№ 388
гр. П., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100956 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (евентуално) съединени искове по чл. 240, ал. 1,
предл. 2 и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът К. Т. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „Л. М.“ № 13,
ет. 2, ап. 6, твърди, че между него (като заемодател) и ответника (като заемополучател)
е бил сключен устен договор за заем от 15.08.2017 г. Поддържа, че по силата на тази
сделка е предоставил на заемополучателя 6 000 лв. – в заем, чрез банков превод.
Изтъква, че заетата сума е трябвало да му бъде върната в срок до 1 месец от
предоставянето й, което ответната страна не е сторила. Смята, че при недоказване на
описаното заемно правоотношение, сумата подлежи на връщане, като дадена при
начална липса на основание. Иска визираното вземане да му бъде присъдено, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 12.07.2022 г., до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът К. В. Х., роден на *** г. – гражданин на Социалистическа
република В.нам, с неизвестен адрес, се представлява от особен представител по чл.
48, ал. 2 ГПК – адв. П. К. Й. от Адвокатска колегия – гр. Б.. Последният излага доводи,
че: първата от ищцовите претенции е основателна, защото е доказано сключването на
сочения договор за заем; заемът обаче е бил без определен падеж, поради което
ответникът е изпаднал в забава едва с депозирането на исковата молба; в този смисъл
на ищеца не се дължат съдебно-деловодни разходи.
1
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
Уважаването на първия от предявените искове, основан на заемния договор, е
последица от кумулативната даденост на определени условия, свеждащи се до: 1/
валидно облигационно отношение между страните по делото, породено от тази сделка,
по силата на която ищецът е заемодател, а ответникът – заемополучател; 2/ реалното
предоставяне от заемодателя на заемополучателя на заетата сума; 3/ настъпване на
падежа на задължението, касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на
корелативното задължение на заемополучателя в тази връзка.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи
положителните изисквания за основателността на претенцията, а на ответната –
погасяването на търсеното задължение.
С цел да бъде доказано сключването на процесния договор за заем и
изпълнението на задължението на заемодателя по него, още с исковата молба е
ангажирано копие от преводно банково нареждане, с уникален рег. № *** от
15.08.2017 г., съгласно което:
- на посочената дата ищецът е извършил банков превод от банковата си
сметка с IBAN: BG *** в „Общинска банка“ АД, към банковата сметка на ответника с
IBAN: BG 9*** 01, водена в същата банкова институция;
- стойността на превода е била 6 000 лв.;
- основанието за паричния трансфер е било „прехвърляне на средства за
послужване“.
След искане на ищцовата страна, по реда на чл. 62, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2 ЗКИ,
съдът е постановил разкриване на банкова тайна от „Общинска банка“ АД, отнасяща се
до коментирания паричен превод. По този повод по е постъпило нарочно писмо от
началника на отдел „Класифицирана информация“ при банката, ведно с приложения
към него, включващи: заверено копие на обсъденото преводно нареждане, извлечение
от цитираната банкова сметка на ответника и параметрична справка от упоменатата
банкова сметка на ищеца, която понастоящем е закрита. От анализа на тези документи
напълно се потвърждава, че банковата операция, очертана по-горе, е била
действително осъществена, при описаните параметри.
В този контекст и при липсата на оспорване от страна на ответника следва да се
приеме за констатирано както сключването на заемната сделка, на която се позовава
ищецът, така и реалното изпълнение на неговото задължение да предостави в полза на
първия претендираната сума – в заем.
Липсват каквито и да било доказателства, че по договора е била уговорена
конкретна дата, от която настъпва изискуемостта на задължението на заемополучателя
2
да върне заетата сума на заемодателя. По тази причина и на основание чл. 84, ал. 2
ЗЗД, падежът на заемния дълг ще настъпи, след като длъжникът бъде поканен от
кредитора. Доколкото в случая липсват други данни, трябва да се счита, че значението
на такава покана има исковата молба, по която е образувано сегашното дело.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът не е провел
никакво доказване относно погасяването на така възникналото му задължение.
В обобщение на казаното дотук се налага изводът, че фактическият състав на
иска, релевиран на договорното основание по чл. 240, ал. 1, предл. 2 ГПК, е изпълнен,
в резултат на което тази искова претенция е изцяло основателна.
При това положение не подлежи на разглеждане по същество евентуалният иск,
заявен при условията на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2. По съдебните разноски и възнаграждението на особения представител на
ответника:
Въпреки уважаването на първия от предявените искове, в полза на ищеца не
могат да бъдат присъдени съдебни разноски. Налице е хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
която освобождава ответната страна от тази отговорност. Изпълнени са и двете
предпоставки, обуславящи приложението на цитирания нормативен текст от
процесуалния граждански закон – ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска. Както беше изяснено, забавата на ответника, в
качеството му на длъжник по процесния заемен договор, е настъпила с предявяването
на иска за връщане на заетата сума, а неговият особен представител още с писмения
отговор на исковата молба, след преценка на ангажираното от ищеца банково
платежно нареждане, е изразил позиция за основателност на исковата претенция.
Нужно е да бъде разпоредено да се изплати на особения представител на
ответника възнаграждението от 650 лв., дължимо за настоящото съдебно производство,
която сума е внесена от ищеца по набирателната сметка на съда.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Х., роден на *** г. – гражданин на Социалистическа република
В.нам, с неизвестен адрес, да заплати на К. Т. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. П., ул. „Л. М.“ № 13, ет. 2, ап. 6, сумата от 6 000 лв. – непогасена главница по
устен договор за заем от 15.08.2017 г., сключен между последния (като заемодател) и
първия (като заемополучател), ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 12.07.2022 г., до погасяването.
3
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. П. К. Й. от Адвокатска колегия – гр. Б.
възнаграждение от 650 лв., в качеството му на особен представител по чл. 48, ал. 2
ГПК на ответника по настоящото дело, която сума е внесена от ищеца по
набирателната сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4