор в тази
насока, а в с.з. тези свидетели достатъчно ясно в разпитите си са посочили,
какви са били показанията на дрегера от тестването на лицето, а именно трите
вида положителни очертания на дрегера за посочените наркотични вещества,
и това как семантично и смислово.лексикално им е бил зададен въпроса, няма
никакво значение, при положение, че те този факт, който е и основният по
делото, ясно и недвусмислено са го заявили и то безпротиворечиво и ясно и
конкретно, и го потвърждават и в с.з., където са били разпитани и
показанията им прочетени, при разяснена процедура и в това число и с
указване на подсъдимата, че същите могат да се ползват при постановяване
на съдебния акт. Те са били разпитани, и преди свидетеля В., който разпитан
само в с.з., сочи също данни, смислово кореспондиращи с тези на другите
двама полицейски служители, а отделно от това видно от разпитите им в ДП,
то не са копипейст, както сочи защитата, а свидетелите просто са очевидци на
едни и същи обстоятелства, и респ. нелогично е да ги заявят по различен
смислов начин, и двамата посочват и описват, като досежно детайлите
поддържат прочетените показания, кой, как и къде ги е изпратил процесната
дата -10.07.2021 г., следобяда, както са установили на място, обстоятелствата,
кои са били водачите на двата автомобила, между които е настъпило ПТП,
кой какви документи е изготвил на място, и досежно тестването на двамата
водачи, както за алкохол, така и за наркотици, а за това, че пробата за
наркотици била по искане на другия водач, първо, дори и да се приеме, че
това е била така, това не влияе по никакъв начин на взетата проба, не я
опорочава и не води до какъвто и да било порок в процедурата, още повече,
14

че видно от показанията на полицейските служители, и в частност на В.,
подсъдимата е имала видими признаци, описани и в Методическите указания
за процесни случай, индикиращи употреба на забранени субстанции, а именно
последната е била с неадекватно поведение и с „разширени зеници“. В този
смисъл са показанията и на другия водач- С., който сочи, че подсъдимата е
била „неадектватна“, и в този смисъл лансираната от защитата, от
подсъдимата и от свидетеля на защитата теза, че последната е била
стресирана, дори и да се приеме, че вследствие на ПТП-то, подсъдимата, като
всеки нормален човек, е изпаднала в стрес, както сочи и св. С., останал при
подсъдимата, до идването на полицейските служители, то това обстоятелства,
не изключва, нито омаловажава другият безспорно установен факт по делото,
а именно основният такъв, предмет и на обвинението, че подсъдимата след
надлежното й тестване с техническо средство –„Drager Drug Test 5000“, с
фабр. № ARME- 0029, извършено по разписания ред, при пълно спазване на
указанията, инструкциите и правилата за това, за което много подробно
свидетелят Ч. разяснява в показанията си пред съда, в това число и на
допълнителни множество въпроси от страна на защитата, как е взел пробата,
то безспорно главният факт по делото е ясен, и доказан- а именно, че на
10.07.2021г. подсъдимата- М. при извършена проба №44 за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „DREGER DRUG CHECK 5000”
с фабричен №ARME 0029, отчела положителен резултат, като уредът е отчел
за времето на тестване между 16,35 и 16.42ч. положителен резултат и
наличие на наркотични вещества —кокаин, канабис 25, и амфетамин, тоест
три вида наркотици, на което отчитане и изписаните чертички на дрегера, и
това е станало при управление на МПС, като очевидци на тестването са били
трима полицейски служители, поради което и тезата на подсъдимата за
неупотреба, на наркотици, съдът възприема единствено като нейна защитна
теза, целяща избягването на наказателна отговорност по вмененото й
обвинение, оше повече че и същата си е признала пред полицейските
служители, че е „употребила предходната вечер“, като противно на
застъпеното от защитата становище, че се касаело за извънпроцесуално
беседа, в която тя нямала процесуално качество, следва да се посочи, че
първо – „не е беседа“, и второ, касае се за пряко възприети данни, изнесени от
подсъдимата пред трети лица, в случая, полицейски служители,
възпроизведени от тях, по процесуален ред, и в частност св. В., което ги
прави годен доказателствен източник, а именно свидетелят възпроизвежда,
какво е видял, какво му е било споделено. За това и съдът не кредитира и
заявеното от подсъдимата М., пред съдебния състав, в обясненията й, че
първо не била казвала такова нещо, и второ, че не е чела нищо от
представените й за подпис документи, а само е разписвала същите, като при
предявяването им, както на акта, така и на талона за медицинско изследване,
на протокола от болничното заведение, подсъдимата в нито един момент не е
отрекла че това е нейният подпис, а напротив потвърдила го е пред съда /
обясн. На подсъдимата М.- „...СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на подсъдимата М. Акт
№410828/10.07.2021 г., находящ се на страница 14 от ДП, и на въпроси на
съда:ПОДСЪДИМАТА. Да, това е актът, който ми издадоха в самото
районно. Това е моят подпис, като те ми казаха къде да се подпиша и аз се
подписах. Не съм чела никакви документи от това, което подписвах, моя
грешка беше това, защото бях много притеснена и за първи път виждах
Районното от вътрешната страна. Казаха ми още на ПТП-то, че са излезли
три вида наркотици на теста. В самото районно нищо не са ми казвали.
15

Издадоха ми талон за болницата.СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на подсъдимата М.
Талон за изследване №075914, находящ се на страница 15 от ДП и на
въпроси на съда:ПОДСЪДИМАТА: Това е моят подпис. В болницата май ми
издадоха този талон. Полицаите ме заведоха в болницата преди да отидем в
районното. И аз отидох с тях. Тези, първите полицаи, които разпитахме, ме
заведоха. По принцип не съм решила да дадавам кръв, тъй като аз имам
панически страх от иглите. Просто ме е страх от убождането, не от нещо
друго. И може би поради тази причина отказах кръвта. Отказах да ми бъде
взета кръв пред доктора, който беше там. Подписах нещо, но не помня
какво съм подписвала там. ...СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на подсъдимата М.
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, находящ
се на страница 39 от ДП, и на въпроси на съда:..ПОДСЪДИМАТА: Не си го
спомням този протокол. Моят подпис е срещу името ми..“/. В този смисъл
прави впечатление при един внимателен прочит на обясненията на
подсъдимата и друг факт, а именно дълбоко селективаната и избирателна
памет на подсъдимата, за уличаващите я обстоятелства- напр. тестването,
същата или избягва да спомене в детайли, като описва самото даване на
пробата, но не и като е „изпиукал уредът“, какво е видяла, а само сочи на
емоционалното си състояние- „шокирана“ от резултата, не сочи, е ли или не е
признавала пред полицейските служители употребата на наркотични
вещества на тържеството предходния ден и вечер, както е не сочи детайли по
изготвянето на документите, набор от които е подписала и то без възражения,
като във всички, дори и в протокола за ПТП, описано, че същата е употребила
трите вида, горепосочени наркотични вещества, като последната твърди да е
била шокирана, да има липса на спомен, но същевременно няма липса на
спомен, а напротив много детайлно обяснява, как според нея е настъпило
ПТП-то, кой какво е направил при управлението на автомобилите, как са
дошли полицейските служители, с точност до цитат кой какво е правил и
казал, но не помни например какво е станало в болницата защо се е
„разколебала да даде кръв“, разписвала ли е нещо, при положение, че е видно
че е разписала протокола в болницата, където също са описани видими белези
на употреба на наркотични вещества, като в съотвените графи е поставено
тикче от приелия я лекар, а в графа употребила също е сложено тикче, и
последната го е разписала, като сама се е поставила в ситуация да не даде
предложената й кръвна проба, като няма вписване дори и ръкописно
например от нейна страна, че „има страх от игли“, което обстоятелство за
първи път се споменава в съдебната фаза и то при обясненията й, няма данни
да го е заявила нито пред полицейските служители, нито пред лекаря, която я
е приел, като отделно от това многократно се акцентира, видно от разговора
на 112, видно от защитната теза, от изложеното от самата подсъдима, че
„баща й е полицай“, и че първо на него се е обадила след ПТП-то и именно,
той я е посъветвал да „викне КАТ“, тоест не може да се приеме първо, че
същата сама по своя инициатива си е извикала полиция, както сочи защитата,
още повече че самата подсъдима сочи, че го е направила след като баща й е
казал, а отделно от това автомобилът й не е бил в движение и то в средата на
кръговото движение- на кръстовището, на интензивен като пътен трафик
участък, за да се приеме за достоверна лансираната от защитата теза, че „ако
е употребила няма сама да си викне полиция“, още повече, че видно от
часовете и минутите на разговора на 112, обект на експертното заключение по
фоноскопната експертиза по делото, а отделно от това възпроизведен и
16

посредством оглед на ВД в с.з., в присъствието на страните по делото, се
установява, че първо именно другият участник в ПТП-то, е звъннал пръв на
полицията и е извикал полиция на място, и второ при обаждането си,
подсъдимата още в началото на разговора, е избързала да се представи, че
„баща й е колега и да се измисли нещо по-бързо“, като видно от звуковите
файлове, възпроизведени в с.з. може да се направи извод, действително за
силно неадекватно, арогантно и грубо поведение на лицето, в това число и
към оператора на 112, който е отговорил на обаждането, което не сочи на
изплашено момиче от катастрофата, както се опитва да наложи като теза
защитата, което „е станало жертва на обстоятелствата“, напротив видно и от
този разговор, обективиран в експертното заключение, съотнесен и към
останалите събрани по делото доказателства, обстоятелствата подсъдимата се
е опитвала да ги „забърза и улесни“, с посочения довод, като очевидно е че
самата тя не е допускала, че ще й бъдат извършвани проверки за употребата
на алкохол и наркотици, и това обстоятелство е било новонастъпило за нея, и
именно оттам идва твърдяният шок при отчитането на положителната проба,
а не от самия резултат, както сочи в обясненията си подсъдимата. Отделно от
това, ако е била сигурна, че не е употребила забранени субстанции, и в
частност наркотични вещества, то първо едва ли страхът от игли, лансиран
едва в съдебна фаза, е бил причината да не даде кръв, и отделно от това при
положение, че за действията си, се е консултирала първо с баща си, спокойно
е имала възможност, видно и от часовия диапазон на издаване на талона и
отиване и изчакване в болницата, при „разколебаване“, отново да попита
баща си, дали да даде кръв, а не категорично да откаже да дава проба, и след
това защитата, да се опитва да вмени във вина на полицейските служители, че
не са й били указали, възможността за „вместо кръв, да даде урина“ и са я
подвели, напротив в изпълнение на служебните си задължения, същите са я
завели в болничното заведения, изчакали са с нея, и пред медицинско лице,
последната е отказала да даде кръв, което е обективирано в протокол за мед.
Изследване, като първо, даването на урина, както сочи и представителят на
държавното обвинение е недостатъчен и е свързан и с даването на кръв и
урина, а не само урина, за което доводи впоследствие съдът ще изложи при
анализа на спазването на реда по Наредбата за вземане на пробата и отделно
от това, не може да се опитват да се оспорват резултатите, от дрегера,
очевидно приети без възражение от подсъдимата, в съдебна фаза от защитата,
с довод, че можело да даде урина, нямало стикери на талона и прочие. Както
сочат и полицейските служители, макар е това да не следва от буквалния
прочит на Наредбата, то действително стикерите имат отношение към
даването на кръв, каквото не е имало в процесния случай, тоест дали би бил
залепен стикер на талона, или не, в случая е без практическо значение, поради
приемането от страна на лицето на показанията на техническото средство и от
отказа на лицето да даде кръв, тоест дори и при анализа на методическите
указания, и наредбата, да се извежда извод, че винаги се слагат стикери,
какъвто извод, следва от буквалото й тълкуване, но дори и да се приеме, че
това е така, то в случая е ирелевантен този пропуск, дори и да би бил
нарушение, то то е несъществено такова, просто защото подсъдимата не е
дала кръв, а е приела показанията от дрегера- техническото средство, което
по арг. На чл.6, ал.9 Наредбата релевантна редакция към процесния казус /
след промените от септ. 2023 г. чл.6, ал (10) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.,
предишна ал. 9 - ДВ, бр. 81 от 2023 г.) Концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
17

въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване/, ги прави релевантните
показания, като и в този смисъл доводите на защитата, съдът намира за
неоснователни, за което допълнителни аргументи ще изложи при правната
страна на обсъждане на деянието. В заключение, следва да се посочи, че
обясненията на подсъдимата, съдът намира, като в голямата им степен проява
на двойнствената им природа, като защитно средство, и в много ниска степен
като доказателствен източник, за което служат само за обстоятелството
относно предходните събития от предния ден и непосредствено преди ПТП-
то и то извън частта за употребата на забранени субстанции, която
подсъдимата напълно отрича, както и в частта, че последната стриктно е
съдействията при давеното на пробата и е изпълнила указанията на
полицейските служители в тази насока.
Обвинителната теза се затвърждава и подкрепя и от солидния обем
на събраните по делото писмени доказателства, както в хода на ДП, така и в
хода на проведеното съдебно следствие пред съда:
От писмените доказателства
По делото са събрани солиден обем писмени доказателства, които в
огромната си част, извън представените от защита / за което съдът доводи ще
изложи впоследствие/ кореспондират помежду си и взаимно се допълват: в
това число, находящите се в кориците на ДП- постановление за привличане
на подсъдимата в качеството на обвиняема, протокол за разпит след това,
справка за съдимост, справка за нарушител водач, АУАН Серия GA
№410828/10.07.2021г. /стр.14 от ДП/, с който и било иззето СУМПС
№*********, на водачката, последният съставен от св.Р. А., подписан от
обвиняемата без възражения, и приела показанията на техническото средство,
като вмененото нарушение е по чл.5, ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП, издаденият от
св.Ч. - талон за медицинско изследване с №075914/10.07.2021г.,/стр.15 от ДП/
също подписан от обвиняемата към момента без възражения, от дата
10.07.2021 г., писмо с рег.№115800-14977/13.11.2021г.на ОДМВР- Перник,
съдържащ Протокол №*********-60000 за сервизна проверка, със срок на
валидност на проверката 12месеца, считано от 08.10.2020г. на DREGER
DRUG CHECK 5000” с фабричен №ARME 0029 е посочено ,че:“
техническите параметри са без грешки и без забележки.“, с който се
установява изправността на техническото средство, с което е извършена
пробата, заверено копие на разпечатка на техническо средство „Drеger Drug
Test 5000“ и заверено копие от Поротокол ********* – 60000 за сервизна
проверка на Drugtest 5000, находящи се на страница 18 и 19 от ДП.и посочен
номер на Test 44 от 10.07.2021 г. с час на проверката 16:37:25, Firmware: 7-
панелен, ARNE-06319 , Operator:---- ; Results: Кокаин (СОС): pоsitive, Опиати
(OPI): negative, Бензодиазепини (BZO): negative, ??Y?Noа 25 (THC 25):
pоsitive, Амфетамин (AMP): pоsitive, Метамфетамин (MET): negative,
Метадон (MTD): negative“, Талон за изследване № 075914/10.07.2021 г.,
находящ се на страница 15 от ДП №223/2021 г. по описа на Второ РУ-Перник,
съставен от св. Ч., Протокол за медицинско изследване и взимане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
18

техни аналози находящ се на страница 39 от досъдебно производство № ДП
№223/2021 г. по описа на Второ РУ-Перник, Протокол за ПТП №
1773306/10.07.2021 г., находящ се на страница 64 от №223/2021 г. по описа на
Второ РУ-Перник, съставен от св. Ч., всички надлежно приобщени в
кориците на досъдебно производство №223/2021 г. по описа на Второ РУ-
Перник, пр.пр. № 1877/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, и
приети от съда, като следва да се посочи, че в кориците на ДП е налична и
справка за друг автомобил, а именно в хода на досъдебното производство с
писмо до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, вх.№
3796р-9006/13.08.2021 г. е изискана справка за собственика на автомобил
„Опел Корса“ с рег.№ *********, находящо се на страница 16 от ДП, като
същото е неотносимо по делото, както сочи и прокурорът в с.з. се касае за
грешка в приобщаването му. В ДП са налични и други писма, докладни
относно основно изискване на документи по делото и връчване на такива на
лица и в частност на подсъдимата.
В хода на делото в съдебна фаза, в кориците на същото са били
надлежни приети и приобщени още множество писмени доказателства, пряко
относими към предмета на делото, а именно: ПИСМО, с рег. №
3495/15.02.2024 г. от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – Перник, подписано от
д-р А. М. – изпълнителен директор, ведно с лист за преглед на лицето М. М.
М. В 406.2, 406.1 от дата 10.07.2021 г., 18:10 часа, в който е посочено, че
лицето е отказало вземането на кръв за изследване за наркотици /стр.100 от
делото/, ПИСМО, с рег. № 3572/15.02.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано
от С. Г. - Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, ведно с
приложените към него: справка за нарушител/водач М. М. М., с ЕГН
**********, съдържаща информация относно наличие/липса на СУМПС и
статус на същото, установени нарушения на ЗДвП, съставени актове за
установяване на административни нарушения, наложени глоби с фиш,
издадени наказателни постановления, заповеди за принудителни
административни мерки, присъди и решения - 2 листа; заверено копие на
Постановление за прекратяване на наказателно производство, с peг. №
1877/2021 г. - 2 листа, като същото постановление е налично и в кориците на
ДП, както и постановлението на ВКП, с което последното е отменено, с
дадени задължителни указания по разследването. В цитираното писмо е
посочено, и че Административно-наказателното производство по съставеният
АУАН, cep. GA № 410828/10.07.2021г. на М. М. М., с ЕГН ********** е
прекратено по реда на чл.54,ал.1, т.9 във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН;
ЗППАМ № 21-1158-000547/10.07.2021 г. е прекратен по административен ред
на основание Постановление с peг. № 1877/2021г. за прекратяване на ДП за
престъпление по чл.343б ал.3 НК; СУМПС № ********* издадено на М. М.
М. с ЕГН ********** е отнето на 10.07.2021г. с АУАН cep. GA №
410828/2021 г., за срок от 10 месеца и е възстановено на 12.05.2022г., като
към дата 14.02.2024г. М. М. М. с ЕГН ********** е правоспособен водач на
МПС със СУМПС № ********* и притежава следните категории „АМ,В“,
валидно до 09.08.2026г. /страница103-107 от делото/. ПИСМО, с рег. №
3706/19.02.2024 г. от Дирекция „Национална система 112“, Районен център
112-С., подписано от Началник РЦ 112 С. М. Б., с което информират съда за
постъпили обаждания на 10.07.2021 г., относно ПТП на пътен възел „Д.“
както следва: От телефон с номер ********* в 15,32 часа от лице,
представило се като г-жа М.; От телефон с номер ********* в 15,31 ч. от
лице, представило се като г-н В. С., за което са предоставени 2 /два/ броя
19

звукозаписа и електронни картони на инцидента -1 /един/ брой CD, находящо
се на стр.109 от делото, който е бил приет по делото, възпроизведен и в хода
на съдебното следствие по делото, чрез оглед на ВД, както и на същия е била
извършена съдебно-фоноскопна експертиза по делото. ПИСМО, с рег. №
3663/19.02.2024 г. от Сектор „пътна полиция“, подписано от С. Г. - Началник
на СПП при ОДМВР – Перник, ведно с приложените към него: заверено
копие на Методически указания, с рег. № Iз-1583/20.07.2010 г. на Главен
секретар на МВР - 4 листа; заверено копие на заповед № 313з-140/20.01.2021
г. на Директора на ОДМВР-Перник, ведно с Правила за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
изготвяне на необходимите документи по документирането и реда за вземане
на билогични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване от служителите на ОДМВР-Перник – 3 листа. В писмото се сочи,
че във връзка с т.1 служителите на сектор Пътна полиция при ОДМВР-
Перник при установяване на лице с положителна проба за алкохол и/или
наркотични вещества, изпълняват разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Времето за явяване на лицето,
когато то не се съпровожда от служители на МВР се определя по реда на чл.
6, ал. 6, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията па алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г) /бел. Като се
имат предвид релевантните редакции на членовете преди изм. от 2023 г./.
Талона за изследване и придружаващите го стикери се попълват по реда на
чл. 3, ал. 2 и ал. 3 и чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от горецитираната наредба единия от
стикерите се залепва на екземпляра на талона за изследване предназначен за
прилагане към акта. а останалите се прилагат към екземпляра предназначен за
водача. Към писмото са приложени общо 7 /седем/ листа, находящи се от
стр.112 до страница 119 от делото. ПИСМО с рег. № 3778/20.02.2024 г. от
Началник на Сектор ПП при ОДМВР-Перник гл. инспектор С. Г., с което
уведомяват, че: съгласно Раздел I, точка 4.3.5 от Методически указания с рег.
№Iз-1583/20.07.2010 г. на Главен секретар на МВР, тестовата касета
съдържаща положителната проба се надписва и се предоставя на органите на
досъдебното производство. Към писмото са приложени: заверено копие на
Методически указания с рег. №1з-1583/20.07.2010 г. на Главен секретар на
МВР – 4 листа; заверено копие на протокол № *********-60000 за сервизна
проверка на „Drugtest 5000“ – 1 лист, общо 5 /пет/ листа, находящи се от
страница 120 до страница 125 от делото. ПИСМО, с рег. № 3890/21.02.2024 г.
от Сектор „Пътна полиция“, подписано от Директор на ОДМВР-Перник М.
М., видно с приложени към него:заверено копие на Методически указания с
per. № Iз-1583/20.07.2010г. на Главен секретар на МВР - 4 листа; заверено
копие на инструкция за работа с тестова касета “Draeger Drugtest 5000 STK” -
2 листа; заверено копие на заповед № 8121з-329/22.03.2022г. за определяне на
технически средства за извършване на проверка за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамвай или
самоходни машини, както и на участници в ПТП и тестове за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози от същите лица - 1
20

лист; заверено копие на допълнителни указания за пробовземане и
провеждане на анализ с апарат “Drager DrugTest 5000” предоставено от
„Драегер Сейфти България“ ЕООД - 1 лист; заверено копие на протокол №
*********-60000 за сервизна проверка на “Drugtest 5000” с идент. номер
AREM - 0029 - 1 лист; заверено копие на протокол № *********-30000 с peг.
№ 115800- 12453/2022г. за сервизна проверка на “Drugtest 5000” с идент.
Номер AREM - 0029 - 1 лист. В писмото е посочено, че тестовите касети за
установяване на водачи употребили наркотични вещества или техни аналози
се получават в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Перник от „Полицейска
техника“ при ГДНП. Към писмото са приложени общо 10 /десет/ листа,
находящи се от страница 126 до страница 136 от делото. ПИСМО с рег. №
3892/21.02.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано от М. М. – директор, с
което уведомяват съда, че: към дата 10.07.2021 г. , Д. И. Ч. е бил служител на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-
Перник. Ч. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор“ в група „Контрол
на пътното движение по главни пътища и магистрали“ на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Перник; към дата
10.07.2021 г. Р. Г. А. е бил служител на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Перник. А. е заемал длъжността
„Младши автоконтролъор“ в група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и магистрали“ иа сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Перник. В писмото е посочено, че длъжностната
характеристика на „Младши автоконтрольор“ в група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и магистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Перник, включва и изискването
за знания и умения за контрол на пътното движение с технически средства, в
т.ч. за установяване употреба на алкохол и наркотични вещества. Уменията са
придобити при първоначалната подготовка на служителите и при
периодичните им обучения. Към писмото са приложени копие на
длъжностната характеристика с рег.№3286р-16217/25.04.2016 г. - 5 листа и
копие на протокол №1158р-2497/23.03.2017 г. - 1 лист., находящи се от
страница 137 до страница 143 от делото. ПИСМО с рег. №4238/26.02.2024 г.
от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник, подписано от д-р А. М.-
изпълнителен директор, с което уведомяват съда, че в представеният от
страна на лечебното заведение Лист за преглед на лицето М. М. се съдържа
цялата необходима информация, а именно: лицето е докарано в Спешно
отделение от екип на ЦСМП /Център за Спешна Медицинска Помощ/ на
10.07.2021г. в 17:57 часа / съгласно посоченото в писмото/ за вземане на кръв
за изследване наличие на наркотици; приемащ лекар е д-р М. С. -лицето е
отказало вземането на кръвна проба. В писмото е посочено, че изпращат
копие на журнала, в който се вписват преминалите пациенти за кръвни проби.
Сочи се, че лечебното заведение не съхранява протоколи за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и
наркотици, в случай на издаването на такива.В случая лицето е отказало
вземането на кръвна проба /страници 145 – 149 от делото/.
От дотук цитираната солидна по обем, писмена доказателствена
съвкупност, приобщено по делото в хода на съдебното следствие, се налагат
еднозначно следните правни изводи, напълно подкрепящи обвинителната теза
на прокуратурата, и напълно оборващи тезата на защита, а именно: първо,
тестването на водача е извършено от компетентни за това лица, видно от
представените длъжностни характеристики на полицейските служители Ч. и
21

А., издали и горепосочените относими документи- в това число ауан, талона
за мед. Изследване, протокола за ПТП, и т.н., /виж- Решение № 92 от
16.08.2022 г. на ВКС по н. д. № 435/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Димитрина Ангелова/ както и че същите са действали и са преминали и
обучение, съгласно методиката, инструкциите и целият регламентиран ред за
вземане на пробата от водача, като това се доказва и от гласните
доказателства по делото, посочени по -горе, като нещо повече в разпита си св.
Ч. детайлно описва и как е извършено самото тестване / св. Ч. –„...При
извършването на този тест с техническо средство самият процес протича
по следния начин: има един уред. Нарича се Дръг тест 5000, тогава беше
този. Уредът се включва. Поставя се на някаква повърхност. На водача се
дава т.н. ние му казваме „касета“, в която има един като филтър от
цигара, който трябва да бъде наслюнчен от водача. След като бъде добре
наслюнчен, това нещо се поставя вече в уреда, заедно с една придружаваща,
като синя капачка. Т.е. тази касета – тя е от две части. Едно, което се
слюнчи, и една капачка-синя. Поставят се и двете в уреда и вече самият
уред, когато се затвори капачето на уреда, започва обратно броене.
Примерно, от петата минута към последната секунда. Това означава, че
уреда започва да обработва теста. За около пет минути уреда обработва
тази слюнка. И вече каквото покаже уреда, ние се ръководим от него, това
записваме. Прави се на базата на слюнков материал. Този уред, да говорим
конкретно за този уред, има памет. Не мога да кажа колко време и къде се
съхранява. Колко време като памет, колко проби като брой, и за какъв
период, като месеци, се съхранява, не съм такъв специалист който може да
каже точно. В тази памет се съдържа номера на пробата, часа, и
съответно - положително или отрицателно за определеното наркотично
вещество... Това е уред, който си го обработва този тест. ..От
техническото средство взимаме часа и го сравняваме с астрономическия
час, за да видим дали има разлика и тогава го вписваме... На дрегера си има
час, който е отгоре на дисплея. Има си после и последващ.. водачът отказа
да даде кръвна проба...“, като в същия еднозначен смислов диапазон е и
заявеното от св. Р. В. също присъствал на тестването на водача М. - „...Това е
едната водачка, която беше с къси панталони, беше топло времето, имаха
разногласия с другия участник в ПТП-то. Изпробвахме ги за алкохол и
двамата водачи. „Нула“ беше резултата и на двамата. След това
изпробвахме за наркотици, като на нея..й отчете положителна проба за
кокаин. Не се държеше адекватно, което значи, че залиташе, подпираше се
на колата. Не сме длъжни по инструкция да ги пробваме за наркотици, но
като ги видим, че има някакво съмнение, ги изпробваме. Имаше и разширени
зеници. Тя си призна после, че действително е взимала наркотици. Призна
си за кокаин. Мисля, че бяха два или три наркотика отчетени. Тя си
призна за всичките наркотици. Каза, че е била на рожден ден или на
някакво тържество в Д. и там ги е взела. Каза, че се е движила от Д. към С.,
прибирала се е от въпросния рожден ден. После говори нещо по телефона с
баща й. Така ми каза, че говори с баща й. Задържахме я във Второ РУ-
Перник...Отчитането на дрегера го видях ясно. Ясни бяха маркерите за
трите вида наркотик. Два или три бяха наркотиците, но повече от един.
Пред всички тя каза, че е употребила наркотик, след като й излязоха
пробите... Пред всички колеги си призна. Мисля, че бяхме само две коли.
Освен Д. Ч. не помня име на друг колега полицай. В едната кола нямаше
дрегер за наркотици, и затова дойде другата кола, за да докара дрегера за
22

наркотици. Затова се бяха събрали двете служебни коли.... Знам, че съм
видял лично показанията на дрегера.. Наблюдавах вземането на пробата...“,
като показанията на този свидетел, не само както защитата сочи, че
следва да се преценяват и през призмата на чл.290 НК, но напротив, съдът
намира, за напълно обективни, дадени от безпристрастно длъжност лице-
полицейски служител, отишъл да окаже съдействие на колегите си Ч. и А.,
при тестването на водачите след ПТП, като показанията му са логични,
правдиви, обективни и съответни не само на останалия гласен доказателствен
материал, събран по делото и кредитиран от съда, в горепосочения смисъл, но
и съответни на цялата хронология на развилите се събития и следствие едно
от друго водят до еднозначен извод, съотнесен и с цитираните събрани
писмени доказателства- инструкции, методически указания, писма за
сертификация на дрегера, разпечатка от дрегера, указания за работа с
касетата, че целият процес на вземане на пробата е протекъл законосъобразно
и пробата не само е била отчетена правилно, но видяна и ясно от всички
свидетели -очевидци, присъствали на място, които се явяват и безпристрасни
свидетели и сочат еднозначно фактите по проверката, както в ДП, така и в
с.з., и поддържат и при липса на спомен за някои детайли предвид времевата
рамка изминала от тестването до разпита им пред съда, липса на спомен, но
при прочитане на показанията им, неколкократно разпитани в ДП, поддържат
заявеното то тях, пред органа по разследване, като пред същия еднозначно
също е описано как е била взета пробата, участниците, механизмът на вземане
на пробата, действията след това на служителите, датата и часа то отчитане на
пробата, като за това обстоятелства двамата свидетели са били допълнително
разпитвани в ДП, и съдът не споделя доводите на защита, че не можело да си
спомнят точната дата и час до минута на излизане на разпечатката и отчитане
на резултата, както и че показанията им били копи-пейст, като при
положение, че се касае за точен факт е логично свидетелите, които са пряко
съпричастни към него, да го заявят еднозначно, и при положение, че както
всеки един друг свидетел, по дело, така и те имат право да си служат с
бележки и тн., то не е невъзможно именно по този начин да са посочили
датата, часа, минутата на вземане на пробата, които са напълно съответни на
разпечатката на дрегера, още повече, че към онзи процесен момент, те са
имали пресен спомен за деянието, и същите са изготвили и горецитираните
писмени документи в тази насока, където тези факти също са били
отбелязани. Тук следва да се посочи, че писмената и гласната съвкупност по
делото, относно посочените факти е еднозначна и взаимнодопълваща се в
това число и от събраните допълнително писмени доказателства в съдебното
следствие, както и от гласните такива- св. С., също в показанията си сочи,
еднозначно, че полицейските служители първо са тествали и двамата водачи
за алкохол и след нулевите проби, и по негово искане е било извършено
тестване и то и на двамата водачи за наркотици, като неговата проба е била
отрицателна, а на другата водачка -положителна, и в този смисъл, досежно
„неадекватното й състояние“, което го е провокирало да поиска тази проба, то
показанията на този свидетел се явяват смислово единни със заявеното в
показанията на св. В., за състоянието на подсъдимата М., към процесния
момент, и служат за косвена проверка на обективността на тези показания,
която се затвърждава и по тази плоскост на разсъждения. Отделно от това
следва да се спомене, че картината се допълва и от показанията на св. С.,
който макар и да си е тръгнал в един по-ранен процесуален момент, преди
тестването на водачите, също в показанията си не сочи, някаква
23

заинтересованст или необективност в действията на полицейските служители,
а напротив последните сочи, че са дошли на място и са извършвали своите
действия по служба, поради което и след като последният е казал, на какво е
бил свидетел във връзка с ПТП-то си е тръгнал.
Следва да се посочи, и че по делото е бил приобщен и като
веществено доказателство- ВД -1 /един/ брой CD-R марка „Maxell“, 700 MB,
с надпис върху него „10.07.2021г.“, поставен в хартиен холдер за дискове,
находящо се на страница 109 от делото, представен с приетото в
препоследното съдебно заседание придружително писмо с рег. №
3706/19.02.2024 г. от Дирекция „Национална система 112“, Районен център
112-С., за постъпили обаждания на 10.07.2021 г., относно ПТП на пътен възел
„Д.“, както следва: От телефон с номер ********* в 15,32 часа от лице,
представило се като г-жа М.; От телефон с номер ********* в 15,31 ч. от
лице, представило се като г-н В. С., като в писмото са описани данните с
които разполагат – 2 /два/ броя звукозаписа и електронни картони на
инцидента на приложения 1 /един/ брой CD-диск, находящи се на стр.109-
110 от делото, като същият е бил възпроизведен и пред страните по делото,
посредством извършен оглед на ВД, за което доводи съдът посочи по-горе, но
тук намира,че отново следва ад подчертае, че от този диск, бил обекти на
приетата по делото Съдебно-фоноскпона експертиза, приета и приложена към
доказателствения материал по делото Протокол № 196/30.04.2024 г. за
извършена Съдебно-фоноскопна експертиза от вещото лице Е. Л. К.,
находяща се от страница 187 до страница 193 от делото, защитена от вещото
лице в с.з., то в същата еднозначно са възпроизведени двата сигнала,
подадени на тел 112, респ от св. С. и от подсъдимата М., за което и съдът
посочи по-горе,че вторият сигнал освен със силна емоционалност / видно от
възпроизвеждане на диска в сз./, се отличава и с неадекватност на
поведението, на зададените въпроси и отношението към длъжностното лице,
приело сигнала, което граничи до обидно такова, като подсъдимата нарича
диспечера „отвратителна“, което като цяло подкрепя и по тази линия дотук
анализираната и кредитирана доказателствена съвкупност за състоянието на
подсъдимата и поведението й към процесния момент, което определено както
твърди защитата, не може да се субсумира под „била е под стрес“. Стресът не
е еквивалент на подобен тип поведение и на подобен тип емоционалност,
която очевидно е била мотивирана и от гореустановените факти, и която е
била описана и от свидетелите полицейски служители, и от свидетеля С.,
интерпретирана от св. С. като стрес, но същият е останал за кратко на
мястото, така че не може да се приеме, че е имал цялостна представа за
поведението на лицето, като видно и от последстващото поведение на
подсъдимата вече в лечебното заведение, то и там видно и от представените и
цитирани по-горе допълнителни медицински документи, то същата
категорично е отказала да даде кръв, а е имала и обективирани в протокола от
приелият я лекар, видими признаци на лице, употребило наркотични
вещества / като по-горе съдът посочи, кои графи е попълнил медикът/. Тук
следва да се посочи, че дори, както описват и свидетелите, престоят в
болничното заведение е бил по-дълъг, заради друг прием, пациенти и т.н.,
което е видно и от приетия по делото журнал от медицинското заведение,
представен от неговия Директор и от цитирания протокол, като час 17.57 мин
на 10.07.2021 г., тоест за времето от тестването и излизането на
положителната проба на техническото средство, до времето на изявлението й
пред медицинското лице и полицията, дали ще дава или не кръвна проба,
24

подсъдимата е имала достатъчен времеви диапазон да осмисли как да постъпи
и/или дори както самата тя сочи да се обади на своя баща, с когото се
консултира като лице, запознато с тези „неща“, и в случай че има съмнение
субективно такова в техническото средство да предостави кръв за изследване
и да разсее тези свои съмнения или да опровергае щом това е било
незаявеното им към него момент, но поддържано понастоящем, желание, за
което обективни находки няма по делото, а напротив последната е разписала
цялата плеада от документи, доказващи употребата на три вида наркотици и
отчетените проби без нито едно възражение, поради което и понастоящем
поддържаната теза за страх от игли, също съдът намира за защитна, а отделно
от това и за необоснована. Застъпеното твърдение от защитата, че
подсъдимата не е предоставила кръвна проба за изследване с аргумента, че „я
е страх от игли” и че е следвало да й се укаже да даде урина / при положение,
че по Наредбата, приложима и към процесния момент, се е изисквало кръв и
урина/, съдът намира за изцяло голословно възражение, и опит да се изгради
просто защитна теза. Дори и да се приеме, че подсъдимата е изпитвала
някакви притеснения, касаещи предоставянето на кръвна проба, то същите не
могат да послужат като основание да се откаже процесното изследване, което
задължително се извършва от медицински специалист в лечебно заведение за
болнична помощ и при спазване на установените медицински стандарти,
тоест е безрисково за пациента. Тоест налага се извод, че подсъдимата, както
сочи в пледоариата си представителят на държавното обвинение, сама се е
поставила в положение да не даде кръв, сама е приела показанията от дрегера,
и от това си поведение, не може и не следва след повече от три години, да
търси пороци в процедурата, в това число и издирването на вд-то, касета,
която са бъде подложена на експертно изследване, при положение, че е
налице еднозначна разпечатка за резултатите, които е отчела, и при
положение, че действително защитата не е имала такива искания в хода на
досъдебното производство, а за първи път ги лансира пред съда. Изрично
следва да се подчертае, че липсата на приобщаване като ВД по делото на
процесната касета, не влияе по никакъв начин на доказаността и
съставомерността на повдигнатото обвинение, което се доказва от цял набор
от гласни, писмени а дори и веществени доказателства по делото / косвено от
приобщения диск от 112/, още повече, че към момента на деянието е била
действаща е редакцията на закона от 2015 г, а те тази от август 2023 г., когато
вече в състава на това престъпление се въвежда и изискването „надлежен
ред“, като и преди това редът е бил по същата Наредба, спазена напълно и
доказуем, видно от еднозначната практика на Върховната съдебна инстанция
с всички гласни, писмени и веществени доказателства, събрани по делото / в
този смисъл виж-съдебната практика – Решение № 603 от 27.12.2012 г. по
н. д. № 1931/2012 г. на ВКС, „..отказът на водач да му бъде взета кръвна
проба по наредбата е факт, подлежащ на установяване с допустимите от
НПК средства. Настоящият съдебен състав намира, че отказът на
подсъдимия да му бъде взета кръвна проба е безспорно установен, като този
факт затвърждава установеното с техническото средство, тъй като
същото е валидно направено..“,Решение № 51 от 21.04.2022 г. на ВКС по н.
д. № 192/2022 г., III н. о., НК, докладчик съдията Милена
Панева-„..Противно на мнението на защитника, установяването на
употребата на наркотични вещества при обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК
може да се основава на всички допустими по НПК доказателства и това
многократно е подчертавано в практиката на върховната инстанция. За
25

разлика от състава по чл. 343б, ал. 1 НК, този по чл. 343б, ал. 3 НК не
предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното
деяние установяване на наркотичната злоупотреба чрез дължимо спазване
на нормативно установен ред, съществуващ извън правилата по НПК, макар
такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Ето защо въззивният съд не е
допуснал нарушение на правилата за доказване, основавайки се на
свидетелските показания, на данните от талона за медицинско изследване и
протокола за медицинско изследване...Въззивният съд не е допуснал
процесуално нарушение като не е изследвал дали подсъдимият е бил повлиян
от наркотичните вещества, тъй като съставът по чл. 343б, ал. 3 НК не
включва такъв обективен признак и съответно установяването му не е част
от предмета на доказване. В него не е фиксирана и гранична стойност на
концентрацията на наркотично вещество в кръвта (и/или в други телесни
течности), над което да се приема, че се влошава психофизическото
състояние на всяко лице, съответно и способността на всеки водач за
безопасно управляване на МПС, за разлика от състава по чл. 343б, ал. 1 НК.
Законодателят очевидно е приел, че всяка наркотична злоупотреба е
свързана с нарушаване на годността на сетивата и психиката на човека и
изключва способността за извършване на дейност, представляваща
източник на повишена опасност, каквато е без съмнение управляването на
МПС. Поради това е достатъчно доказването на употреба на наркотично
вещество или на аналог на такова без да е нужно да се доказва повлияност
на дееца, неспособност негова за управляване на МПС и пр. Доколкото в
случая чрез валидно събрани доказателства е установено, че подсъдимият е
поел управлението на лек автомобил и го е управлявал след употреба на
наркотични вещества, поведението му правилно е квалифицирано като
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК...“, така и в Решение № 86 от 6.07.2022
г. на ВКС по н. д. № 134/2022 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас
Иванчев“...Още същия ден, освен че е бил обект на полицейско задържане,
срещу него е започнало и досъдебно производство. Следователно той е
възприел непосредствено с проведените действия по наредбата срещу него
факта за полицейското подозрение за употреба на високорискови
наркотични вещества, сам се е колебаел между положителен и
отрицателен отговор, като в крайна сметка законът му е дал възможност
в един определен срок да претендира за проверка на извършеното
изследване..Не може да бъде направен исканият от защитата извод, че
унищожаването на пробата е извън рамките на закона, представлява своего
рода произвол и уврежда правата на подсъдимия в процеса. Нищо от това
не съвпада с буквата и духът на закона, доколкото защитата претендира
при спазване на процедурните норми по съхранението на контролните проби
да се приеме, че е нарушено правото на защита на подс. Т.. Напротив, само
процесуалното бездействие на Т. да упражни свое законово правомощие е
довело до настоящия резултат- той да не може да се възползва от това си
право. Възможното възражение за непознаване на процедурата следва да се
отхвърли, тъй като това не е извинително обстоятелство – "Ignorantia
legis non excusat"., където също е посочено, че нямането на стикери не
нарушава правата на лицето....“Решение № 71 от 22.06.2021 г. на ВКС по н.
д. № 264/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Димитрина
Ангелова-“..Съгласно разпоредбата на чл.3а от Наредбата употребата на
26

наркотични вещества или техни аналози се установява и с медицинско или
химико-токсикологично изследване само в ситуация, в която лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест, не приеме
показанията на техническото средство или теста или физическото му
състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство или
тест...В конкретния случай подсъдимият не е изложил възражения в
съставения му акт, подписал е издадения му протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, но отведен до
МБАЛ "Б." АД от свидетеля Д. Т. – полицейски служител във 2 РУ -Б., е
отказал да даде кръвна проба за извършване на химически анализ -
обективирано и в протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози /л. 34 от материалите по досъдебното производство/.
Очевидно е, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата / преди из сега ал.10/, съгласно чиято хипотеза употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаи при отказ за даване на проби за
изследване /какъвто е настоящият/. В този смисъл са ирелевантни
разсъжденията на защитата за нарушения на чл. 15, ал. 3 от Наредбата /
бел. Като съгласно този член- (3) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.)-„ За
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се
вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по- малък от 7 мл, и една
проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. За осигуряване на
необходимото количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни
епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и
производител./, определящ технически начина на вземане кръвни проби и
проба от урина, тъй като изначално нейният подзащитен е отказал
предоставяне на такива проби, поради което меродавни са и показанията на
теста, с който е бил изследван - чрез техническо средство /съждения,
които са напълно важими и в настоящата хипотеза, и становище на ВКС,
което се застъпва и от настоящия състав“, отделно от това в същото
решение е посочено, че-„.."Dreger D. T. 5000 STK 7" с касета № ARJM – 0036
и с проба № 314/29.04.2020 г., а както вече бе отбелязано, този уред е бил
технически изправен. Изводът за изправността на устройството, с което е
бил тестван подсъдимият, не се разколебава и от изложените от
защитата аргументи, че поради доказаност на употреба на медикамента
"Клонарекс"/като в случая се твърдят хапчета за сън, за които дори няма
рецептурни бланки или индикации такава теза да е застъпена и извън
съдебното следствие от подсъдимата, а се лансира едва пред съда, като
съдът я приема, за недостоверна и недоказана/, от негова страна -
медикамент, съдържащи клоназепам, тестът, който е 7-панелен, отчитащ
употреба на кокаин, бензодиазепини, амфетамин, метадон, опиати, ТНС 25
и метамфетамин е дал позитивен отговор само за кокаин, но не и за
бензодиазепини, какъвто отговор би дал от съдържимото в лекарствения
продукт, приемани от подсъдимия. Негативният резултат за наличие на
бензодиазепини всъщност не опорочава годността на теста, а опорочава
достоверността на обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди,
че е приемал клонарекс преди извършваната му проверка..., виж също
-“Решение № 51 от 21.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 192/2022 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Милена Панева-„..Въззивният съд не е нарушил закона
27

като е отказал да се фокусира върху сроковете по чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредба № 1/2017 г. за явяване в медицинското заведение и вземане на
кръвна проба. Още повече, че е невярна предложената с касационната
жалба интерпретация на ефекта от неспазването на този срок, който не е
свързан с негодност на пробата, с невъзможност за химическото й
изследване и пр., а единствено и само с приемане за доказана на
наркотичната употреба въз основа на показанията на теста за
установяването й (арг. от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г.). Както и друг
път ВКС е имал повод да отбележи, въведеният с посочената наредба ред
би бил меродавен при доказването на употребата на наркотични вещества
като обективен признак от състава по чл. 343б, ал. 3 НК при отсъствие на
други доказателства и доказателствени източници (виж, решение № 164 от
7.01.2021 г. по к. д. № 455/2020 г. на ВКС, ІІ н. о.). Настоящият случай не е
такъв. Поради това с аргумент за неспазване на срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредбата е невъзможно да се преодолее съществения факт, че химико-
токсикологичното изследване на доброволно дадената от подсъдимия
кръвна проба е извършено в рамките на наказателно производство и за
нуждите на експертиза, назначена от водещият разследването по това
производство при условията по чл. 144, ал. 1 НПК. Съгл. чл. 146, ал. 1 НПК
органът, който назначава експертизата може да изисква от обвиняемия
образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по
друг начин". В случая такъв "друг начин" вече е бил реализиран, доколкото е
била налична взетата във ВМА и със съгласието на подсъдимия негова
кръвна проба...“, /бел. Тоест напълно несъстоятелна е тезата, че следвало
можело според защитата принудително да се вземе проба от подсъдимата,
като съдът не намира за нужно да се впуска в дълбочина и на анализ на това
изначално несъстоятелно възражение, в този смисъл защитата следва при
положение, че сама са позовава на европейска практика, да е наясно с
аргументите в същата против принудителното снемане на образци и
хипотезите, при които това се извърша, обобщени и с новото РЕШЕНИЕ НА
СЪДА (пети състав) на СЕС от 26 януари 2023 година-„Преюдициално
запитване по дело C‑205/21 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България) с
акт от 31 март 2021 г., постъпил в Съда на 31 март 2021 г., относимо макар и
непряко към това възражение, застъпено от защита/, така също съдът следва
да продължи като посочи, че и националната практика е в унисон с изводите
на съда, застъпени понастоящем, като подписаните от подсъдимата
документи, са официални такива, изготвени от длъжности лица в рамките на
тяхната компетентност, и съдът напълно ги кредитира, и в тях, в нито един от
тях подсъдимата не е вписала възражение, че не е употребила наркотичните
вещества или че има съмнения в тестването си / виж-Решение № 128 от
5.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 126/2023 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Антоанета Данова-„..В тази насока следва да се
отбележи, че в самия протокол провелият изследването д-р Д.,
собственоръчно е вписал, че поправките са негови и е положил подпис,
удостоверяващ това му изявление, от една страна, а от друга, при разпита
му в съдебно заседание в качеството на свидетел, той е обяснил
възможните причини, поради които се е наложило да извърши тези
поправки, които не са необичайни с оглед характера и спецификата на
дейността му. Освен това, протоколът за медицинско изследване е бил
подписан от подсъдимия и в този смисъл твърдението на защитата, че
28

същият не е видял поправките, поради което не е могъл да възрази срещу
тях, не може да бъде възприето. Не е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 2
и ал. 3 от Наредба № 1, тъй като видно от Протокола за медицинско
изследване, са били взети две проби кръв за изследване на алкохол /стикери с
№ 0016394-2; 0016394-3 и две проби кръв и една проба урина за изследване на
употреба на наркотични вещества /стикери с № 0016395-2, 0016395-3 и
0016395-4/, т. е. били са налице две контролни проби кръв, които подлежат
на съхранение, а останалите проби кръв и пробата урина се били използвани
за химическо и химико-токсикологично изследване. Действително
контролната проба кръв не е била изпратена в НИКК, изготвил химико-
токсикологичната експертиза, с което е допуснато нарушение на
регламента на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1. Това нарушение обаче не е
съществено, доколкото изследването е извършено на 6.04.2020 г., в срока на
съхранение на контролната проба кръв, който съгласно чл. 26, ал. 4 от
Наредба № 1 е не по-малък от 12 месеца и най-рано би изтекъл на 14.07.2020
г...“. /Още по-голословна или както прокурорът я определя „свързана с
теорията на относителността“, е тезата на защитата за фалшиво-положителни
тестове и прочие, за което се сочат, неотносими извадки от публични статии
или се застъпват доводи от информация, достъпена в интернет. Същата нито
е относима, нито е релевантна в процесния казус, където съдът дори е
положил извънредни процесуални усилия с оглед гарантиране правото на
страните в процеса, и търсене на обективната истина в същия, като е охранил
и презумпцията за невинност, на която защитата осторожно се уповава в
своята пледоария, базирана и на международни и национални актове, където
последната е закрепена, като съдът е събрал множество допълнителни и
гласни, и писмени, и веществени доказателства, за да се провери и тази
защитна теза, и видно от същите последната остава напълно недоказана, като
както техническото средство е сертифицирано, калибовано, изправно така и
видно от допълнително постъпилата информация за него, неговата надежност
и сигурност на резултатите, то безспорно от допълнително описаните по-горе
писма и представените с тях писмени доказателства, се доказва, че дрегерът, е
бил изправен, касетата, надлежно запечатана, надлежно проведено е било
изследването, и надлежно е била изготвена и разпечатката от същото, поради
което и не може да се приеме тезата, че подсъдимата би била осъдена на „база
лист хартия“, напротив, осъдителната присъда на подсъдимата, се базира на
огромен набор, от писмени, гласни и веществени доказателства, анализирани
поотделно и в съвкупност от настоящия съдебен състав, видно от дотук
изложеното, поради което и възраженията на защитата съдът намира за
неоснователни, в това число и досежно неприобщеното като ВД – касета от
тестването. В този смисъл, съдът намира, че обвинението е напълно доказано,
както от обективна, така и от субективна страна и с това вътрешно убеждение
произнесе своя съдебен акт, като в същия при индивидуализацията на
наказанието, за която ще изложи доводи по-долу в акта си съдът, съобрази и
изрядното поведение на подсъдимата по време на делото пред съдебната
инстанция, явяването и на съдебните заседания по делото, изтеклия период от
време, от началото до края на производството и допълнително представените
относно личността й на майка и млад човек и два броя характеристични
справки- 2 /два/ броя личностни характеристики за лицето М. М. М. от нейния
родител-баща М. Х. М. с дата 22.05.2024 г. и от 21.05.2024 г. от лицето М. К.
В.а, посочена като приятелка на подсъдимата, представени от защитата в
последното по делото с.з., приети от съда, както и че видно от актуалната
29

справка за съдимост на подсъдимата М. М. М., актуална към 29.02.2024 г.,
същата и към момента на постановяване на присъдата по делото е ****.
Съдът кредитира всички писмени доказателства по делото, описани
по-горе. Същите са изготвени по предвидения за това ред и форма, като
страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът
също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени
доказателства, описани по -горе.
Следва да се отбележи, във връзка с възраженията на защитата, че
по делото не са налице доказателства, които да породят съмнение, че часът на
извършената проверка е различен от този, посочен в АУАН, в талона за
изследване и в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба наркотични вещества или техни аналози, в които
официални писмени документи е обективирана именно отчетена положителна
проба за наличие на три вида наркотични вещества /кокаин, канабис 25 и
амфетамин/, след употребата на които подсъдимата е управлявала своя
автомобил, до момента на настъпване на ПТП-то. В подкрепа на тази
доказателствена съвкупност следва да бъдат отчетени и автоматизирания
характер на проведеното изследване с техническото средство, с което е
установена употребата на процесните наркотични вещества, в който процес е
изключена намесата на човешки фактор, както и безспорно установения факт,
че положителна проба на посочените наркотични вещества, съобразно
изготвената и приета като писмено доказателство разпечатка. Последната
категорично установява, че проба №44 е извършена надлежно, с техническо
средство-„Drager Drug Test 5000“, с фабричен № АRМЕ 0029 и видно от
данни по делото страница 18 от ДП и посочен номер на Test 44 от 10.07.2021
г. с час на проверката 16:37:25, Firmware: 7-панелен, ARNE-06319 , Operator:--
-- ; Results: Кокаин (СОС): pоsitive, Опиати (OPI): negative, Бензодиазепини
(BZO): negative, ??Y?Noа 25 (THC 25): pоsitive, Амфетамин (AMP): pоsitive,
Метамфетамин (MET): negative, Метадон (MTD): negative“, и заверено
копие от Протокол ********* – 60000 за сервизна проверка на Drugtest 5000, е
извършена със сертифицирано средство и че при извършване на теста е
спазена и НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. За реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /като
относно този въпрос, съдът ще изложи доводи при описание на правните си
изводи по-долу/.
Изводите за чистото съдебно минало на подсъдимата, данните за
същата, нейната правоспособност като водач на моторно превозно средство и
извършени нарушения на установените в ЗДвП правила, съдът изведе въз
основа на приобщените писмени доказателства - свидетелство за съдимост,
справка за нарушител/водач, цитирани по-горе.
Предвид изложената доказателствена обезпеченост на обвинението
съдът намира, че не съществува съмнение досежно факта, че подсъдимата е
предприела действия по управление на описания автомобил след като е
употребила процесните наркотични вещества, за което последната е имала
субективно знание.
Канабисът /марихуана/ е поставен под контрол в Списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол
30

върху наркотичните вещества и прекурсори.
Амфетаминът е поставен под контрол в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вреднияефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсори.
Кокаинът е поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсори.
Предвид изложените фактически обстоятелства се налага правният
извод, че подсъдимата М. М. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като прокурорът именно с
тази своя убеденост е повдигнал спрямо същата обвинение за това, че -На
10.07.2021 г. в 16.42ч. в Община Перник, по път I-1, на пътен възел кв.Д.,
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Пежо 208“ с рег.
№****, след употреба на наркотични вещества /кокаин, канабис 25 и
амфетамин/, установено по надлежния ред - по Наредба № 1 от 19 юли 2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабр. №
ARME- 0029.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343б, ал.3 НК, за което е предадена на съд.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че
действията на подсъдимата М. по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството, като обвинението е за това че на
10.07.2021 г. в Община Перник, по път І-1, на пътен възел кв.Д., управлявала
моторно превозно средство- лек автомобил „Пежо 208“, с рег. ***, след
употреба на наркотични вещества, а именно- кокаин, канабис 25 и амфетамин,
установено с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабр. № ARME-
0029 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК /като излишно и в повече
прокурорът е описал и Наредбата в обвинението, която към акт.-
редакция на закона към момента на деянието, е бил относима, но
съставът е изисквал само „да се установи с техническо средство“, като
словосъчетанието и допълнението „надлежен ред“, е въведено едва с бр.
67 на ДВ, и в случая не обосновава по-благоприятен закон, като редът
реално е същият, а се касае за лексикално прецизиране на текста/, като
същата дори е участвала и в ПТП с друг автомобил- представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и
31

задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г. , според
които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек
автомобил марка „Пежо 208“, с рег. ***, който подсъдимата е управлявала, е
„моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението
по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство, като следва да ес посочи, че относно собствеността на
същия, то данни се съдържат и в АУАН и не се и спори, че същият е лизингов
автомобил, поради което е неотносимо приобщената справка за трети
автомобил по делото не влияе на релевантни по делото факти.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на
подсъдимата, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след
като същата е употребила наркотични вещества или техни аналози. В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото
както обстойно съдът изложи доводи по-горе, при анализа на
доказателствената съвкупност и по отговорите на възраженията на защитата,
видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство – “Drager DrugTest 5000” е изправно такова, и
използвано съобразно указанията, видно и от представени по делото-копие на
Методически указания, с peг. № Iз-1583/20.07.2010г. на Главен секретар на
МВР - 4 листа;заверено копие на инструкция за работа с тестова касета
“Draeger Drugtest 5000 STK” - 2 листа; заверено копие на заповед № 8121з-
329/22.03.2022г. за определяне на технически средства за извършване на
проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите
на МПС, трамвай или самоходни машини, както и на участници в ПТП и
тестове за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози от същите лица - 1 лист;заверено копие на допълнителни указания за
пробовземане и провеждане на анализ с апарат “Drager DrugTest 5000”
предоставено от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД - 1 лист;заверено копие на
протокол № *********-60000 за сервизна проверка на “Drugtest 5000” с
идент. номер AREM - 0029 - 1 лист;заверено копие на протокол № *********-
30000 с per. № 115800- 12453/2022г. за сервизна проверка на “Drugtest 5000” с
идент. Номер AREM - 0029 - 1 лист., като безспорно видно находящата се на
страница 18 от ДП разпечатка от процесния дрегер проба №44 и посочен
номер на Test 44 от 10.07.2021 г. с час на проверката 16:37:25, Firmware: 7-
панелен, ARNE-06319 , Operator:---- ; Results: Кокаин (СОС): pоsitive, Опиати
(OPI): negative, Бензодиазепини (BZO): negative, ??Y?Noа 25 (THC 25):
pоsitive, Амфетамин (AMP): pоsitive, Метамфетамин (MET): negative,
Метадон (MTD): negative“, и заверено копие от Протокол ********* – 60000
за сервизна проверка на Drugtest 5000, се установява, че уредът е отчел
наличието на трите посочени вида наркотик у подсъдимата към момента на
тестването, тоест същата е управлявала автомобила на 10.07.2021 г. в
Община Перник, по път І-1, на пътен възел кв.Д., управлявала моторно
превозно средство- лек автомобил „Пежо 208“, с рег. ***, след употреба на
наркотични вещества, а именно- кокаин, канабис 25 и амфетамин, установено
с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабр. № ARME-0029 -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като обстоятелството, че в
обвинението прокурорът е посочил точен час 16,42 ч на същата дата, за което
спори защитата, че подсъдимата не е управлявала към този момент, а е била
32

задържана, и че тогава видно от материалите по делото е отчетена пробата и
това е вписаният час, то прокурорът действително в повече го е посочил в
обвинението, но това не влече след себе си порок на обвинителната теза,
защото под време на деянието, законодателят не изисква час на деянието, а за
съставомерността му е достатъчно и посочването коректно на датата, както е
посочил прокурорът, поради което и при присъдата си съдът не посочва точен
час, като същият не е елемент от състава на престъплението и не влияе на
съставомерността му. Тези съждения са относими и към вписаното в повече
от прокурора при обвинението- „На 10.07.2021 г. в 16.42ч. в Община Перник,
по път I-1, на пътен възел кв.Д., управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил „Пежо 208“, с рег.№****, след употреба на наркотични вещества
/кокаин, канабис 25 и амфетамин/, установено по надлежния ред - по Наредба
№ 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство „Drager Drug
Test 5000“ с фабр. № ARME- 0029“, като съдът я е признал за виновна за това
че –„..на 10.07.2021 г. в Община Перник, по път І-1, на пътен възел кв.Д.,
управлявала моторно превозно средство- лек автомобил „Пежо 208“, с рег.
***, след употреба на наркотични вещества, а именно- кокаин, канабис 25 и
амфетамин, установено с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с
фабр. № ARME-0029 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК..“ /тоест по
актуалната редакция на закона към момента на деянието, поради което и
е посочил привръзката с чл.2, ал.1 НК/, като както съдът посочи, което е
видно и от изписването на чл.2, ал.1 НК в присъдата, то към момента на
деянието е действала редакцията на закона от 2015 г, за посоченото
престъпление или Чл. 343б, ал.3 от НК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) –
„.. Който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода
от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева...“ , като едва с промените в сила от 8.8.2023 г.-текстът в настоящата му
редакция е - Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г., доп., бр. 67 от
2023 г.)- Който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се
наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева., тоест добавено е „установена по надлежния
ред“, което е отсъствало при първоначалната приложима към случая и
действаща към момента на деянието редакция, поради което и на основание
чл.2, ал1, НК, съдът прецизира обвинението съобразно законът действал към
момента на деянието, като призна подсъдимата – подсъдимата М. М. М.,
родена на *** г. в гр. В., ***, работи като ********* в „*********“ ЕООД -
С. /към момента на снемане на самоличност/, ****, с постоянен адрес: гр.С.,
ул. „****“ ****, и настоящ адрес : гр. С., *********, с ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВНА в това, че на 10.07.2021 г. в Община Перник, по път І-1, на
пътен възел кв.Д., управлявала моторно превозно средство- лек автомобил
„Пежо 208“, с рег. ***, след употреба на наркотични вещества, а именно-
кокаин, канабис 25 и амфетамин, установено с техническо средство „Drager
Drug Test 5000“, с фабр. № ARME-0029 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 2, ал.1 НК, вр.
чл.55, ал. 1, т.1 и ал.2 от НК я осъди на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 250.00 /двеста и
петдесет/ лева, което на основани чл.66 ал.1 НК изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца за
33

изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила, като наложи на М. М. М., ЕГН: ********** /със снета по делото
самоличност/ за посоченото престъпление, на основание чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от 10 /ДЕСЕТ/
МЕСЕЦА, като относно индивидуализацията на наказанието съдът доводи ще
изложи по-долу в настоящия съдебен акт. Тоест същевременно въпреки
настъпилите законодателни промени досежно престъплението по чл. 343б, ал.
3 НК (ДВ, бр. 67 от 2023 г.), в сила от 08.08.2023 г., съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК съдът следва да приложи този закон, който е най-
благоприятен за дееца, и който в случая се явява законът, който е действал
към датата на извършване на деянието, като обаче както съдът посочи по-горе
се касае за същия ред, но прецизиране лексикално на разпоредбата, поради
което и съдът не вписа в акта си чл.2, ал.2 НК, като дори и да се приеме
различно тълкуване, то това не влияе на изводите на съда, тъй-като
привръзката с чл.2 НК в присъдата не е задължителна, а дискреционна, стига
правилно да е приложени законът. В конкретния случай въпреки, че
предвиденото наказание за умишленото престъпление е до 3 години
„Лишаване от свобода“, неприложим се явява институтът на чл. 78а НК,
съобразно забраната по чл. 78а, ал. 7 НК (деянието е извършено след употреба
на наркотични вещества). Следва да се посочи, че съдът не вписа изрично
алинея 2 на същия член в присъдата, като водещата в случая се явява
хипотезата на ал.1 -За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил
в сила по време на извършването му, която в случая включва имплицитно в
себе си и евент. по-благоприятен закон /а в случая е същият „закон“, защото е
същият ред/, като отново съдът го отбелязва, тъй-като макар и впоследствие
да е предвидена и ал.5 НК досежно отнемането на МПС в такива случай –
който гласи, случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и
е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди
равностойността му, то първо това наказание не е вкл в изброените в чл.37
НК /за да се говори за по-благоприятен закон/, за да се извърши преценка в
този смисъл, поради което и съдът е приел общата постановка в случая, че се
прилага законът, който е действал към момента на деянието, още повече че по
вторият въпрос е налице и сезиране на КС / виж сайта на ВКС-Общото
събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ОСНК на
ВКС) отправи до Конституционния съд искане за обявяване на
противоконституционност на следните разпоредби от Наказателния
кодекс: чл. 280, ал. 5 НК и чл. 343, ал. 5 НК – изцяло, чл. 281, ал. 4 НК – в
частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното
средство в лева, ако не е негова собственост“, и чл. 343б, ал. 5 – в частта „а
когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“, където
е видно че същата се третира не като наказание, за да се говори за по-
благоприятен закон, а през призмата на чл.53 НК- „..Общата норма на чл.
53, ал. 1 НК за отнемане в полза на държавата на вещта, представляваща
предмет/средство на престъплението, съответно за присъждане на
паричната нейна равностойност.., за да се говори и разсъждава през
призмата на ал.2 на чл.2 НК, което е допълнителен аргумент защо съдът не
вписа и тази алинея в акта си.../, досежно нововъведената разпоредба, по
което няма произнасяне към момента и делото е висящо, и следователно
първо този текст не е бил налице към момента на деянието, като макар и към
34

момента да е налице, и да е приложим, то за настоящият случай не е
приложим с оглед датата на престъпната деятелност, но и предвид
изложеното по-горе то той също може да се приеме, че влиза в по общата
алинея на чл2,ал1 НК, която съдът приложи, още повече, че при евентуално
произнасяне с обратен знак на КС, то вписването на ал.2 НК, би се явило „в
повече в присъдата“, която подлежи на въззивна проверка. С тези доводи, в
цялост съдът счете, че следва изрично да впише в акта си само привръзката с
чл.2, ал.1 НК, като това по никакъв начин не е ограничило правото на защита
на лицето, а напротив-охранило го е.
Тук е мястото да се посочи, във връзка и с редакциите на текста на
чл.343б, ал.3 НК, че и преди и сега, практиката на ВКС е неизменна по този
текст -преди и след промените в разпоредбата, която относно методите на
доказване е запазила значението си, в този смисъл виж- Решение № 164 от
7.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 455/2020 г., II н. о., НК, докладчик
председателят Татяна Кънчева, за чл. 343б, ал. 3 НК, където е
посочено-„Нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е бланкетна, поради което
не е необходимо обективните признаци на престъпния състав да се
попълват с норми от други закони или подзаконови нормативни актове.
Законодателят криминализира управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като стриктното тълкуване на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК сочи, че не се изисква някакъв
специален ред за установяване на употребата им. Доказването на
обстоятелството, че деецът управлява МПС след употреба на наркотични
вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени
средства - гласни, писмени или веществени, както и по експертен път...“
Решение № 39 от 2.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 112/2020 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Теодора Стамболова, където е посочено, че –
„..Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК се наказва този, който
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За
разлика от разпоредбата на ал. 1 на посочения законов текст /и съответно ал.
2/, когато трябва да се установява определена концентрация на алкохол в
кръвта по надлежния ред, такъв не е споменат в процесно интересуващата ни
ал. 3. Като оставим настрана спецификите по приема на алкохол, който
поначало не е криминализиран, и този на наркотичните вещества, чието
придобиване и държане съставляват престъпно деяние, а то трябва да е
налице, за да има и употреба, несъмнено по различен доказателствен начин се
стига до извод за реализиране на наказателна отговорност в първия и втория
случай- при управление на МПС. Касателно интересуващия този процес
подход, по всякакъв доказателствен път е възможно да се установи
употребата от страна на дееца на наркотични вещества и/или техни аналози,
след което управление на МПС. Съществува обаче и специален визиран ред
съгласно важимата към деня на извършване на престъплението-23.06.18 г. -
Наредба № 1, приложима в първия й вариант от 01.07.2017 г. Там е разписан
начинът, експлоатиран в настоящия казус, чрез който е пристъпено към
установяване на обстоятелството дали подсъдимият е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества. Казаното е нормално, доколкото
констатирането е извършено от органи по контрол по Закона за
движението по пътищата, чиито разпореждания и указания трябва да се
изпълняват при проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. За тях това е възможният ред. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
обсъжданата Наредба, употребата на наркотични вещества /доколкото
35

само тя интересува казуса/ от тези органи се установява чрез тест.
Съгласно ал. 2 трябва да се извърши химико-токсикологично лабораторно
изследване, но само в четири точно определени случая: ако лицето откаже
проверката с тест; не приема показанията на осъществения такъв;
извършената проба с теста е некачествена и невалидна; физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест./ като
нито едно от посочените хипотези не е налице в казуса/.Казаното,
пренесено към конкретните доказателства, установява, че подсъдимият е
проверен с тест /макар и не веднага след спирането на автомобила/ и той е
показал наличие на кокаин и метамфетамин. И. изрично е изписал, че приема
теста /л. 4 от ДП/, поради което не се е наложило изпращането му за
изготвяне на химико-токсикологично изследване и респективно
придружаването му до надлежното място за осъществяване на
такова...следва да се изведе заключение, че ревизираният съд
законосъобразно е намерил за налични предпоставките за консумиране на
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК...“/, като цитираната
съдебна практика се споделя и от настоящия съдебен състав.
Надлежният ред за установяване на употреба на наркотични
вещества е този, залегнал в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, която е действала към датата на
деянието / преди някои изм. от 2023 г/, като в чл. 1, ал. 3 изрично е посочено,
че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания. Това води до извода, че използването на
техническо средство е еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското
изследване (Решение № 188 от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III
н.о.). Следователно за да бъде осъществен състава на чл. 343б, ал. 3 от НК се
изисква употребата на наркотично вещество от водача да бъде установена при
спазване на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., който ред
гарантира обективност и достоверност на резултата.
В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно
техническо средство се е установило наличие на наркотични вещества у
водача М.. В този случай чл. 3, ал. 2 от Наредбата задължава длъжностното
лице от съответната служба за контрол да издаде талон за медицинско
изследване образец съгласно приложение № 1. От Наредбата. Спазвайки този
ред св. Ч. е издал талон за медицинско изследване, в който е отразено, че
подсъдимият приема показанията на техническото средство и се е подписал.
В Наредбата не се съдържа задължение за водача да се яви в медицинското
заведение или ако се яви - задължително да даде кръвна проба. Същият може
както да откаже да получи талона, така и да не се яви в медицинското
заведение или въпреки явяването си може да откаже да даде кръвна проба.
Именно във връзка с тези хипотези в Наредбата са разписани правилата по чл.
6, ал. 9 / сега ал.10/-съгласно която разпоредба, употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста
в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за даване на проби за изследване. В тази хипотеза, отказът се отразява
писмено от лекаря върху протокола за медицинско изследване и отново
употребата на алкохол/наркотично вещество се установява въз основа на
36

показанията на техническото средство. Видно от всичко дотук изложено този
надлежен ред, е бил спазен в конкретния случай.
В конкретния случай подсъдимата е нямала възражения по
отношение на приетата в АУАН фактическа обстановка, че е управлявала
превозно средство след употреба на посочените три вида наркотични
вещества, приела е показанията на теста, подписвайки се на протокола за
проверка и талона за изследване, а в последствие и напълно съзнателно е
отказала да даде кръв за изследване, което е надлежно удостоверено и с
подписа на свидетеля- медицинско лице, лекар, издал протокола. Това от своя
страна означава, че употребата на наркотични вещества законосъобразно
може да се установи само въз основа на показанията на техническото
средство (арг. от чл. 3а от Наредбата). Въпреки това на подсъдимия му е
дадена възможност, ако желае - да даде кръвна проба и да оспори
показанията на техническото средство. Това е предвидената и в закона
възможност за подлагане на тест на достоверността на показанията на
техническото средство чрез съответното медицинско изследване (Решение №
160/04.12.2020 г. по н.д. № 583/2020 г. на ВКС, I н.о), а не чрез последващи
допълнителни изследвания, извън регламента, залегнал в Наредбата / в това
число и евентуалната хипотетична експертиза, която би се искала евентуално
от защитата, в с.з., ако би била налице като вд процесната касета, три години
след деянието/. Видно от протокола за медицинско изследване и от
показанията на полицейските служители, обаче подсъдимата е декларирала
пред медицинското лице, че не желае да даде кръвна проба. След като е
отказала да предостави кръв за изследване, в пълно съответствие с наредбата,
употребата на наркотични вещества е била установена въз основа на
показанията на техническото средство.
Другата група основни възражения на защитата на подсъдимата в
конкретния случай са свързани и с неспазването на изискването на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози талонът за медицинско изследване по ал. 2 да се придружава от осем
стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и
добавена в края цифра от 1 до 8. Според защитата липсата на такива стикери е
толкова съществено нарушение, че единственият възможен извод от него е
този за необходимостта от оправдаването на подсъдимата. В практиката си
ВКС е имал възможност многократно да изтъква, че такава последица
поначало биха могли да имат съществени нарушения, следствие на които се
създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на
съдържанието, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н.
Подобни съмнения в настоящия случай липсват, тъй като подсъдимата е
отказала да даде кръвна проба, а целта на предвидените в чл. 3, ал. 3 от
Наредбата стикери е да се залепят на епруветките с взетата кръв на
провереното лице и на талона, като по този начин изключат възможността за
подмяна на пробата. Поради това липсата на холограмни стикери към талона
за медицинско изследване не представлява съществено нарушение на
процедурата за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. /Решение № 33 от 25.05.2021 г. на ОС - Перник по в. н. о. х. д.
№ 74/2021 г./. В този смисъл и -Решение № 141 от 11.05.2023 г. на ОС -
Бургас по в. н. о. х. д. № 213/2023 г., където е посочено че –“Съгласно чл.
1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на
37

алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози се установява чрез използване съответно на технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсилогични изследвания.
Видно от същата Наредба, законодателят е въвел алтернативност в
зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на
реда за установяване съдържанието на упойващи, респ. наркотични вещества.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата,
която сочи, че в случаите на оспорване на показанията на техническото
средство, по искане на водача употребата се установява чрез медицинско или
лабораторно изследване. Ето защо, съгласно наредбата, е предвидено
използването на технически средства /тестове и/или химико-токсилогично
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност
на резултата, съответно към изключване на субективния фактор. При отказ на
водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско
заведение за изследване или отказ да даде кръв за изследване, меродавно е
показанието на техническото средство, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата.
Съгласно съдебната практика – Решение № 603 от 27.12.2012 г. по н. д. №
1931/2012 г. на ВКС, отказът на водач да му бъде взета кръвна проба по
наредбата е факт, подлежащ на установяване с допустимите от НПК средства.
Настоящият съдебен състав намира, че отказът на подсъдимия да му бъде
взета кръвна проба е безспорно установен, като този факт затвърждава
установеното с техническото средство, тъй като същото е валидно
направено...”. По този въпрос е налице и изобилна практика на ВКС-Решение
№ 60245 от 22.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 753/2021 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Красимир Шекерджиев, арг. В Решение № 60138 от
30.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 495/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Валя Рушанова; В съдебната практика на ВКС по повод приложението на
чл.343б, ал.1 и ал. 3 от НК, като например - Решение № 35 от 13.02.2009 г. на
ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н.о., безпротиворечиво е изяснено, че надлежен
ред за установяване на употреба на алкохол или наркотични (упойващи)
вещества е този, залегнал в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС (отм.), която е предходната Наредба, преди настоящата-
НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г.за реда за установяване употребата на
алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, като основните
постулати са били запазени и в двете Наредби и посоченото решение е
важимо и в случая, то надлежен ред е разписан в същата Наредбата е, като в
чл.1, ал.2 /преди /изрично е посочено, че употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използването на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Това
води до извода, че използването на техническо средство е еднакво възможно
и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188 от
11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о.). и сегашния чл.1, ал.3 от
действащата Наредба- Употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване на технически средства и
медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно за да бъде осъществен състава на чл.343б, ал.3 от НК
се изисква употребата на наркотично вещество от водача да бъде установена
при спазване на изискванията на Наредба № № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни
38

аналози, като чл.1, ал.4 посочва, че- Техническите средства, с които се
установява употребата на алкохол, се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за
измерванията. (5) Тестовете, с които се установява употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи, като видно от изложеното по –горе и прието от съда като
фактическа обстановка и доказателствен материал тези изисквания са
спазени. Този ред гарантира обективност и достоверност на резултата и не
внася никакви съмнения, като навежданите от защитата, досежно
„фалшивоположителни или фалшивоотрицателни тестове“, като такива
доводи, не са и разисквани в съдебната практика, а се срещат спорадично, в
публичното пространство, където свободата на словото на изразяване на
мнение е гарантира, и всеки може да изрази доводи по даден въпрос, като в
случая дори и да са налични статии, на които защита се позовава по делото, в
този смисъл, същите са напълно неотносими и нерелевантни.
Съгласно чл. 6, ал. 9 (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г., акт към деянието)
от Наредбата- концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване. Съгласно съдебната практика –
Решение № 603 от 27.12.2012 г. по н. д. № 1931/2012 г. на ВКС, отказът на
водач да му бъде взета кръвна проба по наредбата е факт, подлежащ на
установяване с допустимите от НПК средства. Настоящият съдебен състав
намира, че отказът на подсъдимата да й бъде взета кръвна проба е безспорно
установен, като този факт затвърждава установеното с техническото средство,
тъй като същото е валидно направено. Въз основа на приложените по делото
материали, съдът намира, че установената употреба на наркотични вещества -
"кокаин" и "канабис", амфетамин , с техническо средство за измерване с
Дрегер "Drug test 5000" с фаб,. № ARME-0029q следва да се приеме за
обективна и достоверна, както и че техническото средство с доказана
валидност, достоверност, и изправност/ в този смисъл виж и горецитираните
писма, към раздел писмени доказателства/. Относима практика по сходни
казуси също- Решение № 54 от 27.02.2023 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д.
№ 410/2022 г., Решение № 280 от 9.11.2023 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д.
№ 1064/2023 г. / тук също и за спазване на методическите указания- .
4.3.1. от методическите указания, с което с времетраенето на пробата, се
отхвърля и възражението на защитата по часовете на отчитане/, както и
Решение № 158 от 25.08.2022 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 1349/2021
г.- отн спазване и на методическите указания – І. 2. 6. от Методическите
указания, Решение № 257 от 19.12.2022 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. №
978/2022 г. Не е налице, само в допълнение може да се посочи и принципа не
бис ин идем, доколкото на база издадения акт, нито е било издавано НП, нито
е протичало друго производство, за което допълнително съдът събра
доказателства по делото, като настоящото съдът само маркира, във връзка с
постулатите, залегнали в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на
ОСНК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 година, чийто постановки са
потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 година на ОСНК на ВКС
39

по тълкувателно дело № 4/2017 година, постановено по повод констатирана
противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 6
НПК при конкуренция между наказателна отговорност и
административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и
също деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem /забраната за
повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/,
хипотеза, която не е налице в случая.
За съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква
установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества по смисъла на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, по
надлежния ред, регламентиран в Наредбата, без значение от вида,
количеството, процентното съдържание на наркотичното вещество, времето
на неговата употреба, както и на въздействието, което то е оказало върху
неговото състояние и реакции при управлението на МПС (Решение № 116 от
8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о.). Констатираният факт на
налично в организма на водача наркотично вещество по време на управление
на МПС е достатъчен, за да обоснове правна характеристика на деянието по
чл. 343б, ал. 3 от НК (Решение № 10 от 21.02.2019 г. на БАС по в. н. о. х. д. №
268/2018 г.). Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил
повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това
се е случило (Решение № 81/15.05.2018 г. по н.д. № 237/2018 г. на ВКС, III
н.о.). С оглед горното е ирелевантно дали подсъдимият е имал някакви
видими признаци, сочещи, че е под влияние на наркотично вещество или не.
Щом безспорно се установява, че той е употребил тези вещества и след това е
шофирал, то и правилно поведението му е квалифицирано като престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК. Всички тези елементи в случая са налице.
В конкретния случай безспорно се доказа, както от обективна, така и
от субективна страна, че подсъдимата М. е осъществила престъплението, за
което е предадена на съда, а именно, за това че- на 10.07.2021 г. в Община
Перник, по път І-1, на пътен възел кв.Д., управлявала моторно превозно
средство- лек автомобил „Пежо 208“, с рег. ***, след употреба на наркотични
вещества, а именно- кокаин, канабис 25 и амфетамин, установено с
техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабр. № ARME-0029 -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Както съдът многократно
подчерта, безпротиворечиво е изяснено, че надлежен ред за установяване на
употреба наркотичните вещества, е този, по- НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017
г.за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества
или техни аналози, като използването на техническо средство е еднакво
възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188
от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о .). и сегашния чл.1, ал.3
от действащата Наредба- Употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и
медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно за да бъде осъществен състава на чл.343б, ал.3 от НК
се изисква употребата на наркотично вещество от водача да бъде установена
при спазване на изискванията на Наредба № № 1 от 19 юли 2017 г.за реда за
установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни
аналози, като чл.1, ал.4 посочва, че Техническите средства, с които се
установява употребата на алкохол, се определят със заповед на министъра на
40

вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за
измерванията. (5) Тестовете, с които се установява употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи, като видно от изложеното по –горе и прието от съда като
фактическа обстановка и доказателствен материал тези изисквания са
спазени. Този ред гарантира обективност и достоверност на резултата.
В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно
и калибрирано техническо средство се е установило, проверка с техническо
средство – „Drager Drug Test 5000“, с фабр. № ARME, подсъдимата е
управлявала процесното МПС след употребата на наркотични вещества, а
именно- кокаин, канабис 25 и амфетамин, установено с техническо средство
„Drager Drug Test 5000“, с фабр. № ARME-0029, като с поведението си е
изпълнила диспозицията на състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, поради което и съдът я призна за виновна по повдигнатото й
обвинение.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че е
употребила наркотично вещество, в случая – три вида наркотични вещества, а
именно- кокаин, канабис 25 и амфетамин, установено с техническо средство
„Drager Drug Test 5000“, с фабр. № ARME-0029, както и че с действията си
същата е привела в движение лекия автомобил и го придвижва в
пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимата е искала да
управлява МПС-то и то след като е употребила наркотични вещества.
Следователно, при извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимата
несъмнено са съществували ясни представи относно всички съставомерни
признаци на престъплението – че предприема управление на МПС след
употреба на наркотично вещество, при наличието на забрана за такова
поведение.
И не на последно място съдът следва да посочи и следното:
За съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква
установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества, по смисъла на
чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредбата без значение от
вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което то е
оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на МПС-то. В
актуалната практика на ВКС - Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д.
№ 34/2016 г., III н. о., НК, изрично е прието, че „ ...от обективна страна
съставът на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление
на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие
на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или
доказване на неспособност за управление на МПС...”
Следва да се има предвиди и че в правните системи на САЩ и на
Европа са възприети три основни законодателни подхода при
регламентирането на престъплението „управление на МПС под въздействие
на наркотици”/ driving under influence of drugs или DUID/: 1. закони,
отчитащи реалното увреждане на уменията на водача да управлява МПС
безопасно в резултат на употребено конкретно количество наркотик, 2.
41

закони, в които се определят конкретните граници на концентрация на
наркотичното вещество и 3. закони с нулева толерантност /zero tolerance law/.
В случай на законодателство, инкриминиращо неблагоприятно
засягане на съзнанието и уменията на водача да управлява МПС безопасно в
резултат на употреба на наркотици, във всеки отделен случай трябва да бъде
доказано, че уменията и времето за реакция на водача са били неблагоприятно
засегнати от употребеното количество наркотично вещество. Признаците на
увреждане на съзнанието и реакциите на водача на МПС обикновено ще
бъдат наблюдавани по време на проверката на място от контролните органи,
по време на която повечето от европейски държави използват фиксирани
протоколи за отразяване на резултатите от проверката.
Със законите, определящи конкретните граници на концентрация на
наркотичното вещество, често известни като "закони per se", се създава лимит
на пределната стойност на концентрация на наркотично вещество т.е. всеки
водач, при който концентрацията на дадено наркотично вещество достига или
надвишава определена в закона граница се счита, че е извършил съответното
престъпление, без да има и да трябва да се доказват по-нататъшни признаци
на неблагоприятно повлияване на съзнанието и реакциите му при управление
на МПС. Този подход е възприет и от българския законодател при уредбата
на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК /тоест за алкохола не и за
наркотиците/.
Законите с нулева толерантност са специфична подгрупа на „закони
per se”, които определят границите на концентрацията на наркотичното
вещество „на нула”. Това означава, че всяко количество на съответните
психо-активни вещества в телесните течности на водача се разглежда като
престъпление. Този тип законодателство е следствие от липсата на научни
изследвания, които да определят пределната стойност на концентрация на
всеки вид наркотично вещество, достигането, на която води до опасност при
управление на МПС. Именно такава е волята на законодателя, намерила израз
в регламентацията на престъплението „управление на МПС след употреба на
наркотици” по българския НК. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното деяние е
определено като „управление на МПС след употреба на наркотични
вещества”, а не «управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на
наркотични вещества». Очевидно е, че законодателят е възприел
законодателния подход на нулева толерантност, като е приел, че употребата
на наркотични вещества без значение от количеството, винаги води до
неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на водача да управлява
МПС и до опасност от шофиране на МПС и това поведение следва да се
криминализира.
Изводът, че именно това е автентичната воля на законотвореца става
неоспорим, след запознаване с мотивите на Закона за изменение и
допълнение на ЗДвП, обнародван в ДВ, бр. 77/2017г, (същите са достъпни на
интернет страницата на Парламента -
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77723), където изрично е посочено, че „ ...
съгласно чл. 343б, ал. 3 от Наказателният кодекс НК, съставът на
посоченото престъпление се изпълнява за лице, което „управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози”. По този начин е заложен нулевия толеранс в нашето
законодателство относно управлението на МПС след употреба на
наркотично вещество. В този случай, изследването на водача цели да
42

установи единствено употребата на наркотично вещество (или аналог), без
отношение към реализирания ефект по отношение на водача - като вид и
степен на изява. Подобна нормативна уредба е възприета в повечето страни
от ЕС, доколкото, за разлика от употребата на алкохол, при употребата на
наркотични вещества - видът и проявата на ефекта са строго индивидуални
и не съществува общоприета зависимост между концентрация на
наркотичното вещество (в кръв) и реализиран (като вид и степен на изява)
ефект...”.
В заключение следва да се посочи, че щом волята на законодателя е
била да въведе нулева толерантност спрямо шофирането след употреба на
наркотични вещества, то и съдилищата са обвързани от тази воля и следва да
прилагат закона точно и спрямо вложения в него смисъл. Изрично в горния
смисъл е и константата практика на съдилищата от цялата страна.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна,
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три
години и „Глоба” от петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл.
343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК и наказание „Лишаване
от право”.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимата съдът определи наказанието при прилагане на чл.55, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на
чл.55 НК, в следния смисъл:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимата М. съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, като и най-лекото предвидено в
закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради
което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 НК. Това е така, доколкото в
полза на подсъдимата на първо място, следва да се отчете фактът, че
производството по делото от самото деяние- 10.07.2021 г., до настоящият
момент е протекло в един продължителен период от време, макар е дължащ
се основно на обективни фактори, а именно- в хода на досъдебното
производство, първоначално прокурорът е прекратил наказателното
производство по делото, но това прекратително постановление, след
инстанционен контрол е било отменено, със задължителни указания, и
производството е продължило, като са били събирани допълнителни
доказателства и извършвани действия по разследване, и едва на 9.6.2023 г., е
бил внесен обвинителен акт в съда, като по време на съдебното производство,
протекло по искане на страните по общия ред, са били събирани солиден обем
от допълнителни гласни и писмени доказателства по делото, което от своя
страна, е било провеждано ритмично и в разумен срок, съобразно НПК, но
предвид и неколкократно отлагане на делото по обективни причини, свързани
и със защитата / смърт на близък/ и с подсъдимата / същата е била в
напреднала бременност по делото/, делото е приключило с присъда на първа
инстанция на 23.05.2024 г, като еднозначна е практиката на Върховната
съдебна инстанция, че при такава продължителност на производството, като в
случая не може да се приеме, че се касае за вид престъпление, чийто
43

фактически състав, е от изключителна фактическа и правна сложност, то това
времетраене, се отчита от съда като самостоятелно многобройно и
изключително обстоятелство, водещо до приложението на чл. 55 НК, която
практика и съдът в настоящия му състав следва-виж- Решение № 51 от
21.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 192/2022 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Милена Панева/,, като в допълнение на тези аргументи за определяне на
наказанието под предвидения в закона минимум, както и при условията на
чл.55, ал.1, т.1 НК за наказанието ЛОС и при условията на чл.55, ал.2 НК, за
наказанието „глоба“, което съдът счете че следва също да наложи макар и в
минимален размер, предвид естеството на деянието, условията при които е
било извършено, опасността за другите участници в движението, която е
възникнала, и факта, че видно и от актуалната справка за нарушител водач, и
преди и след деянието / като след деянието са 5 на брой ЕФ- стр.104-105 от
делото/ налице нарушения на ЗДВП и то на скорост. То съдът съобрази на
отделно основание, че се касае и за млад човек- на 26 години, която към
момента на приключване на делото е по майчинство / макар и изрични
писмени доказателства по делото да не са представени в този смисъл, а
същите да се съдържат в обясненията само на подсъдимата/, че същата както
сочи е майка на 6 месечно бебе, както и добрите характеристични данни,
изхождащи от процесуалното й поведение по делото, същата се е явявала на
почти всички съдебни заседания, съдействала е на органите по разследване и
в досъдебната фаза, като недаването на обяснения в тази фаза, е нейно право и
не може да се третира в неин ущърб, както и съдът съобрази представените
по делото в последното съдебно заседание два броя характеристични справки,
макар и едната от нейният най-близък родственик- баща, то съдът намира,
съотнасяйки ги и към чистото й съдебно минало, че следва, не само да
редуцира наказанието под минимума, но и да определи такова в законовия
минимум от три месеца лишаване от свобода, като приложени и института на
условното осъждане по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години,
както и да наложи предвиденото наказание глоба също в най-минималния
размер от 250 лева, което не намира, като размер, че ще препятства социално-
битово лицето, което сочи, че си плаща глобите за превишена скорост и
лизинга на автомобила, а мъжът й издържа семейство, като съдът намира, че
предвид и справката за нарушител водач, това наказание макар и
кумулативно такова следва да се наложи именно в посочения размер, който
намира за достатъчен, за да превъзпита подсъдимата и да превантира в
бъдеще деяния от подобен тип, като взе предвид и че не се касае за лице с
висока степен на обществена опасност, но не игнорира от друга страна и
безпардонното й поведение, спрямо служителя на 112 по време на телефонния
разговор, за подаване сигнала за ПТП-то, както е своеобразното „парадиране“
със служебното положение на нейния баща, което я очертава в една
негативна конотация, която следва да бъде лимитирана и респ.
санкционирана, затова съдът макар и в минимум й наложи и двете
предвидени в закона наказание, за посоченото престъпление. Съдът отчита и
факта, че подсъдимата към момента на деянието е била трудово ангажирана,
както и като отегчаващо вината обстоятелство употребата на повече от един
вид наркотик и то три вида такъв, както и факта, че дори и да се приеме, че не
тя е била виновния водач за възникването на ПТП, очевидно по делото се
доказва от разпитите и на другия водач, че не е имала адекватно поведение на
пътя, като е станало и ПТП и то в оживен участък, където е можела да
застраши живота на много хора, участници в движението, поради което и
44

съдът й наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
10 месеца, съобразявайки всичко дотук изложено.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би
могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата М. и наред с
това ще й въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди
всичко за поправянето на подсъдимата не е необходимо наложеното
наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се явява
изолиран случай в живота на подсъдимата, като няма данни за други
противообществени прояви на лицето. Налице са и останалите предпоставки
по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието
подсъдимата М., не е бил осъждана на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване
от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК - когато признае подсъдимата за виновна, съдът във всички
случаи следва да му наложи и наказание „Лишаване от право”. При
определяне на конкретния срок, през който подсъдимата следва да бъде
лишена от това право, съдът отчита от една страна, че до настоящия момент
подсъдимата е била санкционирана и за други нарушения по ЗДвП, а от друга,
както съдът посочи по- горе дори и след деянието, видно от справката за
нарушител водач, подсъдимата има 5 на брой нарушения, 4 от които са за
скорост и едно по чл.6, т.1 ЗДВП / съгл. който - „Участниците в
движението:1.съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка;/, което сочи, че същата следва да бъде
адекватно санкционира и в адекватен размер и за този вид предвидено
наказание, като се отчете същевременно, че последната е по майчинство,
което сочи, че автомобилът й е необходим като на всяка майка, за да води
едно малко дете на лекар, профилактични прегледи и т.н., поради което е
наред и с изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че адекватно
наказание се явява такова в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от право да
управлява МПС, което е и размерът, съгласно справката на МВР, за което
последната е била лишена след самото ПТП, когато с издадения акт, и е било
отнето СУМПС, и върнато на 12.5.2022 г-, видно от писмо от Сектор Пътна
полиция- СУМПС № ********* издадено на М. М. М. с ЕГН ********** е
отнето на 10.07.2021г. с АУАН cep. GA № 410828/2021 г., за срок от 10
месеца и е възстановено на 12.05.2022г.Към дата 14.02.2024г. М. М. М. с ЕГН
********** е правоспособен водач на МПС със СУМПС № ********* и
притежава следните категории „АМ,В“, валидно до 09.08.2026г. Съдът не
може да не отчете и че управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества, потенциално застрашава живота и здравето на всички участници в
движението. Всичко това кара съдът да приеме, че времето, през което
45

подсъдимия следва да се лиши от възможността да управлява МПС следва да
е в размер на десет месеца, който срок по мнение на настоящия състав се
явява съразмерен на обществената опасност на извършеното и извършителя.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в своята
съвкупност, в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на М. и
наред с това ще й въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Само в допълнение и във връзка с нововъведена разпоредба на
чл.301, ал.2 от НПК /акт след 06.11.2017 г./, то съдът намира, че настоящото
деяние не съставлява административно нарушение, а е осъществява
престъпният състав на горецитираните разпоредби, по които съдът намери
предаденото на съд лице за виновно и го осъди по повдигнатото му
обвинение.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата М. М. М., ЕГН:
********** /със снета по делото самоличност/, да заплати по сметка на
Районен съд – Перник, разноските, направени в хода на съдебното
производство, в размер на 192,43 /сто деветдесет и два лева и четиридесет и
три стотинки/ за извършена Съдебно-фоноскопна експертиза.
По веществените доказателства:
На основание чл.111 от НПК съдът постанови да остане по делото
приложеното веществено доказателство - 1 /един/ брой CD-R марка „Maxell“,
700 MB, с надпис върху него „10.07.2021г.“, поставен в хартиен холдер за
дискове, находящо се на страница 109 от делото, което да бъде унищожено
след изтичане на срока за съхранение на делото, заедно с делото.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
46

Номер на акта:	30
Дата:	23 май 2024 г. (в сила от 8 юни 2024 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20231720201013
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 юни 2023 г.

Присъда по дело №1013/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите